Кой подпалва Москва през 1812 година?
Руснаците считат, че градът е погубен от войската на Наполеон.
Но самите французи са уверени, че той е разпален от локалните поданици. Кой в действителност е отговорен за тази покруса?
„Беше море от огън, небето и облаците като че ли пламтяха, планини от вихрещи се червени пламъци, като големи морски талази, които внезапно се издигаха към пламтящото небе и по-късно падаха в огнения океан. О! Това беше най-величественото и най-страшно представление, виждано в миналото от човечеството“. Така Наполеон Бонапарт грандиозния пожар, който обгръща Москва на 14 септември 1812 година – в деня, в който „Великата армия“ завладява античната столица на Русия.
Огънят унищожава 6000 от общо 9000 къщи, съвсем половината църкви в града, университета с неповторим списък и имения с сбирки от скъпи творби на изкуството. Освен това умират над 2000 тежкоранени бойци от съветската войска, които, заради неспособност да бъдат евакуирани, остават под опеката на съперника, каквито са обичаите по това време.
Пожарът върлува пет денонощия, а на някои места продължава да тлее чак до края на октомври, когато французите напущат града. И двете страни неотложно се упрекват взаимно за това безчовечие, само че кой е същинският провинен?
Дивите руснаци?
Алексей Смирнов
„В града непрекъснато избухваха пожари и в този момент към този момент е ясно, че аргументите за тях не са инцидентни, – си офицерът от „Великата армия“ Цезар Ложе. – Стана ясно, че подпалвачите са работили по заповед на Ростопчин и началника на полицията Ивашкин. Повечето задържани се оказаха сътрудници на полицията, преоблечени като казаци, арестанти, служители и семинаристи… Хванатите на мястото на престъплението мигновено се разстрелват“.
Генерал Фьодор Ростопчин, който е губернатор на Москва, е определян като основния провинен за нещастието от французите. Филип-Пол де Сегюр, че точно по негова заповед са направени голям брой ракети и други взривни субстанции: „Москва трябваше да се трансформира в голяма адска машина, чийто неочакван нощен гърмеж да погълне императора и неговата армия“.
Действително, градоначалникът нерядко прави прочувствени изявления, че по-скоро би предпочел да унищожи Москва, в сравнение с да я съобщи на врага. Още през август в писмо до княз Петър Багратион той, че в случай че врагът пристигна, народът „ще трансформира града в пепел и Наполеон, вместо да получи мястото, където е била столицата (бел.ред. – има поради античната столица, настоящата столица на империята по това време е Санкт Петербург). Няма да е неприятно да го му кажете да не се надява да откри милиони и магазини за самун, а въглища и пепел“.
Ростопчин демонстративно подпалва своето имение във Вороново край Москва и в последния миг издава заповед да се изгорят хранителни хранилища „според опциите поради неприятеля“ (французите като цяло незабавно потушават тези пожари). Но ход като цялостното заличаване на града генерал-губернаторът може да предприеме само по директна заповед на главнокомандващия на съветската войска Михаил Кутузов или на самия император Александър I. Няма документи, съдържащи сходни наставления. Липсват и рапорти за осъществяването им.
Московската полиция няма нито време, нито благоприятни условия да се занимава с каквито и да било диверсии. Веднага след съвета в с. Фили на 13 септември, на който командването взема решение да изостави Москва, Кутузов Ростопчин да му прати „със същия този адютант Монтрезор колкото може повече полицейски офицери, които да преведат армията през разнообразни пътища до Рязанския път“, т.е. да изведе от града войската, която французите безусловно преследват по петите.
И най-после, Ростопчин прелестно знае за хилядите останали в града ранени съветски бойци, които, при положение на всеобщ пожар, неизбежно ще загинат. Както се случва в последна сметка.
Презрените французи?
Свободни източници
Руската страна, на собствен ред, хвърля виновността за московската злополука върху французите. Още в октомврийските държавни известия те са наречени „презрени подпалвачи“, а пожарът е избран като дело на „повреден ум“.
След влизането на съветската войска във френската столица през 1814 година дипломатът Семьон Воронцов: „Нас ни считат за варвари, а французите, незнайно за какво, са известни като най-образования народ. Те подпалиха Москва, а ние съхранихме Париж“.
В едно от писмата си до Ворноцов Ростопчин, че Наполеон „предаде града на пламъците, с цел да има претекст да го ограби“. „Бонапарт, с цел да хвърли върху различен виновността си, ме награди с купата подпалвач и мнозина му вярват“, отбелязва той в друго свое обръщение.
Френският император, обаче, няма никаква изгода от подпалването на града, където е основана многочислената му армия. Освен това, той персонално взе участие в гасенето на пожарите и самичък съвсем умира в огъня.
Причината за нещастието може да се крие в необузданото мародерство на бойците от „Великата армия“. Те, както един от пристигналите в Москва французи, „се отдадоха на грабежи и всевъзможно насилие; доста от тях заплатиха за алчността си с живота си: над 6000 бойци се задушиха от дима в запалените къщи, откакто проникнаха в тях, с цел да ги ограбят“.
