Знаете ли защо пишем желания до свети Серафим в Руската църква в София?
Руската черква в столицата е една от най-красивите у нас, а през днешния ден Sofia24.bg ще ви опише за нея. Тя е отдадена на Свети Николай Чудотворец и е измежду емблематичните здания на града. Църквата е най-известна с това, че хората пишат желанията си на листчета и ги оставят там, с цел да се осъществен. Но знаете ли, от кое място води началото си тази традиция и до кого в действителност се пишат желанията?
Иконата на свети Серафим, както и мощите на неотдавна канонизирания архиепископ могат да бъдат посетени и почетени в храма " Свети Николай Мирликийски ", или още прочут като Руската черква. Много столичани и посетители на града вземат решение да посетят гроба на свети Серафим, с цел да го молят за помощ. Болни молят за здраве, възпитаници и студенти за триумф преди значими изпити, безработни за работа. Самият епископ Серафим приживе окуражава учениците си да му пращат писма, откакто почине. Това се трансформира в традиция измежду вярващите след гибелта му. Желанията се пишат в криптата на храма, където е гробът на архиепископ Серафим Соболев и се пускат в специфични кутии. Любопитно е, че Серафим Софийски е знаел точната дата на която ще напусне този свят.
През 2016 година в катедралата " Св. Александър Невски " Серафим бе канонизиран от две църкви по едно и също време - съветската и българската православни църкви. Той напуска болшевишка Русия през 1920 година и идва в България. Тук е назначен за настоятел на храма " Свети Николай Мирликийски Чудотворец " в София. Само три месеца по-късно му е поверено цялостното ръководство на съветските църковни общини в нашата страна. Серафим е повдигнат в архиерейски ранг с титул Богучарски през 1934 година. До края на живота си той живее на ул. " Велико Търново " 30 в столицата.
Руската черква е осветена през 1914 година в навечерието на Първата международна война. Сградата е издигната върху имот на Руското посолство по план на Михаил Преображенски, и то особено за потребностите на съветските имигранти в София. Стенописите са дело на екип от художници, ръководен от Василий Перминов (един от създателите на стенописите в " Александър Невски “). Малките куполи на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 метра. Камбаните са подаяние от съветския цар Николай II. След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го ръководи и до през днешния ден.
В архитектурно отношение храмът е построен в традициите на съветската църковна архитектура от XIX век. Основният камък на бъдещия храм " Св. Николай Чудотворец “ е положен от княз Владимир Александрович (син на император Александър II), който идва в София особено за тази цел дружно със брачната половинка си и сина си. Храмът е построен по план на учен Михаил Тимофеевич Преображенски (автор на православните катедрали в Ница и Флоренция). Строежът управлява архитектът Александър Смирнов.
Иконата на свети Серафим, както и мощите на неотдавна канонизирания архиепископ могат да бъдат посетени и почетени в храма " Свети Николай Мирликийски ", или още прочут като Руската черква. Много столичани и посетители на града вземат решение да посетят гроба на свети Серафим, с цел да го молят за помощ. Болни молят за здраве, възпитаници и студенти за триумф преди значими изпити, безработни за работа. Самият епископ Серафим приживе окуражава учениците си да му пращат писма, откакто почине. Това се трансформира в традиция измежду вярващите след гибелта му. Желанията се пишат в криптата на храма, където е гробът на архиепископ Серафим Соболев и се пускат в специфични кутии. Любопитно е, че Серафим Софийски е знаел точната дата на която ще напусне този свят.
През 2016 година в катедралата " Св. Александър Невски " Серафим бе канонизиран от две църкви по едно и също време - съветската и българската православни църкви. Той напуска болшевишка Русия през 1920 година и идва в България. Тук е назначен за настоятел на храма " Свети Николай Мирликийски Чудотворец " в София. Само три месеца по-късно му е поверено цялостното ръководство на съветските църковни общини в нашата страна. Серафим е повдигнат в архиерейски ранг с титул Богучарски през 1934 година. До края на живота си той живее на ул. " Велико Търново " 30 в столицата.
Руската черква е осветена през 1914 година в навечерието на Първата международна война. Сградата е издигната върху имот на Руското посолство по план на Михаил Преображенски, и то особено за потребностите на съветските имигранти в София. Стенописите са дело на екип от художници, ръководен от Василий Перминов (един от създателите на стенописите в " Александър Невски “). Малките куполи на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 метра. Камбаните са подаяние от съветския цар Николай II. След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го ръководи и до през днешния ден.
В архитектурно отношение храмът е построен в традициите на съветската църковна архитектура от XIX век. Основният камък на бъдещия храм " Св. Николай Чудотворец “ е положен от княз Владимир Александрович (син на император Александър II), който идва в София особено за тази цел дружно със брачната половинка си и сина си. Храмът е построен по план на учен Михаил Тимофеевич Преображенски (автор на православните катедрали в Ница и Флоренция). Строежът управлява архитектът Александър Смирнов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