Руският патриарх Кирил пред БНР: Искаме църквата да помогне за свободата на човека
Руският патриарх Кирил съобщи в изявление пред български медии, в това число БНР, че се отнася с огромно схващане и благосклонност към позицията на Българската православна черква по отношение на Инстанбулската спогодба.
Той изрази удовлетворение от обстоятелството, че Русия не е подписала и утвърдила документа. „ Този документ заявява, че намесата в фамилията от страна на съответните организации е панацея против фамилното принуждение и насилието над дамите. Категорично сме срещу това “, съобщи патриархът на Москва и Цяла Русия, който идва на следващия ден за присъединяване в честванията по случай 140-ата годишнина от Освобождението на България от османска власт. Преди визитата той се срещна в резиденцията си в московския Даниловски манастир с публицисти от БНР, Българска национална телевизия и в. „ Труд “.
Според него Истанбулската спогодба планува съответното отношение към еднополовите съюзи, а православната черква е изрично не приема тези съюзи по вероучителни богословски съображения.
За ролята на църквата
Патриархът Кирил вижда ролята на църквата в освобождението на индивида от робството на насажданите от всеобщата просвета нови идоли. Според него политическата независимост не е задоволителна, тъй като не подсигурява същинската независимост на духа: „ Човек може да бъде политически свободен и в същото време в плен на модата, на лъжливи полезности, на някакви идеали, нападателно насаждани от медиите и от всеобщата просвета “.
Според него християнството дава опция на индивида да прави оценка протичащото се към него: „ Не просто да върви в руслото или, както се споделя на британски, в мейнстрийма, в една или друга политическа или осведомителна мода, а да остане свободен и да прави оценка протичащото се, изхождайки от християнските си убеждения. Ако църквата се оправи с тази задача, доста ще помогне на актуалния човек да остане свободен. А това значи да запазим вярата за пълностоен живот, тъй като материално богатият и духовно неразполагаем човек не може да бъде благополучен.
За църквата и младите
Патриархът призна, че множеството младежи в Русия не вървят на черква, само че акцентира, че точно работата с младите е главен приоритет за Руската православна черква: „ Настояваме във всички енории или в тези, където въпреки всичко има материални благоприятни условия, с изключение на свещеници, дякони и други църковни чиновници, да има и хора, виновни за работата с младежите, за обществената и за мисионерската работа “.
Патриарх Кирил счита, че богословските връзки с другите християнски църкви са в интервал на застой и не вижда вероятност за прогрес в скоро време. По думите му виновността за това не е на православните: „ Постоянно споделяме на нашите протестантски братя, че би трябвало да има повече независимост и мощ на духа, с цел да споделяме „ не “ на мощните на деня. Православните са се научили да споделят „ не “, тъй като сме имали доста сложна история, в това число на връзките с властта. За страдание в протестантския свят следим капитулация на главните християнски хрумвания пред демократичните метафизичен подходи към личността на индивида “.
Според него макар непреодолимите към този момент богословски разлики обаче, остават сфери на положително съдействие на православните с католиците и протестантите. „ В момента се основава разговор сред православната, католическата черква и протестантските църкви за оказването на филантропична помощ в Сирия “. Патриархът вижда друго поле за разговор в културата: „ Религиите постоянно са играли значима роля в културата. В наши дни културният разговор посредством църквата може да помогне за постигането на по-голямо съгласие сред хората “.
За обстановката в Украйна
Главата на Руската православна черква описа за гонения на православните християни в Украйна, където по думите му напоследък там посредством принуждение са овладени 50 храма. А локалните управляващи и националистическите сили назовават каноничната Украинска православна черква „ черква – окупатор “.
„ Ситуацията е чудовищна. За страдание не съм чувал рецензии към Украйна за нарушение на човешките права и религиозните свободи. Не просто нарушение на човешките права, а чудовищно нарушение посредством приложимост на принуждение “, сподели патриарх Кирил.
Според него обаче Украинската православна черква е единствената евентуална миротворческа мощ в разграничената страна, тъй като паството й е и на изток, и на запад, и в центъра.
За предишното
Патрирах Кирил е безапелационен, че в модерна Русия църквата е отделена от страната, която по никакъв метод не се меси в църковните каузи. А църквата на собствен ред не се меси в държавните работи. Не по този начин обаче било в предишното: „ Църквата е била лишена от опцията да насочва към обществото послания, които се отнасят освен до персоналния морал, само че и до публичните и политическите въпроси. Защото от името на църквата е говорел императорът, а църквата е мълчала “.
Според него доста от проблемите, зародили през XVIII, изключително през XIX и началото на XX век и довели до революционните събития, са се появили точно с помощта на този вакуум.
„ Църквата не е можела директно да поддържа връзка с хората. Обществото не е чувало гласа й по най-важните злободневни въпроси. Това е резултат от цезаропапизма. След това е настъпило тежкото време на гоненията. За никакъв цезаропапизъм не е ставало дума. Ставало е дума за оцеляване. Знаете, че стотици хиляди мъченици са починали на територията на някогашния Съветски съюз, запазвайки верността си към църквата и православната религия .
