Албена Ставрева, актриса: Смешното върви ръка за ръка с тъжното
" С буркан сладко и остарял куфар Гичка Кукуто, намереница на селския духовник, е сама в камбанарията на църквата. Историите ѝ са безумно смешни и в тях се оглежда неуместният загубен свят на едно малко село. Историите ѝ са по едно и също време с това тъжни, тъй като детинската наивност не прозира злото, даже когато се изправи лице в лице с него. Разказ за самотата на другия, за неистовото живеене на ръба на разсъдъка и за безусловната любов. Един живот, цялостен с чудеса и мемоари, побрани в кибритена кутия ".
Гичка Кукуто е героинята на Албена Ставрева в ", а представянето е от формалната визитка на пиесата. За нея актрисата има номинация " Икар " за водеща женска роля. В " Неведение " тя се стреми към минимализъм на дейностите, на думите и на декора, тъй като има вяра, че най-важно е посланието.
Срещаме се в един от последните дъждовни февруарски дни и Албена Ставрева незабавно ни кани да отидем и да гледаме " Неведение ": " Много обичам този театър, тъй като с него мога да кажа всичко, което ме вълнува, а то е напълно просто - да сме положителни. Представлението няма искания за трудност, тематиките са доста човешки и знам, че допират публиката ".
Премиерната дата беше на 12 ноември 2022 година ". Той измисли името " Неведение ", защото аз се лутах сред две други заглавия, които бяха на акцент. Той е и съветник на спектакъла, застана с името си зад него и аз съм му безпределно признателна. Това единствено един огромен създател и човек може да го направи - да помогне на един театър, тъй като го е докоснал ", споделя Ставрева.
Понеже героинята на няколко пъти се пита какво е това незнание и в последна сметка тя доближава до две истини за нея, които важат и за мен - хората са неведения и в случай че можем да ги забележим, те тогава се трансформират във видения. После, когато човек си потегля от тоя свят, той продължава да живее към този момент като незнание и тогава се трансформира от привидение в незнание.
Целият театър е на акцент, като Албена Ставрева е събрала пъстра композиция от разнообразни приказва в страната. Едната част е от хасковския, тъй като селото на татко ѝ е било в този регион. Спомня си по какъв начин всяко лято със сестра ѝ са ходили там при дядо и баба. Но защото актрисата има още едно село, което е до Велико Търново, част от диалекта е и от тази област. Албена Ставрева е играла в Родопския спектакъл в Смолян и в " Неведение " има и родопски акцент:
" Постарах се въпреки всичко да няма неразбираеми думи за феновете. Има даже деца, които са гледали спектакъла и след това съм ги питала има ли нещо, което не им е ясно като думи, само че те споделят, че всичко се схваща. И другото, за което доста се постарах - в диалектната форма има една характерна мелодия, която не съм търсила особено, тя се получи от единствено себе си, само че се пробвах да я съблюдавам. Когато виждах, че някоя дума не ми дава отговор на мелодията, заменях я с друга ".
За театъра (магическия), който доста обича
Освен в " Неведение " Албена Ставрева играе още в " Калигула ", " Народът на Вазов " и " Големанов ". За нея театърът е на първо място магия, а магията се случва, когато той е открит. Тогава той те допира и в срещата сред артиста и фена се случва магията: " Ако нещо не е намерено, то не може да допре. В изкуството има и други способи и способи, които допират по друг метод. Но аз като човек и като създател, в случай че мога по този начин да се нарека, доста обичам магическия спектакъл, а той се случва, когато създаваш един свят, който по-късно може да допре хората ".
А. Част от историите на Гичка Кукуто са измислено, само че други са напълно същински: " Част от случките съм ги претърпяла аз. Например историята с кучето, което куца, когато му обличам дрехата, която съм му ушила - това ми се е случвало. Останалите истории съм си ги измисляла. Например, тази част с родителите. Аз имам най-прекрасните родители, само че защото имам тъкмо най-прекрасните родители, мога да напиша толкоз мощно облика на тази героиня, която е без родители ".
За бавното писане и живеене
Албена Ставрева доста обича да написа и го дефинира като най-забавното нещо в своя живот, тъй като по този начин може да основава светове и герои. През 2018 година тя издаде и стихосбирката " Покана за сънуване ". Споделя, че този интерес към писането се е появил от единствено себе си. По този метод споделя своето персонално чувство към света и нещата, които са я докоснали. А нейното чувство е за чудноват свят, който е от време на време комичен, а от време на време печален.
