Родопчани разгадали една от най-големите тайни на всички времена! СНИМКИ
Родопчани с корен от Широка лъка са взели участие в разкопките на Троя. Вълвуващата история на българите, станали част от едно от най-големите археологически разкрития на всички времена, беше разказана от наследници на рода Паламарови /Паламарчови/ на среща по покана на кмета на Широка лъка в родопското село, написа marica.bg.
Най-богат списък пази доктор Никола Николов. Той е роден във Варна, само че от 10 години живее в Германия. Превратната орис на рода е образец за опазена българщина макар гонения и преходите от континент на континент в най-трудни времена на 19. век.
Под управлението на Тодор Паламарчов е издигната църквата „ Св. Успение Богородично “ в Широка лъка. Духовната обител, която след броени дни има храмов празник, е издигната за 38 дни от локалните напролет на 1834 година след специфичното позволение на Махмуд Първи.
Широколъчани и до през днешния ден почитат храма като вълшебен , а Света Богородица се счита за пазителка на селото. Предание споделя по какъв начин на мястото на учебното заведение в настоящия двор на храма се появила в зарево Богородица и избавила от гибел мъжете по време на османското робство.
Основател на рода Паламарчови е Тодор Арапа, един от първите заселили се в Широка лъка. Според наследници от семейството му той идва тук към 1670 година от прилежащото село Солища.
Корените на рода се търсят още по обратно във времето в днешния карловски квартал Сушица, който тогава се наричал Араплъ. От там идва и името на Тодор Арапа, който избягал в Родопите, с цел да не бъде потурчен.
Заселва се в махала „ Кукището “ и си прави воденица против настоящето Музикалното учебно заведение. Воденицата му работела чак до 1965 година Заради големите си ръце и длани получил и прозвището Паламара.
В къщата на Арапа се помещавало първото килийно учебно заведение в селото. А в градежа на църквата взел участие целият жанр Паламарови дружно с дамите. Камъните за градежа се подавали от ръка на ръка на разстояние от 500 метра.
Тодор Арапа имал 7 деца - 6 момчета и едно момиче. Някои от техни потомци останали в Широка лъка, други се преселват в гръцкото село Папраданово, а трети - в Чепеларе. Има и такива, поели на гурбет в чужбина.
Около 1860 година, след Кримската война, група дюлгери от Широка лъка, по предложение на валията, вземат решение да търсят по-добро прехранване и се преселват в Мала Азия. Заживяват в региона на Бига, вилает Чанаккале, на брега на Мраморно море в Северозападен Анадол. С роднините си тогава отпътува Пею Паламаров, внук на Тодор Арапа.
В непосредственост до селото, запленен от преданието за Троянската война, немският археолог Хайнрих Шлиман стартира разкопки на хълма Хисарлък, с цел да търси останките на именития град.
Троада е историческото име на региона, известна поради плодородната си почва като маслинената котловина. Тази област е едно от първите места с развито земеделие.
Шлиман организира разкопките с спирания сред 1871 до 1890 година, като ги финансира самичък. В своята книга „ Откриването на Троя “ самият той написа, че в разкопките взели участие българи - строители от село Чалтик. Очевидно е, че става дума за Паламарови, показват наследниците в събраните от целия жанр мемоари.
Способните зидари обаче провокирали злоба измежду турците .
Беят им настойник умрял по времето на Освобождението през 1878 година и против българите почнал тормоз и „ огромни зулуми “. Тогава доста турци всеобщо почнали да се изселват от България и да търсят подмяна на парцели, а малоазийските българи поради безчинства и убийства се завръщат у нас. Сред тях бил и Пею Паламаров.
„ За Родопите не помислили, защото не знаели какво е ситуацията с турците там. От Цариград се качват на параход до Варна и потеглят да търсят място за заселване, като най-после се стопират на село Ак яр, по-късно преименувано буквално Бял бряг, Шуменско. Заменили парцелите си в Мала Азия с тукашни на изселващи се турци. Втора вълна от Паламарови се преселва от Мала Азия в Лудогорието през 1882 година
Със себе си донесли иконата на Свети Георги, евангелието и църковната утвар, скътани в дървен сандък. Съхранявал ги някогашния клисар от Върбово, който неразделно бил с тях “, споделя доктор Николов.
След Съединението през 1885 година те стартират да идват на визити в Широка лъка и доста родопчани, най-много от селата Стойките и Върбово се преселват при тях в Лудогорието, сочат спомените събрани от доктор Николов.
„ За Мала Азия е отишъл каймакът на Широка лъка, най-хубавите зидари и дюлгери. Повикани са да строят, тъй като са били фамозни майстори.
Заел съм се да търся историята на родовете на селото ни и все по-впечатляващи открития стават. С Екзарх Стефан, с всички други родове, от които има хора с основно място в развиването на страната ни, Широка лъка е образец за българщина, която би трябвало да се помни, тачи и запази “, споделя кметът на Широка лъка Васил Седянков.
Поп Ташо водил изселниците като Мойсей
12 фамилии натоварили мебелировка и принадлежности на конете и потеглили на дълъг път към Мала Азия в гладните години след Кримската война. С тях тръгнал и свещеникът на прилежащото село на Широка лъка - Върбово поп Ташо, който наричали „ деятел “.
„ Където стадото, там и пастирът “, споделил свещеникът. Той взел от църквата икона на Свети Георги, евангелие и черковна утвар.
Първо презимували в Беломорието, само че турците там се отнасяли с тях неприветливо и нямало вода. Затова се запътили за Мала Азия и положили основата на село Чалтик.
