Римските императори - възход и падение
Римската империя е една от най-силните и дълго просъществували империи, белязали историята със значими събития. Тя е причина за развиването и позитивните промени в голям брой сфери в Западния свят, от законите и езика до изкуството и архитектурата. Запазването на тази мощ през годините се дължи на римските императори, които са я управлявали, всеки съгласно личния си светоглед – някои добре, други не толкоз. Нека разгледаме най-видните измежду римските императори, проследявайки техните възходи и падения.
Октавиан Август (63 година пр.н.е.) – племенник на Юлий Цезар, което изиграва значима роля в живота му. Израства под зоркото око на майка си, поради която го дефинират като безконечното дете в тяло на мъж. Тя държала той да посещава и прави нещата, които е правил и на които е ходил като дете, което повлиява и на метода му на живот. Спокойна и внимателна персона, която обмисляла добре ходовете, изключително военните, към които го придърпва Юлий Цезар. Пристигането му в Рим се свърза и с приемането на осиновяването му от рода на Юлиите.
Избягвал да загатва името си, наричал се Император Цезар Август. В историята обаче е запомнен като Октавиан Август, защото историците можели да го разграничават от останалите потомци на родовете единствено по този метод. За страдание, станало по този начин, че в Рим станал център на безредици, апетит измъчвал хората и те се надигнали против Октавиан. След войни и борби, в които той побеждавал, съумява да върне доверието на хората у себе си, борейки за спасяването на Римската империя и за правдивост. През 27 година пр.н.е. сенатът дава на Октавиан почетната купа „ Август ” – „ покровител ”. Той умира на 76-годишна възраст, през 14 година пр.н.е. от напреднала възраст. Смъртта му е бърза и безболезнена.
Калигула (Гай Цезар Германик) - (13г. пр.н.е.) – правнук на Октавиан Август, ръководещ 4 години, които били кошмарни за всички. Известен е като „ Лудия ”, поради деспотичното и безгрижно ръководство. Израснал като спокойно и добродушно дете, това радикално се трансформира, когато бива осиновен от килъра на родителите си. В първите месеци от ръководството си като император, той е обичан от жителите, даже прави дарения на по-бедните измежду тях. Незнайна болест, обаче, утежнява физическото и психическото му положение, което по този начин и не се оправя в никакъв случай. Заради това той стартира да се държи несъответстващо, предприемайки налудничеви и враждебни дейности. Искал да бъде провъзгласен за Бог, да направи обичания си кон сенатор, пропилява хазната и така нататък Той бързо губи любовта на поданиците си. Калигула е погубен на 28-годишна възраст, през 41 година пр.н.е., като дружно с него биват убити сестрите и щерка му.
Клавдий (10г. пр.н.е.) – първият римски император, който си купува властта, откакто дава доста положително заплащане на тези, които го издигат до купата. Макар тя да е купена се оказва, че Клавдий е много добър император, справящ се прелестно с длъжността, спечелил няколко войни и разширил границите на империята. Това не може да се каже за любовния му живот. След няколко съпруги, четвъртата го отравя с гъби или най-малко това е едно от сведенията за гибелта му, която настава на 54-годишна възраст.
Нерон (37 година сл. н.е.) – неговото ръководство е белязано с изгарянето на Рим до основи. През годините, до момента в който той е на власт, на дневен ред идват свадите, битките и убийствата. Той е най-младият римски император до тогава, поради което и се отдава на занимания, свързани с побои и принуждение над жителите. Известен е с множеството си любовни афери, поради които става обект на насмешки. Има няколко извоювани борби и стартира работа по възобновяване на града, само че даже това не му оказва помощ да завоюва обичта на хората. Накрая се самоубива, малко преди стражите да го арестуват в личния му замък.
Веспасиан (9 година сл.н.е.) – прочут е с битката си за стабилизиране на империята и слагането на началото на градежа на Колизеума. Той ръководи спокойно, не влиза в пререкания и войни, стреми се единствено и само към възобновяване на империята. Той е първият римски император, който предава властта непосредствено по родова линия – на своите синове. Дори и като император, той се държи почтително към хората. Не обича разточителния метод на живот, избира мира и спокойствието. Умира през 79 година сл.н.е. от настинка.
Тит (39г. сл.н.е.) – по-големият наследник на Веспасиан, който наследява трона след него. След една огромна победа, татко му подрежда да се издигне монумент в негова чест, наречена Арката на Тит. След гибелта на татко си, той поделя властта с по-малкия си брат – Домициан. Той продължава делото на Веспасиан – спокойно ръководство, търсене на утвърждение у другите. Не издава нито една смъртна присъда, до момента в който е на власт. Управлението му е белязано и с откриването на Колизеума – една от най-популярните международни забележителности и до през днешния ден. Умира през 81 година сл.н.е. от пневмония.