В момента тя написа трилър за кино с комедийни и метафизичен детайли. Актрисата е от хората, които не вършат нищо непременно: " Ако не стане за кино, може да бъде за спектакъл. Ако не, просто ще си го прочета на приятелите, когато стане подготвен. Те обичат да им чета, имам няколко другари, които от време на време може и да ги притеснявам. И щерка ми също. " " Винаги първо на щерка си чета всичко, тъй като тя ми дава доста точна преценка. Част от репликите в " Неведение " са на щерка ми като дребна, които аз съм запомнила, тъй като още тогава са ми създали усещане като метод на мислене. Човек не помни като дете по какъв начин той е мислил, само че аз доста следих щерка си ".
Трилърът, който написа Албена, няма краен период по кое време да бъде подготвен: " Никога не си поставям период, в случай че стане - стане. Не се нервирам за такива неща. Една година писах " Неведение " и си го репетирах в главата. И все пак, даже след премиерата донаписах няколко нови фрази. Давам време на нещата да се случат. Те не ми се случват бързо, просто аз съм такава ".
© Facebook/Народен спектакъл
За ролята си в " Неведение " Албена Ставрева има номинация за Икар за водеща женска роля.
Албена Ставрева е един от създателите, способни и отдадени в доста области. Пише, играе на сцена, в предишното се е занимавала и с дублаж. А в спектакъла " Неведение " извършва няколко функционалности - на създател, актриса, режисьор, сценограф и драматург: " Много неприятно да приказвам по този начин, само че всички тези функции ми харесват. Едното не може да бъде отделено от другото. Това че съм създател, доста ми оказа помощ и като реализатор. Когато напишех нещо доста тъжно и не можех да го кажа, тъй като започвах да рева, незабавно си написвах нещо доста смешно. След доста тъжното, идва доста смешното. Така се събирах, с цел да мога да го играя, което и за фена е хубаво. То е тъкмо както в живота - смешното върви ръка за ръка с тъжното ".
За смисъла на премиите
За " Неведение " тя е и признава, че доста се е зарадвала, защото посредством всяка премия по-голям кръг от хора могат да чуят за даден театър и да дойдат да го гледат.
" Много ме зарадва и това, че трите актриси, които сме номинирани за основна женска роля (Светлана Янчева и Станка Калчева - бел. ред.), сме приключили при еднакъв учител - проф. Николай Люцканов. Казвам си, че той ни гледа от горната страна и е доста благополучен с нас, доста горделив. Той беше един извънреден учител, доста бездънен и сензитивен човек. Зарадвах се и тъй като Явор Гърдев застана с името си зад моя театър и аз в този момент мога да му се отблагодаря. И на шефа също. Това е моята признателност към тези хора ".
В " Неведение " светлината има особена роля и запитвам Албена Ставрева в какво тя през днешния ден вижда светлината:
Аз доста не разбирам, само че по този начин ги чувствам нещата: посредством бягството към елементарните неща, да не се не помни кое е положително или неприятно, кое е красиво - ето там е спасението.
За персоналните истории и има ли кой да ги чуе
Убедена е, че към момента има кой да чуе персоналните истории и че другите хора, каквато е нейната героиня, са доста скъпи. Те имат различен взор към света и умеят да виждат обичта, положителното и хубостта. Тези хора могат доста да ни разсмиват, в най-тъжното нещо да забележим смешното посредством тях.
В хода на диалога стигаме до въпроса за човешкото и къде го губим: " Аз съм на 54 години и доста съм си мислила. Всеки е имал срещи, на които му е било тъжно от хора, които му предизвикват болежка. И доста разнообразни отговори съм си давала през годините - за какво някой се държи по този начин, а несъмнено и аз съм се държала неприятно с някой различен. И си споделям - несъмнено това е страхът да не бъдеш засегнат и по този начин да се затвориш. Или пък да не можеш да си представиш, че някой към теб може да се държи по подобен метод, към децата или родителите му. Че всеки различен има дете, родители, другари. Когато си го помислиш, няма по какъв начин да се държиш неприятно, тъй като ти става мъчително за индивида, че се е объркал, че е не запомнил, че го е боязън ".
Този диалог за театъра и човешкото Албена Ставрева избира да приключим с част от " Неведение ". В спектакъла героинята вижда ангели и споделя: Чуй какво си приказват - Как ми се умориха крилата, сподели единият ангел на другия. Аз ще ти дам моите, отговори му другият.
