5 цигари за 1 яйце: или какво причиняват войните на икономиката
Руско-украинска война Бюджет и финансиКредитният рейтинг на Русия се срина до статут „ отпадък “Финанси„ Ядреният “ вид: какво е SWIFT и подготвен ли е светът да заплати отрязването на Русия
Ден след съветската ракетна офанзива, украинският президент сподели, че е " оставен самичък " да се бори с Русия и апелите му за помощ към 27-те европейски страни, остават без отговор. Неговото отчаяние беше излъчено в миг, когато съветският ескорт от танкове се намираше на 10 километра от столицата Киев, хиляди украинци бяха разселени и се приютиха в метростанции, с цел да се предпазят от бомби, които унищожават здания и предизвикват гибел, написа The Business Standard.
Минаха седмици на диалози и предизвестия, които единствено ускоряваха напрежението. Въпреки всичко, войната избухна. Руската офанзива против Украйна имаше изключително значение, защото Европа видя първата такава война след Втората международна война. Но и за Азия, и Африка войната не е толкоз надалеч.
Основания за война постоянно има, нужен е единствено някакъв претекст. Независимо дали става дума за английския въздушен удар против Аржентина от 1982 година, или удара на военновъздушните сили на Франция в Мали от 2013 година, американския въздушен, или безпилотен удар в Либия и Сирия, или пълномащабна война в Ирак и Афганистан – за всяка офанзива бяха измислени предлози, както в тази ситуация с съветска инвазия в Украйна.
Често пъти обаче страните се оказват сами в борбата с " врага " си. Нашествениците са могъщи, без значение дали са сами, или в група. Положението е по-лошо за жертвата, която в тази ситуация е Украйна.
Останахме сами да пазиме нацията си. Кой е подготвен да се бие с нас? Не виждам никого ", сподели президентът на Украйна Володимир Зеленски в петък.
На доктрина никой не желае война, само че на процедура тя се случва. Всички договаряния и старания на Организация на обединените нации се провалиха, и войната стана неизбежна. С всяка война обаче идва голямата цена, която би трябвало да бъде платена, най-вече от воюващите страни, по-късно от съседите и останалия свят – директно или индиректно.
Войната значи кръв, опустошение, кланета, разселване, бежанци, апетит. Това са човешки разноски. Има обаче и стопански разноски. В множеството войни общественият дълг, инфлацията и данъчните ставки се усилват, потреблението и вложенията понижават, а военните разноски изместват по-продуктивните държавни вложения във високотехнологични промишлености, обучение или инфраструктура – всичко това се отразява съществено на дълготрайните темпове на стопански напредък.
5 цигари за едно яйце
През предишния век светът стана очевидец на две от най-лошите войни в човешката история, като втората беше най-разрушителната и скъпа, унищожи огромна част от Европа и Азия, и елементи от Африка. Освен че нанесоха зашеметяващи жертви както на военните, по този начин и на цивилните, борбите и бомбардировките от Втората международна война изравниха градове и обитаеми места, унищожиха мостове и железопътни линии, и попариха провинцията.
Недостигът на храна, гориво и всевъзможни потребителски артикули продължи и в доста случаи се утежни, след оповестяването на мира. Опустошените от войната Европа и Япония, не можеха да създават задоволително артикули за личния си народ, още по-малко за експорт.
Страните похарчиха повече пари за Втората международна война, в сравнение с за всички предходни войни взети дружно. До 1945 година изтощените страни се сблъскват със съществени стопански проблеми като инфлация, дълг, търговски дефицити и дефицити на платежния баланс, също и с разочароващи напъните за възобновяване.
Запасите от злато и долари са изчерпани. Много страни се отдръпнаха от пазара. Комунистическата Източна Европа го изостави изцяло. Световната многостранна финансова и комерсиална система беше изправена пред сериозна опасност.
