Шефове на БДЖ се размечтаха по буйната си младост
С дългогодишните пенсионери, които поеха управлението му, БДЖ в действителност я подкара като в оня именит филм „ Спомени от бъдещето “, сниман преди повече от половин век по едноименната книга на известния швейцарски академик Ерих декор Деникен. Натрапчиви носталгични мемоари очевидно са обладали главите на Йордан Мирчев, Симеон Евтимов, Христо Монов и компания, та по тази причина колчем заговорят за бъдещето на жп транспортите у нас - постоянно показват незабравими достижения от славното им минало. А за такива хора народът от дълго време е споделил: „ Нищо остаряло не са не запомнили, нищо ново не са научили! “
Вместо да се захванат с най-наболелите проблеми на двата държавни превозвача – пътническия и товарния, " синодалните старци " по върховете на железниците и техни акрани в Министерството на превоза и известията взеха да обикалят благата ни родина и да приказват такива небивалици - по малките екрани, гари и депа - че редовите жепейци се видяха в знамение!
„ Да не би централата на БДЖ да са я трансформирали в старешки дом? “ – разясняват зевзеци из железничарските фейсбук групи и напомнят, че първото заричане на новите ръководещи бе да... подмладят управителните фрагменти. След това се заканиха да вдигнат скоростта на влаковете, а през днешния ден към този момент имат нова стратегическа цел - да бъде възобновено придвижването по от дълго време забравени направления като този сред Горна Оряховица и красивото и богато на история и мемоари (все още) балканско градче Елена.
Криво да седим, право да съдим!
Като чух концепцията, едвам не подскочих от наслада: най-накрая в БДЖ са влезнали началници, които не желаят да закриват жп линии и да понижават броя на влаковете, а да ги възвръщат! Освен това Елена в действителност е прелестно градче. И е един от градовете, без които българското Възраждане нямаше да се случи. Та тук са родени Иларион Макариополски и Стоян Михайловски, основателят на фамозната Даскалоливница Иван Момчилов, писателят Петко Тодоров, обичаната на великия Яворов Мина, арх. Йордан Миланов, проектирал Централната поща и Синодалната палата в София... Тук е учил и огромният български публицист Емилиян Станев.
Що се отнася до самата линията Горна Оряховица – Елена, тя е последната жп връзка, издигната у нас. Най-трудният сектор сред градовете Златарица и Елена е пуснат в употреба чак през 1974 година. Дължината й е малко над 43 километра, минава по 16 моста и приключва с гара Елена, определяна преди време като архитектурно украшение.
От другата страна на очарованието е грубата действителност. Линията
стартира да буренясва единствено 28 година след стартирането й в употреба.
Поради намаляването на популацията и фалирането на съществени предприятия в Елена секва транспортът на пасажери и товари, в резултат на което преди две десетилетия трасето е зачертано от железопътната карта на България.
Припомняйки си това и знаейки добре положението на жп линията, преди дни я посетих. А това, което видях, надмина упованията ми. Огледът стартира с жп гара Елена, от чието минало архитектурно кокетство не е останал и помен. Днес постройката стърчи като въплъщение на българската съсипия, с пропаднал покрив, разрушени стъкла, порти и прозорци, паднали мазилки и цялостна с отпадъци. Тъй като руината към този момент е рискова, наскоро тя беше оградена с бодлива тел, през която могат да минават единствено бездомни кучета и котки. Коловозите - пет плюс два за товаро-разтоварна активност, са ръждясали и обрасли с плевели и трънаци, а на доста места сред траверсите и към стрелките са избуяли дървета с дебелина на човешка ръка.
Огледът на жп линията от Елена към Лясковец ме отчая. На доста места тя не се вижда под гъстата растителност, та се постановяваше да разтребвам с цел да се уверя, че релсите не са откраднати. Някои стоманени мостове, по които минава жп линията, са мощно корозирали и вероятно би трябвало да бъдат заменени с нови.
Изобщо целият жп сектор сред Лясковец и Елена – малко над 37.1 км, е в извънредно положение и, съгласно някогашен общоприет шеф на БДЖ, с цел да бъде възобновен, би трябвало да бъдат изхарчени десетки милиони левове.
Точно по този начин -
верният глагол е " изхарчени ",
тъй като действителността потвърждава, че за вложения и доходност въобще не може да се мисли, камо ли да се приказва.
