Рядко можеш да срещнеш необикновен или интересен човек. Този факт

Рядко можеш да срещнеш невероятен или забавен човек. Този факт е повече от провокиращ, той е непрекъснат потрес за мен. Прави ме един прокълнат мърморко. Всеки може да бъде прокълнат мърморко и множеството са. Помощ!

Вече ми е писнало да пиша за поети. Ще прибавя единствено,че те сами си го начукват, щом живеят като поети, а не като нещо друго.

Бил съм елементарен служащ до петдесетата си година. Бил съм в кюпа с другите хора. Никога не съм твърдял, че съм стихотворец.

Е, не споделям, че да си изкарваш хляба с труд е нещо велико. В множеството случаи е извънредно. И постоянно се постанова да браниш скапаната си работа със зъби и нокти, тъй като има двайсет и пет други, които чакат за мястото ти.

Разбира се, че е безсмислено, несъмнено, че те смачква. Но пребиваването в тая мръсотия, коства ми се, ме е научило да не се занимавам с нелепости, когато пиша.

Мисля, че понякога човек би трябвало да пълзи в калта, мисля, че би трябвало да знаеш какво е затвор, какво е болница.

Мисля, че би трябвало да знаеш какво е да гладуваш четири-пет дни.

Мисля, че животът с побъркани дами се отразява добре на гръбнака.

Мисля, че откакто си бил в менгемето, започваш да пишеш с наслада и облекчение.

Казвам го, тъй като всички поети, които съм познавал, бяха безгръбначни, подлизурковци. Те нямат защо друго да пишат с изключение на за личната си егоистична отстъпчивост.

Не знам за другите хора, само че когато се наведа да си завържа обувките заран, си споделям: „ Боже милостиви, и в този момент какво? “. Животът ме ебава, въобще не се разбираме с него.

Налага се да го поглъщам по малко, не мога да го погълна целия. Все едно да гълташ кофи с лайна.

Аз не се състезавам с никого, не мисля за величие, то не ме интересува. Важно е ДЕЙСТВИЕТО, до момента в който си още жив.

Вратата, която се отваря под слънчевите лъчи, конете, които се гмуркат в светлината, жокеите, храбрите дяволчета с ярки екипи, впрягат старания, съумяват.

Красотата е в придвижването и в дързостта. Майната й на гибелта. Всичко е през днешния ден, през днешния ден, през днешния ден! Йес!

Повечето хора не са подготвени за гибелта. Тя ги шокира, ужасява ги. По дяволите, въобще не би трябвало да я има.

Аз нося гибелта в левия си джоб. Понякога я вадя и й приказвам: „ Здрасти, бейби, по какъв начин си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те очаквам “.

В гибелта няма нищо трагично, както няма нищо трагично и в растежа на едно цвете.

Трагичното не е гибелта, а животът, който хората живеят или не изживяват до гибелта си. Те не ценят живота си, пикаят на личния си живот. Направо го осират. Тъпаци.

Мислят единствено за плющене, за филми, за пари, за фамилиите си, за плющене. Главите им са цялостни с бръмбари.

Чарлз Буковски

ГЕНИЯТ НА ТЪЛПАТА

има изменничество злоба парадокс принуждение
в елементарния човек задоволителни да задвижат всяка една войска
във всеки уговорен ден

и най-хубавите в убийството са тези които проповядват срещу убийството
и най-хубавите в омразата са тези които проповядват обич
и най-хубавите във войната най-после са тези които проповядват мира

тези които проповядват господ имат потребност от господ
тези които проповядват мир нямат мѝра
тези които проповядват обич нямат обич

пази се от проповедници
пази се от познавачи
пази се от тези които единствено четат книги
пази се от тези които ненавиждат бедността
или пък се гордеят с нея
пази се от тези които бързат да хвалят
те имат потребност от хвалба в подмяна
пази се от тези които съдят преждевременно
те се боят от нещата които не познават
пази се от тези които непрекъснато търсят тълпите
те нищо са щом са сами

пази се от посредствени мъже и дами
пази се от любовта им – тя е посредствена
и търси незначителност

само че в омразата им има талант
в омразата им има задоволително талант да те убие
и да убие всекиго
всеки който не желае самотата
всеки който не схваща самотата

те ще опитат да унищожат всичко
което се разграничава от тях
неспособни да основават изкуство
те в никакъв случай няма да го схванат
ще одобряват неуспеха си като основатели
за крах на целия свят
и неспособни да обичат до дъно
те ще повярват в любовта ти непълна
ще те намразят
и тяхната ненавист ще е съвършена

като безценен камък
като нож
като планина
като тигър
като бучиниш –

най-хубавото им изкуство

Чарлз Буковски