Russian Easter (1924) by Nicholas Roerich † Великият пост –

Russian Easter (1924) by Nicholas Roerich

† Великият пост – различен опит на душата

Великият пост е времето, когато индивидът е на път, на път към Великден. И по тази причина като сме на път, колкото и да е необичайно, богослужението през Великия пост е малко – не се служи Литургия, … с изключение на в събота и неделя, които в Православната черква се считат за празнични дни, във всеки случай не са постни дни. Това е доста значимо да се разбере: съботата и неделята не влизат в броя дни на Великия пост. Събота и неделя не са пост и по тази причина се служи Литургия, а в останалите дни не. И единствено в сряда и петък за тези, които желаят да се причастят, се позволява Причастие – те могат да дойдат в храма и да се причастят, само че Даровете не се освещават поради тях в тези дни, а те се причастяват с Дарове, които са осветени по-рано, предната неделя.

И апропо тези хора, които още не знаят църковния правилник, мога да ги съветвам съществено: с цел да схванат какво е Великият пост, да вървят в храма в събота и неделя. Влезте най-малко за половин час в някой храм във вашия град, където има ежедневна работа, да речем някой манастирски храм. В делнични дни идете най-малко няколко пъти и в случай че не сте привикнали, не стойте цялата работа, най-малко двадесет минути останете, половин час, да подишате тази удивителна атмосфера на Великия пост.

И в този момент дано минем най-сетне към оня въпрос, който поражда нормално при всички, когато става дума за Великия пост. Какво да се прави с диетата, с храненето? Защо са нужни въобще тези ограничавания в храната? Нима за Господа е значимо какво имам в чинията? Нали е казано в Евангелието: „ Това, което влиза в устата, не осквернява човека; само че това, което излиза от устата, то осквернява  човека “, т. е. неприятните думи, думите на наказание и яд. Значи преди всичко християнският пост не е обвързван по никакъв метод с визията, че има храна, която осквернява индивида или не го осквернява. Това старозаветно делене на храната на „ чиста “ и „ нечиста “ в Новия Завет към този момент е изцяло недопустимо. Всичко, основано от Господа, е чисто. Ако може да се яде, яж го. Човек не се осквернява от храната. В същото време обаче за какво приказваме за това, че въздържанието от храна е належащо? Ами тъй като човек е повсеместен. Ние не сме просто дух. Човек е плът и дух и от това по какъв начин живее тялото зависи в огромна степен и животът на душата. Ето вижте: човек си сменя облеклата. Колко доста зависи от това! Една жена облича вечерна рокля – и към този момент е изцяло друга. Преди малко е била облечена с ватенка и тогава е една, но внезапно се е пременила с вечерна рокля и става изцяло друга. При това друга не външно, тя се усеща иначе, усеща себе си иначе, по различен метод усеща, гледа! Значи, в случай че даже от облеклата зависи животът на душата, то още повече той зависи от положението на тялото. Преп. Серафим Саровски един път като го питали по какъв начин би трябвало да се пости, рекъл: „ Тялото би трябвало да разбере, че то също е отговорно “. Разбирате ли, там е работата, че човек съгрешава не посредством тялото. Човек бърка посредством своята свободна воля. Не тялото е отговорно за нашите грехове, а нашата душа. Но все пак доста от греховете идват оттова, че прегрешението, разбудил се в душата, като че с резонатор, мегафон, бива интензивен от плътта. И тогава би трябвало да се отслаби този мегафон, с цел да резонира по-слабо, и постът служи таман за това.

И по този начин, съгласно преп. Серафим, постът не е най-важното в живота на християнина и молитвата не е най-важното, и даже милостинята, а най-важното е придобиването на благодатта на Светия Дух. А постът, молитвата и милостинята са средства за това.

И по този начин, постът не е най-важното. Постът е пътят към Великден. Постът е средството. Но с цел да се употребява вярно това средство би трябвало да се знае съответно защо.

Ако ви подаря чук и ви кажа, че с негова помощ ще можете да сглобите машина – ами да, може да стане. Обаче би трябвало въпреки всичко да ви посоча кои елементи от машината могат се обработват с чук. Иначе ще започнете да удряте където ви падне, ще изпотрошите всички аварийни елементи и край.

Не е задоволително да се каже, че постът е необходим за духовния живот и т. н. Конкретно защо точно? Постът (в смисъла на възпиране от месна храна) има три смисъла. Първият, прочут най-вече на всички и с който започнах, това е знакът на общоцърковната взаимност, действието на послушанието. Църквата благославя поста в същото време – поради смирение към Църквата, от възприятие за единение, съборност с останалите християни православни ще заговявам, въпреки това да е тежко и да не ми носи никаква наслада и т. н. Това е първият смисъл – той се отнася, доколкото разбирам, до по-голямата част от църковните хора.

