Банковата печалба расте с 66% от ниските лихви, а не от високите такси
Резултатите на банковия бранш за първото полугодие на 2023-а към този момент са ясни. Според оповестените от Българска народна банка данни, печалбата на кредитните институции за шестте месеца от началото на годината е близо 1.69 милиарда лв., което е с близо 66% повече в съпоставяне със същия интервал на 2022-а.
Без подозрение въпросния резултат ще даде в допълнение храна на все по разпространяващите се в обществото и измежду политиците изказвания, че въпросната облага пораства с помощта на непрекъснато и възходящите такси и комисионни за банковите услуги. Няма подозрение, че въпросните такси и комисионни, които банките събират освен върху осъществените интервенции - преводи, тегления и така нататък, само че и поради самия факт, че си държиш парите в банката, са дразнещо високи и непрекъснато нарастват. Но да се твърди, че те са в основата на очевидно огромното увеличение на банковата облага или е груба операция, или непознаване на банковата статистика, или неведение по какъв начин се четат банковите доклади, или и трите дружно.
Въобще да се съпоставят брутните или чистите доходи от лихви с банковата облага издава надълбоко неведение за това по какъв начин се четат данните в един банков доклад за приходите и разноските и кое число в него какво значи. Като цяло когато приказваме за относителен разбор в тази съответна сфера е добре да употребяваме чистите доходи, тъй като банките има приходи от такси или от лихви, само че и имат разноски за тях. А за какво тези чисти доходи не могат да се съпоставят или съотнасят с облагата? Ако се постъпва по този метод по какъв начин ще обясните тогава, че чистите доходи от лихви за първото полугодие - 2.27 милиарда лв., са по-високи от облагата, която е финален финансов резултат? За сведение за същия интервал чистите доходи от такси и комисионни са729.38 млн. лв..
Вярното съпоставяне, което оказва помощ да се оцени същинският принос на лихвите и/или на таксите и комисионните към финансовия резултат на банковия бранш, е когато то се прави по отношение на общият чист действен приход на банките. Последното разбиране сплотява чистите приходи на банките от всичките им финансови интервенции, кредитиране, разплащания, покупко-продажби с скъпи бумаги, търговия на финансовите пазари. По тази причина общият чист действен приход е резултативна големина от чистите доходи от лихви, от такси и комисионни, от преоценки на ДЦК и от търговия с валута. За да се стигне от него до облагата, от общият чист действен приход се вадят разноските за прехрана (административните разходи), за направени обезцени, за хранителни запаси и заплащанията към разнообразни гаранционни схеми и други. Специално за полугодието на 2023-а образецът е следния: Общият чист финансов резултат е 3.36 милиарда лв. и от него като се извадят административните разноски - 1.03 милиарда лв., обезценките 184.5 млн. лв. и други сходни се стига до облагата от 1.69 милиарда лв..
Написаните до тук редове имат за цел да обяснят за какво чистите доходи от обособените банкови действия би трябвало да се съпоставят с общия чист действен приход, а не с облагата. И на този декор е добре да забележим до каква степен чистия приход от такси и комисионни въздейства на финансовите резултати на банките и дали изобщо той е решителен за тях.
Както към този момент казахме общият чист действен приход за първото полугодие на 2023-а е 3.36 милиарда лв. и в съпоставяне със същия интервал на 2022-а (2.56 милиарда лева) той е повишен с 31.6 %. На този декор чистите доходи от такси и комисионни на банките, които за първото полугодие на 2023-а са 729.38 млн. лв., в съпоставяне със същия интервал на миналата година (698.32 млн. лева), без значение от непрекъснатото им нарастване, порастват едвам с 4.45 %. Нещо повече, за една година делът на чистите доходи от високите такси и комисионни, в общият чист действен приход на банковия бранш е намалял с цели 5.64 процентни пункта - от 27.33% през юни 2022-а на 21.69% в края на юни 2023-а. Защо това е по този начин? Обяснения може да има доста, само че едно от тях се вижда в банковите доклади. И то е че разноските на банките за такси и комисионни за една година са се нараснали с близо 29.1% - над три пъти по-бързо от растежа ( 8.62%) на брутните доходи им от тях. Нали никой не чака банковия бранш да работи на чиста загуба от съществена активност каквато са разплащанията и поддържането на сметки?
Откъде обаче тогава идва забележителното нарастване на общият чист приход на банките, което е в основата на високия растеж на облагата? Основният мотор са чистите доходи от лихви, които за целия интервал останаха на най-ниски исторически равнища и към момента по множеството типове заеми са по ниски в сравнение с в доста от страните в Еврозоната. Ето какво демонстрира статистиката на Българска народна банка: За първото полугодие на 2023-а чистите доходи от лихви на банковия бранш са 2.27 милиарда лв., и в съпоставяне със същия интервал на предходната година, когато са били към 1.64 милиарда лв., са нарастнали с 55.29 %. По този метод делът на чистите доходи от лихви във образуването на общият чист действен приход на банките за една година е повишен с 10.3 процентни пункта - 57.24% през юни 2022-а, до 67.53% - в края на първото полугодие на 2023-а. Елементарното съпоставяне с делът на чистите доходи от такси и комисионни демонстрира, че не високите такси, а ниските лихви са били и от ден на ден са главния източник на растеж на общият чист приход на банките, а от там и на облагата им. Нещо повече един по подробен разбор на числата оповестени от Българска народна банка демонстрира, че даже изобщо да нямаше растеж на брутните доходи от такси и комисионни - за една година той е близо 73 млн. лв., това не би повлияло на нарастването на общия чист приход и на облагата като краен финансов резултат. С други думи, всички заявки, по какъв начин банките печалбарстват на гърба на клиентите с повишение на таксите и комисионните са много надалеч от истината.
