Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а татко му - грък. При св. Кръщение бил наименуван Руско. Заможността на родителите и неговата надареност му дали опция да получи положително обучение, с което възхищавал всички към себе си.
Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, само че той избягал скрито от тях в столицата Търново и в манастира " Св. Богородица Пътеводителка " бил постриган за духовник с името Роман. Неговото категорично смирение и благоговението му пред Бога, неговото умно примирение и обич към всички и най-много към болните били известни на всички братя в търновската " Света Гора " и в местността " Устие ", населявани от голям брой монаси, та всички почнали да го назовават " Калороман " по гръцки или " Добрият Роман " по български.
Той чул, че великият подвижник на плодородното мълчание (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит минал да живее на българска земя в местността " Парория " ( " пригранична " - на границата сред България и Византия). Роман оставил всичко и пристигнал тук, където бил признат добре и обучаван във високите добродетели на същинския нравствен живот: получил дара на непрекъснатата молитва, на непрекъснатото ентусиазъм, на непрекъснатите покайни сълзи, на боговдъхновеното наставление.Турските нашествия, разбойническите набези, гибелта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне навътре в България, само че жаждата за парорийното уединение и мълчание го върнали още веднъж в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той отпътувал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал доста време и събрал монашеско приятелство.
След злощастната за християните борба с турците при река Марица на 26 септември 1371 година св. Ромил - като мнозина други - бил заставен да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттова - в Раваница (Сърбия), в манастира " Св. Възнесение ", гдето скоро и умрял на 16 януари 1375 година.
Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, само че той избягал скрито от тях в столицата Търново и в манастира " Св. Богородица Пътеводителка " бил постриган за духовник с името Роман. Неговото категорично смирение и благоговението му пред Бога, неговото умно примирение и обич към всички и най-много към болните били известни на всички братя в търновската " Света Гора " и в местността " Устие ", населявани от голям брой монаси, та всички почнали да го назовават " Калороман " по гръцки или " Добрият Роман " по български.
Той чул, че великият подвижник на плодородното мълчание (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит минал да живее на българска земя в местността " Парория " ( " пригранична " - на границата сред България и Византия). Роман оставил всичко и пристигнал тук, където бил признат добре и обучаван във високите добродетели на същинския нравствен живот: получил дара на непрекъснатата молитва, на непрекъснатото ентусиазъм, на непрекъснатите покайни сълзи, на боговдъхновеното наставление.Турските нашествия, разбойническите набези, гибелта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне навътре в България, само че жаждата за парорийното уединение и мълчание го върнали още веднъж в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той отпътувал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал доста време и събрал монашеско приятелство.
След злощастната за християните борба с турците при река Марица на 26 септември 1371 година св. Ромил - като мнозина други - бил заставен да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттова - в Раваница (Сърбия), в манастира " Св. Възнесение ", гдето скоро и умрял на 16 януари 1375 година.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