Колко близо са Румъния, Хърватия и България до присъединяване към Шенгенското пространство?
Румънското държавно управление е решително, че Румъния е все по-близо до присъединение към Шенгенското пространство в подтекста на войната в Украйна и вследствие на подхванатите стъпки на интернационално ниво.
В изявление за Блумбърг тази седмица министър-председателят Николае Чука съобщи, че Румъния може да стане член на Шенгенското пространство през тази година.
" Всичко, което направихме от началото на спора, демонстрира, че сме подготвени да станем член на Шенген ", сподели Чука. " Наистина чакаме всички други водачи на Европейски Съюз да признаят всичко, което сме създали “, уточни той.
През юни, когато на посещаване в Румъния бе президентът на Франция Еманюел Макрон, румънският президент Клаус Йоханис съобщи: " Проведох изчерпателна полемика с президента Макрон по отношение на вероятностите за разширение на Шенген и обясних законните упования на Румъния по отношение на присъединението “.
Йоханис сподели тогава на Макрон, че Букурещ разчита на поддръжката на Париж за деблокирането на процеса. Френският президент от своя страна подсети, че Франция е паралелно до Румъния „ от години “ и съобщи, че желае напредване по тематиката.
Разширяването на Шенгенското пространство е приоритет за ротационното председателство на Чешката република
Чехия, която пое ротационното председателство на Европейски Съюз на 1 юли, разгласи, че разширението на Шенгенското пространство е измежду предпочитаните въпроси за Прага.
Имаме желание да разтеглим Шенген, в контакт сме с държавните управления в България, Румъния и Хърватия, съобщи министър председателят на Чехия Петър Фиала пред Европейския парламент при започване на юли. Отнасяме се доста съществено към свободното придвижване на хора в Европейски Съюз, уточни той.
Според Европейската комисия България и Румъния са изпълнили техническите критерии за участие още през 2011 година, а Хърватия - през 2019 година Въпреки това Съветът на Европейски Съюз към момента не е дал зелена светлина за влизането на трите страни в зоната без граници.
В момента в Шенгенското пространство членуват 26 страни, от които 22 страни от Европейски Съюз. Извън Шенгенската зона остават България, Румъния, Хърватия, Кипър и Ирландия. В Шенгенската зона влизат също Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.
На конференция на 7 юли в Прага с гостуващия хърватски министър председател Андрей Пленкович министър-председателят на Чехия Петър Фиала съобщи: " Убедени сме, че Хърватия дава отговор на всички условия за присъединение към Шенгенското пространство и по време на председателството ще създадем всичко допустимо да помогнем на страната да се причисли от идната година ". Фиала добави, че по време на договарянията с сътрудниците си от Европейски Съюз е забелязал, че блокът мощно поддържа съответните упоритости на Загреб.
В същото време министър-председателят на Чехия уточни, че някои страни от Европейски Съюз се опълчват на присъединението на България и Румъния.
Стъпка напред за Хърватия
В края на юни Съветът на Европейски Съюз разпореди на Европейския парламент да изготви оценка за готовността на Хърватия за приемане в Шенгенското пространство. Съветът одобри авансово мнение, което се планува да бъде оценено от евродепутатите. Когато Екологичен потенциал е подготвен, Съветът на Европейски Съюз ще може да гласоподава. Решението се взима с единогласие от страните членки на Шенгенското съглашение.
Според хърватския министър председател Андрей Пленкович от 1 януари 2023 година Хърватия може да стане член както на еврозоната, по този начин и на Шенгенското пространство.
Пленкович изрази вяра, че Европейският парламент ще гласоподава скоро позицията си и по време на чешкото председателство на Европейски Съюз тази есен ще бъде признато окончателното решение за участието на Хърватия в Шенгенската зона.
Как правят оценка възможностите на Румъния локални специалисти?
Политологът Кристиан Първулеску съобщи пред в. „ Адевърул “, че има огромна възможност Румъния да се причисли към Шенгенското пространство тази година, само че изрази подозрение, че интеграцията ще бъде цялостна. Според него е по-вероятно тази година Румъния да бъде включена в Шенгенското пространство от позиция на въздушния трафик, само че не и с автомобилния и железопътния.
Според Първулеску още преди пандемията политическият подтекст е бил удобен за Румъния по отношение на премахването на Механизма за съдействие и инспекция, само че „ е явно, че към момента има проблеми с корупцията “.
" Смятам, че обстановката там е малко по-сложна, защото Комисията към момента има съмнения по отношение на способността на Румъния да извърши задачите, свързани с върховенството на закона и независимостта на правораздаването ", сподели Кристиан Първулеску.
