Десетилетието преди Рибентроп - Молотов
Резолюция на Европейския парламент отпреди два месеца оцени пакта за ненападение сред нацистка Германия и Съветския съюз (т.нар. пакт " Рибентроп - Молотов " ) като основната причина, довела до Втората международна война. Последва определението " безпардонна неистина " от страна на по принцип сдържания съветски президент Владимир Путин.
Да погледнем историческите обстоятелства. Не би било ненужно в Екологичен потенциал също да се възползват от богатите исторически архиви от Втората международна война. Няма д навреди и един прочит на Оруел...
Историкът проф. Милен Семков назовава " дяволско " десетилетието преди Втората международна война. То стартира със международната икономическа рецесия, избухнала през 1929 година в Съединени американски щати, и доближава и Европа през 1930 година Първа се възползва от икономическата неразбория Япония. На 18 септември 1931 година японците стартират военни дейности в Манджурия - Североизточен Китай. Западът чака японска експанзия по отношение на Съюз на съветските социалистически републики и самата Япония поддържа тази заблуда. В същото време основава изкуствената страна Манджуо-Го. Обществото на народите (ОН) не осъжда Япония като агресор. Последната пък, през март 1933 година напуща ОН. Японската войска заплашва Пекин и държавното управление на китайския началник Чан Кайши подписва помирение, посредством което японската надмощие се задържа над Китай.
Както са предвиждали военните, демографите и други Германия изминава пътя от Версай до новата огромна война тъкмо за 20 години. От 1933 година нацистка Германия изисква да се отстранен военните клаузи на Версайския контракт и да получи пълноправие във въоръжаването. Германските претенции слагат западните страни в прекомерно неподходящо състояние, защото съставляват намерено предизвикателство към одобрената Версайско-Вашингтонска система. През март 1933 година Бенито Мусолини предлага излаз от създалата се обстановка с концепцията Англия, Франция, Германия и Италия да подпишат съглашение за съдействие по всички интернационалните проблеми: европейски, международни, колониални. В предварителни договаряния държавните управления на четирите изричат кардинално единодушие с концепцията на Мусолини, въпреки тя да провокира и остри възражения на политици и общественици в Лондон и Париж, във Варшава и в други столици. Договорът за " единодушие и съдействие " се подписва на 7 юни 1933 година в Рим.
Само два месеца по-късно обаче немският външен министър декор Нойрат слага в ОН още веднъж настояването на своята страна - за пълноправие във въоръжаването. На 19 октомври 1933 година Германия напуща ОН. Римският контракт остава нератифициран, а Съюз на съветските социалистически републики става член на ОН.
Междувременно нацистите в Германия извършват стратегиите си за въоръжаване на страната. През пролетта на 1935 година Херман Гьоринг публично афишира съществуването на немска авиация. Специален указ на фюрера вкарва наложителна военна тегоба. През март 1935 година Англия и нацистка Германия подписват така наречен англо-германско морско съглашение. То позволява на Германия да има военноморски флот (ВМФ), еднакъв на 35% от надводния и 45% от подводния флот на Обединеното кралство.
През 1936 година Хитлер изпраща войски в Рейнската демилитаризирана зона и я приобщава, без да срещне каквато и да е опозиция. С окупацията на Рейн стратегическата основа за опозиция против Хитлер в Източна Европа изчезва.
Френският отговор на откритото милитаризиране на Германия е подписването през май 1935 година на контракт за взаимопомощ със Съветския съюз. Две седмици по-късно Съюз на съветските социалистически републики подписва сходен контракт с Чехословакия.
В същото време Англия се ориентира към политика на облекчаване на упоритостите на Германия за нейното укротяване. Невил Чембърлейн се надява да отдалечи немските ползи от самата Англия. Единственият открит съперник на политиката на отстъпки пред Хитлер в Обединеното кралство е Уинстън Чърчил. Подобно на всяко друго мнение и през днешния ден, той е охулван поради непримиримостта си към дейностите на Лондон.
През есента на 1937 година фюрерът разкрива, че ще приобщи немците от Австрия, Чехословакия и Полша към родината им. Лорд Халифакс, британски делегат, изслушва Хитлер и го твърди, че Англия ще разбере неговата философия. След тази среща Англия афишира, че Централна и Източна Европа не влизат в областта на английските ползи. От страна на Франция министър председателят Едуард Даладие се стреми към сплотяване с Германия, само че заобикаля заявки, които ще му основат проблеми с дребните европейски страни. Реално Франция няма различен избор - изоставена е от Лондон.