Домициан (51г. сл.н.е.) – по-малкият брат на Тит, който е неговата цялостна диаметралност. Опитва да разшири границите на империята и на няколко пъти съумява. Осланя се на завоевателната политика. В един миг обаче, у Домициан се настанило деспотичното възприятие и той почнал да тероризира жителите си. Мнозина намерили и гибелта си. Започнал да мисли себе си за Бог и да гони и убива почтените. Бива погубен от врагове в двореца си. Според сведенията, той е информиран за часа на гибелта си посредством астрологическо предсказване и в заветния ден е разтревожен. След като пита неведнъж един от прислужниците си за часа и чува неистини, тъй като и той е част от заговора против него, Домициан сяда зад бюрото си и бива намушкан цели осем пъти.
Нерва (30 година сл.н.е.) – създател на династията на осиновените императори и първият от „ Петимата положителни императори ”. Смята се, че възкачването му на престола е началото на „ Златния век ” за Рим. Той ръководи малко, само че запаметяващо се, обединявайки две противоположности – практикуване на императорска власт и независимост на жителите. Той основава фонд за издържане на сираци и изоставени деца, дава земи и средства на бедните жители, понижава някои налози. Умира през 98 година сл.н.е. от стрес, породен от жестоката и кървава панорама на стражите му, които убиват някои от хората, поради които се възкачва на престола.
Траян (53 година сл.н.е.) – боец с невероятна физическа устойчивост, който понасят неуспехите с достолепие. Дори откакто получил купата, той траял да се счита за еднакъв със своите бойци – ядял от тяхната храна, борил се наедно с тях в борбите и ги предвождал самоуверено. Той бил благ, общителен, непретенциозен, добър и разумен. Обявил се срещу заговорниците и доносниците. Получава купата „ най-хубав император ” от Сената. Той завоювал доста територии, с помощта на които Римската империя разширила своите граници. Умира от рядка болест.
Адриан (76 година сл.н.е.) - израства при император Траян след гибелта на родителите си. По време на ръководството му, Римската империя доста укрепва границите си. Той предриема тактики, с помощта на които всички го поддържат и почитат, всевъзможни заприказва биват осуетявани. Той е обожател на строителството, което основава доста пътища, храмове и други здания на разнообразни места в империята. Умира през 138 година сл.н.е, като причина за това се смята сърдечна непълнота.
Антоний Пий (86г. сл.н.е.) – най-скучният римски император, който се счита за подобен, просто тъй като ръководи безусловно обикновено. Управлението му е белязано с разцвет, мир и успокоение. Той е великодушен, доброжелателен, рационален. Бил с чудесни връзки с всички и водил спокоен метод на живот. Умира в съня си, болен от тресчица през 161 година сл.н.е.
Марк Аврелий (121 година сл.н.е.) – ръководи рационално, стремейки се да вкара ред в законите и цялата империя. Високо просветен човек с хуманни правила. Отрича войната, само че се случва по този начин, че му се постанова да води непрекъснати военни дейности. Умира през 180 година сл.н.е. от чума.
Константин I (274 г.сл.н.е.) – първият християнски римски император. С неговото ръководство се свързва приемането на закона за завършек на преследването на християните в империята. Той прогласява Рим за столица на Римската империя, преименувайки го на Константинопол. Побеждава в доста борби, концентрира в ръцете си безспорната власт. Умира през 337 година
Диоклециан (244г. слн.е.) – задачата на ръководството му е издигане на владетеля в фетиш и ограничение на достъпа до владетеля, което би го избавило от възможни покушения. Той ръководи с Максимиан. Качва се на престола във времена, в които империята е уязвима и разединена. Въвежда системата на Тетрархия – ръководства на империята от четирима владетели – двама старши императори и двама подимператори владеят по една част от нея. Той е първият държател, който абдикира – слиза от трона непринудено, поради неприятното си здравословно положение. Умира през 311 година сл.н.е. Смята се, че се е отровил самичък, поради опасения за живота си.
Максимиан (250г. сл.н.е.) – подвизаващ се под прозвището Херкулес, обещано му от Диоклециан. Участва в голям брой борби и поради смелостта си е именуван Херкулес. Остава правилен на Диоклециан и абдикира дружно с него. След два опита да се върне назад на трона, бива погубен през 310г. сл.н.е.
Теодосий I (347 година сл.н.е. – император, който постанова християнството и не разрешава всички останали религии. Той е и последният, който ръководи цялата империя, откакто сполучливо я сплотява, малко преди да почине, което се случва през 395 година сл.н.е. Краят на неговото ръководство бележи началото на Средновековието.
Ромул Августул (460г. сл.н.е.) – последният римски император. Той ръководи към година и то много незабележимо. Няма точни сведения за гибелта му. Смята се, че тя настава след 511 година и преди 536 година сл.н.е.
