Ужасяващо романтичната история на Карл Танзлер
Роден в Дрезден, Германия, през 1877, Карл Танзлер твърди, че има благороден генезис. Особен още от дребен, Карл споделя, че е бил посетен от духа на негов починал предходник – графиня Ана Константина декор Косел, която му показала картината на красива, тъмнокоса жена, за която споделя, че е неговата същинска обич.
Като юноша към този момент той или не помни това привидение, или си измисля цялата история, или взема решение да се задоми към този момент, тъй като през 1920 се дами за напълно друга жена. Заедно с децата си те мигрират в Съединени американски щати и се откриват в Зефирхилс, Флорида, през 1926.
Може би осъзнавайки, че не може да избяга от ориста си, Карл напуща Зефирхилс (без двойката да се развежда), сменя името си на Карл декор Косел и отива в Кий Уест, още веднъж Флорида, където работи като техническа поддръжка на скенер във Военноморска болница.
Мария Елена Милагро де Хойос
Няколко години по-късно, през 1930, млада, красива, тъмнокоса жена идва в болничното заведение, с цел да се лекува от болест на дробовете, която по-късно се оказва туберкулоза. Заради положението си, Мария Елена Милагро де Хойос или просто Eлена, се постанова да отиде на скенер, където двамата с Карл се виждат за първи път. Той е скован от дамата и споделя, че незабавно я разпознава.
Не е ясно дали Карл в миналото споделя на Елена за видението си, само че е напълно ясно, че скоро след познанството им той й споделя любовта си и я засипва с дарове като бижута и облекла. С утежняването на здравето й, Карл предлага да се грижи за нея и тя приема. По-мотивиран в сравнение с просветен, лековете на Карл се изчерпват с още скенери и няколко странни отвари.
Въпреки напъните на влюбения, както и на същинските доктори, Елена умира на 25 октомври 1931. Карл предлага да заплати за погребението и фамилията й с наслада приема. Разбира се, вместо елементарен гроб с камък, Карл подвига много прилична гробница. Като признателност майката на Елена му подарява снопче от косата на щерка си – нещо, за което по-късно фамилията ще съжалява.
Гробницата на Елена
Карл посещава криптата на починалата си обичана в гробище Кий Уест съвсем всяка вечер през идната година и половина. В един миг стартира да твърди, че духът на Елена му споделя да извади тялото й от гроба. Той се подчинява и през април 1933 влиза в гробището в дребна количка, скрито взима тялото на Елена и го отнася в дома си.
За да спре разлагането и да отстрани миризмата, Карл нанася върху тялото й солидно количество консерванти, дезинфектанти и парфюм.
Самолетът, с които Карл считал да прати Елена в стратосферата
Седем години по-късно, сестрата на Елена, Флоринда, откакто чува клюки за някои от извънработните занимания на Карл, в това число и че го виждат през прозореца по какъв начин танцува с „ кукла “ с действителни размери, тя идва в дома му и упорства да види куклата. След като схваща, че това е точно тялото на починалата й сестра, незабавно се обажда в полицията и Карл е задържан. Давността за грабеж на гроб обаче е изтекла от дълго време и обвиняванията са снети.
По-късно следствието открива някои елементи към живота на Карл и Елен – двамата танцуват дружно и спят дружно в едно легло. Не е ясно обаче дали мъжът е пристъпил към некрофилия – някои споделят, че във вагината на момичето е открита хартиена тръбичка, само че други акцентират, че тази находка е направена чак през 1972 и не предстои на доверие.
Не стига оскверняването от Карл, ами след откриването му трупът на Елена е изложен на показ в локален траурен дом, където 6000 души съумяват да го видят. Най-накрая тя е заровена още веднъж на скрито място в необозначен гроб през 1940.
Карл резервира маската й и я поставя на статуя, която прави по неин облик. Той се връща в Зефирхилс, където брачната половинка му (те в никакъв случай не се развеждат) му оказва помощ да се устоя, макар че не живеят дружно. Автобиографията му „ Fantastic Adventures “ излиза през 1947, той става американски жител през 1950, а 2 години по-късно умира.