Без подозрение въпросния резултат ще даде в допълнение храна на все по разпространяващите се в обществото и измежду политиците изказвания, че въпросната облага пораства с помощта на непрекъснато и възходящите такси и комисионни за банковите услуги. Няма подозрение, че въпросните такси и комисионни, които банките събират освен върху осъществените интервенции - преводи, тегления и така нататък, само че и поради самия факт, че си държиш парите в банката, са дразнещо високи и непрекъснато нарастват. Но да се твърди, че те са в основата на очевидно огромното увеличение на банковата облага или е груба операция, или непознаване на банковата статистика, или неведение по какъв начин се четат банковите доклади, или и трите дружно.
Въобще да се съпоставят брутните или чистите доходи от лихви с банковата облага издава надълбоко неведение за това по какъв начин се четат данните в един банков доклад за приходите и разноските и кое число в него какво значи. Като цяло когато приказваме за относителен разбор в тази съответна сфера е добре да употребяваме чистите доходи, тъй като банките има приходи от такси или от лихви, само че и имат разноски за тях. А за какво тези чисти доходи не могат да се съпоставят или съотнасят с облагата? Ако се постъпва по този метод по какъв начин ще обясните тогава, че чистите доходи от лихви за първото полугодие - 2.27 милиарда лв., са по-високи от облагата, която е финален финансов резултат? За сведение за същия интервал чистите доходи от такси и комисионни са729.38 млн. лв..
Вярното съпоставяне, което оказва помощ да се оцени същинският принос на лихвите и/или на таксите и комисионните към финансовия резултат на банковия бранш, е когато то се прави по отношение на общият чист действен приход на банките. Последното разбиране сплотява чистите приходи на банките от всичките им финансови интервенции, кредитиране, разплащания, покупко-продажби с скъпи бумаги, търговия на финансовите пазари. По тази причина общият чист действен приход е резултативна големина от чистите доходи от лихви, от такси и комисионни, от преоценки на ДЦК и от търговия с валута. За да се стигне от него до облагата, от общият чист действен приход се вадят разноските за прехрана (административните разходи), за направени обезцени, за хранителни запаси и заплащанията към разнообразни гаранционни схеми и други. Специално за полугодието на 2023-а образецът е следния: Общият чист финансов резултат е 3.36 милиарда лв. и от него като се извадят административните разноски - 1.03 милиарда лв., обезценките 184.5 млн. лв. и други сходни се стига до облагата от 1.69 милиарда лв..
Написаните до тук редове имат за цел да обяснят за какво чистите доходи от обособените банкови действия би трябвало да се съпоставят с общия чист действен приход, а не с облагата. И на този декор е добре да забележим до каква степен чистия приход от такси и комисионни въздейства на финансовите резултати на банките и дали изобщо той е решителен за тях.
Както към този момент казахме общият чист действен приход за първото полугодие на 2023-а е 3.36 милиарда лв. и в съпоставяне със същия интервал на 2022-а (2.56 милиарда лева) той е повишен с 31.6 %. На този декор чистите доходи от такси и комисионни на банките, които за първото полугодие на 2023-а са 729.38 млн. лв., в съпоставяне със същия интервал на миналата година (698.32 млн. лева), без значение от непрекъснатото им нарастване, порастват едвам с 4.45 %. Нещо повече, за една година делът на чистите доходи от високите такси и комисионни, в общият чист действен приход на банковия бранш е намалял с цели 5.64 процентни пункта - от 27.33% през юни 2022-а на 21.69% в края на юни 2023-а. Защо това е по този начин? Обяснения може да има доста, само че едно от тях се вижда в банковите доклади. И то е че разноските на банките за такси и комисионни за една година са се нараснали с близо 29.1% - над три пъти по-бързо от растежа ( 8.62%) на брутните доходи им от тях. Нали никой не чака банковия бранш да работи на чиста загуба от съществена активност каквато са разплащанията и поддържането на сметки?
Откъде обаче тогава идва забележителното нарастване на общият чист приход на банките, което е в основата на високия растеж на облагата? Основният мотор са чистите доходи от лихви, които за целия интервал останаха на най-ниски исторически равнища и към момента по множеството типове заеми са по ниски в сравнение с в доста от страните в Еврозоната. Ето какво демонстрира статистиката на Българска народна банка: За първото полугодие на 2023-а чистите доходи от лихви на банковия бранш са 2.27 милиарда лв., и в съпоставяне със същия интервал на предходната година, когато са били към 1.64 милиарда лв., са нарастнали с 55.29 %. По този метод делът на чистите доходи от лихви във образуването на общият чист действен приход на банките за една година е повишен с 10.3 процентни пункта - 57.24% през юни 2022-а, до 67.53% - в края на първото полугодие на 2023-а. Елементарното съпоставяне с делът на чистите доходи от такси и комисионни демонстрира, че не високите такси, а ниските лихви са били и от ден на ден са главния източник на растеж на общият чист приход на банките, а от там и на облагата им. Нещо повече един по подробен разбор на числата оповестени от Българска народна банка демонстрира, че даже изобщо да нямаше растеж на брутните доходи от такси и комисионни - за една година той е близо 73 млн. лв., това не би повлияло на нарастването на общия чист приход и на облагата като краен финансов резултат. С други думи, всички заявки, по какъв начин банките печалбарстват на гърба на клиентите с повишение на таксите и комисионните са много надалеч от истината.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