.Ричард Грийвсън, заместник-директор на авторитетния Виенски институт за международни икономически

.Ричард Грийвсън, заместник-директор на авторитетния Виенски институт за интернационалните стопански проучвания (WIIW), даде особено изявление за вестник " Стандарт " пред Бойчо Дамянов за обстановката с договарянията към Брекзит. 



- Къде сме през днешния ден във връзка с Брекзит?

- Най-общо казано, там сме където бяхме преди Брекзит. Нищо не се е трансформирало, макар че бе оповестено началото на преходния стадий. Трудните решения се отсрочват, сложните дейности още не са осъществени. Това, което е новото спрямо преди няколко месеца е, че Англия има ново държавно управление, което разполага със солидно болшинство и с държавен началник в лицето на Борис Джонсън и нов кабинет, които напълно са правилни, уверени и поредни борци за Брекзит. Предишното държавно управление – на Тереза Мей не беше изцяло уверено в целесъобразността, а и нямаше болшинство в Народното събрание и зависеше от съдружни сътрудници.

Затова бих споделил, че през днешния ден е по-лесно –те знаят какво желаят и по какъв начин да го отстояват. Разбира се, за Брюксел ще е по-трудно, ще са нужни повече старания и устойчивост. Тази обстановка от своя страна крие опасности и вероятности за неприятни последици. Правителството и министър председателят са склонни на опасности и небалансирано държание, което може да докара до спиране на договарянията.

- Има ли промени в изискванията на Брекзит?

- Базовите условия не са се трансформирали. Но Лондон би трябвало да има поради, че Европейски Съюз е по-големият и по-силен сътрудник, а Англия е по-малкият. Във всички сходни обстановки по-малкият е заставен да одобри изискванията на по-големия. В Лондон това сякаш към момента не са го схванали. Те предявяват един куп условия и претенции към Европейски Съюз, които явно няма да бъдат признати. За това смятам, че заплахата да се стигне до неконструктивен конфликт през днешния ден е по-голяма, в сравнение с преди една година. Не че най-после няма да се стигне до съглашение, само че ще мине много време до момента в който английското държавно управление разбере, че би трябвало да се откаже от огромна част от своите първични позиции.

- Какви отрицателни последствия би имало такова развиване за Англия и надлежно за Европейски Съюз?

- Все още никой не е квалифициран за подобен сюжет, при който ще зародят затруднения в търговията, в пътуванията, в прекосяването на границите на артикули и хора, в появяването на мита и т.н.Това ще бъде стопански удар и за двете страни, ще се нарушат построени в продължение на десетилетия комплицирани софтуерни вериги. Икономическата интеграция се разви и задълбочи неимоверно огромно през тези съвсем 50 години. В последна сметка най-силно ще пострадат Англия и Ирландия. В Европейски Съюз най-големи ще бъдат загубите за Германия, а посредством нея и за редица източноевропейски страни, доставящи кооперирани елементи и произведения за немската индустрия.

Така видяно, нито една от страните не е заинтересувана това да се случи, няма никаква справедлива причина. Притеснява ме това, че държавното управление в Лондон е прекомерно самонадеяно и си фантазира, че като има зад тила си мощно парламентарно болшинство може и на открито да бъде безогледно.

- Мислите, че държанието на премиера и на кабинета могат да повлияят толкоз мощно на договарянията?

- За разлика от предходното, това държавно управление идеологически е напълно отдадено на Брекзит. Голяма част от министрите в предходното не бяха негови уверени поклонници и се стараеха да минимизират отрицателните последици, както стопански, по този начин и политически. Тези са подготвени да платят и висока икономическа цена за реализиране на своите идеологически възгледи.

- Такава висока икономическа цена не би била нито в полза на популацията, нито на концерните?

- Има кръгове, които смятат, че с подписването на бъдещи споразумения за свободна търговия със Съединени американски щати, Индия, Австралия или други страни по света ще могат да се компенсират и даже надминат загубите от разрива с Европейски Съюз. Не виждам това да бъде по-изгодно, изключително за огромни промишлени компании, които имат десетки поддоставчици в Европа. Дори чисто транспортно и географски нещата не се връзват.

Има огромно несъгласие сред ползите на популацията от индустриалните региони и на огромните индустриални компании, от една страна, и на последователите на Брекзит, въпреки това. Не мисля, че развиването на английското общество ще бъде по-успешно вследствие на политиката на днешното държавно управление за отделяне и излизане от интеграцията с Европейски Съюз за сметка на влизане в нови безмитни зони в други региони на света. Това е нереалистично.

Колкото повече се разпадат връзките с Европейски Съюз, толкоз повече ще страда популацията.

- Съединени американски щати е голяма стопанска система, голям пазар. Ако интеграцията с тях потръгне може да се окаже огромен триумф?

- Не мисля. Дори и да се раздвижат някакви процеси това ще отнеме дълъг интервал от време. Нагледен образец - Източна Европа. Няма да се размине и без съществени обществени разтърсвания, тъй като ще има стопански спад, ще се наложат съществени структурни промени, ще се нарушат районни равновесия. Ще бъде заплатена висока обществена цена. Може би не чак толкоз висока като тази, която плащате след 90-те години в Източна Европа, само че няма да е дребна. Парадоксалното е, че най-засегнати ще бъдат хората, които гласоподаваха за Брекзит, защото това бяха на първо място индустриалните региони на страната.

