Румен Радев в момента се доказва като политик и до

Румен Радев сега се потвърждава като политик и до края на мандата ще стане изцяло състоятелен въпросът дали към този момент не е изместил Бойко Борисов от позицията на най-силна фигура в публичния живот у нас. Между двамата има конкуренция, която може да се трансформира в дружба, в случай че политическата обстановка в страната го изисква. Това сподели в изявление за „ Тази сутрин” по bTV огромният български артист и зам.-председател на Българска социалистическа партия Стефан Данаилов.

Той беше безапелационен, че президентът не прави нищо под диктата на „ Позитано” 20, само че също по този начин акцентира, че българската левица не извършва сляпо командите на европейските социалисти и точно с държанието си през последните години водачът на ПЕС Сергей Станишев е отчуждил част от „ червения” електорат.

Данаилов призна, че има разлом и сред някогашния министър председател и ръководителя на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, само че не удостовери информациите, че към този момент е решено евролистата на социалистите да се води от различен, а не от Станишев.

Любимият на генерации българи артист акцентира, че в политиката едно неверно решение може да заличи всичко, реализирано на сцената и на екрана. А той още веднъж се готви за режисура – въпреки да признава, че към момента му е мъчно да върви и зрението да не му разрешава да чете текстовете. Въпреки тежките моменти в последните години, Стефан Данаилов пожелава на всички повече оптимизъм през 2019 година и триумфи – а те идват единствено със здравето.

Интервю на Антон Хекимян



- В навечерието на Коледа се намираме в дома на Стефан Данаилов, следва ни изявление, само че неговият ден стартира доста прочувствено, със сурвакари. Яка ли Ви е гърбината, господин Данаилов?

Ами, яка, ужким но ще забележим тая година. Аз доста разгадавам на тази година и тия сурвакари ги поканих следващата година отново да дойдат, тъй като се надявам, че ще бъде сполучлива година. Има доста проекти, доста неща би трябвало да ми се случат

- Това ли беше най-трудния миг за Вас през тази година, да изпратите непосредствен човек?

Аз чаках, апропо, тя се мъчеше доста най-после. Честно казано, въпреки че тя изобщо не говореше за гибел, за такива работи, виждах че си отива. гледай в този момент, споделям че има една дата в живота си – 23, на 23 април умря Мери (Мария Данаилова, брачната половинка на артиста – б.р.), на 23 септември, пътувайки към този момент за Пловдив, на 24-ти ми беше изявата, ми оповестиха, че сестра ми е умряла. И пътьом уреждах заравяне и така нататък Но не си мислих да отложа представлението.

- Защо?

Артистът в такива моменти е на сцената.

- Говорите още веднъж за функции и в случай че можем да Ви назовем „ Златното момче на българското кино и на българския театър”, в каква роля бихте се описали, по какъв метод бихте се описали в българската политика?

Абе, виж в този момент не мога да доближи това, което съм направил като артист – и да се спукам. Значи, аз в тоя дълъг интервал в който се хванах да се занимавам съм имал и приливи и отливи. То се знае, доста мощна интензивност, след това малко размисъл, след това отново интензивност и може би точно това ме поддържа да не се обезверявам от политиката, тъй като човек доста елементарно може да се отчае. Нали създателят е сензитивен в това отношение.

- Е, като артист може да не се изхабиш, само че като политик може и да се изхабиш.

Не, като политик може да направиш пакост, да си зачеркнеш това, което си направил като артист.

- И въпреки всичко, „ Златното момче на българското кино” и… какво момче на българската политика?

Симпатичното момче на българската политика. Трябва да ти кажа, че хората ме обичат и като политик, и като актьор.

- Само преди няколко седмици, Румен Радев беше тук за две години от президентската акция, избирането му за президент. Вие бяхте ръководител на инициативния комитет, какво му казахте?

Тоя път отново ми се обадиха от президентството и аз крещя „ Малко ми е мъчно вървешком, ма тия коридори ще ги завладява няма как”. След което той интелигентно постъпи, „ По-добре ние да отидем при него, какво ще го мъчим човека” и пристигна на посетители. Вкъщи постоянно е по-добре. Много по-приятелска среща беше, в сравнение с тия, президентските срещи.

- По-различно ли си говорите в този момент?

Абсолютно, доста по-приятелски, доста по-откровено.

- Не, от момента в който да стане президент и към този момент когато е.

Ама, виж какво, аз не съм бил преди този момент непосредствен с него. Аз тогава единствено го ръгах и му виках „ Давай, давай, тука се усмихвай, тука не се усмихвай, не прави това”. Борех се доста, тъй като си го харесах доста, мъжко държание има. А в този момент говорихме си за някои неща, абе какво да ти кажа…

- Помня обаче едни ваши думи от преди две години, още веднъж тук в тази стая, Вие казахте той си е „ малко катил”, подобен ли се оказа?

