След второто четене на промените в конституцията: какво означават новите текстове
С гласовете на " Продължаваме промяната - Демократична България ", ГЕРБ и Движение за права и свободи измененията в конституцията бяха гласувани на второ четене във вторник. Окончателното им приемане следва в сряда, на 20-ти декември. Между второто и третото четене на главния закон не могат да се вършат оферти за промени на текстовете, то е единствено за така наречен " механически корекции ". Така че в случай че процедурата бъде спазена от народните представители те не биха могли да променят значително към този момент гласуваните разпореждания.
В началото на съвещанието групите на " Възраждане " и " ИТН " напуснаха пленарната зала. На този декор Българска социалистическа партия, които в последните дни работят в синхрон с тях, останаха в пленарна зала, въпреки и гласувайки срещу предложенията. По този метод социалистите макар че насочиха редица рецензии към ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи, в последна сметка осигуриха легитимност на промените посредством извършения спор.
За първи път: образованието и културата
Основен акцент в конституционните промени са текстовете, свързани със правосъдната промяна, наред с тях обаче бяха прокарани и други. Съществена нова наредба е препоръчаният сред първо и второ четене текст, който гласи, че " науката, образованието и културата са национални полезности. Държавата основава условия за свободното им развиване. Тя се грижи за запазване на националното историческо и културно завещание. "
В в началото импортирания план ръководещите и Движение за права и свободи предвиждаха да се запише, че националният празник е 24 май, а не трети март. Но предлагането не събра консенсус и отпадна от концепциите за смяна на главния закон. С текстът, който се гласоподава във вторник болшинството в Народното събрание категорично вписа образованието и културата като държавни цели - нещо, което досега не беше намерило място в главния закон.
Реклама Съдебната промяна: какво се одобри и какво значи
Идеята за конституционни промени въобще води началото си от саботираната от ГЕРБ и Движение за права и свободи през 2015 година правосъдна промяна. Ето за какво главен фокус на промените бяха текстовете в частта " Съдебна власт ". Окончателно завършените текстове тук са в няколко направления.
Висшият правосъден съвет (ВСС) се разделя дефинитивно на Висш правосъден и Висш прокурорски съвет. В тях се резервират квотите, препоръчани от ПП-ДБ, с които се цели да се подсигурява съдийска самостоятелност и прокурорска отчетност. Така във Висшия правосъден съвет ще има 15 членове - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, 8 съдии определени от съдии и 5-ма души квота на Народното събрание. Целта е да се подсигурява самостоятелност на съда. Новият Висш прокурорски съвет ще се състои от 10-ма членове - основният прокурор по право, двама представители, определени от прокурорите, един от следователите и 6 от Народното събрание. Така в прокурорския съвет се усилва публичната квота, а задачата е с сходно систематизиране на силите, основният прокурор да не господства съвета. Пленумът на Висшия правосъден съвет към този момент ще се назовава Общо заседание на Висш съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, като пълномощията му ще мощно лимитирани. Което значи, че повече прокурорите няма да съумяват да се намесват във въпросите, които се отнасят до съда. Мандатите на Съдебния и Прокурорския препоръки ще бъдат четири години. На основния прокурор - пет, на ръководителите на висшите съдилища - седем. В промените залегна текст, съгласно който " главен притежател на правосъдната власт е съдът ", а прокуратурата и следствието са част от нея. Подобно конкретизиране, което не съществуваше до този миг е значимо, тъй като при бъдещи тълкувания ще слага ясно разграничаване сред страна и съдия в процеса. Запазва се пълномощието на президента да назначава и освобождава ръководителите на висшите съдилища и на основния прокурор. Това в първичния план за промени беше отнето от пълномощията на президента, само че след доста рецензии ръководещите се отхвърлиха от желанието си. Беше признат текст, съгласно който, в случай че президентът не издаде декрет за назначението на ръководител на Върховен касационен съд, на Върховен административен съд или на основния прокурор в 7-дневен период, решението за избора на съответния съвет ще се обнародва и с него назначението влиза в действие. Подобна наредба на процедура блокира опцията президентът да попречва за дълъг интервал от време назначенията на така наречен " Трима огромни ". Запазва се методическото управление на обвиняването - основният прокурор ще утвърждава идентичен стандарт за делата в досъдебната фаза. Подобно пълномощие е значително в този му тип точно поради единния стандарт в цялата страна. Беше гласувано и намаляването на пълномощията на основния прокурор - т.е. бяха отстранени необятните граници на надзора за правда. Чрез това си пълномощие досега основният прокурор може да се меси на практика във всяка държавна сфера.
Регулатори, длъжностен кабинет, министри
Сред останалите промени са текстовете, които променят института " длъжностен кабинет ". Служебните министър председатели ще бъдат назначавани от президента. Той обаче ще би трябвало да избира всред седем длъжностни лица. От в началото избраните за вероятни служебни министър председатели отпадна ръководителят на Върховния касационен съд.
Така президентът ще има избор за длъжностен министър председател всред:
Реклама
ръководителя на Народното събрание ръководителя на Сметната палата или заместниците му шефа и подуправителите на Българска народна банка омбудсмана или неговия заместител
Ако всички от изброените откажат да заемат тази служба и президентът не може да назначи длъжностен кабинет, подобен ще бъде избиран от Народното събрание. Парламентът към този момент няма да се разпуска от президента и ще заседава до избиране на нов.
Народното събрание гласоподава и текста, с който се позволява двойното поданство за народните представители (а оттова и на министри). Първоначалният план предвиждаше изискване те да са живели последните 18 месеца в страната. С тази корекция се дава опция и за двойно поданство на министрите, само че за тях няма да има условие за уседналост.
