Сребърната Тони Костадинова разкри, че дължи медала и на народната музика
С изкован с доста централизация, труд и ограничения сребърен орден на 10 м въздушен револвер на врата си, само че и с ясното схващане, че ѝ следва още работа и още една дисциплинираност - по този начин българката Антоанета Костадинова прекарва почивния си ден на олимпийските игри в Токио.
След като в неделя (25 юли) тя завоюва първо отличие от най-авторитетния състезателен конгрес, страстите към този момент са утихнали, а задачата е изменена - положително показване на 25 м револвер. Финалите в дисциплината са в петък (30 юли), а квалификациите стартират ден преди този момент.
" Аз не съм си свършила цялата работа. Това, че едната дисциплинираност е предходна, не ме успокоява, тъй като олимпийските игри не са завършили. Това, за което толкоз време сме упражнявали и сме се борили, не съм го свършила. Да, спечелила съм орден, само че работата, която занапред ми следва, е по-важната. Класирането на край би означавало, че подготовката ми е предходна добре. Самият край и това, което бих могла да направя там, за мен е по-важно. Това е късмет. Ако имам шанс, всичко може да се чака ", сподели Костадинова непосредствено от Япония пред bTV.
Тя разкри, че точно дисциплината 25 м е по-трудната, защото шансът играе огромна роля.
" На първите ми олимпийски игри не ми доближи 1 точка, с цел да се класирам за финала. В Рио въздушното ми упражнение беше пагубно едва. Класирах се на малкалибреното, останах на осмото място. И не поради друго, а тъкмо този край беше същият и там. Не, че съм нямала десетки - имах, само че по 10,01 и то безчет доста. Зрителите нямаше по какъв начин да видят това. Стрелбата ми не беше неприятна. Но разпоредбите са такива. Класирането на 25 м на финала за мен ще бъде триумф. От там нататък Господ си споделя и аз не мога да предсказвам какво ще се случи ", сподели Костадинова.
Олимпийските игри в Токио са третите в кариерата на сребърната медалистка. Тя приключи девета в Лондон през 2012 година и осма в Рио през 2016 година, където шумът в залата беше нетърпим. В Япония обаче почитатели по трибуните няма поради ограниченията против ковид.
" Не е доста безшумно и стерилно. Докато в Рио публиката беше съвсем напълно от бразилци. Ако бразилец беше на край, в залата не можеше да се стои. Лошото беше, че бразилците подкрепяха извънредно доста техните състезатели. За другите беше мъчно да се концентрират. По време на самия край, когато стреляше бразилецът, публиката мълчеше. Когато изстреля своя изстрел, а останалите не са завършили, публиката експлодираше. Много е мъчно за останалите да завършат както би трябвало и да запазят концентрацията си. Тук нямаше такова нещо, тъй като цялата аудитория беше от състезатели, треньори и хора, свързани със спорта, разбиращи какво вършат тези начело. Те добре осъзнаваха какъв брой ни е мъчно и без друго. Единственото, което получавахме, беше ръкопляскане ", описа българката.
В тази конюнктура Костадинова е разчитала на напътствията на своя треньор Христо Христов и на... българската национална музика.
" Музиката постоянно е била в сърцето и в главата ми. Особено българската национална музика. От дете съм фен и доста обичам да извършвам българска национална музика. Това е нещото, което ми оказа помощ да си свърша работата. Мислех, че, в случай че го направя, освен аз ще съм удовлетворена от получения резултат, а и треньорът ми, фамилията ми, Търговище и цяла България ", разкри Костадинова.
А какво би посъветвала младите спортисти, тръгнали по нейния път?
" Аз започнах на 18 години, доста бързо навлязох в спорта с призовите места, хубавите, огромни резултати. За мен нещата се развиха бързо първоначално. Не осъзнавах какво върша. Разбирах какво ми приказва треньорът, слушах думите му. Може би това ми оказа помощ толкоз бързо да се развия като играч. Искам да кажа на всички подрастващи " Не се отхвърляйте! ". С упоритост, хъс, порив и предпочитание за победа всичко може да се случи. Аз се бях отказала преди тези олимпийски игри, че имам възможностите, силите да взема орден, само че ето, че се случи. Въпреки всичко. Невярваща, че мога да взема орден, аз направих подготовката си по най-хубавия метод, доста систематизирано, съсредоточено, не толкоз като размер - огромни и дълги тренировки, а като качество. И то си даде резултат. Пожелавам на всички да не се отхвърлят, да имат вяра в фантазиите си и да имат фантазии, тъй като това е най-важно ”, приключи сребърната медалистка от Олимпиадата в Токио.