В региона имало села с към 400 български фамилии. Мъжете от Паламаровия жанр си построили здрави каменни къщи и последователно се прочули като известни зидари, на фона на схлупените турски къщички тогава в Мала Азия. Построили и хубава бяла черква, в която се събирали доста българи от целия район.
Най-богат списък пази доктор Никола Николов. Той е роден във Варна, само че от 10 години живее в Германия. Превратната орис на рода е образец за опазена българщина макар гонения и преходите от континент на континент в най-трудни времена на 19. век.
Под управлението на Тодор Паламарчов е издигната църквата „ Св. Успение Богородично “ в Широка лъка. Духовната обител, която след броени дни има храмов празник, е издигната за 38 дни от локалните напролет на 1834 година след специфичното позволение на Махмуд Първи.
Широколъчани и до през днешния ден почитат храма като вълшебен , а Света Богородица се счита за пазителка на селото. Предание споделя по какъв начин на мястото на учебното заведение в настоящия двор на храма се появила в зарево Богородица и избавила от гибел мъжете по време на османското робство.
Основател на рода Паламарчови е Тодор Арапа, един от първите заселили се в Широка лъка. Според наследници от семейството му той идва тук към 1670 година от прилежащото село Солища.
Корените на рода се търсят още по обратно във времето в днешния карловски квартал Сушица, който тогава се наричал Араплъ. От там идва и името на Тодор Арапа, който избягал в Родопите, с цел да не бъде потурчен.
Заселва се в махала „ Кукището “ и си прави воденица против настоящето Музикалното учебно заведение. Воденицата му работела чак до 1965 година Заради големите си ръце и длани получил и прозвището Паламара.
В къщата на Арапа се помещавало първото килийно учебно заведение в селото. А в градежа на църквата взел участие целият жанр Паламарови дружно с дамите. Камъните за градежа се подавали от ръка на ръка на разстояние от 500 метра.
Тодор Арапа имал 7 деца - 6 момчета и едно момиче. Някои от техни потомци останали в Широка лъка, други се преселват в гръцкото село Папраданово, а трети - в Чепеларе. Има и такива, поели на гурбет в чужбина.
Около 1860 година, след Кримската война, група дюлгери от Широка лъка, по предложение на валията, вземат решение да търсят по-добро прехранване и се преселват в Мала Азия. Заживяват в региона на Бига, вилает Чанаккале, на брега на Мраморно море в Северозападен Анадол. С роднините си тогава отпътува Пею Паламаров, внук на Тодор Арапа.
В непосредственост до селото, запленен от преданието за Троянската война, немският археолог Хайнрих Шлиман стартира разкопки на хълма Хисарлък, с цел да търси останките на именития град.
Троада е историческото име на региона, известна поради плодородната си почва като маслинената котловина. Тази област е едно от първите места с развито земеделие.
Шлиман организира разкопките с спирания сред 1871 до 1890 година, като ги финансира самичък. В своята книга „ Откриването на Троя “ самият той написа, че в разкопките взели участие българи - строители от село Чалтик. Очевидно е, че става дума за Паламарови, показват наследниците в събраните от целия жанр мемоари.
Способните зидари обаче провокирали злоба измежду турците .
Беят им настойник умрял по времето на Освобождението през 1878 година и против българите почнал тормоз и „ огромни зулуми “. Тогава доста турци всеобщо почнали да се изселват от България и да търсят подмяна на парцели, а малоазийските българи поради безчинства и убийства се завръщат у нас. Сред тях бил и Пею Паламаров.
„ За Родопите не помислили, защото не знаели какво е ситуацията с турците там. От Цариград се качват на параход до Варна и потеглят да търсят място за заселване, като най-после се стопират на село Ак яр, по-късно преименувано буквално Бял бряг, Шуменско. Заменили парцелите си в Мала Азия с тукашни на изселващи се турци. Втора вълна от Паламарови се преселва от Мала Азия в Лудогорието през 1882 година
Със себе си донесли иконата на Свети Георги, евангелието и църковната утвар, скътани в дървен сандък. Съхранявал ги някогашния клисар от Върбово, който неразделно бил с тях “, споделя доктор Николов.
След Съединението през 1885 година те стартират да идват на визити в Широка лъка и доста родопчани, най-много от селата Стойките и Върбово се преселват при тях в Лудогорието, сочат спомените събрани от доктор Николов.
„ За Мала Азия е отишъл каймакът на Широка лъка, най-хубавите зидари и дюлгери. Повикани са да строят, тъй като са били фамозни майстори.
Заел съм се да търся историята на родовете на селото ни и все по-впечатляващи открития стават. С Екзарх Стефан, с всички други родове, от които има хора с основно място в развиването на страната ни, Широка лъка е образец за българщина, която би трябвало да се помни, тачи и запази “, споделя кметът на Широка лъка Васил Седянков.
Поп Ташо водил изселниците като Мойсей
12 фамилии натоварили мебелировка и принадлежности на конете и потеглили на дълъг път към Мала Азия в гладните години след Кримската война. С тях тръгнал и свещеникът на прилежащото село на Широка лъка - Върбово поп Ташо, който наричали „ деятел “.
„ Където стадото, там и пастирът “, споделил свещеникът. Той взел от църквата икона на Свети Георги, евангелие и черковна утвар.
Първо презимували в Беломорието, само че турците там се отнасяли с тях неприветливо и нямало вода. Затова се запътили за Мала Азия и положили основата на село Чалтик.
В региона имало села с към 400 български фамилии. Мъжете от Паламаровия жанр си построили здрави каменни къщи и последователно се прочули като известни зидари, на фона на схлупените турски къщички тогава в Мала Азия. Построили и хубава бяла черква, в която се събирали доста българи от целия район.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