Лечебните свойства на мушмулата
Родина на мушмулата е Югозападна Азия. Повече от три хилядолетия тя се е отглеждала в района към Каспийско море и Северен Иран, а в антична Гърция е донесена към 700 година прочие н.е.
Първоначално плодовете ѝ били употребявани поради лечебните им свойства, само че не и като вкусна храна. От дървото на мушмулата се употребявали листата, кората, цветът и семената. Особена известност мушмулата добива по времето на Римската империя и Средновековието, когато стартира да се ядат и узрелите ѝ плодове. По нашите земи се счита, че пораства още от времето на траките. Хубавото на това растение е, че може да оцелее даже при температури до -36 градуса.
В ботаниката са известни над 40 типа мушмули, които се разграничават по величина и форма. На усет плодовете са сладки и леко кисели, като наподобяват ябълково пюре. Зреят на късна есен – след средата на октомври до края на декември. Освен да се хапват пресни, от тях може да се подготвят сок, сладка и конфитюри.
Наистина, някои хора ги отбягват поради не изключително привлекателния им външен тип, който французите даже оприличавали на растителен екскремент. И въпреки че евентуално няма да завоюват конкурс за хубост, мушмулите и потребните им свойства в действителност си заслужават.
С какво е потребна мушмулата?
Хранителните стойности на тези дребни плодове са същите като на ябълките и крушите. Те са отличен естествен диуретик и слабително средство с помощта на богатото си наличие на фибри. Укрепват дебелото черво и оказват помощ на храносмилането.
Все още неузрелите плодове на мушмулата пък са цялостни с танин, който дезинфекцира чревната флора. И въпреки всичко мушмулата става най-вкусна, когато плодовете ѝ омекнат и станат кафяви. Тогава вътрешността им се трансформира в меко пюре, което елементарно излиза от ципата.
Мушмулите също по този начин са богати на пектин, който води до нормализиране на равнищата на холестерола. Затова са подобаваща храна за диабетици. Плодовете укрепват стените на кръвоносните съдове и усъвършенстват зрението.
Също по този начин в мушмулите се съдържат цели четири типа органични киселини - ябълчена, лимонена и винена. А, когато в презрелите плодове стартира ферментация, се появява и оцетна киселина.
Защо ги назовават плодовете на растежа?
Мушмулата е богата на минерали като желязо, фосфор, натрий, калций и калий. Също по този начин съдържа солидно количество витамини А, В и С. Благодарение на всичко това, хапвайки повече от тези плодове, ще стабилизирате равнищата на желязото в организма си, което е належащо за производството на протеини и хемоглобин.
Смята се, че мушмулите подтикват растежа на клетките, а поради калция укрепват костната система и зъбите. Затова са изключително подобаващи за деца. Също по този начин и за хора, които се възвръщат от костни счупвания и контузии на крайниците.
Не на последно място, тези есенни плодчета ще оказват помощ на репродуктивната система както на мъжете, по този начин и на дамите. Смята се, че потреблението на мушмули контролира менструалния цикъл и оказва помощ против болките от него. Като добавка на всичко останало те покачват фертилитета на мъжете и понижават риска от развиване на рак на простата.
В националната медицина кората на мушмула от дълго време е употребена да се лекува малария, както и астми и бронхити.
Ако имате кървящи венци, елементарно може да ги излекувате, като си приготвите запарка от листата на мушмула: запарете 20 листа от мушмула с половинка литър вряла вода. Сложете назад на котлона за 12 минути, след което прецедете отварата през марля.
За проблеми с венците се жабурете три пъти дневно за по 1 минута. Така приготвеният чай може и да се пие - по 1 глътка три пъти дневно.
Ако имате кожни проблеми, напоете с отварата памучно тампонче или марля и се мажете всеки ден.