Дори същият този де Сегюр, преди французите да стартират да пленяват и разстрелват въоръжените с факли „мъже със свиреп лица, покрити с парцали“, за бедствието имено своите сънародници: „Повечето смятаха, че повода за пожара бяха пиянството и разюздаността на нашите бойци, а мощният вятър е раздухал пламъците. Самите ние се гледахме с известно омерзение. Плашеше ни този зов от смут, който трябваше да се разнесе из цяла Европа. Приближавахме се един към различен, страхувайки се да вдигнем взор, съкрушени от тази страшна злополука: тя опорочи нашата популярност, заплаши нашето същестуване в сегашното и в бъдещето; занапред нататък станахме войска от нарушители, които ще бъдат съдени от небето и от целия цивилизован свят“.
Обща виновност
Виктор Мазуровский
Свидетелствата на съвременниците са цялостни с спорни известия за това кой е отговорен за московските събития. Невъзможно е да се реализира консенсус и сред историците, които спорят между тях от повече от две епохи.
През последните години, обаче, откривателите се към хипотезата, че истината е някъде по средата и за разрушителните московски пожари от 1812 година са отговорни и двете страни.
Ростопчин абсолютно, по този начин или другояче, е виновен за разразилата се злополука. Именно по негова заповед са подпалени складовете и, което е още по-важно, всички пожарни елементи напущат града. „Нощният пожар не можеше да бъде овладян, защото не разполагахме с никакви противопожарни средства и не знаехме от кое място да вземем противопожарни помпи“, си военачалник Арман де Коленкур.
Факели в ръце вземат както патриотично настроените жители, по този начин и тези, решили да грабят и да си оправят остарели сметки в изискванията на повсеместен безпорядък. Роля фактически може да са изиграли и проникналите в града преоблечени разузнавачи на съветската войска, само че като цяло те се появяват чак след края на бедствието.
Важна причина за възникването на голям брой огнища са и дейностите на бойците от „Великата армия“, които, на фона на всеобщия спад на дисциплината, стартират всеобщо да разграбват града, без въобще да мислят за пожарната сигурност, а може би и преднамерено да палят къщи и магазини. Силният вятър сполучливо разнася огъня из града, който, поради всеобщото изселване на хората и неналичието на каквато и да било власт, доста бързо придобива разрушителна мощ.
Москва понася най-големи загуби от всички градове в Руската империя по време на Отечествената война през 1812 година. Нужни са 20 години, с цел да може градът да се възвърне изцяло. Независимо, че през днешния ден е мъчно да се назове основният провинен за тази покруса, едно е несъмнено – тя не е била нужна нито на руснаците, нито на французите.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Но самите французи са уверени, че той е разпален от локалните поданици. Кой в действителност е отговорен за тази покруса?
„Беше море от огън, небето и облаците като че ли пламтяха, планини от вихрещи се червени пламъци, като големи морски талази, които внезапно се издигаха към пламтящото небе и по-късно падаха в огнения океан. О! Това беше най-величественото и най-страшно представление, виждано в миналото от човечеството“. Така Наполеон Бонапарт грандиозния пожар, който обгръща Москва на 14 септември 1812 година – в деня, в който „Великата армия“ завладява античната столица на Русия.
Огънят унищожава 6000 от общо 9000 къщи, съвсем половината църкви в града, университета с неповторим списък и имения с сбирки от скъпи творби на изкуството. Освен това умират над 2000 тежкоранени бойци от съветската войска, които, заради неспособност да бъдат евакуирани, остават под опеката на съперника, каквито са обичаите по това време.
Пожарът върлува пет денонощия, а на някои места продължава да тлее чак до края на октомври, когато французите напущат града. И двете страни неотложно се упрекват взаимно за това безчовечие, само че кой е същинският провинен?
Дивите руснаци?
Алексей Смирнов „В града непрекъснато избухваха пожари и в този момент към този момент е ясно, че аргументите за тях не са инцидентни, – си офицерът от „Великата армия“ Цезар Ложе. – Стана ясно, че подпалвачите са работили по заповед на Ростопчин и началника на полицията Ивашкин. Повечето задържани се оказаха сътрудници на полицията, преоблечени като казаци, арестанти, служители и семинаристи… Хванатите на мястото на престъплението мигновено се разстрелват“.
Генерал Фьодор Ростопчин, който е губернатор на Москва, е определян като основния провинен за нещастието от французите. Филип-Пол де Сегюр, че точно по негова заповед са направени голям брой ракети и други взривни субстанции: „Москва трябваше да се трансформира в голяма адска машина, чийто неочакван нощен гърмеж да погълне императора и неговата армия“.
Действително, градоначалникът нерядко прави прочувствени изявления, че по-скоро би предпочел да унищожи Москва, в сравнение с да я съобщи на врага. Още през август в писмо до княз Петър Багратион той, че в случай че врагът пристигна, народът „ще трансформира града в пепел и Наполеон, вместо да получи мястото, където е била столицата (бел.ред. – има поради античната столица, настоящата столица на империята по това време е Санкт Петербург). Няма да е неприятно да го му кажете да не се надява да откри милиони и магазини за самун, а въглища и пепел“.
