Рис
Рисът е едно от най-красивите горски животни. Въпреки че е наедрял див звяр, рисът е доста непосредствен до домашната котка. Съществуват четири типа рисове - елементарен, канадски, рижав и испански.
История на рис
Рисът населява съвсем всички гори, с изключение на горите на Австралия. Той може да се срещне в сибирската тайга и даже зад Полярния кръг. От всички типове рисове единствено рижавият може да се срещне в пустините на Съединени американски щати. Обикновеният и канадският рис живеят в хвойнови гори, испанският избира да населява вечнозелените гори в Пиринеите. Преди време е имало доста рисове в Европа, само че през ХХ век огромна част от представителите на този скотски тип са били избити най-вече поради красивата си четина, палтата и шапките от която по това време са били доста съвременни. Имало е случаи, в които кожа на рис се е продавала за 1300 $ на пазара на кожи.
Където и да населяват рисове, те са малцина. Във Франция рисовете са били изцяло унищожени при започване на ХХ век и по-късно са правени опити за възобновяване на този скотски тип в страната. В Германия всички рисове са били изтребени през втората половина на XIX век и по-късно няколко представители на типа са вкарани в страната. В Швейцария рисовете са унищожени изпълни при започване на ХХ век и по-късно още веднъж са заселени, само че са мигрирали в Австрия и Словения. В момента 90 % от популацията на рисовете се пада на Сибирската тайга.
От епохи рисовете са се употребявали за направа на кожи. В някои страни преди епохи са употребявали месото на рисовете за храна. В антична Русия месото от рис се е считало за деликатес и се е поднасяло единствено на царски трапези. Рисът е животно-единак. Когато се родят дребните, майката живее с тях. Рисът живее като цяло там, където е роден, само че при липса на храна може да се отдалечи на доста километри, с цел да се опита да оцелее. Рисът прави бърлогите си в предпазени от камъни и шубраци места и си прави постеля от пера на птици.
Стандарт на рис
Тялото на риса е дълго към метър, като при женската то е с няколко сантиметра по-късо, в сравнение с мъжкия. Рисът доближава до 30 кг, само че приблизително тежи двадесетина кг. Дължината на опашката му от 10 до 25 сантиметра. Краят на опашката наподобява като отсечен и е черен на цвят. Главата на риса наподобява доста на едрата глава на огромна котка. Рисът има ясно изразени пухкави бакенбарди, а краищата на острите му уши приключват със снопчета от косми.
Между пръстите на лапите си рисът има специфични ципи, които му оказват помощ да върви по мекия сняг, без да потъва в него. През зимата от долната страна на лапите на риса порастват дълги косми, които в допълнение облекчават прекосяването му през рохкия сняг. Рисът се движи най-вече по земята, само че с лекост се катери и по дърветата. Козината на риса е гъста, пухкава и доста дълга. Космите на козината на риса доближават до 7 сантиметра дължина. Петната по козината на риса са разпределени отмерено. Петнистата багра на козината на риса му разрешава да е съвсем незабележим денем, когато има слънчеви петна по земята, а през нощта да се прокрадва, тъй че плячката въобще да не го забележи. Цветът на козината на риса варира и може да е от светлосив до червеникав, като обаче козината на корема му постоянно е бяла на цвят, с дребни тъмни петна.
Грижи за рис
Ако рисът се отглежда като домашно животно, за козината му би трябвало да се поставят грижи, аналогични на грижата за четина на котка. Тя би трябвало да се разресва най-малко три пъти седмично. Задължително е да се обезпечи на риса огромна волиера, в която да може да тича няколко метра. Волиерата би трябвало да е с покрив, с цел да се избегне вероятността рисът да се изкатери по оградата и да нападне някой човек или животно. Във волиерата би трябвало да има къщурка, където рисът да се крие от измененията на времето. През зимата рисът ще е доста благополучен, тъй като тези красиви хищници се усещат добре, когато има сняг и е студено.
