Москва ще сурвака чуждестранните компании с нов данък
Русия приготвя следващата изненада за задграничните компании, които желаят да изоставен страната. Тя ще е под формата на спомагателен данък отвън условието да продадат бизнеса си с 50% отстъпка и да получат позволение от държавното управление за съответната договорка. За наредилите се на опашка за евакуиране от Русия ще се ползва налог свръхпечалба, настояват осведомени с въпроса лица. Предвижда се и алтернативата той да бъде включен в контрактуваната цена за закриване на бизнеса. Изключения няма да има, тъй като бюджетът се нуждае от пари.
Руското финансово министерство не е коментирало публично изказванията на поискалите анонимност източници на 19 април.
Сблъскващо се с всеобщото овакантяване на чужденци след нашествието в Украйна, съветското държавно управление желае да източи повече средства под формата на “доброволни вноски ” в бюджета и отбиви от цената на компаниите от страните, които окачествява като “неприятелски ”. Сред претендентите, които желаят да се изтеглят от Русия, са немската автомобилна компания “Фолксваген ” и кредиторите “УниКредит ” и “Райфайзен банк интърнешънъл ”.
Това е от изключителна значимост за обществените финанси, които са се влошили внезапно с навлизането на войната във втората си година. Допълнителните ограничения не засягат няколко бранша: петролния, газовия и добива на въглища. За всички останали ще се ползва налог свръхпечалба в размер на 10% върху чистите доходи през 2021-2022-а, които надвишават извоюваното през предходните две години. От този данък в бюджета би трябвало да влязат в допълнение 300 милиарда рубли. Новият налог би трябвало да влезе в действие през 2024-а, само че фирмите имат опция да го платят през тази година при понижена на половина ставка. Той ще се ползва за всички сдружения, чиято облага надвишава 1 милиарда рубли.
Основната тежест от този данък ще падне върху фирмите от химическия, металообработващия и миннодобивния бранш (с изключение на въглищата), както и върху банките, показват съветски икономисти.
Ако всички субекти, подлежащи на облагане с него, предпочетат да платят през тази година с 50% отстъпка, Кремъл ще събере 300 милиарда рубли още през 2023-а, което ще разреши те да бъдат изхарчени без да се усилва фискалния недостиг.
Задължението да броят повече пари на Москва ще усложни още повече така и така обременителния развой за компаниите, принудени да изоставен Русия в отговор на глобите, наложени против страната след нахлуването в Украйна през февруари 2022-а. Въпреки че много огромни имена, като “Макдонълдс ” и “Форд мотър ”, прекратиха връзките си и закриха съветския си бизнес, други, като “Бритиш петролиъм ” и “Филип Морис интърнешънъл ”, се сблъсква с правни бариери и отлагания.
Последните ограничения са подбудени по-скоро от натиска върху бюджета, а не върху съветската рубла. Новите експортни рестрикции, които орязаха задграничните приходи от природен газ и недопечен нефт, притискат Кремъл да реагира бързо, с цел да закрепи бюджета.
Фискалният дефицит от 4.77 трлн. рубли към 17 април към този момент е с 40% по-висок от заложения за цялата година целеви размер. Разходите от началото на годината надвишават съвсем двойно приходите, демонстрират послените данни на финансовото министерство.
Руският бюджет е разчетен с недостиг от 2% от Брутният вътрешен продукт за тази година. Ако количеството продадени активи от задгранични компании доближи миналогодишните общо 15-20 милиарда рубли, страната ще може да получи в допълнение 150 милиарда рубли през 2023-а от наложителните вноски, които постанова, пресмятат икономисти на организация “Блумбърг ”.
Руското министерство на финансите твърди, че възнамерява да понижи скоростта, с която се качват разноските, и повтаря, че ще удържи тазгодишния бюджетен дефицит в границите на заложената целева стойност. Последните цифри обаче демонстрират, че харчовете са се ускорили през април и са се доближили до изразходеното през целия март.
Руското финансово министерство не е коментирало публично изказванията на поискалите анонимност източници на 19 април.
Сблъскващо се с всеобщото овакантяване на чужденци след нашествието в Украйна, съветското държавно управление желае да източи повече средства под формата на “доброволни вноски ” в бюджета и отбиви от цената на компаниите от страните, които окачествява като “неприятелски ”. Сред претендентите, които желаят да се изтеглят от Русия, са немската автомобилна компания “Фолксваген ” и кредиторите “УниКредит ” и “Райфайзен банк интърнешънъл ”.
Това е от изключителна значимост за обществените финанси, които са се влошили внезапно с навлизането на войната във втората си година. Допълнителните ограничения не засягат няколко бранша: петролния, газовия и добива на въглища. За всички останали ще се ползва налог свръхпечалба в размер на 10% върху чистите доходи през 2021-2022-а, които надвишават извоюваното през предходните две години. От този данък в бюджета би трябвало да влязат в допълнение 300 милиарда рубли. Новият налог би трябвало да влезе в действие през 2024-а, само че фирмите имат опция да го платят през тази година при понижена на половина ставка. Той ще се ползва за всички сдружения, чиято облага надвишава 1 милиарда рубли.
Основната тежест от този данък ще падне върху фирмите от химическия, металообработващия и миннодобивния бранш (с изключение на въглищата), както и върху банките, показват съветски икономисти.
Ако всички субекти, подлежащи на облагане с него, предпочетат да платят през тази година с 50% отстъпка, Кремъл ще събере 300 милиарда рубли още през 2023-а, което ще разреши те да бъдат изхарчени без да се усилва фискалния недостиг.
Задължението да броят повече пари на Москва ще усложни още повече така и така обременителния развой за компаниите, принудени да изоставен Русия в отговор на глобите, наложени против страната след нахлуването в Украйна през февруари 2022-а. Въпреки че много огромни имена, като “Макдонълдс ” и “Форд мотър ”, прекратиха връзките си и закриха съветския си бизнес, други, като “Бритиш петролиъм ” и “Филип Морис интърнешънъл ”, се сблъсква с правни бариери и отлагания.
Последните ограничения са подбудени по-скоро от натиска върху бюджета, а не върху съветската рубла. Новите експортни рестрикции, които орязаха задграничните приходи от природен газ и недопечен нефт, притискат Кремъл да реагира бързо, с цел да закрепи бюджета.
Фискалният дефицит от 4.77 трлн. рубли към 17 април към този момент е с 40% по-висок от заложения за цялата година целеви размер. Разходите от началото на годината надвишават съвсем двойно приходите, демонстрират послените данни на финансовото министерство.
Руският бюджет е разчетен с недостиг от 2% от Брутният вътрешен продукт за тази година. Ако количеството продадени активи от задгранични компании доближи миналогодишните общо 15-20 милиарда рубли, страната ще може да получи в допълнение 150 милиарда рубли през 2023-а от наложителните вноски, които постанова, пресмятат икономисти на организация “Блумбърг ”.
Руското министерство на финансите твърди, че възнамерява да понижи скоростта, с която се качват разноските, и повтаря, че ще удържи тазгодишния бюджетен дефицит в границите на заложената целева стойност. Последните цифри обаче демонстрират, че харчовете са се ускорили през април и са се доближили до изразходеното през целия март.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