Пригожин заминава, проблемите остават: Дълбоките политически последици от неуспешния опит за преврат
Русия сподели своята накърнимост – както пред целия свят, по този начин и пред себе си
Русия бързо се приближи до самия борд на пропастта и не по-малко бързо се отдалечи от нея. Благодарим, доста благодарим, Александър Лукашенко! Благодарение на неговото ходатайство беше избегнат най-ужасният сюжет на развиването на събитията - с въоръжен вътрешен спор, цялостно разединение на силовите структури и боеве по улиците на градовете, в това число в Москва.
Но " горчивата наслойка " от тези два дни през юни (или по-скоро един с опашка от няколко часа) към момента остана - и то каква! Русия и нейната политическа система демонстрираха своята накърнимост – за наслада на враговете и за удивление на другари и цяла група неутрални страни.
Вероятно има доста аргументи за случилото се, както постоянно се получава. Но ето най-важното и най-очевидното от тях. Висшата власт в страната не помни за кардиналната несъответственост на буквите " Ч " и " В ", понятията " частно " и " военно ". Монополът е съвсем постоянно неприятна работа. Но има един добър, даже нужен монопол – монополът на страната върху легализираното използваме на мощ, на принуждение.
И в случай че няма подобен монопол, тогава, както всички преди малко видяхме, самото битие на страната е застрашено. Макс Вебер – великият немски социолог създател на тази идея – още веднъж потвърди правотата си! Всичко, което се случи в Русия през юни 2023 година, потвърждава безспорната правдивост и повсеместност на това, което той формулира преди повече от век.
Владимир Путин стартира ръководството си в Русия с въвеждането на концепцията за вертикала на властта в живота ни. С това се изяснява феноменалния политически триумф на ВВП и способността му да господства в съветския публичен живот повече от двадесет години.
А по какъв начин се изяснява пучът на Пригожин? Проблемът е, че до голямия обединен вертикал на властта действително се позволи построяването на различен - мъничък и с несравнимо по-скромни размери. Но размерът в този случай в действителност няма значение. Важни са пасионарността, вътрешната единодушие, успеваемостта. И в това отношение дребният вертикал на властта на Пригожин съумя в забележителна степен „ да опише играта “ на цялия огромен общоруски властови вертикал.
Доколкото този урок може да бъде теоретичен, той би трябвало да бъде теоретичен. Джон Рийд един път написа книга за различен пуч в Русия (той беше сполучлив и по тази причина се помни като революцията от октомври 1917 г.) „ Десет дни, които раздрусаха света “. В този случай светът - или най-малко Русия - беше разтресен единствено от един ден и малко.
Разбира се, отрицателната сила стартира да се натрупва доста преди вечерта на 23 юни 2023 година Дейността на Евгений Пригожин от доста години поражда много и все озадачаващи въпроси. И през последните месеци и седмици започнаха да гърмят тези въпроси: за какво човек с не доста явен статут най-публично и безнаказано, може да се нахвърли, освен с рецензия, само че в това число с ненормативна лексика против министъра на защитата и началника на Генералния щаб? Нямаше ясни отговори. Това сътвори атмосфера на боязън и неустановеност и потъпка репутацията на властта.
И това " в последния миг " има и ще има своите последици още дълго време. „ Жаждата е всичко, имиджът е нищо “ – по този начин остана в паметта ми остарелият рекламен слоган. В политиката обаче имиджът е доста повече от просто имидж.
„ Слабите ги бият “, вярно означи тогава Владимир Путин. Но по какъв начин биещите избират тези, които от тяхна позиция могат да бъдат бити? Ами по тяхния имидж. През дългите, мъчителни, съвсем непоносими часове на преврата на Пригожин, Русия излъчи пред целия свят в случай че не своята уязвимост, то сигурно своята накърнимост (съзнателно дублирам това понятие).
Фактът, че в развитите страни няма опити за прелом, е мит. Във Франция последният сполучлив държавен прелом е осъществен през 1958 година А в Съединени американски щати моментът на огромна накърнимост (щурмът на Капитолия от тълпата, опит на настоящия президент да остане на власт, без значение от неутешителните за него резултати от изборите) се случи в действителност напълно наскоро - през януари 2021 година.
Но фактът, че " те също от време на време го вършат " е едва опрощение и слаба разтуха. Геополитическите спаринг сътрудници на Кремъл (а имената им към този момент са легион) доста ясно „ одобриха посланието “. Ето извода, който беше изработен във Вашингтон, Киев, Варшава и други сходни столици: би трябвало да се оказва напън върху руснаците, това работи!
Евгений Пригожин ще замине за Беларус, само че проблемите, основани от него (честно казано, освен от него) ще останат. И решаването им ще бъде, ох, напълно, напълно не елементарна работа...
