Любов като от Холивуд за златното момиче Лаура Траатс
С обич като по сюжет за холивудски сантиментален филм може да се похвали Лаура Траатс. Златно момиче и приятелят й Мартин се обичат в детската градина, по-късно животът ги разделя, с цел да се съберат години по-късно.
" Това нашето може би е орис - разкрива олимпийската шампионка пред youtube канала " Спортната джунгла " и " България Днес ". - От детската градина аз също имам мемоари, само че най-вече майка ми ми е разказвала. Тя споделя: " Водя те на детска градина, той идва, поставя ти пантофките пред теб, обуваш се. Отиваш - той ти е приготвил учебниците. Дърпа ти столчето. " Било е в действителност идилия. Госпожата казвала: " Аз такава обич не съм виждала сред възрастни, камо ли сред деца! ". Играят си момчета с момчета и девойки с девойки, ние сме си двамата. "
След детската градина пътищата на Лаура и Мартин се разделят.
" Преминахме в разнообразни учебни заведения. След това аз поех по спортния път. Животът просто ни раздели. През цялото време сме се следвали в обществените мрежи, без да поддържаме някаква връзка. Това е изненадващо, тъй като с доста малко хора от детската градина и учебно заведение към момента подкрепям някакъв контакт. Вкъщи имам непокътнати от него нарисувани мечета със сърчица. Писма, където той още не може да написа. Буквите са наопаки, само че написа " Лаура, ти си прелестно момиче. Много те обичам! ". Пазех си тези неща. Доста постоянно ги виждах. Когато сме си говорели с мама и най-хубавата й другарка, доста постоянно са казвали: " Вие ще се съберете с Марти някой ден, аз съм сигурна! ". Не го одобрявах по този начин, а и бях ужасно съсредоточена в спорта. Не съм обръщала внимание на връзки, момчета. Не съм търсила нещо сходно ", споделя Лаура.
В един миг той й написа. Разбират се да се видят чисто другарски. Да си споделят - кой какво прави, по какъв начин е минал животът му.
Траатс и приятелят й се познават от деца
" Когато споделих на мама, че ще се виждам с него, тя ми сподели: " Видя ли, споделих ти, че ще се съберете един ден! ". Аз обясних, че отиваме просто да се забележим. Наистина доста си паснахме. Ние сме безусловно един за различен. Много си приличаме като хора. Мартин е прелестен човек с голямо сърце. В същия миг се допълваме и си пасваме просто идеално. Много го обичам и съм му ужасно признателна за всичко. Мартин мина дружно с мен през най-трудния интервал в живота ми досега. По време на цялата подготовка е имало доста моменти, в които не можем да се забележим, защото аз съм доста изморена. Мартин не е състезател, само че демонстрираше извънредно схващане. Изключително съм признателна, че този човек се появи още веднъж в живота ми ", щастлива е шампионката.
Мартин е до нея и в най-трудния й миг - интервенцията от дискова херния в Швейцария. Травма, поради която ансамбълът не игра на международното състезание предходната година. То трябваше да е последното съревнование на олимпийските шампионки.
" Тези проблеми започнаха много от дълго време, само че в доста по-лека степен. Накрая тъкмо преди международното цялата ръка ми трепереше. Това беше моментът, в който госпожа Раева и лекарският екип ме стопираха. Имах опасения за интервенцията, само че знаех, че съм в доста положителни ръце. Условията там бяха страхотни. Отваряйки си очите, първото нещо, което направих, е да си мръдна краката. Когато си раздвижах крайниците, само ръката, по която ме безпокоеше нервът, беше леко изтръпнала. Всичко друго беше наред. Успокоих се. Приятелят ми изигра голяма роля в този интервал от живота ми. Мартин беше до мен и от самото начало ми помагаше ужасно доста. Първите няколко дни не можех да си подвигна главата от възглавницата, пиех вода със сламка. Не можех да сдъвквам. Имах рани, дупки в главата. Това беше неприятното. След няколко дни към този момент ставах, ходех, движех се. Дори усещах, че към този момент всичко ми е наред ", прибавя Лаура.