По-мрачен темперамент е „ катил” в моята уста. Той не е ухилен, аз все го карам, „ Усмихвай се, момче”. Фуражката, която цялостен живот е носил, тя е главната спънка. Но, това че има темперамент, че устоя на напъна и всевъзможни мечти, които се приказват за него – че щял да прави придвижване, партия, такива работи.

- Вие виждате ли го като водач на нова партия, ново придвижване?

Не, не, не, не изобщо надалеч ми е от мисълта да го виждам подобен. И в случай че го усетя, ще го подлагам на критика.

- Добре, обаче има доста обвинявания към него, че той работи под диктата на БСП…

Няма такова нещо, бе! То, това е. Той не се води, другата фраза е „ ни се води, ни се кара” – нищо не прави под диктата на Българска социалистическа партия.

- Коя съгласно Вас сега е по-силната фигура в българската политика – Румен Радев или Бойко Борисов?

Бойко има по-дълга биография, въпреки всичко той се политизира преди доста години. Генералът, нашият, моят военачалник е от две години. Бих дал отговор след най-малко четири години, в края на мандата му, или пет. Но към този момент Бойко, мисля че.

- Много се сърдят, когато борбите сред тях ги назоваваме война – президентската институция и ръководещите, в тази ситуация, сред Борисов и Радев. Вие като война сред институциите ли го виждате?

Аз не го виждам изобщо като война.

- А какво е?

Една конкуренция. Все отново очевидно е, че Радев има упоритости да се потвърди като политик. Тия, които припяват на другите, вадят под вола теле

- Добре, даже да не е война, борба ли е сред тях двамата или борба на беквокалите, на хората към тях, които пригласят, други които би трябвало да замълчат?

Абе, аз мисля че по-добре би трябвало да бъде сред тях двамата, тъй като както е борба, по този начин може да стане и дружба.

- И дружба? Вие виждате ли и дружба сред Радев и Борисов?

Ама, може да се случи да има, бе! В края на краищата на следващия ден знаеш ли какво може да се случи с България.

- Добре, в страната обаче какво се случва? Следите ли трусовете в обединението? Ще издържи ли ръководството на кабинета „ Борисов 3”?

Ами, те в случай че се съборят, сами ще се съборят. Много са странни тия сътрудници от т.нар Патриоти. Сега ще ти кажа – на мен ми се коства, че Бойко е малко поуморен към този момент, почна да му писва и тия момчета, в случай че не се стегнат, няма да изкарат дълго време. Освен това индикаторите на великото им ръководство не са положителни. Сега пенсии подвигат, к’ви пенсии, ще ги изяде инфлацията…

- Добре, сполучливо ли му е ръководството до този миг съгласно Вас?

Не е сполучливо, по какъв начин ще е сполучливо? Ако беше сполучливо щеше да го регистрира някой европеец. Положителните качества си означават единствено те – какъв брой всичко е по какъв начин добре работи.

Не може всеки проблем, който се случи в страната, във всевъзможен бранш на страната, да се отива при министър-председателя да го реши. Разбираш ли какво значи, аз съм бил министър и в случай че не мога да реша проблем, който тревожи тая част на обществото, която е обвързвана с културата, и те да вървят при Станишев – щеше да ми е обидно.

Министър не е инцидентно, не е обезличена работа, управляваш огромен бранш.

- За европейските водачи се прокрадна скандал в Българска социалистическа партия към този момент – кой да води листата там, че има такива разногласия: дали да е Сергей Станишев, дали да е Елена Йончева, дали да е някой различен. Има ли го това нещо?

Това са приказки – тия разногласия не са почнали още, щях да ги знам.

- Явно си тлее…

Не, то си тлее, тъй като истината е че нашите съпартийци, последователи, малко са разочаровани от Сергей. С тия заявления, истанбулски, принуждение, това не го харесват нашите хора. И от тази позиция е малко лабава работата.

- Е, добре само че Сергей Станишев го избраха за трети път за водач на Партията на европейските социалисти. Вие харесвате ли го като политик?

Сергей? Ами, одобрявам го, бе. Когато се държи като политик, тъй като по някой път се държи малко изключително.

- Е, по какъв начин се държи?

Еми, по какъв начин се държи. Виж в този момент, бе, братче, би трябвало да си по-категоричен в това, което имам възприятието, че той доста елементарно се съгласява с някои неща, които изискват тези от европейските социалисти. Тропни по масата и кажи, чакай в този момент той е водача там, неговото образование е прекомерно, би трябвало някакво… да има. И откакто толкоз сигнали идват от България за това, че не го желаят джендъри, мендъри – защо толкоз настояваше. Това може да му изяде главата, да речем.