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Русия бързо се приближи до самия борд на пропастта и не по-малко бързо се отдалечи от нея. Благодарим, доста благодарим, Александър Лукашенко! Благодарение на неговото ходатайство беше избегнат най-ужасният сюжет на развиването на събитията - с въоръжен вътрешен спор, цялостно разединение на силовите структури и боеве по улиците на градовете, в това число в Москва.
Но " горчивата наслойка " от тези два дни през юни (или по-скоро един с опашка от няколко часа) към момента остана - и то каква! Русия и нейната политическа система демонстрираха своята накърнимост – за наслада на враговете и за удивление на другари и цяла група неутрални страни.
Вероятно има доста аргументи за случилото се, както постоянно се получава. Но ето най-важното и най-очевидното от тях. Висшата власт в страната не помни за кардиналната несъответственост на буквите " Ч " и " В ", понятията " частно " и " военно ". Монополът е съвсем постоянно неприятна работа. Но има един добър, даже нужен монопол – монополът на страната върху легализираното използваме на мощ, на принуждение.
И в случай че няма подобен монопол, тогава, както всички преди малко видяхме, самото битие на страната е застрашено. Макс Вебер – великият немски социолог създател на тази идея – още веднъж потвърди правотата си! Всичко, което се случи в Русия през юни 2023 година, потвърждава безспорната правдивост и повсеместност на това, което той формулира преди повече от век.
Владимир Путин стартира ръководството си в Русия с въвеждането на концепцията за вертикала на властта в живота ни. С това се изяснява феноменалния политически триумф на ВВП и способността му да господства в съветския публичен живот повече от двадесет години.
А по какъв начин се изяснява пучът на Пригожин? Проблемът е, че до голямия обединен вертикал на властта действително се позволи построяването на различен - мъничък и с несравнимо по-скромни размери. Но размерът в този случай в действителност няма значение. Важни са пасионарността, вътрешната единодушие, успеваемостта. И в това отношение дребният вертикал на властта на Пригожин съумя в забележителна степен „ да опише играта “ на цялия огромен общоруски властови вертикал.
Доколкото този урок може да бъде теоретичен, той би трябвало да бъде теоретичен. Джон Рийд един път написа книга за различен пуч в Русия (той беше сполучлив и по тази причина се помни като революцията от октомври 1917 г.) „ Десет дни, които раздрусаха света “. В този случай светът - или най-малко Русия - беше разтресен единствено от един ден и малко.
Разбира се, отрицателната сила стартира да се натрупва доста преди вечерта на 23 юни 2023 година Дейността на Евгений Пригожин от доста години поражда много и все озадачаващи въпроси. И през последните месеци и седмици започнаха да гърмят тези въпроси: за какво човек с не доста явен статут най-публично и безнаказано, може да се нахвърли, освен с рецензия, само че в това число с ненормативна лексика против министъра на защитата и началника на Генералния щаб? Нямаше ясни отговори. Това сътвори атмосфера на боязън и неустановеност и потъпка репутацията на властта.
И това " в последния миг " има и ще има своите последици още дълго време. „ Жаждата е всичко, имиджът е нищо “ – по този начин остана в паметта ми остарелият рекламен слоган. В политиката обаче имиджът е доста повече от просто имидж.
„ Слабите ги бият “, вярно означи тогава Владимир Путин. Но по какъв начин биещите избират тези, които от тяхна позиция могат да бъдат бити? Ами по тяхния имидж. През дългите, мъчителни, съвсем непоносими часове на преврата на Пригожин, Русия излъчи пред целия свят в случай че не своята уязвимост, то сигурно своята накърнимост (съзнателно дублирам това понятие).
Фактът, че в развитите страни няма опити за прелом, е мит. Във Франция последният сполучлив държавен прелом е осъществен през 1958 година А в Съединени американски щати моментът на огромна накърнимост (щурмът на Капитолия от тълпата, опит на настоящия президент да остане на власт, без значение от неутешителните за него резултати от изборите) се случи в действителност напълно наскоро - през януари 2021 година.
Но фактът, че " те също от време на време го вършат " е едва опрощение и слаба разтуха. Геополитическите спаринг сътрудници на Кремъл (а имената им към този момент са легион) доста ясно „ одобриха посланието “. Ето извода, който беше изработен във Вашингтон, Киев, Варшава и други сходни столици: би трябвало да се оказва напън върху руснаците, това работи!
Евгений Пригожин ще замине за Беларус, само че проблемите, основани от него (честно казано, освен от него) ще останат. И решаването им ще бъде, ох, напълно, напълно не елементарна работа...
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