Човекът-амфибия
С изумителния героизъм от 7 трофеи и толкоз международни върха на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година Марк Шпиц, който през вчерашния ден навърши 70 години, беше считан за примера в плуването до експлоадирането на Майкъл Фелпс.
На олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година Марк Шпиц сграбчи невижданите седем златни медала. Бе считан за синоним на спортно съвършенство в продължение на цялостен един човешки живот. За примера в плуването. Според мнозина и за най-великият олимпиец в историята. При това по негово време международни шампионати не се организират. Трудно е да бъде обособен индивидът от мита, ето за какво.
В зараждащата се заран на 5 септември 1972 година високата желязна ограда пред олимпийското село в Мюнхен е накацана от група мъже. Няма по какъв начин те да не са спортисти, нарушили спортния режим и правилника в олимпийското село, с цел да разхлабят след борбите. За такива ги вземат появилите се от тъмнината на нощта спортисти.
„ Да не би да ви се изцедиха силите от щафетата 4 по 100 халби бири с наденички за почивка”, питат развеселени новодошлите. Отговор не получават. Явно хората върху оградата не знаят езика им. Мълчаливците са съмнително тромави за спортисти. Препасали са през рамо очевидно тежки сакове. Защо са им? Та почерпката би се побрала и в едно чанте. Вместо да получат нови въпроси, мълчаливците са трансферирани през високата желязна ограда от новите си другари, които шушукайки се разотиват по стаите си.
Минути по-късно, в 5 часа сутринта, шокът и ужасът разсънват олимпийското село в Мюнхен и останалия свят. До тук с „ безоблачните игри”, рекламирани като такива от МОК и домакините от Западна Германия. За първи път след двете международни войни най-великото спортно събитие, поради което в древността са прекратявали бойните дейности, е на път да спре поради насилствена всеобща гибел.
Какво се случва. Убити са единадесет души от израелския тим (9 от тях спортисти), преди този момент взети за заложници от палестинската паравоенна организация „ Черният септември”. Щели да бъдат разменени за 200 арабски пандизчията. Похитителите изтеглят отвлечените с рейс към хеликоптер, който ще ги откара до аероплан за Тунис. Полицаите подхваща пукотевица. Хеликоптерът е взривен от граната на терорист. Равносметката от последвалата кланица е седемнадесет натрупа, измежду тях и тези на четирима похитители и един служител на реда.
Въпреки военното състояние, Игрите са прекратени едвам за 34 часа. На 6 септември (сряда) в олимпийския стадион се организира траурна гала, на която не участват арабски спортисти. Египетският тим напуща Мюнхен. Евакуирани са част от евентуалните цели.
А цел №1 на терористите
би могъл да бъде
естествено героят на Олимпиадата Марк Шпиц, който единствено преди броени дни е станал най-известният човек на планетата, печелейки в границите на една седмица 7 трофеи. Всяка една гарнирана със международен връх. Американецът е от еврейски генезис и няма по какъв начин да остане в Германия, с цел да обере остатъка от славата си. Хората от Организационния комитет са обезпокоени и изтеглят Шпиц, който отлита за Лондон, часове откакто извоюва последното си злато.
„ Никой не можеше да планува нещастието. Какво можех да направя? Просто желаех да реализира това, което си повтарях в продължение на 3 година -да пъдя задачите си, да плавам същите дисциплини съгласно начертаната стратегия. Печелейки злато след злато в „ Олимпия швимхале” нямах убеждението, че плавам за историята”, разкрива години по-късно Шпиц.
Това и прави. За една седмица той трансформира визията на хората за човешките благоприятни условия. Печели седем трофеи със международен връх – 4 самостоятелни (100, 200 м св. жанр, 100, 200 м бътерфлай и на щафетите (4 по 100 и 4 по 200 м св. жанр и 4 по 100 м смесена). Изумително. Та той
еднолично вкара Съединени американски щати в десетката в класирането
по народи.
