Руската инвазия в Украйна увеличи неимоверно рисковете за енергийната и

Руската инвазия в Украйна усили неимоверно рисковете за енергийната и климатичната сигурност на Европа и добави още едно огромно предизвикателство за европейските енергоемки промишлености, които към този момент са изправени пред предизвикването на декарбонизацията. За да се избегне компромисът сред енергийната сигурност и енергийния преход, страните членки би трябвало да вкарат регулаторна рамка, която да даде опция на енергоемките предприятия да декарбонизират индустриалните си процеси и да улесни нужното разширение на научноизследователската и иновационната активност. Това са единствено част от изводите по време на обществената полемика по тематиката, уредник на която бе Центърът за проучване на демокрацията. От основно значение е да се наложи потреблението на върхови софтуерни нововъведения в промишлеността, които да доведат до последователното извеждане на изкопаемите горива посредством заместването им с електрификация въз основата на възобновими енергийни източници, сензитивно ограничение на енергийното ползване и усилване на кръговата стопанска система, изясняват от ЦИД. Декарбонизацията на индустрията беше фокусът на кръгла маса на тематика Преход от енергийно-интензивна екосистема към климатична индиферентност в Източна Европа, проведена на 15 юли 2022 година, взаимно от Главна дирекция „ Научни проучвания и нововъведения “ на Европейската комисия и Центъра за проучване на демокрацията. По време на конференцията доктор Евгени Евгениев от Групово дело „ Научни проучвания и нововъведения “ показа пътната карта на Европейско научноизследователско пространство (ЕНП), която разпознава основните и новаторските нисковъглеродни технологии за енергийно-интензивните промишлености, както и принадлежности за привличане на вложения за проучване и нововъведения (R&I investments), с цел да се форсира тяхното развиване и нахлуване в енергоемките промишлености. Той акцентира, че макар че Европа се показва добре във връзка с проучване и нововъведения (R&I) по отношение на Брутният вътрешен продукт, европейските компании би трябвало да наваксат доста по отношение на съотношението проучвания и иновации/продажби, изключително спрямо азиатските компании от страни като Китай, Япония и Южна Корея. В полемиката, с изключение на специалисти на Центъра, се включиха доктор Анджело Виле, заместник- началник на отдел E1 в дирекция „ Просперитет “ в Групово дело „ Научни проучвания и нововъведения “ на Европейската комисия, доктор Евгени Евгениев, специалист по политиките в Генерална дирекция „ Научни проучвания и нововъведения “ на Европейската комисия, проф. Александър Соболевски, шеф на Института по енергетика и технология за обработка на горива в Полша, Ивайло Найденов, изпълнителен шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители, Хюсеин Йорюджю, изпълнителен шеф на „ Алкомет “ АД, Мартин Катинов, управител на енергийни планове в „ Аурубис България “ АД, Никола Стоянов, управител бизнес развиване в „ Интерконсулт България “ ООД, както и Петр Вавра, заместник-ръководител на Посолството на Чешката Република в София. По време на полемиката участниците се сплотиха към извода, че декарбонизацията на индустриалния бранш е доста по-сложна от нисковъглеродния преход в енергийния бранш и че няма повсеместен метод и решение за всички промишлености. Въпреки че задачата в дълготраен проект е електрификация, високотемпературните процеси към момента изискват газ, водород или синтетични горива в кратковременен и средносрочен проект, до момента в който се появят нови софтуерни решения. Всички представители поддържаха тезата, че научноизследователската и иновационната активност, която до момента се управлява най-вече от частни компании, се нуждае от мощен подтик от страна на държавното управление, с цел да може българският промишлен бранш да устои на актуалните рецесии, като в същото време поеме по пътя към климатична индиферентност. Следователно българското държавно управление би трябвало да отдели по-голям дял от бюджета на Европейски Съюз и националния бюджет за научноизследователска и развойна активност в региона на зелените технологии, в това число създаване на софтуерна пътна карта и специфична тактика за нахлуване на пазара. Българското държавно управление би трябвало също по този начин да постави повече старания за облекчение на някои надълбоко вкоренени структурни спънки и противоречие сред уменията и пазара на труда, с цел да приготви българската работна мощ за едно зелено бъдеще.