В конституцията беше записан и напълно нов текст за регулаторните органи. В последния му вид той гласи: " Народното събрание съблюдава правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност при избора на членове на органи, които напълно или отчасти се попълнят от него, с цел да подсигурява тяхната самостоятелност. Решенията за избор се одобряват с болшинство две трети от всички народни представители, когато това е планувано със закон ".
В началото на съвещанието групите на " Възраждане " и " ИТН " напуснаха пленарната зала. На този декор Българска социалистическа партия, които в последните дни работят в синхрон с тях, останаха в пленарна зала, въпреки и гласувайки срещу предложенията. По този метод социалистите макар че насочиха редица рецензии към ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи, в последна сметка осигуриха легитимност на промените посредством извършения спор.
За първи път: образованието и културата
Основен акцент в конституционните промени са текстовете, свързани със правосъдната промяна, наред с тях обаче бяха прокарани и други. Съществена нова наредба е препоръчаният сред първо и второ четене текст, който гласи, че " науката, образованието и културата са национални полезности. Държавата основава условия за свободното им развиване. Тя се грижи за запазване на националното историческо и културно завещание. "
В в началото импортирания план ръководещите и Движение за права и свободи предвиждаха да се запише, че националният празник е 24 май, а не трети март. Но предлагането не събра консенсус и отпадна от концепциите за смяна на главния закон. С текстът, който се гласоподава във вторник болшинството в Народното събрание категорично вписа образованието и културата като държавни цели - нещо, което досега не беше намерило място в главния закон.
Реклама Съдебната промяна: какво се одобри и какво значи
Идеята за конституционни промени въобще води началото си от саботираната от ГЕРБ и Движение за права и свободи през 2015 година правосъдна промяна. Ето за какво главен фокус на промените бяха текстовете в частта " Съдебна власт ". Окончателно завършените текстове тук са в няколко направления.
Висшият правосъден съвет (ВСС) се разделя дефинитивно на Висш правосъден и Висш прокурорски съвет. В тях се резервират квотите, препоръчани от ПП-ДБ, с които се цели да се подсигурява съдийска самостоятелност и прокурорска отчетност. Така във Висшия правосъден съвет ще има 15 членове - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, 8 съдии определени от съдии и 5-ма души квота на Народното събрание. Целта е да се подсигурява самостоятелност на съда. Новият Висш прокурорски съвет ще се състои от 10-ма членове - основният прокурор по право, двама представители, определени от прокурорите, един от следователите и 6 от Народното събрание. Така в прокурорския съвет се усилва публичната квота, а задачата е с сходно систематизиране на силите, основният прокурор да не господства съвета. Пленумът на Висшия правосъден съвет към този момент ще се назовава Общо заседание на Висш съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, като пълномощията му ще мощно лимитирани. Което значи, че повече прокурорите няма да съумяват да се намесват във въпросите, които се отнасят до съда. Мандатите на Съдебния и Прокурорския препоръки ще бъдат четири години. На основния прокурор - пет, на ръководителите на висшите съдилища - седем. В промените залегна текст, съгласно който " главен притежател на правосъдната власт е съдът ", а прокуратурата и следствието са част от нея. Подобно конкретизиране, което не съществуваше до този миг е значимо, тъй като при бъдещи тълкувания ще слага ясно разграничаване сред страна и съдия в процеса. Запазва се пълномощието на президента да назначава и освобождава ръководителите на висшите съдилища и на основния прокурор. Това в първичния план за промени беше отнето от пълномощията на президента, само че след доста рецензии ръководещите се отхвърлиха от желанието си. Беше признат текст, съгласно който, в случай че президентът не издаде декрет за назначението на ръководител на Върховен касационен съд, на Върховен административен съд или на основния прокурор в 7-дневен период, решението за избора на съответния съвет ще се обнародва и с него назначението влиза в действие. Подобна наредба на процедура блокира опцията президентът да попречва за дълъг интервал от време назначенията на така наречен " Трима огромни ". Запазва се методическото управление на обвиняването - основният прокурор ще утвърждава идентичен стандарт за делата в досъдебната фаза. Подобно пълномощие е значително в този му тип точно поради единния стандарт в цялата страна. Беше гласувано и намаляването на пълномощията на основния прокурор - т.е. бяха отстранени необятните граници на надзора за правда. Чрез това си пълномощие досега основният прокурор може да се меси на практика във всяка държавна сфера.
Регулатори, длъжностен кабинет, министри
Сред останалите промени са текстовете, които променят института " длъжностен кабинет ". Служебните министър председатели ще бъдат назначавани от президента. Той обаче ще би трябвало да избира всред седем длъжностни лица. От в началото избраните за вероятни служебни министър председатели отпадна ръководителят на Върховния касационен съд.
Така президентът ще има избор за длъжностен министър председател всред:
Реклама
ръководителя на Народното събрание ръководителя на Сметната палата или заместниците му шефа и подуправителите на Българска народна банка омбудсмана или неговия заместител
Ако всички от изброените откажат да заемат тази служба и президентът не може да назначи длъжностен кабинет, подобен ще бъде избиран от Народното събрание. Парламентът към този момент няма да се разпуска от президента и ще заседава до избиране на нов.
Народното събрание гласоподава и текста, с който се позволява двойното поданство за народните представители (а оттова и на министри). Първоначалният план предвиждаше изискване те да са живели последните 18 месеца в страната. С тази корекция се дава опция и за двойно поданство на министрите, само че за тях няма да има условие за уседналост.
В конституцията беше записан и напълно нов текст за регулаторните органи. В последния му вид той гласи: " Народното събрание съблюдава правилата на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност при избора на членове на органи, които напълно или отчасти се попълнят от него, с цел да подсигурява тяхната самостоятелност. Решенията за избор се одобряват с болшинство две трети от всички народни представители, когато това е планувано със закон ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