Когато през 2008 година в Пекин Майкъл Фелпс го задмина с една купа (можеше да повтори подвига му 4 години по-рано в Атина), сравненията бяха неизбежни. Да, техническите достижения на човечеството дадоха преимущество на Фелпс. Такива като сумермодерните бански костюми. Като новите методики за тренировки и за средствата за възобновяване и стимулиране. Също и по-дълбокият басейн в Пекин („ Водния куб”), който приспа дребните вълнички за галактически върхове. И въпреки всичко експертите са безапелационни - Фелпс е най-хубавият. Такъв повсеместен войник в басейна, еднообразно добър във всички стилове, не се е раждал. И още нещо по тематиката за задочния дуел сред Фелпс и Шпиц: в края на 60-те и доникъде на 70-те години на предишния век Съединени американски щати са безспорен хегемон в басейна. Сега конкуренцията е в пъти по-голяма, географията на международното плуване се уголемява непрекъснато. Затова и стореното от Фелпс е немислимо. Но пък постижимо. Нима не го знае точно той?
Да се върнем обаче в Мюнхен. В олимпийски басейн „ Швимхале” името на Шпиц работи като магия. Ако не могат да си купят билети, с цел да следят по какъв начин този воден цар Мидас трансформира водата в злато, хората се катерят по оградите и пилоните, с цел да хвърлят най-малко взор към олимпийската история, която се твори сега. В средата на похода си към невижданите 7 трофеи Шпиц е обезпокоен. Спечелил е и златото на 200 м св. жанр, само че към момента не е спокоен поради натякванията за неуспеха в Мексико четири години по-рано. В очите на някои рейдът му във Федерална Република Германия не е напълно „ чист”. Драмата следва. Призьорите, облечени в спортните екипи на националните им федерации, един по един заемат позициите на почетната стълбичка. Махат на въодушевената аудитория. Слушат химна на Съединени американски щати. После вършат тур за аплодисменти.
Церемонни като тази в Мюнхен вървят по един и същи сюжет и не се чака нищо извънредно. Атакувайки две трофеи същата вечер, Шпиц разполага с време от 25 минути от награждаването до плуването с щафетата. Излизайки от водата, мустакатият американец е сгащен от публично лице. Карат го да покаже и остави оборудването си – формалния спортен екип на Съединени американски щати и маратонките на „ Адидас”. МОК има елементарни, само че прецизни правила във връзка с рекламата, спонсорството и приемането на пари от спортисти, участващи на проведения от нея конгрес.
Състезателите не би трябвало да осребряват славата си.
В противоположен случай следствията са лишаване на медала и възбрана за присъединяване на Олимпийски игри. Шпиц е покъртен. Та белким въпросните маратонки на „ Адидас”, както и тези на конкурентната компания „ Пума” не се популяризират напълно свободно в Олимпийското село? При това с благословията на МОК.
„ Не ми мина въобще през акъла, че компания произвеждаща артикули за лека атлетика ще бъде асоциирана с плувец. Но в Мюнхен станах най-известният състезател на планетата. Уплаших се, че групата от остарели мъже, отпред на МОК се пробва да ме принесe в жертва, правейки ясно и изрично обръщение, че даже звездите би трябвало да се преценяват с правилата”, спомня си живата легенда на плуването.
Марк е привикан от мениджъра на американския плувен тим Кен Тридуей преди чуването на хората от МОК. Той му напомня, че президентът на комитета Ейвъри Бръндейж е бил праволинеен при сходен случай с австрийския скиор Карл Шранц. Само няколко месеца по-рано той е заставен да върне златния си орден, защото бил подписал контракт с производител на ски екипировка за тестване на нейни артикули. Повечето от скиорите имат сходни контракти, само че босът взема решение да даде образец за наставление тъкмо с Шранц. Шпиц показва пред комисията своята версия. Запитан за какво не е употребявал новата сбирка от червени маратонки той дава отговор: „ Синьото символизира успеха, аленото е за подгласника!”.
