Румен Радев и от двете му страни президентите на Румъния

Румен Радев и от двете му страни президентите на Румъния Клаус Йоханис и на Полша Анджей Дуда

Президентите на девет източноевропейски страни, измежду които и Румен Радев, упорстват за по-силно наличие на НАТО в източната и южната част на Европа, като се надяват на по-добра отбрана от тероризъм и от Русия, написа Дойче веле за провелата се в петък във Варшава среща на високо ниво на тъй наречените Букурещка група.

Регионалната самодейност Б9 породи през 2015 година в Букурещ. Затова и групата страни беше наречена Б9. Тя желае да бъде единният глас на източния фланг на НАТО, както и да се погрижи за това на срещите на върха на Алианса проблемите на източноевропейския район да бъдат чути.

" Увеличаването на бойната мощност и военната подвижност на Алианса " има огромно значение за защитата на източния фланг на НАТО, се споделя във Варшавската декларация, в която категорично се загатват към момента нерешният спор в Украйна и произлизащите от Русия закани. Под документа стои и подписът на българския президент, паралелно с подписите на президентите на Полша, Словакия, Унгария, Румъния, Естония, Латвия и Литва. Чехияе изпратила на срещата парламентарен представител.

Лидерите на страните от Б9 упорстват в декларацията си за " по-стратегически ориентирано кохерентно наличие на НАТО на източния фланг и за увеличение на способността на НАТО да планува рецесиите ". Заради това те чакат " съответни решения " от срещата на върха на НАТО в Брюксел, планувана за юли.

Деветте страни са единомислещи, че в района на Черно море е нужно усилване на наличието на НАТО с " военноморски и военновъздушен съставен елемент ", съобщи полският президент Анджей Дуда на взаимна конференция с румънския президент Клаус Йоханис.

Румънският президент Клаус Йоханис акцентира, че за него евроатлантическите връзки са доста по-важни от двустранните връзки. Той чака от НАТО поддръжка във връзка с " хибридните закани ", както и в битката против тероризма в източната и южната част на Европа.

Йоханис съобщи още, че Румъния е подготвена да поддържа отбранителните си разноски на изискваното от НАТО равнище от два % от Брутният вътрешен продукт. Полша изрази същата подготвеност и по този метод спада към дребното изключения измежду страните-членки на НАТО.

Първата среща на водачите на деветте страни се организира през ноември 2015 година, напомня Дойче веле. Тогава те излязоха с обща декларация и настояха на фона на украинската рецесия за спомагателни ограничения за усилване наличието на НАТО по източния фланг на Алианса. На срещата на върха на НАТО през 2016 година беше взето решение за разполагането на натовски батальони в Полша и в трите балтийски републики. Полският президент Анджей Дуда твърди, че Б9 е съдействала за вземането на това решение.

Сега източноевропейските страни желаят още повече да разширят зоната за сигурност в Източна Европа. В тазгодишната Варшавска декларация се загатват Грузия, Молдова, Украйна и страните от Западните Балкани, които могат да бъдат обвързани със съдействие с НАТО.