Обединеното кралство се трансформира от най-големия заемодател в света до най-големия дебитор в света. Държавите разпродадоха по-голямата част от своите златни и доларови запаси, както и задграничните си вложения, с цел да платят за войната. Тежките инфлации поразиха отслабените стопански системи. До 1948 година цените на едро са с 200% по-високи в Австрия, с 1820% по-високи във Франция и с големите 10 100% по-високи в Япония, в сравнение с преди войната, съгласно Международния валутен фонд (МВФ).
През 1948 година френското държавно управление девалвира франка с 80%, което направи банкнота от 5000 франка на практика безполезна. В някои страни, като Германия, паричната система се срина. Хората прибягват до бартер, като постоянно употребяват цигарите като пари.
И Първата, и Втората международна война бяха доста скъпи за Обединеното кралство, като усилиха внезапно националния й дълг заради реконструкцията и основаването на обществената страна.
Националният дълг на Обединеното кралство набъбна до 150% в края на Втората международна война, което го накара да разчита на заеми от Съединени американски щати, чието погашение лиши доста десетилетия.
Кой завоюва?
Не всички страни бяха на загуба.
Само Съединените щати бяха излезли от Втората международна война със силата и ресурсите да оказват помощ. Глобалните задължения се дължат най-вече на Съединени американски щати. Според МВФ до 1947 година Съединените щати са натрупали 70% от международните златни запаси. Повечето от световните задължения се дължат на Щатите.
Втората международна война наподобява беше история за стопански триумф за Съединени американски щати, които получиха тласък от увеличението на разноските, защото толкоз дребна част от войната се води на американска земя. Щатите означиха най-бързия стопански напредък в историята си не при възобновяване от Голямата меланхолия, а след огромната война, когато страната беше съвсем при цялостна претовареност. Частната и женската претовареност набъбна, както и продуктивността на промишлеността.
Европа също стана по-просперираща от всеки път и се върна към предвоенните равнища на произвеждане в границите на 5 години.
Войните вършат глада по-вероятен. Съветският съюз, една от воюващите сили във Втората международна война, пострада най-вече от всеобщ апетит, като загуби към 7 млн. жители от апетит. Украйна пък загуби над 3 млн. или близо 8% от популацията си, поради глада, съгласно спор на Vox за стопанската система на Втората международна война.
Войната значи гибел и опустошения, а облагите, направени от война, в случай че има такива, в никакъв случай не биха коствали цената на човешки животи и премеждия.
Сега, когато Русия и Украйна са във война, светът прави оценка вероятното влияние на войната. Съединени американски щати и техните съдружници афишират редица наказания за да извадят Русия от световни покупко-продажби.
Войната засегна така и така нестабилния пазар на недопечен нефт и евентуално световният пазар на първични материали също ще понесе удар. Целият свят беше изправен пред най-тежката си борба против пандемията COVID-19 и се бори да се възвърне от икономическите разтърсвания. Сега войната несъмнено ще усили световните несгоди, макар апела на английския министър на защитата, че те няма да провокират европейска война, като в същото време оказват помощ на Украйна да се „ бори на всяка улица “.
Докато се оповестява за жертви, водачите на Световната банка и МВФ предизвестиха, че нашествието на Русия ще има последствия за възобновяване на международната стопанска система и ще добави забележителен стопански риск за района и света.
Три сюжета за рецесията в Украйна
Bloomberg Economics предвижда три сюжета за рецесията в Украйна. Първо, бързият завършек на битката ще предотврати по-нататъшна възходяща серпантина на стоковия пазар. Във втория сюжет се обрисува нескончаем спор с по-строг отговор на Запада и спирания на съветския експорт на нефт и газ. Това ще докара до по-голям енергиен потрес и сериозен удар върху международните пазари.
В най-лошия сюжет Европа може да прекъсне доставките на газ, което ще провокира криза, до момента в който Съединени американски щати ще претърпят доста по-строги финансови загуби, по-голям удар за растежа.
Войните са непредвидими и действителните им резултати може да са още по-объркани. Бангладеш също има търговски и капиталови връзки както с Русия, по този начин и с Украйна, които биха понесли удар, в случай че рецесията се удължи, или се популяризира в по-широка война. Днешният свят е доста по-интегриран, в сравнение с в ерата на международните войни през предишния век, и никоя страна не може да остане надалеч от следствията от война във време, когато световната война против ковид към момента не е завършила.
