Георги Лозанов: Свалянето на паметника и изборът на Тейлър Суифт показват, че стремежът към свобода е неизтребим
Руската борба е за мястото и височината, а не за самия паметник, който ще отиде в Музея на социалистическото изкуство в София, споделя медийният специалист
- Две горещи и свързани между тях тематики не напущат медиите, Народното събрание и диалозите по кръчмите тези дни – демонтирането на Паметника на Съветската войска и едно изявление с съветската посланичка Елеонора Митрофанова, чието лъчение БНР забрани. Защо тези тематики поляризираха обществото ни, господин Лозанов?
- Не те поляризираха обществото, а посредством тях се направи следващ опит то да бъде поляризирано по въпрос, по който има консенсус от десети ноември насам – че България, с цел да се трансформира в западна страна, би трябвало да се освободи от съветското въздействие, което продължава да я спъва по този път. Паметникът – в противоположната геополитическа вероятност, символизираше успеха “с шмайзер в ръка ” на руската власт по нашите земи, а запазването му 30 години след решението да бъде демонтиран внушаваше, че тя остава неотменена до ден сегашен. Посланик Митрофанова прави по медиите сходни внушения и се държи като “ходещ монумент ” на същата тази власт. Ясно е, че публичното радио няма по какъв начин да легитимира сходни внушения, и то от представител на непозната страна, оповестила нашата за неприятелска.
- Има една доктрина, че е добре свадите да са преди празници, когато предстоят почивни дни, с цел да може хората да има какво да разискват, когато се съберат. С други думи, неприятна, само че реклама. Това изяснява ли свадите – политически, културни, медийни, за паметника, които се натрупаха дни преди Коледа и Нова година у нас?
- Това е прекомерно нереално пояснение. Скандалите, които се разиграват сега, за каквото и да наподобява, че са, в последна сметка са политически, съответно провокирани от миналите неотдавна локални избори. Загубилите ги търсят реванш по “втория метод ”. И изключително “Възраждане ”, които си фантазираха, че техният постсъветски екстремизъм ще притегли гласоподавателите, само че вотът в цялата страна се оказа евроатлантически. А още от времето на “Атака ” помним, че главният запас на проруските български националисти са точно свадите, които би трябвало да прикрият несъгласието в позицията им.
- Какво ще се случи с паметника, има ли възможност да бъде върнат, откакто част от партиите настояват, че е нелегално свалянето му?
- Незаконно е не свалянето му, а тридесетилетното несъблюдение на изцяло законното решение на българските управляващи да бъде свален. Ако това се беше случило в точния момент, когато в цяла Европа се демонтираха монументи, останали от руския тоталитарен режим, разгласен със закон за незаконен, през днешния ден нямаше да може МОЧА да бъде употребен за сгъстяване на електоралните ядра на “Възраждане ” и Българска социалистическа партия и за реверанси към Путин. Само че постсъветската власт в Кремъл благодарение на българските си проксита със закани и кулоарни игри успяваше до през днешния ден все да отсрочи демонтажа за в никакъв случай да не се състои.
- Какво би трябвало да има на мястото на паметника?
- Тъкмо в мястото е въпросът – на “пъпа ” на столицата. Както и във височината, доста надвишаваща близките български монументи. Руската борба е за мястото и височината, а не за самия монумент, който ще отиде в Музея на социалистическото изкуство в София, или на алея на соцпаметниците в Димитровград, или някъде другаде, където промяната на подтекста ще го разтовари от пропагандната му функционалност и ще изтъкне естетическата – който както я схваща и прави оценка.
Защото въоръженият руски боец, стъпил върху 37-метровата пресечена пирамида против Софийския университет, в продължение на 70 години беше пространствена метафора на унижението на България от пренесения “на щиковете ” на Съветската войска тоталитарен режим. И това, че той по щастлива историческа случайност е воювал с другия огромен тоталитаризъм на XX век – нацизма, ни минимум не може да оправдае личните му закононарушения против човечеството и човечността. “Никой народ няма да разреши и одобри такава подигравка – да търпи монументи за прослава на своите поробители ”, написа, както е известно, не различен, а един от създателите на паметника – скулпторът Любомир Далчев. Думите му подсказват, че и самото основаване на паметника е станало с насила и оскърбление за основателите му.