Според последното броене, в Елена към този момент живеят по-малко от 5000 души, а в Горна Оряховица - към 30 хиляди. Големият стъкларски цех в старопланинския град от дълго време е закрит, не работят и десетина други предприятия. Проучване на " БАНКЕРЪ " демонстрира, че за финален път жп линията Елена - Горна Оряховица е употребена преди 13 години от русенския жп цех „ Експрес сервиз “. Тогава русенци купили от синдика на стъкларския цех маневрен локомотив и, с цел да го закарат до Горна Оряховица, е трябвало да изсекат... много кубици дървета и шубраци по цялото трасе.
Елена фактически е едно от най-посещаваните туристически селища у нас. Градът обаче е желан главно от фамилии с деца, които надали биха оставили удобствата на персоналните си коли, с цел да пътуват с трен. Още повече, че хотелите в Елена са малко, а в близост е цялостно със фамилни хотелчета, къщи за посетители и туристически комплекси. Гарата е отвън града, тъй че като слязат на нея, фамилиите с багаж и деца ще би трябвало да търсят такси, с цел да стигнат до центъра или до комплексите в околните покрайнини.
Въпреки множеството завои и наклони, пътуването с автомобил е комфортно, защото огромна част от шосето Лясковец – Елена е в чудесно положение. Неремонтирана е единствено последната част от разклона за гр. Златарица (до самия гр. Елена), която в най-скоро време също би трябвало да бъде актуализирана.
Перспективата
по жп линията да бъдат возени товари е нулева,
тъй че за възвращаемост на вложенията, направени за възобновяване на линията е неуместно да се приказва. Така че, в случай че някой желае името му да остане вечно в историята на Горна Оряховица и Елена, най-добре е да осъществя концепцията посредством... концесия. Ако начинанието в действителност си заслужава, все ще се откри човек с пари, който да го стартира, приключи и поддържа през идващите 30-35 години.
Всичко останало намирисва на едни отминали времена, когато Тодор Живков и Пенчо Кубадински оповестиха родните си села за градове, направиха до тях автомагистрали, унищожиха природата и екзотиката им с всякакви чудовищни фабрики и подредиха селските къщи с парно отопление – нищо, че към този момент от дълго време не работи!
По същия метод и хора от днешното управление на транспортното министерство желаят да възвърне едно общинско летище, както и една погълната от дивата природа жп линия, тъй като били свързани с родните им места.
Сметката, естествено, ще я плащаме всички - посредством държавния бюджет. Големият въпрос е " Така ли ще я продължаваме смяната? "
Белчо Цанев
Вместо да се захванат с най-наболелите проблеми на двата държавни превозвача – пътническия и товарния, " синодалните старци " по върховете на железниците и техни акрани в Министерството на превоза и известията взеха да обикалят благата ни родина и да приказват такива небивалици - по малките екрани, гари и депа - че редовите жепейци се видяха в знамение!
„ Да не би централата на БДЖ да са я трансформирали в старешки дом? “ – разясняват зевзеци из железничарските фейсбук групи и напомнят, че първото заричане на новите ръководещи бе да... подмладят управителните фрагменти. След това се заканиха да вдигнат скоростта на влаковете, а през днешния ден към този момент имат нова стратегическа цел - да бъде възобновено придвижването по от дълго време забравени направления като този сред Горна Оряховица и красивото и богато на история и мемоари (все още) балканско градче Елена.
Криво да седим, право да съдим!
Като чух концепцията, едвам не подскочих от наслада: най-накрая в БДЖ са влезнали началници, които не желаят да закриват жп линии и да понижават броя на влаковете, а да ги възвръщат! Освен това Елена в действителност е прелестно градче. И е един от градовете, без които българското Възраждане нямаше да се случи. Та тук са родени Иларион Макариополски и Стоян Михайловски, основателят на фамозната Даскалоливница Иван Момчилов, писателят Петко Тодоров, обичаната на великия Яворов Мина, арх. Йордан Миланов, проектирал Централната поща и Синодалната палата в София... Тук е учил и огромният български публицист Емилиян Станев.
Що се отнася до самата линията Горна Оряховица – Елена, тя е последната жп връзка, издигната у нас. Най-трудният сектор сред градовете Златарица и Елена е пуснат в употреба чак през 1974 година. Дължината й е малко над 43 километра, минава по 16 моста и приключва с гара Елена, определяна преди време като архитектурно украшение.