Ростопчин демонстративно подпалва своето имение във Вороново край Москва и в последния миг издава заповед да се изгорят хранителни хранилища „според опциите поради неприятеля“ (французите като цяло незабавно потушават тези пожари). Но ход като цялостното заличаване на града генерал-губернаторът може да предприеме само по директна заповед на главнокомандващия на съветската войска Михаил Кутузов или на самия император Александър I. Няма документи, съдържащи сходни наставления. Липсват и рапорти за осъществяването им.
Московската полиция няма нито време, нито благоприятни условия да се занимава с каквито и да било диверсии. Веднага след съвета в с. Фили на 13 септември, на който командването взема решение да изостави Москва, Кутузов Ростопчин да му прати „със същия този адютант Монтрезор колкото може повече полицейски офицери, които да преведат армията през разнообразни пътища до Рязанския път“, т.е. да изведе от града войската, която французите безусловно преследват по петите.
И най-после, Ростопчин прелестно знае за хилядите останали в града ранени съветски бойци, които, при положение на всеобщ пожар, неизбежно ще загинат. Както се случва в последна сметка.
Презрените французи?
Свободни източници Руската страна, на собствен ред, хвърля виновността за московската злополука върху французите. Още в октомврийските държавни известия те са наречени „презрени подпалвачи“, а пожарът е избран като дело на „повреден ум“.
След влизането на съветската войска във френската столица през 1814 година дипломатът Семьон Воронцов: „Нас ни считат за варвари, а французите, незнайно за какво, са известни като най-образования народ. Те подпалиха Москва, а ние съхранихме Париж“.
В едно от писмата си до Ворноцов Ростопчин, че Наполеон „предаде града на пламъците, с цел да има претекст да го ограби“. „Бонапарт, с цел да хвърли върху различен виновността си, ме награди с купата подпалвач и мнозина му вярват“, отбелязва той в друго свое обръщение.
Френският император, обаче, няма никаква изгода от подпалването на града, където е основана многочислената му армия. Освен това, той персонално взе участие в гасенето на пожарите и самичък съвсем умира в огъня.
Причината за нещастието може да се крие в необузданото мародерство на бойците от „Великата армия“. Те, както един от пристигналите в Москва французи, „се отдадоха на грабежи и всевъзможно насилие; доста от тях заплатиха за алчността си с живота си: над 6000 бойци се задушиха от дима в запалените къщи, откакто проникнаха в тях, с цел да ги ограбят“.
Дори същият този де Сегюр, преди французите да стартират да пленяват и разстрелват въоръжените с факли „мъже със свиреп лица, покрити с парцали“, за бедствието имено своите сънародници: „Повечето смятаха, че повода за пожара бяха пиянството и разюздаността на нашите бойци, а мощният вятър е раздухал пламъците. Самите ние се гледахме с известно омерзение. Плашеше ни този зов от смут, който трябваше да се разнесе из цяла Европа. Приближавахме се един към различен, страхувайки се да вдигнем взор, съкрушени от тази страшна злополука: тя опорочи нашата популярност, заплаши нашето същестуване в сегашното и в бъдещето; занапред нататък станахме войска от нарушители, които ще бъдат съдени от небето и от целия цивилизован свят“.
Обща виновност
Виктор Мазуровский Свидетелствата на съвременниците са цялостни с спорни известия за това кой е отговорен за московските събития. Невъзможно е да се реализира консенсус и сред историците, които спорят между тях от повече от две епохи.
През последните години, обаче, откривателите се към хипотезата, че истината е някъде по средата и за разрушителните московски пожари от 1812 година са отговорни и двете страни.
Ростопчин абсолютно, по този начин или другояче, е виновен за разразилата се злополука. Именно по негова заповед са подпалени складовете и, което е още по-важно, всички пожарни елементи напущат града. „Нощният пожар не можеше да бъде овладян, защото не разполагахме с никакви противопожарни средства и не знаехме от кое място да вземем противопожарни помпи“, си военачалник Арман де Коленкур.
Факели в ръце вземат както патриотично настроените жители, по този начин и тези, решили да грабят и да си оправят остарели сметки в изискванията на повсеместен безпорядък. Роля фактически може да са изиграли и проникналите в града преоблечени разузнавачи на съветската войска, само че като цяло те се появяват чак след края на бедствието.
Важна причина за възникването на голям брой огнища са и дейностите на бойците от „Великата армия“, които, на фона на всеобщия спад на дисциплината, стартират всеобщо да разграбват града, без въобще да мислят за пожарната сигурност, а може би и преднамерено да палят къщи и магазини. Силният вятър сполучливо разнася огъня из града, който, поради всеобщото изселване на хората и неналичието на каквато и да било власт, доста бързо придобива разрушителна мощ.
Москва понася най-големи загуби от всички градове в Руската империя по време на Отечествената война през 1812 година. Нужни са 20 години, с цел да може градът да се възвърне изцяло. Независимо, че през днешния ден е мъчно да се назове основният провинен за тази покруса, едно е несъмнено – тя не е била нужна нито на руснаците, нито на французите.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