- Корнелия Нинова за какво не отиде да поддържа да вземем за пример Сергей Станишев, да вземем за пример, по време на неговия избор?

Е, ние го подкрепихме, нали гласувахме за него.

- Трябваше ли Корнелия Нинова да бъде в залата?

Тя си взима решението, тя си е права за себе си, Корнелия също има защо да се огорчи от държанието на Сергей.

- Защо?

Защото такива офанзиви, писма такива бяха, там разногласията бяха по-остри, тъй като тука няма криене, измама – всеки си говореше това, което счита.

- Да разбираме ли, че не са в положителни връзки Корнелия Нинова и Сергей Станишев?

В какви връзки да са, да се прегръщат ли? Братски връзки няма в тая работа.

- Кой беше по-успешен за Българска социалистическа партия – Сергей Станишев или Корнелия Нинова?

Е, в този момент ще ме питаш кой? В началото Сергей беше доста добре, то беше едно друго момче, като министър-председател беше доста готин, той не разреши всичко да взема решение той, министрите си решавахме нещата, само че по-късно се промени.

- Корнелия Нинова по какъв начин се оправя като водач на Българска социалистическа партия?

Сега, за Корнелия аз мога да бъда малко индивидуален, тъй като си я одобрявам доста нея и съм твърдо застанал зад нея. Когато ме послуша, мисля че печели, когато не ме послуша – губи.

- И защо не Ви е послушала и е изгубила?

Тая страст, където я тресчица доста постоянно. Тя в страстта по някой път, аз избирам дамата даже в спора да е жена, да не отива малко в мъжката позиция. И това, което най-арабистки споделям: преброй до 10 минимум, по-късно премисли преди да отговаряш, а не незабавно да застъпваш като деца на улицата. Но би трябвало да ти кажа, че като си спомня къде бяхме в изборите преди тия предпоследните, ние бяхме на път да станем трета политическа мощ. Там беше аха-аха, не знам кой ни оказа помощ, щяхме да сме трети и какво тогава – къде са в този момент?

- Значи казвате, че тя е прекомерно прочувствена?

Емоционална, но пък в случай че няма страст, детско не можеш да водиш такава партия, тя е комплицирана партия.

- Но едни от знаковите лица в левицата я упрекват в авторитаризъм, в това, че независимо взема решенията, че не се допитва до партията.

Те какво да кажат друго? Аз дори чух от един от другарите, че партията се разцепила, обадих се да попитам няколко инстанции в какъв смисъл са се разцепили – има цели такива групи ли какво. Напротив, единни като пестник, а тук една група от елита има, които не ни харесват и мене, и нея, въобще това управление не го признават, те признават своето си управление и това е.

- Иска ли ви още препоръки Корнелия Нинова?

Непрекъснато.

- И кой финален й дадохте като съвет?

Тайна, загадка.

- Олигарси в Българска социалистическа партия има ли?

Много споделят, че имало, но не знам кои са… Освен аз да съм!

- Не знам. А споделят, че Вие ще водите листата по този начин ли? Такива клюки има?

В един вестник четох, бе, ей толкоз с огромни букви написано: „ Ламбо води листата на евроизборите на Българска социалистическа партия, с цел да може да укроти двата полюса”

- Възможно ли е това?

Е по какъв начин ще е допустимо?!

- Като говорихме, споменахме дали има олигарси в Българска социалистическа партия, акция „ Олигарх” по какъв начин Ви се коства в профил, като я гледате?

Ами те отново са пиар работи, то дори го сподели Банев – те го държаха на трупчета и в този момент го вадят. Че той грабил милиони милиарди, а те са спали в същото време, то кофти за страната, в случай че виждаш или усещаш един ти разтурва предприятието и го краде, по какъв начин може такова нещо, аз не бих го направил. Това значи, че не си си правил работата като общественик.

- Казвате обаче, че лудите са потребни и вие сте малко вманиачен. За какво са потребни лудите хора?

За да могат да си повярват и да си тръгнат нещо да се борят. Нали знаеш по какъв начин ти се подвига като отидеш в студиото в 6:30 адреналинът. Ами, аз като застана на трибуната и адреналинът ми става различен, ми става забавно и войнствено. Изборите са хубави, те пречистват малко, въпреки че до самите избори, подготовката на самия избор, там е мама си джаса.

- Казахте тъкмо в изявлението за Петя Дикова, че решавате да се върнете на сцената. Кой Ви нави? Кой Ви убеди, че би трябвало да се върнете?

Лятото стана в диалог там с едни актьори и викат „ Има една пиеса, вземи я прочети, може да ти хареса”. Помолих моята племенничка, тя хубаво ги чете, тя прочете пиесата, харесах я, тъй като тя за артиста е доста значима, прощаването на една актриса със сцената, това доста елегантно е написано. Последното зрелище, което играя е „ Вишнева градина” на Чехов и индивидът, който е на сцената и в гримьорната – разликите, доста е забавна пиесата. Казах „ Добре”.