Обучение на рис
Въпреки че е див звяр и живее в дивата природа, рисът може да бъде подготвен. За задачата обаче би трябвало да отгледате риса от бебешка възраст - не повече от месец след раждането му. Препоръчва се да бъде взет в дома ви още до момента в който суче и да бъде хранен със профилирано мляко за котки в бебешка възраст. След като поотрасне малко, рисът би трябвало да бъде скопен, тъй като след към година ще се трансформира в хищник, който може съществено да нарани хора и животни. Рисът може да бъде подготвен, само че с доста самообладание и деликатност.
Рисът е животно с доста деликатна душeвност и елементарно изпада в стрес. Затова би трябвало да се запасите с самообладание, в случай че желаете да го научите даже на обикновени команди. Рисът може да бъде подготвен да извършва циркови номера, само че излизането пред аудитория за този див звяр е равно съвсем на гибел поради големия стрес от скупчването на хора. Затова в цирковете доста рядко се употребяват рисове. Въпреки това има рисове, които някои хора отглеждат като домашни любимци и са относително послушни.
Хранене на рис
В дивата природа рисът се храни с елени, сърни, зайци и разнообразни типове птици. Рисът също по този начин хапва бобри, дребните на дивите свине и дребни северни еленчета. Ако е доста гладен, рисът лови дребни гризачи. Но даже да не е ял от дни, не хапва мърша. Рисът заобикаля обитаемоте места, само че в случай че е доста гладен, може да се приближи до някой град или село. Там обаче нормално се стига до съдбовен край за хищника.
Когато рисът се наяде, а му е останала част от плячката, той я заравя и се връща при нея след към месец. Ако рисът се отглежда във волиера, той би трябвало да бъде хранен с месо, което не съдържа доста мазнини. Подходящо е пилешкото, телешкото, като може да му се дава, без да се обработва топлинно. Рисът на драго сърце ще яде млечни артикули и твърдо сварени яйца. Възрастният рис яде 2-3 кг месо на ден. Ако е доста гладен, е в положение да изяде до 5 кг месо дневно.
Заболявания на рис
Най-често рисовете са изумени от огромно количество чревни паразити, които нарушават обмяната на веществата на тези красиви хищници. Рисовете са предразположени към някои болести на кожата. Понякога могат да бъдат заболели от бяс, който се придвижва от лисици, живеещи в региона на обитаване на риса.
Любопитни обстоятелства за рис
Рисът е постоянно безмълвен. По време на любовния интервал обаче това се трансформира и рисът издава мъркащи звуци, чиято цел е да привлекат вниманието на колегата. Един от най-популярните рисове в света е Зен от съветския град Калуга. Дивият див звяр е отгледан от фамилията, с което живее, от бебе, откакто майка му е отказала да го храни. Двете деца в фамилията са израснали със Зен и без боязън го взимат при себе си нощем в леглото.
Интересен факт е, че когато се движат по снега, рисовете вървят по характерен метод. Когато вървят, задните им лапи стъпват тъкмо в отпечатъците, които са оставили в снега предните им лапи. Рисът може да скача на огромни дистанции - когато атакува жертвата си, той прави скок до 4 метра. Ако тази офанзива не успее, рисът може да гони плячката стотина метра, след което се изморява и най-често се отхвърля от желанията си.
Рис се назовава северно съзвездие. То се състои от доста дребни звезди, съвсем неразличими от човешкото око. Затова откривателят му Ян Хевелий, който е живял през XVII век, е нарекъл съзвездието на този хубав див звяр, защото съгласно него човек трябвало да има зрението на рис, с цел да може да види съзвездието. Рисът не атакува хора в гората, само че в случай че бъде ранен от ловджия, го нападна и може да му нанесе съществени контузии с нокти и зъби. Ако бъде подгонен от ловци, рисът се катери високо по дърветата, където остава, до момента в който заплахата премине.
Най-големите врагове на риса са вълкът и росомахата, които го атакуват и убиват. На някои места рисът става жертва на тигри.
Недостатъци на рис
В някои страни рисът към момента е считан за нездравословен див звяр и даже се изтребва макар дребния си брой. Но в действителност рисът е санитар на гората като вълка - той атакува най-вече слаби и заболели животни. В горски стопанства, където се развъждат сърни, диви свине и елени за отстрелване, наличието на рисове е нежелателно и по тази причина постоянно се стига да тяхното елиминиране.