Спектакълът " Неведение " можете да гледате на 24 март и 7 април в Народен спектакъл " Иван Вазов ".
© Facebook/Народен спектакъл
В спектакъла " Неведение " тя се стреми към минимализъм на дейностите, на думите и на декора, тъй като има вяра, че най-важно е посланието.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Гичка Кукуто е героинята на Албена Ставрева в ", а представянето е от формалната визитка на пиесата. За нея актрисата има номинация " Икар " за водеща женска роля. В " Неведение " тя се стреми към минимализъм на дейностите, на думите и на декора, тъй като има вяра, че най-важно е посланието.
Срещаме се в един от последните дъждовни февруарски дни и Албена Ставрева незабавно ни кани да отидем и да гледаме " Неведение ": " Много обичам този театър, тъй като с него мога да кажа всичко, което ме вълнува, а то е напълно просто - да сме положителни. Представлението няма искания за трудност, тематиките са доста човешки и знам, че допират публиката ".
Премиерната дата беше на 12 ноември 2022 година ". Той измисли името " Неведение ", защото аз се лутах сред две други заглавия, които бяха на акцент. Той е и съветник на спектакъла, застана с името си зад него и аз съм му безпределно признателна. Това единствено един огромен създател и човек може да го направи - да помогне на един театър, тъй като го е докоснал ", споделя Ставрева.
Понеже героинята на няколко пъти се пита какво е това незнание и в последна сметка тя доближава до две истини за нея, които важат и за мен - хората са неведения и в случай че можем да ги забележим, те тогава се трансформират във видения. После, когато човек си потегля от тоя свят, той продължава да живее към този момент като незнание и тогава се трансформира от привидение в незнание.
Целият театър е на акцент, като Албена Ставрева е събрала пъстра композиция от разнообразни приказва в страната. Едната част е от хасковския, тъй като селото на татко ѝ е било в този регион. Спомня си по какъв начин всяко лято със сестра ѝ са ходили там при дядо и баба. Но защото актрисата има още едно село, което е до Велико Търново, част от диалекта е и от тази област. Албена Ставрева е играла в Родопския спектакъл в Смолян и в " Неведение " има и родопски акцент:
" Постарах се въпреки всичко да няма неразбираеми думи за феновете. Има даже деца, които са гледали спектакъла и след това съм ги питала има ли нещо, което не им е ясно като думи, само че те споделят, че всичко се схваща. И другото, за което доста се постарах - в диалектната форма има една характерна мелодия, която не съм търсила особено, тя се получи от единствено себе си, само че се пробвах да я съблюдавам. Когато виждах, че някоя дума не ми дава отговор на мелодията, заменях я с друга ".
За театъра (магическия), който доста обича
Освен в " Неведение " Албена Ставрева играе още в " Калигула ", " Народът на Вазов " и " Големанов ". За нея театърът е на първо място магия, а магията се случва, когато той е открит. Тогава той те допира и в срещата сред артиста и фена се случва магията: " Ако нещо не е намерено, то не може да допре. В изкуството има и други способи и способи, които допират по друг метод. Но аз като човек и като създател, в случай че мога по този начин да се нарека, доста обичам магическия спектакъл, а той се случва, когато създаваш един свят, който по-късно може да допре хората ".
А. Част от историите на Гичка Кукуто са измислено, само че други са напълно същински: " Част от случките съм ги претърпяла аз. Например историята с кучето, което куца, когато му обличам дрехата, която съм му ушила - това ми се е случвало. Останалите истории съм си ги измисляла. Например, тази част с родителите. Аз имам най-прекрасните родители, само че защото имам тъкмо най-прекрасните родители, мога да напиша толкоз мощно облика на тази героиня, която е без родители ".
За бавното писане и живеене
Албена Ставрева доста обича да написа и го дефинира като най-забавното нещо в своя живот, тъй като по този начин може да основава светове и герои. През 2018 година тя издаде и стихосбирката " Покана за сънуване ". Споделя, че този интерес към писането се е появил от единствено себе си. По този метод споделя своето персонално чувство към света и нещата, които са я докоснали. А нейното чувство е за чудноват свят, който е от време на време комичен, а от време на време печален.