От другата страна на очарованието е грубата действителност. Линията
стартира да буренясва единствено 28 година след стартирането й в употреба.
Поради намаляването на популацията и фалирането на съществени предприятия в Елена секва транспортът на пасажери и товари, в резултат на което преди две десетилетия трасето е зачертано от железопътната карта на България.
Припомняйки си това и знаейки добре положението на жп линията, преди дни я посетих. А това, което видях, надмина упованията ми. Огледът стартира с жп гара Елена, от чието минало архитектурно кокетство не е останал и помен. Днес постройката стърчи като въплъщение на българската съсипия, с пропаднал покрив, разрушени стъкла, порти и прозорци, паднали мазилки и цялостна с отпадъци. Тъй като руината към този момент е рискова, наскоро тя беше оградена с бодлива тел, през която могат да минават единствено бездомни кучета и котки. Коловозите - пет плюс два за товаро-разтоварна активност, са ръждясали и обрасли с плевели и трънаци, а на доста места сред траверсите и към стрелките са избуяли дървета с дебелина на човешка ръка.
Огледът на жп линията от Елена към Лясковец ме отчая. На доста места тя не се вижда под гъстата растителност, та се постановяваше да разтребвам с цел да се уверя, че релсите не са откраднати. Някои стоманени мостове, по които минава жп линията, са мощно корозирали и вероятно би трябвало да бъдат заменени с нови.
Изобщо целият жп сектор сред Лясковец и Елена – малко над 37.1 км, е в извънредно положение и, съгласно някогашен общоприет шеф на БДЖ, с цел да бъде възобновен, би трябвало да бъдат изхарчени десетки милиони левове.
Точно по този начин -
верният глагол е " изхарчени ",
тъй като действителността потвърждава, че за вложения и доходност въобще не може да се мисли, камо ли да се приказва.
Според последното броене, в Елена към този момент живеят по-малко от 5000 души, а в Горна Оряховица - към 30 хиляди. Големият стъкларски цех в старопланинския град от дълго време е закрит, не работят и десетина други предприятия. Проучване на " БАНКЕРЪ " демонстрира, че за финален път жп линията Елена - Горна Оряховица е употребена преди 13 години от русенския жп цех „ Експрес сервиз “. Тогава русенци купили от синдика на стъкларския цех маневрен локомотив и, с цел да го закарат до Горна Оряховица, е трябвало да изсекат... много кубици дървета и шубраци по цялото трасе.
Елена фактически е едно от най-посещаваните туристически селища у нас. Градът обаче е желан главно от фамилии с деца, които надали биха оставили удобствата на персоналните си коли, с цел да пътуват с трен. Още повече, че хотелите в Елена са малко, а в близост е цялостно със фамилни хотелчета, къщи за посетители и туристически комплекси. Гарата е отвън града, тъй че като слязат на нея, фамилиите с багаж и деца ще би трябвало да търсят такси, с цел да стигнат до центъра или до комплексите в околните покрайнини.
Въпреки множеството завои и наклони, пътуването с автомобил е комфортно, защото огромна част от шосето Лясковец – Елена е в чудесно положение. Неремонтирана е единствено последната част от разклона за гр. Златарица (до самия гр. Елена), която в най-скоро време също би трябвало да бъде актуализирана.
Перспективата
по жп линията да бъдат возени товари е нулева,
тъй че за възвращаемост на вложенията, направени за възобновяване на линията е неуместно да се приказва. Така че, в случай че някой желае името му да остане вечно в историята на Горна Оряховица и Елена, най-добре е да осъществя концепцията посредством... концесия. Ако начинанието в действителност си заслужава, все ще се откри човек с пари, който да го стартира, приключи и поддържа през идващите 30-35 години.
Всичко останало намирисва на едни отминали времена, когато Тодор Живков и Пенчо Кубадински оповестиха родните си села за градове, направиха до тях автомагистрали, унищожиха природата и екзотиката им с всякакви чудовищни фабрики и подредиха селските къщи с парно отопление – нищо, че към този момент от дълго време не работи!
По същия метод и хора от днешното управление на транспортното министерство желаят да възвърне едно общинско летище, както и една погълната от дивата природа жп линия, тъй като били свързани с родните им места.
Сметката, естествено, ще я плащаме всички - посредством държавния бюджет. Големият въпрос е " Така ли ще я продължаваме смяната? "
Белчо Цанев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