Иначе на негово място най-добре нищо да няма, с цел да се възвърне Княжевската градина като облик на нормалността и човешкия мащаб след историческата контузия на мястото. Разбира се, не пречи архитекти и художници да помислят по какъв начин да внесат в него модерни акценти, надалеч от гигантоманията на комунистическата монументалистика и от каквато и да било идеология.
- Спази ли БНР журналистическите стандарти и свободата на словото, като смъкна изявлението с съветската посланичка? Председателят на Програмния съвет Даниела Късовска разгласи, че в него е имало доста агитация и директни закани към България.
- Това е един от редките случаи, когато изобщо е спазен законът в предаването, за което е взето изявлението. Няма подозрение, че в него Митрофанова насочва закани, тъй като тя би трябвало да следва формалната позиция на Кремъл, изразена от говорителката на външното им министерство, която към този момент отново беше заплашила България. “За последствията от това позорно решение ще би трябвало да си заплати напълно самата тя ”, споделя говорителката. Интересно какво съгласно нея включва сметката…
Но даже да пренебрегнем, че чиновник на непозната страна се е готвил от ефира на националното радио да държи сметка на български институции за решение в компетентността им, наложителният плурализъм е претендирал най-малкото да бъде поканен и техен представител. Каквото явно нито е било желанието на водещия, нито някой различен път е постъпвал по този начин.
- Политически или медиен скандал е историята с БНР? И ще има ли последици? Впрочем Андрей Райчев изясни по какъв начин всеки политик, тръгнал по някакъв метод против БНР, не свършва добре.
- Скандално е предаването на Волгин, от което в публичната медия се лее безалтернативен путинизъм. И абсурдът е медийно-политически, тъй като то ежеседмично обслужва политическите ползи единствено на “Възраждане ” и Българска социалистическа партия в страната и единствено на Русия отвън нея, макар че наредбата на Закона за радиото и малкия екран за БНР и Българска национална телевизия е повече от ясна – “отразяват другите хрумвания и убеждения в обществото посредством плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и настоящо публицистичните излъчвания с политическа и икономическа тема ”.
- Две горещи и свързани между тях тематики не напущат медиите, Народното събрание и диалозите по кръчмите тези дни – демонтирането на Паметника на Съветската войска и едно изявление с съветската посланичка Елеонора Митрофанова, чието лъчение БНР забрани. Защо тези тематики поляризираха обществото ни, господин Лозанов?
- Не те поляризираха обществото, а посредством тях се направи следващ опит то да бъде поляризирано по въпрос, по който има консенсус от десети ноември насам – че България, с цел да се трансформира в западна страна, би трябвало да се освободи от съветското въздействие, което продължава да я спъва по този път. Паметникът – в противоположната геополитическа вероятност, символизираше успеха “с шмайзер в ръка ” на руската власт по нашите земи, а запазването му 30 години след решението да бъде демонтиран внушаваше, че тя остава неотменена до ден сегашен. Посланик Митрофанова прави по медиите сходни внушения и се държи като “ходещ монумент ” на същата тази власт. Ясно е, че публичното радио няма по какъв начин да легитимира сходни внушения, и то от представител на непозната страна, оповестила нашата за неприятелска.
- Има една доктрина, че е добре свадите да са преди празници, когато предстоят почивни дни, с цел да може хората да има какво да разискват, когато се съберат. С други думи, неприятна, само че реклама. Това изяснява ли свадите – политически, културни, медийни, за паметника, които се натрупаха дни преди Коледа и Нова година у нас?
- Това е прекомерно нереално пояснение. Скандалите, които се разиграват сега, за каквото и да наподобява, че са, в последна сметка са политически, съответно провокирани от миналите неотдавна локални избори. Загубилите ги търсят реванш по “втория метод ”. И изключително “Възраждане ”, които си фантазираха, че техният постсъветски екстремизъм ще притегли гласоподавателите, само че вотът в цялата страна се оказа евроатлантически. А още от времето на “Атака ” помним, че главният запас на проруските български националисти са точно свадите, които би трябвало да прикрият несъгласието в позицията им.
