Похвално! Милена Славова осинови кученце
Рокаджийката Милена Славова осинови бездомно кученце от подслон в гр. Дупница. Захвърлената на Гробищния парк на града Барби към този момент е изцяло изменена под грижите на певицата, която е известна с любовта си към животните.
" Искам да я взема у дома! " - по този начин стартира всичко. Един телефонен диалог. Жената ми приказва ясно, намерено и все едно се познаваме цялостен живот. След няколко дни отново ми звъни с молба да не режем ухото на кучето, че имало такава процедура при кастриране по София. Записала съм си името - Милена Славова. Ама това е Милена!!! Скачам от бюрото си и щерка ми ме гледа необичайно. Намирам нейни песни в мрежата с цел да ѝ покажа коя е. Разказвам ѝ луди истории, които май всички си имаме и чакат да бъдат разкази. Вече стартирам да се тормозя! Цяла вечер си припомням тези вечери, когато се събирахме и слушахме песните ѝ - пеехме като луди.
" Ще оставиш ли това... за което си мечтал! " Милена пристигна с някакъв великански пикап и двете си кучета. Тя слиза, здрависваме се. Аз не мога да откъсна очи от нея, а тя не откъсва очи от кучето. Толкова ми се желае да я напрегръщам, да я подпитвам за живота ѝ, за песните... за всичко. По дяволите желая да си открадна неин косъм. Опитвам се да не се заглеждам в нея като някакъв глупак. Искам да ѝ опиша, че една нейна ария ми беше обичана и съм я слушала в доста тежки моменти от живота си. Винаги има песни, които имаме потребност да чуем и чуваме в точния миг. Много се вълнувам, а тя е толкоз уравновесена. Идват някакви хора, които също са я познали и стартират да я разпитват сякаш за друго, само че в действителност просто желаят да се допрян някак до нея. Милена ми хвърля усмивка. Благодаря и притискам ръката ѝ с все сили. Оставям я с хората и едно осиновено куче от Дупница на предната седалка. Сядам в колата и си приказвам сама... " Милена Славова осинови куче от приюта! Айде стига беее!!! " Тръгвам и си напявам нейната ария, и по този начин през целия ден! Благодаря ти, Милена, че избави това момиче! Исках да ти кажа 100 неща, само че изгубих мозъка и дума " - написа във фейсбук доброволката към приюта Снежана Банева.
" Искам да я взема у дома! " - по този начин стартира всичко. Един телефонен диалог. Жената ми приказва ясно, намерено и все едно се познаваме цялостен живот. След няколко дни отново ми звъни с молба да не режем ухото на кучето, че имало такава процедура при кастриране по София. Записала съм си името - Милена Славова. Ама това е Милена!!! Скачам от бюрото си и щерка ми ме гледа необичайно. Намирам нейни песни в мрежата с цел да ѝ покажа коя е. Разказвам ѝ луди истории, които май всички си имаме и чакат да бъдат разкази. Вече стартирам да се тормозя! Цяла вечер си припомням тези вечери, когато се събирахме и слушахме песните ѝ - пеехме като луди.
" Ще оставиш ли това... за което си мечтал! " Милена пристигна с някакъв великански пикап и двете си кучета. Тя слиза, здрависваме се. Аз не мога да откъсна очи от нея, а тя не откъсва очи от кучето. Толкова ми се желае да я напрегръщам, да я подпитвам за живота ѝ, за песните... за всичко. По дяволите желая да си открадна неин косъм. Опитвам се да не се заглеждам в нея като някакъв глупак. Искам да ѝ опиша, че една нейна ария ми беше обичана и съм я слушала в доста тежки моменти от живота си. Винаги има песни, които имаме потребност да чуем и чуваме в точния миг. Много се вълнувам, а тя е толкоз уравновесена. Идват някакви хора, които също са я познали и стартират да я разпитват сякаш за друго, само че в действителност просто желаят да се допрян някак до нея. Милена ми хвърля усмивка. Благодаря и притискам ръката ѝ с все сили. Оставям я с хората и едно осиновено куче от Дупница на предната седалка. Сядам в колата и си приказвам сама... " Милена Славова осинови куче от приюта! Айде стига беее!!! " Тръгвам и си напявам нейната ария, и по този начин през целия ден! Благодаря ти, Милена, че избави това момиче! Исках да ти кажа 100 неща, само че изгубих мозъка и дума " - написа във фейсбук доброволката към приюта Снежана Банева.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