Веднъж привлякъл вниманието на аудиторията, Марк минава от отбрана в нахлуване. Обръщайки се към австралийския член на комисията, той изстрелва: „ Шейн Гулд държеше коала откакто завоюва един от олимпийските си медали. Това не е ли талисманът на една авиокомпания” Изнервеният Бръндейдж губи самообладание. Нищо, че 84-годишният патриарх на олимпийското придвижване осъзнава, че корпорациите и компаниите подлагат на голямо напрежение спортистите, изкушавайки ги със солидни суми против действителния риск да изгубят медалите си и правото за присъединяване на надпревари. Гледайки непосредствено в очите Шпиц, изстрелва: „ Може и да не си го схванал, само че тази компания ще ти заплати непосредствено 100 хиляди $ за това, което си направил”. Тонът на Бръндейж подсказва, че МОК помилва Шпиц. Точно в този миг на него обаче му минават други мисли.
„ Уау! 100 бона. Това са доста пари. Може да си вземете медалите, си помислих”, спомня си звездата. След чуването някои от членовете на комисията се трансформират в ловци на подписи. По-късно Шпиц е зает от „ Адидас”, а също и от „ Шик” и „ Спийдо”, подписвайки многочислени контракти за реклама.
Шпиц е първият плувец, който макар аматьорския статут на спорта си, натрупва милиони от реклами. Свободното си време запълва с обичаните си занимания – ветроходство, туризъм и колекциониране на творби на изкуството. Става воин и в биографични книги, в които
пътят към славата му е разказан по този начин:
Марк Андрю Шпиц е първото от трите деца в фамилията на Арнолд и Ленор, родено в калифорнийския град Модесто на 10 февруари 1950 година Когато е на 2 години семейството се мести на Хаваите. Малкият е всеки ден във водата на приказния плаж Уайкики. „ Трябваше да видите това хлапе по какъв начин се бори с океанските талази. Беше толкоз насочен към хоризонта, като че ли искаше да се самоубие”, разрива майка му.
Когато Шпиц е 6-годишен фамилията му се завръща в Калифорния (в Сакраменто) и той стартира да плува за локален клуб. Бащата непрекъснато набива в главата на сина си: „ Плуването не е всичко, най-важна е успеха!”. До 10-годишна възраст има на сметката си 17 национални върха и един международен. Четири лета по-късно фамилия Шпиц се мести още веднъж – в Санта Клара, където ментор му става славният Джордж Хейнс. Бащата Арнолд
изминава по 100 км дневно, с цел да кара сина си до басейна.
През 1966-а, едвам 16-годишен, Марк става първенец на Съединени американски щати. На 100 м бътерфлай и печели първата от 24-те си национални трофеи. През 1967 година записва и първия си международен връх на съревнование в Калифорния. Интересното е, че го прави на 400 м св. жанр. По-късно сграбчва пет трофеи от петото издание на Панамериканските игри в Унипег и слага връх по златни оценки, който не е усъвършенстван цели 40 година
Летвата е вдигната високо. Очакванията са огромни. И тогава идва разочарованието. На Олимпийските игри в Мексико 1968 е претрупан с упованията да завоюва шест трофеи. Носи и бремето на антисемитизма. Чува намеци даже от съотборниците си. Провалът е непредвиден, само че неминуем. Печели единствено две трофеи и то с щафетите (4 по 100 м и 4 по 200 м св. стил). На 100 м бътерфлай е втори, а 100 м св. жанр трети. За последния старт декларира, че „ това е най-трагичното съревнование в живота му”.
След Мексико’68 е признат в Университета на Индиана, където тренира под управлението на именития треньор Джеймс Док Каунсилман, чиято методика в превод от съветски не престават да употребяват и в този момент експертите у нас. Крайният резултат от съдействието сред Шпиц и Доктора към този момент го коментирахме, а с цел да затворим визитката на плувния феномен ще прибавим, че олимпийските му медали са общо 11, а международните му върхове 33. Пробва се и във ветроходството, завърша трети в гонка с яхти от Лос Анджелис до Хаваите.
Отказва се от плуването на върха на славата си, тъкмо след мюнхенския успех. Едва на 22 години е, само че желае да се концентрира върху специалността, която е следвал в Индиана – стоматологията. Твърде търсена персона е обаче, с цел да може да остане надалеч от спорта. Канят го като специфичен посетител на огромните надпревари. Изнася лекции. Ухажван и от Холивуд, само че по този начин и
не пробива в киното по образеца на Джони Вайсмюлер.