През 1935 година Италия прави експанзия против Абисиния. ОН още веднъж е безсилно. Англия и Франция афишират, че Абисиния е в областта на въздействие на Италия. Министрите на първите две страни одобряват скришен план-проект Хоуар-Аавал (декември 1935 г.) за разделянето на африканската страна.
В избухналата през 1936 година революция в Испания Германия и Италия се намесват все по-открито (на страната на ген. Франсиско Франко). Правителството на Народния фронт желае помощ от Съюз на съветските социалистически републики. А в азиатския континент през септември 1937 година Япония прави повторна експанзия против Китай. ОН се оказва некомпетентно да подсигурява суверенитета и правата на жертвите на експанзията, както и да приведе в деяние система на наказания.
През 1936 година в Берлин се подписва германско-италиански протокол, който оформя основаването на така наречен ос Рим-Берлин. Той планува автоматизирана военна помощ и съдействие.
В края на 1936 година Германия и Япония подписват Антикоминтерновски пакт за битка с комунистическите сили в света. През 1937 година към него се причислява Италия. Вече приказваме за оста Рим-Берлин-Токио. Две години по-късно към пакта се причисляват Унгария, Манджоу-Го и Испания. Западните демокрации, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики не съумяват да основат коалиция.
Първата от европейските страни, която губи независимостта си още преди започването на войната, е Австрия. За анексирането й в Германия е създаден проектът " Ото ", включващ подкрепяне на австрийските нацисти и заемането на високи държавни постове от тях. Париж се преценява с Лондон; Съюз на съветските социалистически републики реагира публично с нота, че това е " принуждение в центъра на Европа ". А Хитлер пристъпва към осъществяването на проекта " Грийн " ( " Зеленият " план). В Прага усещат тази опасност, защото след аншлуса границата на Чехословакия от юг е незащитена. При 14 730 000 население на Чехословакия, 3 230 000 са германци, които живеят основно в Судетската област. Правителството на президента Едуард Бенеш на вятъра търси помощта, обезпечена му с контракта с Франция.
През септември 1938 година Хитлер предявява намерено претенциите на Германия за Судетската област. В Мюнхен Чембърлейн поема тежката отговорност да убеди своите сътрудници от кабинета, своите френски съдружници и техните чехословашки съдружници, че Германия би трябвало неотложно да получи Судетската област.
Правителството на Чехословакия отстъпва пред натиска, откакто Полша отхвърля да пропусне Червената войска да помогне. На 21 септември Чърчил упреква държавните управления на Англия и Франция в цялостна капитулация пред нацизма и мятане на Чехословакия " в бърлогата на звяра ". Хитлер получава Судетите - територия от 28 600 км2, 1 милион чехи са обречени да живеят в нацистка Германия. Полша получава територия от 1700 км2, а Унгария - от 19 500 км2 с 500 хиляди унгарци и 272 хиляди словаци.
Жертването на Чехословакия се показва като гаранция за европейския и международен мир. Мюнхенското съглашение на процедура унищожава тази страна.
През декември 1938 година е подписана френско-германска декларация за добросъседски връзки, която гласи, че двете страни нямат неразрешени въпроси от териториален темперамент. Новата огромна война обаче се доближава все по-бързо. На 14 март 1939 година германците провокират основаване на " самостоятелна " словашка страна, а на 15 март заграбват останалите от тогавашната Чехословакия територии. От картата на Европа изчезва втора страна.
Мусолини дава заповед на войските си да атакуван Албания. На 12 април 1939 година от картата на Европа изчезва още една страна. Стреснати от развиването на експанзията, която сами са позволили, Англия и Франция дават гаранции на Полша и стартират в Москва договаряния със Съветския съюз.
Едва тогава идва времето на " Рибентроп - Молотов ". Пактът съдържа защитаван в загадка конфиденциален спомагателен протокол, с който Германия и Съюз на съветските социалистически републики се договарят при положение на териториални промени да поделят сферите си на въздействие в Полша, Литва и Бесарабия в Румъния, като дали Полша да остане обособена страна ще се взема решение съгласно развиването на събитията. Пактът " Рибентроп - Молотов " е една от последните изяви на дипломатическите совалки преди Втората международна война. Цената на тази война беше разрушена Европа и 57 млн. жертви. Нека не потъпкваме паметта им!
