Русия е вторият по големина производител на захар в света, но никой не иска да купува от нея
Русия среща съществени усложнения при износа на захар, а това може да попречва разрастването на промишлеността, която претърпя съществени промени през последните две десетилетия.
Страната се трансформира от най-големия вносител на суровината в света до много сериозен производител откакто в този момент има остатък и не може да продаде голямото количество захар. Тя усъвършенства доста рафинирането на захарно цвекло и одобри мита за вноса за да подкрепи родното произвеждане, написа Bloomberg. Този напредък на бранша обаче е на път да спре, защото цените на съветската захар са прекомерно високи, с цел да се конкурират с тези, на световния пазар.
Докато Русия е вторият производител на захарно цвекло в света, тя не е ефикасна при преработката му, както други снабдители, което прави разноските за този развой прекомерно високи. Дори някои от най-близките страни съседки на Русия постоянно избират да внасят първични материали от другия завършек на света и да ги преработват, тъй като даже по този начин снабдяването със захар излиза по-икономично по отношение на непосредствено закупуване от черноморската страна.
" Това, че Русия е постигнала автономия в дълготраен проект е несъмнено. Трудно е обаче за съветската захар да се конкурира с доставките от Европа, Бразилия и рафинериите в Близкия Изток ", споделя Сергей Гудошников, старши икономист в Международната организация за захарта в Лондон.
Високите индустриални разноски на Русия вършат конкурирането ѝ с износа от Европейски Съюз много тежко поради това, че 10 години доставките на международния пазар са с ниски цени. А цената на съветските доставки евентуално ще се усили за пета поредна година през 2019-а. Очакванията са, че износът на бяла захар може да спадне с 73% до 137 000 тона този сезон съгласно Института за пазарни изследвания в земеделието.
Азербайджан и Узбекистан са доказателството за сложния пазар със суровината. Въпреки че се намират покрай Русия, те постоянно внасят тръстика от Бразилия и я преработват в бяла захар. Този метод им излиза по-евтин от закупуването на съветска захар.
Износът по море също се оказва усложнен, тъй като съветските пристанища нямат потенциала да съхраняват захар в контейнери, а производителите към момента не са приели интернационалните практики за пакетиране.
Слабата експортна инфраструктура и скъпата логистика са бариери за износа на захар. Въпреки че държавното управление подхваща стъпки за компенсиране на транспортните разноски при износа, доставките евентуално ще останат лимитирани, като включват единствено някои руски страни и страни от Централна Азия.
Просперитетът на промишлеността зависи единствено от намаляването на индустриалните разноски съгласно Гудошников.
Страната се трансформира от най-големия вносител на суровината в света до много сериозен производител откакто в този момент има остатък и не може да продаде голямото количество захар. Тя усъвършенства доста рафинирането на захарно цвекло и одобри мита за вноса за да подкрепи родното произвеждане, написа Bloomberg. Този напредък на бранша обаче е на път да спре, защото цените на съветската захар са прекомерно високи, с цел да се конкурират с тези, на световния пазар.
Докато Русия е вторият производител на захарно цвекло в света, тя не е ефикасна при преработката му, както други снабдители, което прави разноските за този развой прекомерно високи. Дори някои от най-близките страни съседки на Русия постоянно избират да внасят първични материали от другия завършек на света и да ги преработват, тъй като даже по този начин снабдяването със захар излиза по-икономично по отношение на непосредствено закупуване от черноморската страна.
" Това, че Русия е постигнала автономия в дълготраен проект е несъмнено. Трудно е обаче за съветската захар да се конкурира с доставките от Европа, Бразилия и рафинериите в Близкия Изток ", споделя Сергей Гудошников, старши икономист в Международната организация за захарта в Лондон.
Високите индустриални разноски на Русия вършат конкурирането ѝ с износа от Европейски Съюз много тежко поради това, че 10 години доставките на международния пазар са с ниски цени. А цената на съветските доставки евентуално ще се усили за пета поредна година през 2019-а. Очакванията са, че износът на бяла захар може да спадне с 73% до 137 000 тона този сезон съгласно Института за пазарни изследвания в земеделието.
Азербайджан и Узбекистан са доказателството за сложния пазар със суровината. Въпреки че се намират покрай Русия, те постоянно внасят тръстика от Бразилия и я преработват в бяла захар. Този метод им излиза по-евтин от закупуването на съветска захар.
Износът по море също се оказва усложнен, тъй като съветските пристанища нямат потенциала да съхраняват захар в контейнери, а производителите към момента не са приели интернационалните практики за пакетиране.
Слабата експортна инфраструктура и скъпата логистика са бариери за износа на захар. Въпреки че държавното управление подхваща стъпки за компенсиране на транспортните разноски при износа, доставките евентуално ще останат лимитирани, като включват единствено някои руски страни и страни от Централна Азия.
Просперитетът на промишлеността зависи единствено от намаляването на индустриалните разноски съгласно Гудошников.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