Роден на 12 октомври 1935 година в Модена в семейство,

Роден на 12 октомври 1935 година в Модена в семейство, чиято фамилия произлиза от павера – диалектна дума, означаваща събирач на плява.

Името му е определено, с респект към сестрата на майка му, Лучия, умряла малко преди той да се роди. Семейството на дребния Лучано живее непретенциозно – татко му Фернандо е хлебар, а майка му Аделе е работничка в тютюнева фабрика. Работничките не могат да кърмят, тъй като тютюнът скапва кърмата. Затова майка му трябвало да реши – или да се откаже от работата, или да кърми сина си. Аделе остава на работа, а Лучано се снабдява с дойка. Кърмят го дружно с още едно бебе – Мирела Френи. По-късно тя ще се прочуе като популярно сопрано, а млечните брат и сестра ще разлюлеят огромните оперни подиуми.

Жените се трансформират в най-голямото ентусиазъм и опора в живота на бъдещия популярен тенор. В своята биография Павароти споделя: „ Аз съм първото момче, родено за 10 години в тази къща. Това автоматизирано ме превръщаше в звезда. Всички се занимаваха с мен, изпълняваха всяко мое предпочитание и ме оставяха да върша каквото си желая. Навярно съм толкоз открит точно тъй като бях повсеместен любим и непрестанно получавах похвали. “

Малкият Лучано пораства заобиколен от дами. Като се изключи татко му, който съвсем непрестанно е на работа, в къщата има единствено дами: майка му, сестра му, двете лели, баба Джулия, майка на майка му, класическата тъща от този регион, илюстрация за матриархат, вкусна храна и здрав разсъдък. Тя се грижи за дребния Лучано, обожава го и е обожавана. В живота си по-късно, Лучано ще има две дами, четири дъщери, една внучка и безпределно доста обожателки и приятелки.

Първата му брачна половинка, Адуа, мъдра жена, го разказва по този начин: „ През целия си живот огромна част от любовта и сигурността той получаваше от дамите. Безусловно това е една от аргументите да обръща толкоз огромно внимание на нашия пол. Разбира се, че Лучано харесва хубавите дами, само че забавното е това, че обръща огромно внимание на всички. Достатъчно е да се появи някаква жена и държанието му напълно се трансформира. Целият засиява. Цялото му внимание се трансферира върху нея, няма никакво значение дали е млада или остаряла, слаба или дебела, хубава или грозна. Прегръща я и се умилква към нея като котка. “

За музиката и насладата от живота, споделено от Павароти

Всеки ден си подсещам за всичко, което ми е било дадено… Когато пеете, вие в никакъв случай не знаете, по кое време може да загубите гласа си и това ви кара да цените времето, през което към момента пеете хубаво.

Като форма на изкуството операта е рядко и удивително създание. Според мен тя показва човешката драма по този начин, както не може да бъде изразена по никой различен метод, или най-малко не по този начин красиво.

Аз съм доста елементарен човек. Въпреки всичко, което ми се е случвало, аз се стараех да остана елементарен човек – подобен, какъвто започнах.

В операта, както при всяко изпълнителско изкуство, с цел да бъдете издирван и да налагате високи възнаграждения, би трябвало да бъдете безспорно добър, само че също и прочут. А тези двете са напълно разнообразни неща.

Нищо от това, което ми се е случвало, не ме е карало да се усещам тъмен или подтиснат. Аз обичам живота си.

Мисля, че най-важната характерност, която владея, е, че когато включите радиото и чуете, че някой пее, вие знаете, че това съм аз. Не бъркате гласа ми с никой различен.

Мисля, че живот в музиката е красиво изживян живот и аз точно на нея съм се посветил.

Чуйте, аз получих всичко от живота, в действителност всичко. Ако в този момент изгубя, с положителния Господ ще сме квит.

Незабравимият Лучано Павароти се възнесе, с цел да си оправи сметките с Господ на 6 септември 2007 година. Последната си глътка въздух вдиша там, откъдето стартира всичко – в родния му град Модена.