Ден след съветската ракетна офанзива, украинският президент сподели, че е " оставен самичък " да се бори с Русия и апелите му за помощ към 27-те европейски страни, остават без отговор. Неговото отчаяние беше излъчено в миг, когато съветският ескорт от танкове се намираше на 10 километра от столицата Киев, хиляди украинци бяха разселени и се приютиха в метростанции, с цел да се предпазят от бомби, които унищожават здания и предизвикват гибел, написа The Business Standard.
Минаха седмици на диалози и предизвестия, които единствено ускоряваха напрежението. Въпреки всичко, войната избухна. Руската офанзива против Украйна имаше изключително значение, защото Европа видя първата такава война след Втората международна война. Но и за Азия, и Африка войната не е толкоз надалеч.
Основания за война постоянно има, нужен е единствено някакъв претекст. Независимо дали става дума за английския въздушен удар против Аржентина от 1982 година, или удара на военновъздушните сили на Франция в Мали от 2013 година, американския въздушен, или безпилотен удар в Либия и Сирия, или пълномащабна война в Ирак и Афганистан – за всяка офанзива бяха измислени предлози, както в тази ситуация с съветска инвазия в Украйна.
Често пъти обаче страните се оказват сами в борбата с " врага " си. Нашествениците са могъщи, без значение дали са сами, или в група. Положението е по-лошо за жертвата, която в тази ситуация е Украйна.
Останахме сами да пазиме нацията си. Кой е подготвен да се бие с нас? Не виждам никого ", сподели президентът на Украйна Володимир Зеленски в петък.
На доктрина никой не желае война, само че на процедура тя се случва. Всички договаряния и старания на Организация на обединените нации се провалиха, и войната стана неизбежна. С всяка война обаче идва голямата цена, която би трябвало да бъде платена, най-вече от воюващите страни, по-късно от съседите и останалия свят – директно или индиректно.
Войната значи кръв, опустошение, кланета, разселване, бежанци, апетит. Това са човешки разноски. Има обаче и стопански разноски. В множеството войни общественият дълг, инфлацията и данъчните ставки се усилват, потреблението и вложенията понижават, а военните разноски изместват по-продуктивните държавни вложения във високотехнологични промишлености, обучение или инфраструктура – всичко това се отразява съществено на дълготрайните темпове на стопански напредък.
5 цигари за едно яйце
През предишния век светът стана очевидец на две от най-лошите войни в човешката история, като втората беше най-разрушителната и скъпа, унищожи огромна част от Европа и Азия, и елементи от Африка. Освен че нанесоха зашеметяващи жертви както на военните, по този начин и на цивилните, борбите и бомбардировките от Втората международна война изравниха градове и обитаеми места, унищожиха мостове и железопътни линии, и попариха провинцията.
Недостигът на храна, гориво и всевъзможни потребителски артикули продължи и в доста случаи се утежни, след оповестяването на мира. Опустошените от войната Европа и Япония, не можеха да създават задоволително артикули за личния си народ, още по-малко за експорт.
Страните похарчиха повече пари за Втората международна война, в сравнение с за всички предходни войни взети дружно. До 1945 година изтощените страни се сблъскват със съществени стопански проблеми като инфлация, дълг, търговски дефицити и дефицити на платежния баланс, също и с разочароващи напъните за възобновяване.
Запасите от злато и долари са изчерпани. Много страни се отдръпнаха от пазара. Комунистическата Източна Европа го изостави изцяло. Световната многостранна финансова и комерсиална система беше изправена пред сериозна опасност.
Обединеното кралство се трансформира от най-големия заемодател в света до най-големия дебитор в света. Държавите разпродадоха по-голямата част от своите златни и доларови запаси, както и задграничните си вложения, с цел да платят за войната. Тежките инфлации поразиха отслабените стопански системи. До 1948 година цените на едро са с 200% по-високи в Австрия, с 1820% по-високи във Франция и с големите 10 100% по-високи в Япония, в сравнение с преди войната, съгласно Международния валутен фонд (МВФ).
