Руските хибридни дейности: Във фокуса на форум за сигурността в ЕС и НАТО
“Русия употребява всички хибридни дейности, с цел да наложи визията си за международния ред ”, съобщи на откриването на събитието специалистът и някогашен зам.-министър на защитата Йордан Божилов.
Той прикани за групови дейности против хибридните офанзиви и подсилване границата на НАТО. По думите му България е изключително уязвима на пропагандата и хибридните офанзиви.
Външният ни министър Йордан Милков заяви за невиждано увеличение на съветските хибридни офанзиви.
“Русия употребява цялостен боеприпас от хибридни офанзиви - инструментализиране на главните хранителни и енергийни доставки, усилване на пропагандата, ориентирана към вътрешно политическа дестабилизация, провокиране на неодобрение, хакерски атаки ”, уточни Милков
" Паралелно с съветските нападателни военни дейности сме изправени пред невиждано увеличение на другите хибридни офанзиви, ориентирани към подкопаване на устойчивостта на България и оттова на нашите демократични полезности и процеси ”, сподели Милков.
Позицията му внезапно се разграничава с разказа на служебния министър председател Гълъб Донев и президента Румен Радев. Позицията на служебното държавно управление е против изпращането на оръжия в поддръжка на Украйна - нещо, което не стана ясно от думите на външния ни министър.
“Бъдещата архитектура на сигурността зависи от изхода на войната в Украйна. Трябва да резервираме териториалната целокупност на Украйна, недопускане на връщане на сферите на въздействие в Европа ”, уточни Милков.
Енергийният шантаж на Кремъл
Енергетиката попадна във фокуса на полемиките в един от панелите на форума. България трябваше да се оправя с едностранното решение от страна на държавната компания “Газпром ” да спре доставките на синьо гориво за страната ни.
Илиян Василев разяснява разликата в цените на тържищата и на пазара и уточни изрично, че някой печели от търговията с газ и нефт. Василев заприказва и за смисъла на Турция в енергийните доставки. Бившият съветски посланик уточни още, че дерогацията на България за съветски нефт е проблем от позиция на времевата рамка.
Василев обаче акцентира още и неналичието на работещи институции и структури за сигурност, както и самостоятелен основен прокурор, който да се бори с съветското въздействие у нас.
Борбата с дезинформацията
Основна тематика на форума бе битката с съветската агитация и дезинформацията. В началото на полемиките бе подложен казусът с неналичието на професионален профил на публицистите в региона на защитата, както и неналичието на връзка сред работещите в областта на защитата и медиите.
Симона Велева от Съвета за електронни медии заприказва мониторинга, който регулаторът реализира във връзка с дезинформацията и пропагандата в подтекста на войната на Русия в Украйна. Категорично уточни обаче, че мониторинговите отчети не са задоволителни и прикани за нови правни принадлежности, които да оказват помощ на медийния регулатор в битката с дезинформацията.
Велева предложи и въвеждането на други дефиниции, които да оказват помощ на регулатора да се бори с дезинформацията и даде за образец Молдова, където е признат закон, с който се вкарва понятието “дезинформация ”. В него тя се дефинира като съзнателно разпространение на погрешна информация, основана за да навреди на разположение, обществена група, организация или националната сигурност.
В отговор на въпрос на ФрогНюз това не крие ли опасности от цензура и преодоляване на медиите Велева уточни, че към въвеждането на сходни дефиниции би трябвало да се подхожда деликатно.
ФрогНюз
Той прикани за групови дейности против хибридните офанзиви и подсилване границата на НАТО. По думите му България е изключително уязвима на пропагандата и хибридните офанзиви.
Външният ни министър Йордан Милков заяви за невиждано увеличение на съветските хибридни офанзиви.
“Русия употребява цялостен боеприпас от хибридни офанзиви - инструментализиране на главните хранителни и енергийни доставки, усилване на пропагандата, ориентирана към вътрешно политическа дестабилизация, провокиране на неодобрение, хакерски атаки ”, уточни Милков
" Паралелно с съветските нападателни военни дейности сме изправени пред невиждано увеличение на другите хибридни офанзиви, ориентирани към подкопаване на устойчивостта на България и оттова на нашите демократични полезности и процеси ”, сподели Милков.
Позицията му внезапно се разграничава с разказа на служебния министър председател Гълъб Донев и президента Румен Радев. Позицията на служебното държавно управление е против изпращането на оръжия в поддръжка на Украйна - нещо, което не стана ясно от думите на външния ни министър.
“Бъдещата архитектура на сигурността зависи от изхода на войната в Украйна. Трябва да резервираме териториалната целокупност на Украйна, недопускане на връщане на сферите на въздействие в Европа ”, уточни Милков.
Енергийният шантаж на Кремъл
Енергетиката попадна във фокуса на полемиките в един от панелите на форума. България трябваше да се оправя с едностранното решение от страна на държавната компания “Газпром ” да спре доставките на синьо гориво за страната ни.
Илиян Василев разяснява разликата в цените на тържищата и на пазара и уточни изрично, че някой печели от търговията с газ и нефт. Василев заприказва и за смисъла на Турция в енергийните доставки. Бившият съветски посланик уточни още, че дерогацията на България за съветски нефт е проблем от позиция на времевата рамка.
Василев обаче акцентира още и неналичието на работещи институции и структури за сигурност, както и самостоятелен основен прокурор, който да се бори с съветското въздействие у нас.
Борбата с дезинформацията
Основна тематика на форума бе битката с съветската агитация и дезинформацията. В началото на полемиките бе подложен казусът с неналичието на професионален профил на публицистите в региона на защитата, както и неналичието на връзка сред работещите в областта на защитата и медиите.
Симона Велева от Съвета за електронни медии заприказва мониторинга, който регулаторът реализира във връзка с дезинформацията и пропагандата в подтекста на войната на Русия в Украйна. Категорично уточни обаче, че мониторинговите отчети не са задоволителни и прикани за нови правни принадлежности, които да оказват помощ на медийния регулатор в битката с дезинформацията.
Велева предложи и въвеждането на други дефиниции, които да оказват помощ на регулатора да се бори с дезинформацията и даде за образец Молдова, където е признат закон, с който се вкарва понятието “дезинформация ”. В него тя се дефинира като съзнателно разпространение на погрешна информация, основана за да навреди на разположение, обществена група, организация или националната сигурност.
В отговор на въпрос на ФрогНюз това не крие ли опасности от цензура и преодоляване на медиите Велева уточни, че към въвеждането на сходни дефиниции би трябвало да се подхожда деликатно.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