- Какво ще се случи с паметника, има ли възможност да бъде върнат, откакто част от партиите настояват, че е нелегално свалянето му?
- Незаконно е не свалянето му, а тридесетилетното несъблюдение на изцяло законното решение на българските управляващи да бъде свален. Ако това се беше случило в точния момент, когато в цяла Европа се демонтираха монументи, останали от руския тоталитарен режим, разгласен със закон за незаконен, през днешния ден нямаше да може МОЧА да бъде употребен за сгъстяване на електоралните ядра на “Възраждане ” и Българска социалистическа партия и за реверанси към Путин. Само че постсъветската власт в Кремъл благодарение на българските си проксита със закани и кулоарни игри успяваше до през днешния ден все да отсрочи демонтажа за в никакъв случай да не се състои.
- Какво би трябвало да има на мястото на паметника?
- Тъкмо в мястото е въпросът – на “пъпа ” на столицата. Както и във височината, доста надвишаваща близките български монументи. Руската борба е за мястото и височината, а не за самия монумент, който ще отиде в Музея на социалистическото изкуство в София, или на алея на соцпаметниците в Димитровград, или някъде другаде, където промяната на подтекста ще го разтовари от пропагандната му функционалност и ще изтъкне естетическата – който както я схваща и прави оценка.
Защото въоръженият руски боец, стъпил върху 37-метровата пресечена пирамида против Софийския университет, в продължение на 70 години беше пространствена метафора на унижението на България от пренесения “на щиковете ” на Съветската войска тоталитарен режим. И това, че той по щастлива историческа случайност е воювал с другия огромен тоталитаризъм на XX век – нацизма, ни минимум не може да оправдае личните му закононарушения против човечеството и човечността. “Никой народ няма да разреши и одобри такава подигравка – да търпи монументи за прослава на своите поробители ”, написа, както е известно, не различен, а един от създателите на паметника – скулпторът Любомир Далчев. Думите му подсказват, че и самото основаване на паметника е станало с насила и оскърбление за основателите му.
Иначе на негово място най-добре нищо да няма, с цел да се възвърне Княжевската градина като облик на нормалността и човешкия мащаб след историческата контузия на мястото. Разбира се, не пречи архитекти и художници да помислят по какъв начин да внесат в него модерни акценти, надалеч от гигантоманията на комунистическата монументалистика и от каквато и да било идеология.
- Спази ли БНР журналистическите стандарти и свободата на словото, като смъкна изявлението с съветската посланичка? Председателят на Програмния съвет Даниела Късовска разгласи, че в него е имало доста агитация и директни закани към България.
- Това е един от редките случаи, когато изобщо е спазен законът в предаването, за което е взето изявлението. Няма подозрение, че в него Митрофанова насочва закани, тъй като тя би трябвало да следва формалната позиция на Кремъл, изразена от говорителката на външното им министерство, която към този момент отново беше заплашила България. “За последствията от това позорно решение ще би трябвало да си заплати напълно самата тя ”, споделя говорителката. Интересно какво съгласно нея включва сметката…
Но даже да пренебрегнем, че чиновник на непозната страна се е готвил от ефира на националното радио да държи сметка на български институции за решение в компетентността им, наложителният плурализъм е претендирал най-малкото да бъде поканен и техен представител. Каквото явно нито е било желанието на водещия, нито някой различен път е постъпвал по този начин.
- Политически или медиен скандал е историята с БНР? И ще има ли последици? Впрочем Андрей Райчев изясни по какъв начин всеки политик, тръгнал по някакъв метод против БНР, не свършва добре.
- Скандално е предаването на Волгин, от което в публичната медия се лее безалтернативен путинизъм. И абсурдът е медийно-политически, тъй като то ежеседмично обслужва политическите ползи единствено на “Възраждане ” и Българска социалистическа партия в страната и единствено на Русия отвън нея, макар че наредбата на Закона за радиото и малкия екран за БНР и Българска национална телевизия е повече от ясна – “отразяват другите хрумвания и убеждения в обществото посредством плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и настоящо публицистичните излъчвания с политическа и икономическа тема ”.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