В момента тя написа трилър за кино с комедийни и метафизичен детайли. Актрисата е от хората, които не вършат нищо непременно: " Ако не стане за кино, може да бъде за спектакъл. Ако не, просто ще си го прочета на приятелите, когато стане подготвен. Те обичат да им чета, имам няколко другари, които от време на време може и да ги притеснявам. И щерка ми също. " " Винаги първо на щерка си чета всичко, тъй като тя ми дава доста точна преценка. Част от репликите в " Неведение " са на щерка ми като дребна, които аз съм запомнила, тъй като още тогава са ми създали усещане като метод на мислене. Човек не помни като дете по какъв начин той е мислил, само че аз доста следих щерка си ".
Трилърът, който написа Албена, няма краен период по кое време да бъде подготвен: " Никога не си поставям период, в случай че стане - стане. Не се нервирам за такива неща. Една година писах " Неведение " и си го репетирах в главата. И все пак, даже след премиерата донаписах няколко нови фрази. Давам време на нещата да се случат. Те не ми се случват бързо, просто аз съм такава ".
© Facebook/Народен спектакъл
За ролята си в " Неведение " Албена Ставрева има номинация за Икар за водеща женска роля.
Албена Ставрева е един от създателите, способни и отдадени в доста области. Пише, играе на сцена, в предишното се е занимавала и с дублаж. А в спектакъла " Неведение " извършва няколко функционалности - на създател, актриса, режисьор, сценограф и драматург: " Много неприятно да приказвам по този начин, само че всички тези функции ми харесват. Едното не може да бъде отделено от другото. Това че съм създател, доста ми оказа помощ и като реализатор. Когато напишех нещо доста тъжно и не можех да го кажа, тъй като започвах да рева, незабавно си написвах нещо доста смешно. След доста тъжното, идва доста смешното. Така се събирах, с цел да мога да го играя, което и за фена е хубаво. То е тъкмо както в живота - смешното върви ръка за ръка с тъжното ".
За смисъла на премиите
За " Неведение " тя е и признава, че доста се е зарадвала, защото посредством всяка премия по-голям кръг от хора могат да чуят за даден театър и да дойдат да го гледат.
" Много ме зарадва и това, че трите актриси, които сме номинирани за основна женска роля (Светлана Янчева и Станка Калчева - бел. ред.), сме приключили при еднакъв учител - проф. Николай Люцканов. Казвам си, че той ни гледа от горната страна и е доста благополучен с нас, доста горделив. Той беше един извънреден учител, доста бездънен и сензитивен човек. Зарадвах се и тъй като Явор Гърдев застана с името си зад моя театър и аз в този момент мога да му се отблагодаря. И на шефа също. Това е моята признателност към тези хора ".
В " Неведение " светлината има особена роля и запитвам Албена Ставрева в какво тя през днешния ден вижда светлината:
Аз доста не разбирам, само че по този начин ги чувствам нещата: посредством бягството към елементарните неща, да не се не помни кое е положително или неприятно, кое е красиво - ето там е спасението.
За персоналните истории и има ли кой да ги чуе
Убедена е, че към момента има кой да чуе персоналните истории и че другите хора, каквато е нейната героиня, са доста скъпи. Те имат различен взор към света и умеят да виждат обичта, положителното и хубостта. Тези хора могат доста да ни разсмиват, в най-тъжното нещо да забележим смешното посредством тях.
В хода на диалога стигаме до въпроса за човешкото и къде го губим: " Аз съм на 54 години и доста съм си мислила. Всеки е имал срещи, на които му е било тъжно от хора, които му предизвикват болежка. И доста разнообразни отговори съм си давала през годините - за какво някой се държи по този начин, а несъмнено и аз съм се държала неприятно с някой различен. И си споделям - несъмнено това е страхът да не бъдеш засегнат и по този начин да се затвориш. Или пък да не можеш да си представиш, че някой към теб може да се държи по подобен метод, към децата или родителите му. Че всеки различен има дете, родители, другари. Когато си го помислиш, няма по какъв начин да се държиш неприятно, тъй като ти става мъчително за индивида, че се е объркал, че е не запомнил, че го е боязън ".
Този диалог за театъра и човешкото Албена Ставрева избира да приключим с част от " Неведение ". В спектакъла героинята вижда ангели и споделя: Чуй какво си приказват - Как ми се умориха крилата, сподели единият ангел на другия. Аз ще ти дам моите, отговори му другият.
Спектакълът " Неведение " можете да гледате на 24 март и 7 април в Народен спектакъл " Иван Вазов ".
© Facebook/Народен спектакъл
В спектакъла " Неведение " тя се стреми към минимализъм на дейностите, на думите и на декора, тъй като има вяра, че най-важно е посланието.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