Б.а. При написването на публикацията са употребявани писания на проф. Милен Семков, проф. Христина Мирчева, Хенри Кисинджър, проф. Искра Баева.
Да погледнем историческите обстоятелства. Не би било ненужно в Екологичен потенциал също да се възползват от богатите исторически архиви от Втората международна война. Няма д навреди и един прочит на Оруел...
Историкът проф. Милен Семков назовава " дяволско " десетилетието преди Втората международна война. То стартира със международната икономическа рецесия, избухнала през 1929 година в Съединени американски щати, и доближава и Европа през 1930 година Първа се възползва от икономическата неразбория Япония. На 18 септември 1931 година японците стартират военни дейности в Манджурия - Североизточен Китай. Западът чака японска експанзия по отношение на Съюз на съветските социалистически републики и самата Япония поддържа тази заблуда. В същото време основава изкуствената страна Манджуо-Го. Обществото на народите (ОН) не осъжда Япония като агресор. Последната пък, през март 1933 година напуща ОН. Японската войска заплашва Пекин и държавното управление на китайския началник Чан Кайши подписва помирение, посредством което японската надмощие се задържа над Китай.
Както са предвиждали военните, демографите и други Германия изминава пътя от Версай до новата огромна война тъкмо за 20 години. От 1933 година нацистка Германия изисква да се отстранен военните клаузи на Версайския контракт и да получи пълноправие във въоръжаването. Германските претенции слагат западните страни в прекомерно неподходящо състояние, защото съставляват намерено предизвикателство към одобрената Версайско-Вашингтонска система. През март 1933 година Бенито Мусолини предлага излаз от създалата се обстановка с концепцията Англия, Франция, Германия и Италия да подпишат съглашение за съдействие по всички интернационалните проблеми: европейски, международни, колониални. В предварителни договаряния държавните управления на четирите изричат кардинално единодушие с концепцията на Мусолини, въпреки тя да провокира и остри възражения на политици и общественици в Лондон и Париж, във Варшава и в други столици. Договорът за " единодушие и съдействие " се подписва на 7 юни 1933 година в Рим.
Само два месеца по-късно обаче немският външен министър декор Нойрат слага в ОН още веднъж настояването на своята страна - за пълноправие във въоръжаването. На 19 октомври 1933 година Германия напуща ОН. Римският контракт остава нератифициран, а Съюз на съветските социалистически републики става член на ОН.
Междувременно нацистите в Германия извършват стратегиите си за въоръжаване на страната. През пролетта на 1935 година Херман Гьоринг публично афишира съществуването на немска авиация. Специален указ на фюрера вкарва наложителна военна тегоба. През март 1935 година Англия и нацистка Германия подписват така наречен англо-германско морско съглашение. То позволява на Германия да има военноморски флот (ВМФ), еднакъв на 35% от надводния и 45% от подводния флот на Обединеното кралство.
През 1936 година Хитлер изпраща войски в Рейнската демилитаризирана зона и я приобщава, без да срещне каквато и да е опозиция. С окупацията на Рейн стратегическата основа за опозиция против Хитлер в Източна Европа изчезва.
Френският отговор на откритото милитаризиране на Германия е подписването през май 1935 година на контракт за взаимопомощ със Съветския съюз. Две седмици по-късно Съюз на съветските социалистически републики подписва сходен контракт с Чехословакия.
В същото време Англия се ориентира към политика на облекчаване на упоритостите на Германия за нейното укротяване. Невил Чембърлейн се надява да отдалечи немските ползи от самата Англия. Единственият открит съперник на политиката на отстъпки пред Хитлер в Обединеното кралство е Уинстън Чърчил. Подобно на всяко друго мнение и през днешния ден, той е охулван поради непримиримостта си към дейностите на Лондон.
През есента на 1937 година фюрерът разкрива, че ще приобщи немците от Австрия, Чехословакия и Полша към родината им. Лорд Халифакс, британски делегат, изслушва Хитлер и го твърди, че Англия ще разбере неговата философия. След тази среща Англия афишира, че Централна и Източна Европа не влизат в областта на английските ползи. От страна на Франция министър председателят Едуард Даладие се стреми към сплотяване с Германия, само че заобикаля заявки, които ще му основат проблеми с дребните европейски страни. Реално Франция няма различен избор - изоставена е от Лондон.