След като в неделя (25 юли) тя завоюва първо отличие от най-авторитетния състезателен конгрес, страстите към този момент са утихнали, а задачата е изменена - положително показване на 25 м револвер. Финалите в дисциплината са в петък (30 юли), а квалификациите стартират ден преди този момент.
" Аз не съм си свършила цялата работа. Това, че едната дисциплинираност е предходна, не ме успокоява, тъй като олимпийските игри не са завършили. Това, за което толкоз време сме упражнявали и сме се борили, не съм го свършила. Да, спечелила съм орден, само че работата, която занапред ми следва, е по-важната. Класирането на край би означавало, че подготовката ми е предходна добре. Самият край и това, което бих могла да направя там, за мен е по-важно. Това е късмет. Ако имам шанс, всичко може да се чака ", сподели Костадинова непосредствено от Япония пред bTV.
Тя разкри, че точно дисциплината 25 м е по-трудната, защото шансът играе огромна роля.
" На първите ми олимпийски игри не ми доближи 1 точка, с цел да се класирам за финала. В Рио въздушното ми упражнение беше пагубно едва. Класирах се на малкалибреното, останах на осмото място. И не поради друго, а тъкмо този край беше същият и там. Не, че съм нямала десетки - имах, само че по 10,01 и то безчет доста. Зрителите нямаше по какъв начин да видят това. Стрелбата ми не беше неприятна. Но разпоредбите са такива. Класирането на 25 м на финала за мен ще бъде триумф. От там нататък Господ си споделя и аз не мога да предсказвам какво ще се случи ", сподели Костадинова.
Олимпийските игри в Токио са третите в кариерата на сребърната медалистка. Тя приключи девета в Лондон през 2012 година и осма в Рио през 2016 година, където шумът в залата беше нетърпим. В Япония обаче почитатели по трибуните няма поради ограниченията против ковид.
" Не е доста безшумно и стерилно. Докато в Рио публиката беше съвсем напълно от бразилци. Ако бразилец беше на край, в залата не можеше да се стои. Лошото беше, че бразилците подкрепяха извънредно доста техните състезатели. За другите беше мъчно да се концентрират. По време на самия край, когато стреляше бразилецът, публиката мълчеше. Когато изстреля своя изстрел, а останалите не са завършили, публиката експлодираше. Много е мъчно за останалите да завършат както би трябвало и да запазят концентрацията си. Тук нямаше такова нещо, тъй като цялата аудитория беше от състезатели, треньори и хора, свързани със спорта, разбиращи какво вършат тези начело. Те добре осъзнаваха какъв брой ни е мъчно и без друго. Единственото, което получавахме, беше ръкопляскане ", описа българката.
В тази конюнктура Костадинова е разчитала на напътствията на своя треньор Христо Христов и на... българската национална музика.
" Музиката постоянно е била в сърцето и в главата ми. Особено българската национална музика. От дете съм фен и доста обичам да извършвам българска национална музика. Това е нещото, което ми оказа помощ да си свърша работата. Мислех, че, в случай че го направя, освен аз ще съм удовлетворена от получения резултат, а и треньорът ми, фамилията ми, Търговище и цяла България ", разкри Костадинова.
А какво би посъветвала младите спортисти, тръгнали по нейния път?
" Аз започнах на 18 години, доста бързо навлязох в спорта с призовите места, хубавите, огромни резултати. За мен нещата се развиха бързо първоначално. Не осъзнавах какво върша. Разбирах какво ми приказва треньорът, слушах думите му. Може би това ми оказа помощ толкоз бързо да се развия като играч. Искам да кажа на всички подрастващи " Не се отхвърляйте! ". С упоритост, хъс, порив и предпочитание за победа всичко може да се случи. Аз се бях отказала преди тези олимпийски игри, че имам възможностите, силите да взема орден, само че ето, че се случи. Въпреки всичко. Невярваща, че мога да взема орден, аз направих подготовката си по най-хубавия метод, доста систематизирано, съсредоточено, не толкоз като размер - огромни и дълги тренировки, а като качество. И то си даде резултат. Пожелавам на всички да не се отхвърлят, да имат вяра в фантазиите си и да имат фантазии, тъй като това е най-важно ”, приключи сребърната медалистка от Олимпиадата в Токио.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