Бившият министър на външните работи Кристиан Дяконеску съобщи пред " Адевърул ", че в Шенгенското съглашение има редица страни, които имат запаси по отношение на включването на Румъния. Според него договарянията са двустранна процедура с страни, които имат запаси и възражения във връзка с действието на върховенството на закона в Румъния, като Нидерландия, Германия, Австрия, Финландия.
" В момента се водят редица полемики, в това число и във връзка с наличието на този интернационален документ, защото от 2015-2016 година насам породиха всевъзможни проблеми - миграционната вълна по балканския кулоар, а в този момент и рецесията в Украйна, тъй че въпросът е извънредно сензитивен ", разяснява някогашният началник на румънската дипломация.
Според в. „ Адевърул “ политическият подтекст сега е удобен за присъединение на Румъния към Шенген на фона на одобряването на Букурещ като значим интернационален състезател в ръководството на рецесията със сигурността, подбудена от войната в Украйна. След експлоадирането на войната бяха извършени няколко срещи и разисквания с европейски чиновници по този въпрос на дипломатическо ниво, показва вестникът.
Къде е България?
По време на посещаване в Брюксел през февруари тогавашният министър председател Кирил Петков съобщи, че „ към този момент няма доверие към България по въпроса за присъединението към Шенген “. След диалог с премиера на Нидерландия Марк Рюте Кирил Петков даде образец с приказката за лъжливото овчарче и сподели, че през годините „ за много от нещата, които сме обещавали, сме ги лъгали “ и по тази причина няма доверие.
В отговор евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП разгласиха декларация, в която показаха, че изказването на Кирил Петков „ нанася тежък удар по престижа на страната ни “ и го упрекнаха, че предава националния интерес. От ГЕРБ припомниха, че в голям брой позиции и отчети и на Европейската комисия, и на Европейския парламент, ясно и по безапелационен метод е заявявано, че България е изпълнила всички критерии, нужни за участие в Шенгенското пространство. В резултат България получи цялостен достъп до Шенгенската осведомителна система, припомниха от ГЕРБ и означиха, че „ неприемането ни в Шенген е в интерес на тези, които желаят да трансфорат България и Румъния в буферна зона за мигрантите “.
На церемонията по предаване и приемане на поста министър на външните работи на 2 август новоназначеният длъжностен министър Николай Милков сподели, че главен приоритет пред служебното държавно управление е организацията на изборите, само че добави, че ще бъдат положени старания и за оправянето с комплекса от рецесии, приобщаването на Западните Балкани към Европейския съюз, както и за участието на България в Организацията за икономическо съдействие и развиване и в Шенген.
В изявление за Блумбърг тази седмица министър-председателят Николае Чука съобщи, че Румъния може да стане член на Шенгенското пространство през тази година.
" Всичко, което направихме от началото на спора, демонстрира, че сме подготвени да станем член на Шенген ", сподели Чука. " Наистина чакаме всички други водачи на Европейски Съюз да признаят всичко, което сме създали “, уточни той.
През юни, когато на посещаване в Румъния бе президентът на Франция Еманюел Макрон, румънският президент Клаус Йоханис съобщи: " Проведох изчерпателна полемика с президента Макрон по отношение на вероятностите за разширение на Шенген и обясних законните упования на Румъния по отношение на присъединението “.
Йоханис сподели тогава на Макрон, че Букурещ разчита на поддръжката на Париж за деблокирането на процеса. Френският президент от своя страна подсети, че Франция е паралелно до Румъния „ от години “ и съобщи, че желае напредване по тематиката.
Разширяването на Шенгенското пространство е приоритет за ротационното председателство на Чешката република
Чехия, която пое ротационното председателство на Европейски Съюз на 1 юли, разгласи, че разширението на Шенгенското пространство е измежду предпочитаните въпроси за Прага.
Имаме желание да разтеглим Шенген, в контакт сме с държавните управления в България, Румъния и Хърватия, съобщи министър председателят на Чехия Петър Фиала пред Европейския парламент при започване на юли. Отнасяме се доста съществено към свободното придвижване на хора в Европейски Съюз, уточни той.
Според Европейската комисия България и Румъния са изпълнили техническите критерии за участие още през 2011 година, а Хърватия - през 2019 година Въпреки това Съветът на Европейски Съюз към момента не е дал зелена светлина за влизането на трите страни в зоната без граници.
В момента в Шенгенското пространство членуват 26 страни, от които 22 страни от Европейски Съюз. Извън Шенгенската зона остават България, Румъния, Хърватия, Кипър и Ирландия. В Шенгенската зона влизат също Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.