В последна сметка става състезателен коментатор. „ Навярно съм най-известният ортодонт, който не е работил по специалността си. Винаги съм желал да бъда стоматолог. Още от дете. Така го и планирах, само че до Мюнхен. След това се появиха други благоприятни условия. Започнаха да ме търсят за реклама, лекции”, изяснява неосъщественият стоматолог с холивудска усмивка.
Винаги обект на предпочитание от дамите, той се дами през 1973 година за Сузи Уайнър – студентка по театрално изкуство. Сватбата в Бевърли Хилс е обичайно еврейска. Сузи, която е щерка на един от бизнес сътрудниците на бащата на Марк, му ражда двама сина – Матю (на 35 г.) и Джъстин (25 г.), който е член на тим на университета в Станфорд, прочут със мощната си плувна стратегия.
През 1990 година Шпиц се завръща в басейна
с упоритостта за присъединяване на трета Олимпиада. Въпреки предизвестията, че ще стане за смях и ще компрометира всичко, което е постигнал. На 42 година остава на две секунди от норматива за Барселона. Участва и в демонстративни шампионати с Мат Бионди, който първи дръзва да повтори подвига му, само че остава с 5 трофеи, сребро и бронз в Сеул’88, и с Том Джагър. Шоунадпреварите са хрумка на телевизионния колос АВС и естествено са подплатени със солидни възнаграждения. Шпиц губи и от Бионди, и от Джагър. По време на лабораторните проби в симулативна среда във високопланинската база Колорадо Спринг обаче той изумява с съвършената си техника и еластичност.
„ Сега разбрах смисъла на думите на треньора Каунсилман, че няма какво повече да се работи по техниката на Шпиц. Тя е съвършената даже на неговата възраст. Без непотребни движения”, разяснява в биографичната книга „ Марк Шпиц – изключителният живот на олимпийския шампион” Аудриус Баздукас - шеф на изследователския институт към базата в Колорадо Спрингс.
Марк Шпиц опитва да се завърне, тъй като очевидно не може без провокации и без вода. Човек-амфибия. Също като Майкъл Фелпс, който очевидно няма да се отхвърля и завръща към плуването, до момента в който стане на годините на Шпиц.
Василен Димитров, BGswim.com
На олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година Марк Шпиц сграбчи невижданите седем златни медала. Бе считан за синоним на спортно съвършенство в продължение на цялостен един човешки живот. За примера в плуването. Според мнозина и за най-великият олимпиец в историята. При това по негово време международни шампионати не се организират. Трудно е да бъде обособен индивидът от мита, ето за какво.
В зараждащата се заран на 5 септември 1972 година високата желязна ограда пред олимпийското село в Мюнхен е накацана от група мъже. Няма по какъв начин те да не са спортисти, нарушили спортния режим и правилника в олимпийското село, с цел да разхлабят след борбите. За такива ги вземат появилите се от тъмнината на нощта спортисти.
„ Да не би да ви се изцедиха силите от щафетата 4 по 100 халби бири с наденички за почивка”, питат развеселени новодошлите. Отговор не получават. Явно хората върху оградата не знаят езика им. Мълчаливците са съмнително тромави за спортисти. Препасали са през рамо очевидно тежки сакове. Защо са им? Та почерпката би се побрала и в едно чанте. Вместо да получат нови въпроси, мълчаливците са трансферирани през високата желязна ограда от новите си другари, които шушукайки се разотиват по стаите си.
Минути по-късно, в 5 часа сутринта, шокът и ужасът разсънват олимпийското село в Мюнхен и останалия свят. До тук с „ безоблачните игри”, рекламирани като такива от МОК и домакините от Западна Германия. За първи път след двете международни войни най-великото спортно събитие, поради което в древността са прекратявали бойните дейности, е на път да спре поради насилствена всеобща гибел.
Какво се случва. Убити са единадесет души от израелския тим (9 от тях спортисти), преди този момент взети за заложници от палестинската паравоенна организация „ Черният септември”. Щели да бъдат разменени за 200 арабски пандизчията. Похитителите изтеглят отвлечените с рейс към хеликоптер, който ще ги откара до аероплан за Тунис. Полицаите подхваща пукотевица. Хеликоптерът е взривен от граната на терорист. Равносметката от последвалата кланица е седемнадесет натрупа, измежду тях и тези на четирима похитители и един служител на реда.