Той изрази удовлетворение от обстоятелството, че Русия не е подписала и утвърдила документа. „ Този документ заявява, че намесата в фамилията от страна на съответните организации е панацея против фамилното принуждение и насилието над дамите. Категорично сме срещу това “, съобщи патриархът на Москва и Цяла Русия, който идва на следващия ден за присъединяване в честванията по случай 140-ата годишнина от Освобождението на България от османска власт. Преди визитата той се срещна в резиденцията си в московския Даниловски манастир с публицисти от БНР, Българска национална телевизия и в. „ Труд “.
Според него Истанбулската спогодба планува съответното отношение към еднополовите съюзи, а православната черква е изрично не приема тези съюзи по вероучителни богословски съображения.
За ролята на църквата
Патриархът Кирил вижда ролята на църквата в освобождението на индивида от робството на насажданите от всеобщата просвета нови идоли. Според него политическата независимост не е задоволителна, тъй като не подсигурява същинската независимост на духа: „ Човек може да бъде политически свободен и в същото време в плен на модата, на лъжливи полезности, на някакви идеали, нападателно насаждани от медиите и от всеобщата просвета “.
Според него християнството дава опция на индивида да прави оценка протичащото се към него: „ Не просто да върви в руслото или, както се споделя на британски, в мейнстрийма, в една или друга политическа или осведомителна мода, а да остане свободен и да прави оценка протичащото се, изхождайки от християнските си убеждения. Ако църквата се оправи с тази задача, доста ще помогне на актуалния човек да остане свободен. А това значи да запазим вярата за пълностоен живот, тъй като материално богатият и духовно неразполагаем човек не може да бъде благополучен.
За църквата и младите
Патриархът призна, че множеството младежи в Русия не вървят на черква, само че акцентира, че точно работата с младите е главен приоритет за Руската православна черква: „ Настояваме във всички енории или в тези, където въпреки всичко има материални благоприятни условия, с изключение на свещеници, дякони и други църковни чиновници, да има и хора, виновни за работата с младежите, за обществената и за мисионерската работа “.
Патриарх Кирил счита, че богословските връзки с другите християнски църкви са в интервал на застой и не вижда вероятност за прогрес в скоро време. По думите му виновността за това не е на православните: „ Постоянно споделяме на нашите протестантски братя, че би трябвало да има повече независимост и мощ на духа, с цел да споделяме „ не “ на мощните на деня. Православните са се научили да споделят „ не “, тъй като сме имали доста сложна история, в това число на връзките с властта. За страдание в протестантския свят следим капитулация на главните християнски хрумвания пред демократичните метафизичен подходи към личността на индивида “.
Според него макар непреодолимите към този момент богословски разлики обаче, остават сфери на положително съдействие на православните с католиците и протестантите. „ В момента се основава разговор сред православната, католическата черква и протестантските църкви за оказването на филантропична помощ в Сирия “. Патриархът вижда друго поле за разговор в културата: „ Религиите постоянно са играли значима роля в културата. В наши дни културният разговор посредством църквата може да помогне за постигането на по-голямо съгласие сред хората “.
За обстановката в Украйна
Главата на Руската православна черква описа за гонения на православните християни в Украйна, където по думите му напоследък там посредством принуждение са овладени 50 храма. А локалните управляващи и националистическите сили назовават каноничната Украинска православна черква „ черква – окупатор “.
„ Ситуацията е чудовищна. За страдание не съм чувал рецензии към Украйна за нарушение на човешките права и религиозните свободи. Не просто нарушение на човешките права, а чудовищно нарушение посредством приложимост на принуждение “, сподели патриарх Кирил.
Според него обаче Украинската православна черква е единствената евентуална миротворческа мощ в разграничената страна, тъй като паството й е и на изток, и на запад, и в центъра.
За предишното
Патрирах Кирил е безапелационен, че в модерна Русия църквата е отделена от страната, която по никакъв метод не се меси в църковните каузи. А църквата на собствен ред не се меси в държавните работи. Не по този начин обаче било в предишното: „ Църквата е била лишена от опцията да насочва към обществото послания, които се отнасят освен до персоналния морал, само че и до публичните и политическите въпроси. Защото от името на църквата е говорел императорът, а църквата е мълчала “.
Според него доста от проблемите, зародили през XVIII, изключително през XIX и началото на XX век и довели до революционните събития, са се появили точно с помощта на този вакуум.
„ Църквата не е можела директно да поддържа връзка с хората. Обществото не е чувало гласа й по най-важните злободневни въпроси. Това е резултат от цезаропапизма. След това е настъпило тежкото време на гоненията. За никакъв цезаропапизъм не е ставало дума. Ставало е дума за оцеляване. Знаете, че стотици хиляди мъченици са починали на територията на някогашния Съветски съюз, запазвайки верността си към църквата и православната религия .
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