- Как ще се отразят тези промени върху задграничната работна мощ, понастоящем във Англия работят и доста българи?
- Страната разчита на тях, стопанската система е подвластна от трудовите запаси на източна Европа – Полша, Румъния, България, Прибалтика и така нататък Последните 20 години те станаха неотменима част от английския трудов пазар. Отделни браншове биха колабирали без тяхното наличие. Ако по едни или други аргументи се наложи да изоставен работа, да се върнат или да заминат за Германия или друга европейска страна това ще докара до съществени разтърсвания, да вземем за пример в обслужващия бранш, който напълно е доминиран от евтината работна ръка от Източна Европа. Това ще има тежки последствия за цялата страна, няма по какъв начин да бъдат сменени небрежно. Ще се усилят издръжките, а от там и цените на другите артикули и услуги. Ако би трябвало да сме почтени, даже и в дълготраен аспект не виждам от къде биха могли да бъдат сменени.

- Хора от страни на Британската общественост – Африка, Азия?
- Не ми се има вяра у тия, които гласоподаваха за Брекзит да провокира екстаз това, че ще дойдат нови имигранти от тези региони – да си заминат поляците, с цел да дойдат индийци. Такива демографски неравновесия могат да основат нови политически напрежения.

- Каква очаквате да бъде новата външна политика на Лондон след разрива с Европейски Съюз?

- Ясно е, че ще се отрази на външната политика, на защитата, на съдействието във военната индустрия, в разузнаването. Теоретически не би трябвало, само че на процедура започнаха да се демонстрират разлики и несъгласия изключително в връзките със западноевропейските страни като Германия и Франция. Докато източноевропейците, изключително Полша, Прибалтика, се стремят да останат наоколо до Англия и тя драговолно поддържа тези техни желания изключително в границите на НАТО. Самият министър председател и хората към него са по инстинкт проамериканци. И само въздържаното държание на Тръмп ги охлажда. Ако беше различен връзките несъмнено щяха към този момент да са много по-топли.

- Как си обяснявате това?
- Тръмп преценя нещата по един доста елементарен метод – комерсиалният баланс, без значение с коя страна или район, би трябвало да е подравнен. Съединени американски щати има търговски недостиг с Германия, значи е зле, има недостиг с Китай – зле, и така нататък Той няма да допусне недостиг с Обединеното кралство. Разбира се, Тръмп също по инстинкт е англофил – майка му е шотландка и той принадлежи към англофилското крило в Съединени американски щати, за разлика от Обама. Въпросът е, че Джонсън, излизайки от Европейски Съюз разчита да получи от Тръмп нещо по-вече и това го слага в доста уязвима позиция. Цялата формация, искаща и поддържаща Брекзит е вманиачена от концепцията за търговски споразумения със Съединени американски щати, Индия, Австралия и така нататък И влагат голяма политическа сила в подготовката им.

- Сигурно Англия ще загуби нещо, само че въпреки това и ще получи съответни изгоди от тези споразумения?

- Безспорно, само че ще се наложи да даде повече в сравнение с ще получи, по този начин са нещата, когато си по-слаб и изключително когато си в ръцете на сътрудник като Съединени американски щати.Действителността е такава – в света има три стопански блока: Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай. Великобритански блок няма. Лондон може да избира един от трите. В момента се отдалечава от Европейски Съюз и се пробва да се сближи със Съединени американски щати. Може и да успее, само че има и закони на гравитацията, които са по-силни от политическите възгледи и те са свързани с това къде се намира една страна географски. Едно е да прекосиш Ламанша, друго – да прехвърлиш Атлантика или Индийския или Тихия океан. Със сигурност след десетина години Англия откакто се опари със Съединени американски щати още веднъж ще потърси по-тясна съдействие с Европа.

-- Ще смени вектора още веднъж към Европа?
- Мисля, че даже няма и да може изцяло да го обърне към Съединени американски щати и макар напъните ще остане в задоволително мощна степен интегрирана с Европейски Съюз.

- Как се развиват договарянията по комерсиалното споразумение със Съединени американски щати?
- Все още са на много ранен етап, само че на места към този момент изтече някаква информация като тази, че Съединени американски щати упорстват за приватизация и цялостен достъп до всички браншове, в това число и опазването на здравето, до момента в който обществеността не желае американски компании да могат да купуват британски лечебни заведения и клиники. И има за какво – като виждат пагубното състояние на опазването на здравето, там не желаят сами да си го причинят тук.

- Не можем да подминем въпроса за ковид, който през днешния ден вълнува света и Европа. Какви ще бъдат съгласно Вас икономическите последствия?
- Последиците ще са обилни, рестриктивните мерки, до момента в който трае интервалът на разгръщане на епидемията – също. Деловият живот, заетостта, пътуванията,туризмът, интернационалните полети, всичко е сведено до най-малко или е изцяло прекъснато. В течение на няколко месеца ще бъде погубен сериозен стопански капацитет. Но към този момент имаме образеца по какъв начин се развиха нещата в Китай или в Южна Корея. Очевидно откакто бъдат взети най-драстични ограничения, вълната от нови заразявания ще се успокои и ще стартира да заглъхва. Но стопанството през първото полугодие на тази година ще претърпи сериозна рецесия, след което ще стартира последователно да се възвръща. Много неща ще бъдат изгубени окончателно, само че доста действия, които могат да бъдат отсрочени,ще бъдат наваксани по-късно, което ме кара да мисля и да се надявам, че загубите в брутния вътрешен артикул няма да бъдат чак толкоз пагубни. Парадоксално, само че в този момент, заради това, че доста компании, вузове и учебни заведения минаха на работа онлайн има засилено търсене и растеж на продажбите на електронни средства.