Въпреки военното състояние, Игрите са прекратени едвам за 34 часа. На 6 септември (сряда) в олимпийския стадион се организира траурна гала, на която не участват арабски спортисти. Египетският тим напуща Мюнхен. Евакуирани са част от евентуалните цели. А цел №1 на терористите
би могъл да бъде
естествено героят на Олимпиадата Марк Шпиц, който единствено преди броени дни е станал най-известният човек на планетата, печелейки в границите на една седмица 7 трофеи. Всяка една гарнирана със международен връх. Американецът е от еврейски генезис и няма по какъв начин да остане в Германия, с цел да обере остатъка от славата си. Хората от Организационния комитет са обезпокоени и изтеглят Шпиц, който отлита за Лондон, часове откакто извоюва последното си злато.
„ Никой не можеше да планува нещастието. Какво можех да направя? Просто желаех да реализира това, което си повтарях в продължение на 3 година -да пъдя задачите си, да плавам същите дисциплини съгласно начертаната стратегия. Печелейки злато след злато в „ Олимпия швимхале” нямах убеждението, че плавам за историята”, разкрива години по-късно Шпиц.
Това и прави. За една седмица той трансформира визията на хората за човешките благоприятни условия. Печели седем трофеи със международен връх – 4 самостоятелни (100, 200 м св. жанр, 100, 200 м бътерфлай и на щафетите (4 по 100 и 4 по 200 м св. жанр и 4 по 100 м смесена). Изумително. Та той
еднолично вкара Съединени американски щати в десетката в класирането
по народи.
Когато през 2008 година в Пекин Майкъл Фелпс го задмина с една купа (можеше да повтори подвига му 4 години по-рано в Атина), сравненията бяха неизбежни. Да, техническите достижения на човечеството дадоха преимущество на Фелпс. Такива като сумермодерните бански костюми. Като новите методики за тренировки и за средствата за възобновяване и стимулиране. Също и по-дълбокият басейн в Пекин („ Водния куб”), който приспа дребните вълнички за галактически върхове. И въпреки всичко експертите са безапелационни - Фелпс е най-хубавият. Такъв повсеместен войник в басейна, еднообразно добър във всички стилове, не се е раждал. И още нещо по тематиката за задочния дуел сред Фелпс и Шпиц: в края на 60-те и доникъде на 70-те години на предишния век Съединени американски щати са безспорен хегемон в басейна. Сега конкуренцията е в пъти по-голяма, географията на международното плуване се уголемява непрекъснато. Затова и стореното от Фелпс е немислимо. Но пък постижимо. Нима не го знае точно той? Да се върнем обаче в Мюнхен. В олимпийски басейн „ Швимхале” името на Шпиц работи като магия. Ако не могат да си купят билети, с цел да следят по какъв начин този воден цар Мидас трансформира водата в злато, хората се катерят по оградите и пилоните, с цел да хвърлят най-малко взор към олимпийската история, която се твори сега. В средата на похода си към невижданите 7 трофеи Шпиц е обезпокоен. Спечелил е и златото на 200 м св. жанр, само че към момента не е спокоен поради натякванията за неуспеха в Мексико четири години по-рано. В очите на някои рейдът му във Федерална Република Германия не е напълно „ чист”. Драмата следва. Призьорите, облечени в спортните екипи на националните им федерации, един по един заемат позициите на почетната стълбичка. Махат на въодушевената аудитория. Слушат химна на Съединени американски щати. После вършат тур за аплодисменти.
Церемонни като тази в Мюнхен вървят по един и същи сюжет и не се чака нищо извънредно. Атакувайки две трофеи същата вечер, Шпиц разполага с време от 25 минути от награждаването до плуването с щафетата. Излизайки от водата, мустакатият американец е сгащен от публично лице. Карат го да покаже и остави оборудването си – формалния спортен екип на Съединени американски щати и маратонките на „ Адидас”. МОК има елементарни, само че прецизни правила във връзка с рекламата, спонсорството и приемането на пари от спортисти, участващи на проведения от нея конгрес.
