Русия прие поканата на Вашингтон за участие в мирни преговори

Русия одобри поканата на Вашингтон за присъединяване в мирни договаряния по отношение на войната в Украйна. И двете страни, несъмнено, имат запаси. Тези на Русия са, че би трябвало да продължи да държи териториите в Украйна, а тези на Америка са, че би трябвало да се увери, че Русия се отхвърля от териториите си в Украйна.

Тогава наподобява, че мирът е малко евентуален и че затова договарянията са безполезни през цялото време. Но казусът не е подобен. Всяко договаряне по сериозен въпрос стартира първо с инспекция на интуицията - опит да се види какъв брой надълбоко е ангажирана другата страна. Преговорите стартират, като всяка страна слага претенции, които са толкоз неприемливи, че разгневяват другата страна. Това е позиция, която прави невероятно сключването на договорка. И двете страни знаят толкоз и добре схващат, че личните им позиции ще бъдат отхвърлени. По-важно е по какъв начин те ще бъдат отхвърлени. Ако отговорът на някоя от страните е: " Вашето предложение значи, че в никакъв случай няма да има мир, а нашето разузнаване разполага с компрометиращи фотоси на вашия сътрудник ", то това е поучително. Персонализирането на предлагането с гнусни клевети дава отлични насоки и евентуално ще получи отговор с масирани въздушни офанзиви.

В този случай Съединените щати предложиха да договарят, без да загатват главното си искане: Русия да се изтегли. Москва отговори, като намерено съобщи, че Русия е подготвена да се изтегли от цяла Украйна като се изключи две значими области. Американците се пробваха да загатнат, че " изтеглянето " на Русия не е нито евакуиране, нито на напред във времето. Отговорът на Русия беше, че цялостното евакуиране не е начален стадий. Но защото бяха упоменати две области, едната покрай Русия, а другата в Южна Украйна, и двете са извънредно сложни за подчинение от страна на Съединени американски щати заради политическите последствия.
Джордж Фридман
Всички войни завършват. Някои приключват с опустошение на врага, а други - с изтощение на едната страна. Други приключват с това, че едната страна не е в положение да продължи войната, тъй като не вижда метод да наложи такива разноски на врага, че да може да продължи да води война. Силите са не толкоз смазани, колкото изтощени, с дребна вяра за продължение.

Настоящата обстановка е по-сложна. Войната в Украйна продължава и нито една от страните не е смазана или изтощена. Нито една от тях не е стигнала до заключението, че успеха е недостижима. Самата украинска войска е разграничена сред украинци и американци; украинците не престават да се борят, въпреки и с отмалялост, до момента в който американците изпращат пари и съоръжение, без да дават жертви. Казано по различен метод, те имат напълно друго присъединяване в играта. Украинците се борят за страната си, тъй че всеки загубен сантиметър е мъка. Вашингтон просто желае да държи Русия надалеч от източната граница на НАТО. Това не е екзистенциална обстановка. Същото не може да се каже за Украйна.

Логиката тук е руснаците да се опитат да пречупят украинската войска, защото крайните загуби могат да я принудят да се разпадне или да изиска мир. Стратегията на Украйна е да посреща всяко съветско нахлуване с контранастъпление, допълвано от голяма огнева мощност на Съединени американски щати. В края на краищата войната ще се дефинира от дълбочината на силите на всяка от страните, както и от готовността им да се бият и да умрат.

Всичко това допуска война на безсилие. Помислете за Първата международна война, само че без окопи. Руснаците стартират сраженията и всяко самопризнание за крах би заплашило държавното управление. Украинските отстъпки биха били равносилни на завършек на страната или най-малко на отвод от нейната самостоятелност. От американска позиция продължаването на войната е по-добро от провалянето, защото гаранциите за сигурност на Съединени американски щати към други съдружници биха били сложени на карта. (Поради тази причина не мисля, че Вашингтон ще се ангажира прекалено много с дребния шрифт.)

При тези условия наподобява, че войната не може да завърши. Но всяка страна има императив да не бъде сломена и да не капитулира. И никой, с изключение на американците, не може да си тръгне. Реалността е крайната инспекция на инстинктите. Украйна и Русия ще отстояват позициите си до дъно, даже и никоя от тях да не знае тъкмо коя е точката на изкривяване. Всяка от тях се надява, че другата страна се доближава към тази точка на изкривяване, и всяка от тях желае да избегне да я доближи първа.

Именно този съвместен боязън от неуспех подтиква всяка от страните към реализиране на съглашение посредством договаряния, колкото и ненавиждан и враждебен да е този развой. Началната инспекция на инстинктите е последвана от появяването на действителността за това какъв брой можеш да играеш и какъв брой може да играе врагът ти - две променливи, които се преглеждат всеки ден както от водачите, по този начин и от бойците. Тогава немислимите отстъпки стават мислими. Колкото по-мъгляво е това, толкоз повече всяка от страните ще се опасява, че ненадейно ще се пречупи.

Володимир Зеленски желае самостоятелна Украйна, Владимир Путин желае да бъде президент на Русия, а Съединени американски щати желаят да приключат войната без американски жертви. Никой от тях не е толкоз убеден, колкото наподобява. /БГНЕС

-----------

Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.