През 1948 година френското държавно управление девалвира франка с 80%, което направи банкнота от 5000 франка на практика безполезна. В някои страни, като Германия, паричната система се срина. Хората прибягват до бартер, като постоянно употребяват цигарите като пари.
И Първата, и Втората международна война бяха доста скъпи за Обединеното кралство, като усилиха внезапно националния й дълг заради реконструкцията и основаването на обществената страна.
Националният дълг на Обединеното кралство набъбна до 150% в края на Втората международна война, което го накара да разчита на заеми от Съединени американски щати, чието погашение лиши доста десетилетия.
Кой завоюва?
Не всички страни бяха на загуба.
Само Съединените щати бяха излезли от Втората международна война със силата и ресурсите да оказват помощ. Глобалните задължения се дължат най-вече на Съединени американски щати. Според МВФ до 1947 година Съединените щати са натрупали 70% от международните златни запаси. Повечето от световните задължения се дължат на Щатите.
Втората международна война наподобява беше история за стопански триумф за Съединени американски щати, които получиха тласък от увеличението на разноските, защото толкоз дребна част от войната се води на американска земя. Щатите означиха най-бързия стопански напредък в историята си не при възобновяване от Голямата меланхолия, а след огромната война, когато страната беше съвсем при цялостна претовареност. Частната и женската претовареност набъбна, както и продуктивността на промишлеността.
Европа също стана по-просперираща от всеки път и се върна към предвоенните равнища на произвеждане в границите на 5 години.
Войните вършат глада по-вероятен. Съветският съюз, една от воюващите сили във Втората международна война, пострада най-вече от всеобщ апетит, като загуби към 7 млн. жители от апетит. Украйна пък загуби над 3 млн. или близо 8% от популацията си, поради глада, съгласно спор на Vox за стопанската система на Втората международна война.
Войната значи гибел и опустошения, а облагите, направени от война, в случай че има такива, в никакъв случай не биха коствали цената на човешки животи и премеждия.
Сега, когато Русия и Украйна са във война, светът прави оценка вероятното влияние на войната. Съединени американски щати и техните съдружници афишират редица наказания за да извадят Русия от световни покупко-продажби.
Войната засегна така и така нестабилния пазар на недопечен нефт и евентуално световният пазар на първични материали също ще понесе удар. Целият свят беше изправен пред най-тежката си борба против пандемията COVID-19 и се бори да се възвърне от икономическите разтърсвания. Сега войната несъмнено ще усили световните несгоди, макар апела на английския министър на защитата, че те няма да провокират европейска война, като в същото време оказват помощ на Украйна да се „ бори на всяка улица “.
Докато се оповестява за жертви, водачите на Световната банка и МВФ предизвестиха, че нашествието на Русия ще има последствия за възобновяване на международната стопанска система и ще добави забележителен стопански риск за района и света.
Три сюжета за рецесията в Украйна
Bloomberg Economics предвижда три сюжета за рецесията в Украйна. Първо, бързият завършек на битката ще предотврати по-нататъшна възходяща серпантина на стоковия пазар. Във втория сюжет се обрисува нескончаем спор с по-строг отговор на Запада и спирания на съветския експорт на нефт и газ. Това ще докара до по-голям енергиен потрес и сериозен удар върху международните пазари.
В най-лошия сюжет Европа може да прекъсне доставките на газ, което ще провокира криза, до момента в който Съединени американски щати ще претърпят доста по-строги финансови загуби, по-голям удар за растежа.
Войните са непредвидими и действителните им резултати може да са още по-объркани. Бангладеш също има търговски и капиталови връзки както с Русия, по този начин и с Украйна, които биха понесли удар, в случай че рецесията се удължи, или се популяризира в по-широка война. Днешният свят е доста по-интегриран, в сравнение с в ерата на международните войни през предишния век, и никоя страна не може да остане надалеч от следствията от война във време, когато световната война против ковид към момента не е завършила.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