През 1935 година Италия прави експанзия против Абисиния. ОН още веднъж е безсилно. Англия и Франция афишират, че Абисиния е в областта на въздействие на Италия. Министрите на първите две страни одобряват скришен план-проект Хоуар-Аавал (декември 1935 г.) за разделянето на африканската страна.
В избухналата през 1936 година революция в Испания Германия и Италия се намесват все по-открито (на страната на ген. Франсиско Франко). Правителството на Народния фронт желае помощ от Съюз на съветските социалистически републики. А в азиатския континент през септември 1937 година Япония прави повторна експанзия против Китай. ОН се оказва некомпетентно да подсигурява суверенитета и правата на жертвите на експанзията, както и да приведе в деяние система на наказания.
През 1936 година в Берлин се подписва германско-италиански протокол, който оформя основаването на така наречен ос Рим-Берлин. Той планува автоматизирана военна помощ и съдействие.
В края на 1936 година Германия и Япония подписват Антикоминтерновски пакт за битка с комунистическите сили в света. През 1937 година към него се причислява Италия. Вече приказваме за оста Рим-Берлин-Токио. Две години по-късно към пакта се причисляват Унгария, Манджоу-Го и Испания. Западните демокрации, Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики не съумяват да основат коалиция.
Първата от европейските страни, която губи независимостта си още преди започването на войната, е Австрия. За анексирането й в Германия е създаден проектът " Ото ", включващ подкрепяне на австрийските нацисти и заемането на високи държавни постове от тях. Париж се преценява с Лондон; Съюз на съветските социалистически републики реагира публично с нота, че това е " принуждение в центъра на Европа ". А Хитлер пристъпва към осъществяването на проекта " Грийн " ( " Зеленият " план). В Прага усещат тази опасност, защото след аншлуса границата на Чехословакия от юг е незащитена. При 14 730 000 население на Чехословакия, 3 230 000 са германци, които живеят основно в Судетската област. Правителството на президента Едуард Бенеш на вятъра търси помощта, обезпечена му с контракта с Франция.
През септември 1938 година Хитлер предявява намерено претенциите на Германия за Судетската област. В Мюнхен Чембърлейн поема тежката отговорност да убеди своите сътрудници от кабинета, своите френски съдружници и техните чехословашки съдружници, че Германия би трябвало неотложно да получи Судетската област.
Правителството на Чехословакия отстъпва пред натиска, откакто Полша отхвърля да пропусне Червената войска да помогне. На 21 септември Чърчил упреква държавните управления на Англия и Франция в цялостна капитулация пред нацизма и мятане на Чехословакия " в бърлогата на звяра ". Хитлер получава Судетите - територия от 28 600 км2, 1 милион чехи са обречени да живеят в нацистка Германия. Полша получава територия от 1700 км2, а Унгария - от 19 500 км2 с 500 хиляди унгарци и 272 хиляди словаци.
Жертването на Чехословакия се показва като гаранция за европейския и международен мир. Мюнхенското съглашение на процедура унищожава тази страна.
През декември 1938 година е подписана френско-германска декларация за добросъседски връзки, която гласи, че двете страни нямат неразрешени въпроси от териториален темперамент. Новата огромна война обаче се доближава все по-бързо. На 14 март 1939 година германците провокират основаване на " самостоятелна " словашка страна, а на 15 март заграбват останалите от тогавашната Чехословакия територии. От картата на Европа изчезва втора страна.
Мусолини дава заповед на войските си да атакуван Албания. На 12 април 1939 година от картата на Европа изчезва още една страна. Стреснати от развиването на експанзията, която сами са позволили, Англия и Франция дават гаранции на Полша и стартират в Москва договаряния със Съветския съюз.
Едва тогава идва времето на " Рибентроп - Молотов ". Пактът съдържа защитаван в загадка конфиденциален спомагателен протокол, с който Германия и Съюз на съветските социалистически републики се договарят при положение на териториални промени да поделят сферите си на въздействие в Полша, Литва и Бесарабия в Румъния, като дали Полша да остане обособена страна ще се взема решение съгласно развиването на събитията. Пактът " Рибентроп - Молотов " е една от последните изяви на дипломатическите совалки преди Втората международна война. Цената на тази война беше разрушена Европа и 57 млн. жертви. Нека не потъпкваме паметта им!
Б.а. При написването на публикацията са употребявани писания на проф. Милен Семков, проф. Христина Мирчева, Хенри Кисинджър, проф. Искра Баева.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