Състезателите не би трябвало да осребряват славата си. В противоположен случай следствията са лишаване на медала и възбрана за присъединяване на Олимпийски игри. Шпиц е покъртен. Та белким въпросните маратонки на „ Адидас”, както и тези на конкурентната компания „ Пума” не се популяризират напълно свободно в Олимпийското село? При това с благословията на МОК.
„ Не ми мина въобще през акъла, че компания произвеждаща артикули за лека атлетика ще бъде асоциирана с плувец. Но в Мюнхен станах най-известният състезател на планетата. Уплаших се, че групата от остарели мъже, отпред на МОК се пробва да ме принесe в жертва, правейки ясно и изрично обръщение, че даже звездите би трябвало да се преценяват с правилата”, спомня си живата легенда на плуването.
Марк е привикан от мениджъра на американския плувен тим Кен Тридуей преди чуването на хората от МОК. Той му напомня, че президентът на комитета Ейвъри Бръндейж е бил праволинеен при сходен случай с австрийския скиор Карл Шранц. Само няколко месеца по-рано той е заставен да върне златния си орден, защото бил подписал контракт с производител на ски екипировка за тестване на нейни артикули. Повечето от скиорите имат сходни контракти, само че босът взема решение да даде образец за наставление тъкмо с Шранц. Шпиц показва пред комисията своята версия. Запитан за какво не е употребявал новата сбирка от червени маратонки той дава отговор: „ Синьото символизира успеха, аленото е за подгласника!”.
Веднъж привлякъл вниманието на аудиторията, Марк минава от отбрана в нахлуване. Обръщайки се към австралийския член на комисията, той изстрелва: „ Шейн Гулд държеше коала откакто завоюва един от олимпийските си медали. Това не е ли талисманът на една авиокомпания” Изнервеният Бръндейдж губи самообладание. Нищо, че 84-годишният патриарх на олимпийското придвижване осъзнава, че корпорациите и компаниите подлагат на голямо напрежение спортистите, изкушавайки ги със солидни суми против действителния риск да изгубят медалите си и правото за присъединяване на надпревари. Гледайки непосредствено в очите Шпиц, изстрелва: „ Може и да не си го схванал, само че тази компания ще ти заплати непосредствено 100 хиляди $ за това, което си направил”. Тонът на Бръндейж подсказва, че МОК помилва Шпиц. Точно в този миг на него обаче му минават други мисли. „ Уау! 100 бона. Това са доста пари. Може да си вземете медалите, си помислих”, спомня си звездата. След чуването някои от членовете на комисията се трансформират в ловци на подписи. По-късно Шпиц е зает от „ Адидас”, а също и от „ Шик” и „ Спийдо”, подписвайки многочислени контракти за реклама.
Шпиц е първият плувец, който макар аматьорския статут на спорта си, натрупва милиони от реклами. Свободното си време запълва с обичаните си занимания – ветроходство, туризъм и колекциониране на творби на изкуството. Става воин и в биографични книги, в които
пътят към славата му е разказан по този начин:
Марк Андрю Шпиц е първото от трите деца в фамилията на Арнолд и Ленор, родено в калифорнийския град Модесто на 10 февруари 1950 година Когато е на 2 години семейството се мести на Хаваите. Малкият е всеки ден във водата на приказния плаж Уайкики. „ Трябваше да видите това хлапе по какъв начин се бори с океанските талази. Беше толкоз насочен към хоризонта, като че ли искаше да се самоубие”, разрива майка му.
Когато Шпиц е 6-годишен фамилията му се завръща в Калифорния (в Сакраменто) и той стартира да плува за локален клуб. Бащата непрекъснато набива в главата на сина си: „ Плуването не е всичко, най-важна е успеха!”. До 10-годишна възраст има на сметката си 17 национални върха и един международен. Четири лета по-късно фамилия Шпиц се мести още веднъж – в Санта Клара, където ментор му става славният Джордж Хейнс. Бащата Арнолд
изминава по 100 км дневно, с цел да кара сина си до басейна.
