Животът е трагедия за тези, които чувстват и комедия за онези, които мислят ~ Жан дьо ЛАБРЮЙЕР
Роден в буржоазно семейство, бъдещият писател-моралист на първо време работи като гувернант на децата на аристократите, след това като служител и юрист. Неговото най-прочуто произведение " Характери " е въодушевено от едноименното съчинение на Теофраст и съдържа епиграми, портрети и размисли. Изключителният натурализъм в описанията на Лабрюйер, предизвика неговите съвременници, които постоянно се опитвали да разпознават в героите действителни персони, въпреки множеството от облиците в " Характери " да били по-скоро събирателни.
Painting of Jean de la Bruyère (1645 ~ 1696), attributed to Nicolas de Largillièr
Повечето хора употребяват първите години от живота си, с цел да съсипят последните.
Нахалството е функционалност на простака. Интелигентният човек схваща дали е прелестен или досаден - той се отдръпва момент преди момента, в който може да стане непотребен.
Високите постове вършат огромните хора още по-големи, а дребните хора - още по-малки.
Мъжът е по-верен на непознатата загадка, в сравнение с личната си. Жената, в противен случай - пази своята загадка по-добре от непознатата.
Началото и краят на любовта се познават по усложнението, в което изпадат влюбените, когато са уединено.
Точно противоположното на това, в което нормално се има вяра, е постоянно самата истина.
Хората се червят по-малко за закононарушенията си, в сравнение с за слабостите и за суетността си.
Животът е трагедия за тези, които чувстват и комедия за тези, които мислят.
Да не можеш да понасяш неприятните характери, с които е цялостен светът, не е изключително преимущество - общуването с хората е като търговията – нужни са и златни, и елементарни монети.
По-лесно е да попиташ стареца по кое време ще почине, в сравнение с дамата по кое време се е родила.
Щедростта се състои не толкоз в това да даваш доста, колкото в това да даваш навреме.
Придворният живот е сериозна, студена и напрегната игра.
Мнението на мъжете за женското достолепие рядко съответствува с това на дамите. Женският усет е друг от мъжкия. Жените харесват едни качества, мъжете други - има хиляди неща, които пораждат у мъжете мощни усеща, а у дамите провокират омерзение и неприязън.
Едно красиво лице надминава и най-хубавия спектакъл; а гласът на обичаната жена е най-нежната естетика.
Любовта и другарството се изключват взаимно.
Внезапно зародилата се обич се лекува най-продължително.
Голямо злощастие е да нямаш задоволително разум, с цел да приказваш, нито нужната преценка, с цел да мълчиш. Това е правилото на пустославието.
Тъстът обича и шурей си, и снаха си. Тъщата обича шурей си, само че ненавижда снаха си. Всичко на този свят е реципрочно.
Понякога е по-лесно и по-полезно да се нагодим към другите, в сравнение с те да се преценяват с нас.
Струва ми се, че изтънчеността се демонстрира по-лесно устно, в сравнение с документално.
Половинчатата искреност е рискова - в множеството случаи би трябвало или да кажеш, или да скриеш всичко.
На света няма по-благородно излишество от това на признателността.
В света има два метода да се издигнеш: благодарение на личното си умеене и благодарение на непознатата нелепост.
Жените не се обичат една друга, и причина за това са мъжете.
Завиждам на богатите не за разкоша и благоденствието им. Завиждам им за това, че им слугуват хора, които стоят по-високо от тях.
Изключителната обич се среща по-често от съвършеното другарство.
Кончината настава един път, а я чакаме цялостен живот; страхът от гибелта е по-мъчителен от самата гибел.
Наглостта не е тенденциозен метод на деяние, а линия на характера.
Надяваме са да достигнем старостта, само че се боим да остареем.
От позиция на милосърдието, хубавото на гибелта е, че поставя завършек на старостта.
Тези, които живеят живота си по най-лошия вероятен метод, първи се оплакват какъв брой къс е той.
Изображение: en.wikipedia.org
