Русия и Западът се сбогуват с двама различни Горбачов: В

Русия и Западът се сбогуват с двама разнообразни Горбачов: В историята на нашата страна той ще остане разрушителят на Съюз на съветските социалистически републики, а за Запада - индивидът, който постави завършек на Студената война и отвори пътя към обединяването на Германия и Европа. Русия погребва един от най-злощастните владетели в историята си, а Западът се сбогува с " един изпреварил времето си талант ". Затова не е чудно, в случай че в действителност ще има две прощални церемонии – едната в Москва, на погребението, а втората някъде в Лондон, с присъединяване на наши емигранти, които са уверени, че Горбачов „ даде независимост на Русия и на целия свят ", написа.

Разликата в отношението към един и същи човек не е инцидентна: тя отразява най-дълбокото разделяне сред нас и Запада, сред болшинството от съветското общество и малцинството, което счита страната ни за нещастна и заблудена част от западния „ цивилизован свят “. Самият Горбачов не смяташе страната ни за изостанала и не искаше тя да се разпадне, само че никой не й причиняваше толкоз доста премеждия и тъга, колкото несръчен и некадърен модернизатор. Ние към момента разплитаме плодовете на неговото пагубно ръководство и още дълго време ще поправяме следствията от него, а даже и тогава единствено тези, които могат по някакъв метод да бъдат поправени. Но Западът фактически се възползва от резултатите от активността на Горбачов, въпреки и за исторически не доста дълъг интервал. И в този момент Западът също употребява гибелта на Горбачов като опрощение да се бори за бъдещето на Русия, правейки паралели сред времената на перестройката и това, което сякаш чака страната ни в бъдеще. " Когато той пристигна на власт, Студената война към този момент беше траяла съвсем 40 години, а комунизмът продължи още по-дълго, с опустошителни последствия. Малцина високопоставени руски чиновници имаха смелостта да признаят, че нещо би трябвало да се промени. <...> След десетилетия на жестоки политически репресии, той одобри демократични промени. Той вярваше в гласността и перестройката - неприкритост и перестройка - освен като лозунги, а като път напред за народа на Съветския съюз след толкоз доста години на изолираност и ограничения. Тези бяха дейностите на необичаен водач с въображението да види, че едно друго бъдеще е допустимо, и смелостта да рискува цялата си кариера, с цел да го реализира. Резултатът е по-безопасен свят и по-голяма независимост за милиони хора. “ Ясно е защо става дума: Русия още веднъж ще бъде изправена пред години на политически репресии, изолираност и ограничения, само че рано или късно ще пристигна нов Горбачов и ще донесе независимост на руснаците. Западът разчита на нова перестройка, т.е. Русия още веднъж ще изиска да бъде част от „ цивилизования свят “ и ще промени себе си и външната си политика. Защо доста хора на Запад в действителност имат вяра в това? Защото нашите прозападни либерали (както в емиграция, по този начин и в самата Русия) не престават да твърдят всички и всичко, което демонстрира образецът на Горбачов, че всичко е допустимо даже и в „ тази проклета страна “. Ще пристигна популярен модернизатор и ще обърне Русия в вярната посока. Просто би трябвало да изчакаме и да работим върху това, както към този момент беше в руските години, с цел да подкрепим „ положителните руснаци “ в заточение и подземен в самата Русия.