През 1966-а, едвам 16-годишен, Марк става първенец на Съединени американски щати. На 100 м бътерфлай и печели първата от 24-те си национални трофеи. През 1967 година записва и първия си международен връх на съревнование в Калифорния. Интересното е, че го прави на 400 м св. жанр. По-късно сграбчва пет трофеи от петото издание на Панамериканските игри в Унипег и слага връх по златни оценки, който не е усъвършенстван цели 40 година
Летвата е вдигната високо. Очакванията са огромни. И тогава идва разочарованието. На Олимпийските игри в Мексико 1968 е претрупан с упованията да завоюва шест трофеи. Носи и бремето на антисемитизма. Чува намеци даже от съотборниците си. Провалът е непредвиден, само че неминуем. Печели единствено две трофеи и то с щафетите (4 по 100 м и 4 по 200 м св. стил). На 100 м бътерфлай е втори, а 100 м св. жанр трети. За последния старт декларира, че „ това е най-трагичното съревнование в живота му”.
След Мексико’68 е признат в Университета на Индиана, където тренира под управлението на именития треньор Джеймс Док Каунсилман, чиято методика в превод от съветски не престават да употребяват и в този момент експертите у нас. Крайният резултат от съдействието сред Шпиц и Доктора към този момент го коментирахме, а с цел да затворим визитката на плувния феномен ще прибавим, че олимпийските му медали са общо 11, а международните му върхове 33. Пробва се и във ветроходството, завърша трети в гонка с яхти от Лос Анджелис до Хаваите.
Отказва се от плуването на върха на славата си, тъкмо след мюнхенския успех. Едва на 22 години е, само че желае да се концентрира върху специалността, която е следвал в Индиана – стоматологията. Твърде търсена персона е обаче, с цел да може да остане надалеч от спорта. Канят го като специфичен посетител на огромните надпревари. Изнася лекции. Ухажван и от Холивуд, само че по този начин и не пробива в киното по образеца на Джони Вайсмюлер.
В последна сметка става състезателен коментатор. „ Навярно съм най-известният ортодонт, който не е работил по специалността си. Винаги съм желал да бъда стоматолог. Още от дете. Така го и планирах, само че до Мюнхен. След това се появиха други благоприятни условия. Започнаха да ме търсят за реклама, лекции”, изяснява неосъщественият стоматолог с холивудска усмивка.
Винаги обект на предпочитание от дамите, той се дами през 1973 година за Сузи Уайнър – студентка по театрално изкуство. Сватбата в Бевърли Хилс е обичайно еврейска. Сузи, която е щерка на един от бизнес сътрудниците на бащата на Марк, му ражда двама сина – Матю (на 35 г.) и Джъстин (25 г.), който е член на тим на университета в Станфорд, прочут със мощната си плувна стратегия.
През 1990 година Шпиц се завръща в басейна
с упоритостта за присъединяване на трета Олимпиада. Въпреки предизвестията, че ще стане за смях и ще компрометира всичко, което е постигнал. На 42 година остава на две секунди от норматива за Барселона. Участва и в демонстративни шампионати с Мат Бионди, който първи дръзва да повтори подвига му, само че остава с 5 трофеи, сребро и бронз в Сеул’88, и с Том Джагър. Шоунадпреварите са хрумка на телевизионния колос АВС и естествено са подплатени със солидни възнаграждения. Шпиц губи и от Бионди, и от Джагър. По време на лабораторните проби в симулативна среда във високопланинската база Колорадо Спринг обаче той изумява с съвършената си техника и еластичност.
„ Сега разбрах смисъла на думите на треньора Каунсилман, че няма какво повече да се работи по техниката на Шпиц. Тя е съвършената даже на неговата възраст. Без непотребни движения”, разяснява в биографичната книга „ Марк Шпиц – изключителният живот на олимпийския шампион” Аудриус Баздукас - шеф на изследователския институт към базата в Колорадо Спрингс.
Марк Шпиц опитва да се завърне, тъй като очевидно не може без провокации и без вода. Човек-амфибия. Също като Майкъл Фелпс, който очевидно няма да се отхвърля и завръща към плуването, до момента в който стане на годините на Шпиц.
Василен Димитров, BGswim.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