Аз дълго време мълчах, крещя чакай да мине това, дори до оня ден за първи път споделих, че към този момент твърдо потеглям, тъй като съм в Сатурнова дупка. Е, подготовките ще стартират тук, в моето студио, дълго време тук ще се репетира.

- Тук, където сме и ние?

Тук, тук, тук имам доста видения хубави такива.

- Тук има доста сила, събирате хората тук.

Да бе, тия единствено щураците, моите я пълнят, дечурлигата.

- Като се съберат тук Вашите студенти, цялостно ли е помещението?

В неделя репетирах от 12 до 6 вечерта нон-стоп и то тежки текстове.

- Те ли Ви дават сили, кой в действителност Ви дава сили?

Те ми дават, аз им давам.

- Как минава Вашият ден през днешния ден? Не единствено през днешния ден, един Ваш ден по какъв начин минава?

Един ден ми минава като всеки ден на възрастния човек – бързо. При мен казусът е, че не мога да чета и дългото си свободно време не мога да осъществявам. Една от аргументите да се хвана да преговарям е това, че ще би трябвало да изучавам текст и апаратът ще стартира да работи, тъй като по този начин залинява, не става работата.

- Любовта на хората по какъв начин си я обяснявате, която се е запазила през всичките тези години?

Любовта на хората по какъв начин се е запазила ли? Номерът е да бъдеш в съзнанието на хората по-трайно време. Каква е драмата на спортистите? В един интервал от техните благоприятни условия, когато те са най-силни, стават любимци на народа и в един миг като преминат и минат запаса и забравяме. Артисти аз помня доста такива, които тръгнахме звезди и към този момент не ги знаеш къде са.

- И по какъв начин се остава по-дълго в съзнанието на хората?

С работата, която вършиш и по тази причина по начало тя е правото на по-талантливите хора.

- Умора има ли?

Е, в този момент, аз тъй като не мога да се видя в огледалото… Оня ден, не оня ден, преди един месец се разсънвам от тия дълбоките сънища и крещя „ Кога стана 66?!”, леле, крещя, „ Шестици, мале какъв брой е ужасно!” и на идващия ден… „ Какви 66, бе, 76, бе, дръвник!”. Ох, по този начин ме облекчи, че са 66, а не 76, може ли такова нещо и не ми се желае да усетя, че одъртявам.

- Казвате обаче че забранявате, не желаете никой да ви жали?

О, не. Ти разбираш ли, че аз по тази причина не обичам да излизам навънка, за какво би трябвало някой да ме води. Не виждам, в случай че се спъна краката няма да устоят, в случай че падна би трябвало да ме подвигат хората, аз не желая да ме виждат хората в такова положение – по-добре да не ме виждат в такова положение, в сравнение с да ме жалят. След като обичаш един човек и го видиш в това състояние…

- … ще го съжалиш малко или доста.

То е естествено.

- Естествено, идва като страст.

Затова виждам да тичам от тия работи, в края на краищата може би ще би трябвало да обърна палачинката, да тръгне куцото Ленче, но ще забележим. Нали пия хапчета в този момент.

- А Вие жалите ли за това момче, което споменахме първоначално? За това момче, което сте били?

Е, какво да скърбя, царски си пребивавам, какво да го скърбя – келеш подобен, апелирам ти се. Това дето е претърпял...

- …трудно може да бъде разказано?

Не може да бъде разказано, добре, че тогава нямаше жълта преса, те щяха да ме разнасят като Самарското знаме, тъй като съм правил доста нелепости без да върша публични кавги, само че животът си ми беше забавление.

- Живот като на безгрижник?

Виж в този момент, тъй като аз имах доста работа и някак си се усещах задължен след работа да седна да изпия по едно вино, те са 10-15 души, пият, пият – аз заплащам. На другия ден слушам „ Ей, по какъв начин се напихме нощес с Ламбо”, а Ламбо изобщо не се е напил – крещя „ Егати благодарността, ти го черпиш, то ще те изкара...”.

- На себе си какво желаете?

На себе си искам триумф, триумф и отново триумф, а триумфът ще пристигна със здравето.

- Ние Ви желаем здраве, на първо място. Вашето обръщение обаче към феновете какво е в този момент преди Коледа?

О,братя хапнете, пийнете, махнете черните мисли, почувствайте се богати, щастливи и усмихнати, влюбени. Най-хубаво нещо е да си влюбен. Аз постоянно съм казвал, че човек би трябвало се настрои по-оптимистично към живота си. Мисли положително, с цел да ти се случват положителни неща и въпреки всичко радостна Нова година, нека идната да бъде по-добра.