Вторият смисъл – постът е необходим, с цел да стане душата по-независима от плътта, с цел да може малко да погаси остатъка на полова сила на първо място. Но и тук през цялото време би трябвало да се означи, че в този случай (във втория смисъл) постът не е използван към всички. Той е използван единствено към хората, както се споделя, в полово зрелост, т. е., може би, от тийнейджърска възраст до интервала, когато наближава времето, в което плътта към този момент не възбужда индивида. Казвам го, тъй като в случай че в християнска среда става дума за постене при децата, то има смисъл да им се приказва, че би трябвало да се пости просто от смирение. Работата е обаче е следната: може по-просто да се изясни на човек, че постът е време за един персонален героизъм и време за смирение. За това не е нужно да се лишава млякото на петгодишно момче. Престанете да му давате сладкиши до Пасха, престанете да му печете някакви вкусотии… Ако е привикнал, да вземем за пример, да му вършиме някакъв сладкиш и му обясните за какво не го приготвяте, а му давате мляко – това е за него задоволително в поста. А когато стане на тринадесет, тогава си коства да се намерения дали би трябвало толкоз настоятелно да го храните с месо или не.

Това обаче е въпрос на някаква увереност. Въпрос индивидът фактически, съществено ли има намерение да ограничи буйството на плътта си или не? „ Половинка на срединката “ – някак си няма смисъл. И доста постоянно това провокира отчаяние измежду хората: „ Ето на, пробвах да заговявам, но нямаше облекчение в изкушенията “. И това също е сериозен въпрос, само че това е овчарски въпрос какво да се прави следователно.

И, най-после, третият смисъл на поста като самоограничение от тежка храна е облекчението на молитвения труд. Както един път сподели един дъртак: „ Трябва да ядеш толкоз, че като станеш от масата, да ти се желае да се молиш “. Ако станеш от масата с тежко възприятие, тъй че даже не щеш и да си мислиш за Бога, значи си преситен “.

Има благодарствена молитва след софра при православните, в която благодарим на Бога, че ни е наситил със земните Свои богатства. След това молим: „ Не ни лишавай и от Небесното Твое царство “. Помня по какъв начин един път мой прочут духовник, който умееше да се самоиронизира, след задоволително компактно похапване стана от масата и сподели: „ Е, братя, наплюскахте ли се? Хайде в този момент да измолим и място в Царството небесно “. Съответно би трябвало да се храним по този начин, че да не ни е толкоз дискомфортно сред молитвата, която измолваме от Бога, и положението, до което сме се докарали. Така, в този смисъл постът е средство за „ изтъняване “ на плътта.

Извинете ме, само че забравих да поясня какво е „ плът “ в православен език. Плътта не е тялото. Плътта е тази част от нашата душа, която е обвързвана с тялото. Това са тези придвижвания на нашето схващане и подсъзнание, нашите усеща, които са свързани с нашата половост, напълно естествено (та нали сама по себе си сексуалността е безгреховна. Помните ли първа глава на Библията: „ Бог сътвори индивида по Своя образ; по Божия облик го създаде; мъж и жена ги сътвори “, свързани с нашата телесност, с нашия инстинкт за хранене и т. н. Въпросът е в каква степен това дефинира нашия умишлен нравствен живот. Та това, което се намира на лимита сред нашето тяло и нашата душа, нашият дух – ето това е плътта. На актуален език обаче би могло да се каже, че плътта е нещо, което изследва фройдистката психоанализа. Плътта – това е туморът, който се образува, когато сексуалността ни се разрасне отвън избраните й предели. Както един път сподели един църковен съветски публицист (той е наследник на духовник и по тази причина е минал в руско време през лагерите), доста бездънен публицист, Сергей Худов, „ Православната черква не е черква, която се състои от безполови люде. Църквата благославя брака, благославя влечението сред мъжа и дамата, освещава го. Но едно е кучето на двора, вързано с верига, и друго – същото това куче, което се е качило на масата ми и ми яде обяда “. Когато тази полова буря се разраства отвън границите и става деспот – ето това е плътта. И тази плът би трябвало да бъде сложена на място. И за това може, несъмнено, да помогне постът.

Затова разберете: казусът не е в това, което е в чинията ми. Можеш да преядеш даже с постна храна. Проблемът е по какъв начин всичко това въздейства върху молитвената настройка на индивида. И отсам идва още един проблем.

Ако е речено, че постът „ изтънява “ плътта, то през тази тъничка завеса може да се види такова нещо… Постът прави индивида по-прозрачен. И тогава могат да излязат нескрито пристрастености, които той в една или друга степен културно прикрива в себе си.

Веднъж попитали един дъртак: „ Как може да си представим какво е пъкъл? “. И той дал отговор: „ Ами иди си в килията. Изнеси от килията Евангелието и Псалтира. Затвори се вътре. Прегради всички порти и прозорци. И не се моли! Поживей по този начин без молебствия няколко дни и ще схванеш какво е пъкъл “ – положение, когато човек е самичък, без Бога, и когато всички тези мисли и пристрастености, които живеят в него, стартират да бушуват, и той остава с тях напълно самичък – без Бога, без братята и без свещеник. И те стартират да го терзаят и да го раздират от вътрешната страна. Та в случай че човек живее в мир, има някакво успокоение: ближните, книгите и още нещо такова. А когато всичко това се лишава, човек остава самичък със себе си и се оказва, че най-страшния зложелател, най-страшния звяр носи в себе си.

Превод Анна Георгиева

Източник със съкращения:
Картина: Russian Easter (1924) by Nicholas Roerich