" Това нашето може би е орис - разкрива олимпийската шампионка пред youtube канала " Спортната джунгла " и " България Днес ". - От детската градина аз също имам мемоари, само че най-вече майка ми ми е разказвала. Тя споделя: " Водя те на детска градина, той идва, поставя ти пантофките пред теб, обуваш се. Отиваш - той ти е приготвил учебниците. Дърпа ти столчето. " Било е в действителност идилия. Госпожата казвала: " Аз такава обич не съм виждала сред възрастни, камо ли сред деца! ". Играят си момчета с момчета и девойки с девойки, ние сме си двамата. "
След детската градина пътищата на Лаура и Мартин се разделят.
" Преминахме в разнообразни учебни заведения. След това аз поех по спортния път. Животът просто ни раздели. През цялото време сме се следвали в обществените мрежи, без да поддържаме някаква връзка. Това е изненадващо, тъй като с доста малко хора от детската градина и учебно заведение към момента подкрепям някакъв контакт. Вкъщи имам непокътнати от него нарисувани мечета със сърчица. Писма, където той още не може да написа. Буквите са наопаки, само че написа " Лаура, ти си прелестно момиче. Много те обичам! ". Пазех си тези неща. Доста постоянно ги виждах. Когато сме си говорели с мама и най-хубавата й другарка, доста постоянно са казвали: " Вие ще се съберете с Марти някой ден, аз съм сигурна! ". Не го одобрявах по този начин, а и бях ужасно съсредоточена в спорта. Не съм обръщала внимание на връзки, момчета. Не съм търсила нещо сходно ", споделя Лаура.
В един миг той й написа. Разбират се да се видят чисто другарски. Да си споделят - кой какво прави, по какъв начин е минал животът му.
Траатс и приятелят й се познават от деца
" Когато споделих на мама, че ще се виждам с него, тя ми сподели: " Видя ли, споделих ти, че ще се съберете един ден! ". Аз обясних, че отиваме просто да се забележим. Наистина доста си паснахме. Ние сме безусловно един за различен. Много си приличаме като хора. Мартин е прелестен човек с голямо сърце. В същия миг се допълваме и си пасваме просто идеално. Много го обичам и съм му ужасно признателна за всичко. Мартин мина дружно с мен през най-трудния интервал в живота ми досега. По време на цялата подготовка е имало доста моменти, в които не можем да се забележим, защото аз съм доста изморена. Мартин не е състезател, само че демонстрираше извънредно схващане. Изключително съм признателна, че този човек се появи още веднъж в живота ми ", щастлива е шампионката.
Мартин е до нея и в най-трудния й миг - интервенцията от дискова херния в Швейцария. Травма, поради която ансамбълът не игра на международното състезание предходната година. То трябваше да е последното съревнование на олимпийските шампионки.
" Тези проблеми започнаха много от дълго време, само че в доста по-лека степен. Накрая тъкмо преди международното цялата ръка ми трепереше. Това беше моментът, в който госпожа Раева и лекарският екип ме стопираха. Имах опасения за интервенцията, само че знаех, че съм в доста положителни ръце. Условията там бяха страхотни. Отваряйки си очите, първото нещо, което направих, е да си мръдна краката. Когато си раздвижах крайниците, само ръката, по която ме безпокоеше нервът, беше леко изтръпнала. Всичко друго беше наред. Успокоих се. Приятелят ми изигра голяма роля в този интервал от живота ми. Мартин беше до мен и от самото начало ми помагаше ужасно доста. Първите няколко дни не можех да си подвигна главата от възглавницата, пиех вода със сламка. Не можех да сдъвквам. Имах рани, дупки в главата. Това беше неприятното. След няколко дни към този момент ставах, ходех, движех се. Дори усещах, че към този момент всичко ми е наред ", прибавя Лаура.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