На конференция на 7 юли в Прага с гостуващия хърватски министър председател Андрей Пленкович министър-председателят на Чехия Петър Фиала съобщи: " Убедени сме, че Хърватия дава отговор на всички условия за присъединение към Шенгенското пространство и по време на председателството ще създадем всичко допустимо да помогнем на страната да се причисли от идната година ". Фиала добави, че по време на договарянията с сътрудниците си от Европейски Съюз е забелязал, че блокът мощно поддържа съответните упоритости на Загреб.
В същото време министър-председателят на Чехия уточни, че някои страни от Европейски Съюз се опълчват на присъединението на България и Румъния.
Стъпка напред за Хърватия
В края на юни Съветът на Европейски Съюз разпореди на Европейския парламент да изготви оценка за готовността на Хърватия за приемане в Шенгенското пространство. Съветът одобри авансово мнение, което се планува да бъде оценено от евродепутатите. Когато Екологичен потенциал е подготвен, Съветът на Европейски Съюз ще може да гласоподава. Решението се взима с единогласие от страните членки на Шенгенското съглашение.
Според хърватския министър председател Андрей Пленкович от 1 януари 2023 година Хърватия може да стане член както на еврозоната, по този начин и на Шенгенското пространство.
Пленкович изрази вяра, че Европейският парламент ще гласоподава скоро позицията си и по време на чешкото председателство на Европейски Съюз тази есен ще бъде признато окончателното решение за участието на Хърватия в Шенгенската зона.
Как правят оценка възможностите на Румъния локални специалисти?
Политологът Кристиан Първулеску съобщи пред в. „ Адевърул “, че има огромна възможност Румъния да се причисли към Шенгенското пространство тази година, само че изрази подозрение, че интеграцията ще бъде цялостна. Според него е по-вероятно тази година Румъния да бъде включена в Шенгенското пространство от позиция на въздушния трафик, само че не и с автомобилния и железопътния.
Според Първулеску още преди пандемията политическият подтекст е бил удобен за Румъния по отношение на премахването на Механизма за съдействие и инспекция, само че „ е явно, че към момента има проблеми с корупцията “.
" Смятам, че обстановката там е малко по-сложна, защото Комисията към момента има съмнения по отношение на способността на Румъния да извърши задачите, свързани с върховенството на закона и независимостта на правораздаването ", сподели Кристиан Първулеску.
Бившият министър на външните работи Кристиан Дяконеску съобщи пред " Адевърул ", че в Шенгенското съглашение има редица страни, които имат запаси по отношение на включването на Румъния. Според него договарянията са двустранна процедура с страни, които имат запаси и възражения във връзка с действието на върховенството на закона в Румъния, като Нидерландия, Германия, Австрия, Финландия.
" В момента се водят редица полемики, в това число и във връзка с наличието на този интернационален документ, защото от 2015-2016 година насам породиха всевъзможни проблеми - миграционната вълна по балканския кулоар, а в този момент и рецесията в Украйна, тъй че въпросът е извънредно сензитивен ", разяснява някогашният началник на румънската дипломация.
Според в. „ Адевърул “ политическият подтекст сега е удобен за присъединение на Румъния към Шенген на фона на одобряването на Букурещ като значим интернационален състезател в ръководството на рецесията със сигурността, подбудена от войната в Украйна. След експлоадирането на войната бяха извършени няколко срещи и разисквания с европейски чиновници по този въпрос на дипломатическо ниво, показва вестникът.
Къде е България?
По време на посещаване в Брюксел през февруари тогавашният министър председател Кирил Петков съобщи, че „ към този момент няма доверие към България по въпроса за присъединението към Шенген “. След диалог с премиера на Нидерландия Марк Рюте Кирил Петков даде образец с приказката за лъжливото овчарче и сподели, че през годините „ за много от нещата, които сме обещавали, сме ги лъгали “ и по тази причина няма доверие.
В отговор евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП разгласиха декларация, в която показаха, че изказването на Кирил Петков „ нанася тежък удар по престижа на страната ни “ и го упрекнаха, че предава националния интерес. От ГЕРБ припомниха, че в голям брой позиции и отчети и на Европейската комисия, и на Европейския парламент, ясно и по безапелационен метод е заявявано, че България е изпълнила всички критерии, нужни за участие в Шенгенското пространство. В резултат България получи цялостен достъп до Шенгенската осведомителна система, припомниха от ГЕРБ и означиха, че „ неприемането ни в Шенген е в интерес на тези, които желаят да трансфорат България и Румъния в буферна зона за мигрантите “.
На церемонията по предаване и приемане на поста министър на външните работи на 2 август новоназначеният длъжностен министър Николай Милков сподели, че главен приоритет пред служебното държавно управление е организацията на изборите, само че добави, че ще бъдат положени старания и за оправянето с комплекса от рецесии, приобщаването на Западните Балкани към Европейския съюз, както и за участието на България в Организацията за икономическо съдействие и развиване и в Шенген.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