Недостигът на лекарства – един предизвестен дефицит
Решим ли да си припомняме от кой момент у нас липсват медикаменти за всеобща приложимост, ще се върнем най-вече две-три години обратно, когато поради пандемията страните експортьорки на дейни съставки Китай и Индия се затвориха, производството беше нарушено, веригите на доставки прекратени и дефицитът на медикаменти в аптеките стана факт. Както към този момент знаем в тези две страни се създават над 90% от въпросните дейни съставки - евтина работна ръка и изнесено произвеждане.
Ако обаче се поинтересуваме за снабдяването с медикаменти от хронично болните, ще установим, че казусът надалеч не е в пандемията, тя по-скоро катализира в допълнение процеси, които у нас са факт от дълго време. Тези хора от години претърпяват с помощта на аптечния туризъм.
При последния си към този момент брифинг служебният здравен министър призна, че има дефицит на антибиотици, на хапчета и сиропи за намаление на температурата, даже на медикаменти за събаряне на кръвното. Към това можем умерено да прибавим и постоянно споменаваните пулмикорт и вентолин (въпреки изключителния внос), някои медикаменти за диабет, противосъсирващи лекарствени средства, медикаменти за онкоболни и така нататък описът е прекомерно дълъг.
След стабилен медиен писък в последните месеци на предходната година служебният екип на здравното министерство реагира шаблонно - сътвори работна група за решение на казуса с недостига на медикаменти. Тази група потвърди клишето, тествано в годините - в случай че искаш нещо да не се свърши, създай работна група.
След три брифинга пред постройката на здравното ведомство стана известно, че членовете на групата са били поканени да дадат своите оферти за превъзмогване на лекарствения недостиг. Какви са съответните оферти не стана напълно ясно, както не е ясно и какво свърши по предложенията им министерството. Новината, която излезе след няколкото съвещания бе, че е основан Специализиран съвет по надзор на лекарствоснабдяването, който ще следи цените и наличностите на медикаментите. Очевидно съветът не си прави работата.
Другото ненужно решение бе на медикаментите по лекарско наставление да бъде поставян специфичен код върху опаковката. Напълно безсмислено придвижване в случай, че има общоевропейска система за верификация и тя има такава функционалност. И по българското въвеждане на въпросната система може доста да се приказва, като се почне оттова, че тя е в ръцете на частни организации и Министерството на здравеопазването и ИАЛ са единствено сътрудници, и стигнем до въпроса, откакто тази система наблюдава влезлите в страната медикаменти, за какво не дава публична информация за това какъв брой от тях са излезли.
От няколко дни настойчиво ни залъгват, че казусът може да се реши с въвеждането на мобилно приложение, посредством което лекари и пациенти ще се осведомят дали и къде може да бъде закупено съответното лекарство. Интересно какъв е смисълът от следенето на нещо, което липсва.
Дотук имаме реплика на ограничения, които няма да решат казуса с недостига, тъй като аргументите са сложни, някои от тях са заложени още със основаването на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина през 2007 година, в който беше постановено за цена на медикамент, който ще бъде регистриран у нас, да се приема най-ниската в Европа. Това автоматизирано ориентира производителите и вносителите на медикаменти към експорт. И в този момент сме измежду страните, които генерират най-голям експорт на лекарствени артикули в Европа.
Може ли въпреки всичко да бъде решен казусът и регулацията в цените на медикаменти у нас да бъде естествена и да не накърнява нито пациентския, нито комерсиалния интерес? Възможно е, в случай че бяха основани положителни условия за паралелна търговия. Европейската комисия сътвори подобен механизъм по линия на свободното напредване на артикули. Тя дава право на търговци, които не са притежатели на позволения за приложимост, да внасят медикаменти или техни генерици (заместители на истинските артикули със същите лечебни свойства).
Само че у нас и с паралелната търговия има проблем. За да могат лекарите да назначават и аптеките да продават, медикаментите би трябвало да се изписват не с комерсиалното си название, а с интернационалните непатентни наименования (INN) (на база дейната съставка). Но софтуерните системи на всички участници в лекарствоснабдяването не са пригодени за това.
Така една опция за естествено контролиране на цените на медикаментите и компенсиране на дефицита на някои лекарства (според комерсиалната марка) е отнета.
В същото време у нас доплащането за медикаменти е най-високото в Европейския съюз - 42%. А и цените на препаратите без рецепта порастват, тъй като компенсират ниските цени, на които НЗОК заплаща медикаментите от Позитивния лист. Не без значение е фактъг, че у нас Данък добавена стойност върху медикаментите е измежду най-високите. В същото време Касата заплаща стотици хиляди лв. за скъпи лечения, за чиято успеваемост няма сериозна оценка.
Но да се върнем на " по-сериозните " ограничения, които бяха подхванати за прекъсване на износа на лекарства.
През 2021 година стартира да работи системата СЕСПА - един механизъм, който трябваше да разреши на страната да стопира износа на лекарствени артикули, за които има заплаха от дефицит. Според формулата, по която работи тази система, дефицит има, когато количествата от обещано лекарство са по-малко от 65% от нужните за облекчаване на потребностите на популацията за интервал от един месец, а за база се употребява средномесечното ползване на препарата през предходните 6 месеца.
В тази система данни подават всички по веригата на лекарствоснабдяването. Когато наличностите спаднат под въпросните 65%, износът се прекратява, а усилят ли се над избраната граница, още веднъж могат да бъдат изнасяни.
Само че и на тази система й беше открито слабото място и това стана причина за нестихващи разногласия и обвинявания сред търговците на едро и аптеките. От Асоциацията на притежателите на аптеки оповестиха, че в складовете на едро съзнателно се задържат лекарства - по този начин системата регистрира задоволителни наличия и разрешава експорт. В същото време медикаментите от складовете не стигат до аптеките или стигат единствено до тези аптеки, които са свързани с търговците на едро.
От аптечния отрасъл желаеха системата да им дава опция да наблюдават наличностите в складовете. Търговците на едро се опълчиха внезапно и в този момент лекари звънят в аптеките, с цел да питат какво да изписват, а от аптеките им дават отговор, че каквото и да изпишат при тях го няма. Всъщност Министерството на здравеопазването и Изпълнителната организация имат опция да реализират този надзор и разполагат с нужните механизми, само че кой знае за какво не го употребяват. По данни на СЕСПА у нас сега медикаментите с дефицит са 63, а съгласно аптекари над 300.
След инспекция в складовете на едро в края на предходната година здравният министър Меджидиев разгласи, че нарушаванията на търговците са толкоз незначителни, че не биха могли да бъдат причина за лекарствения недостиг. Само преди дни същият министър разгласи нова инспекция и се закани, че в случай че в складовете на едро бъдат открити количества от медикаменти, които липсват в аптеките, ще има доста строги ограничения, даже лишаване на лиценз. Малко късно и изненадващо поради скорошното му изказване, че нарушавания няма.
Другата нова мярка, която ни беше обявена, е, че ще се задействат вносители и производители на медикаменти у нас, с цел да бъдат обезпечени изчезналите лекарствени артикули. Защо чак в този момент, бихме могли да запитаме с съображение? Още в края на предходната година стана ясно, че упоменатият като главен производител на дейни съставки - Китай - подвига противоепидемичните ограничения. Като хора, обръгнали на " отваряне и затваряне ", можем да допуснем до какво ще докара това. Както и стана - заболеваемостта в страната със тактиката " нулев коронавирус ", с непреболедувало и неимунизирано в огромната си част население, има безотговорен растеж на заболелите от ковид. Вероятно няма човек, който би позволил, че това няма да се отрази на производството на медикаменти. Напротив, казусът в международен мащаб ще се задълбочава пред идните месеци и това не е никаква изненада.
Вярно е, че липса на медикаменти има и в Съединени американски щати, и в Европа, само че това не взема решение казуса на пациентите у нас. Още повече, че ние си влачим недъзи в лекарствоснабдяването от десетилетия.
Ако обаче се поинтересуваме за снабдяването с медикаменти от хронично болните, ще установим, че казусът надалеч не е в пандемията, тя по-скоро катализира в допълнение процеси, които у нас са факт от дълго време. Тези хора от години претърпяват с помощта на аптечния туризъм.
При последния си към този момент брифинг служебният здравен министър призна, че има дефицит на антибиотици, на хапчета и сиропи за намаление на температурата, даже на медикаменти за събаряне на кръвното. Към това можем умерено да прибавим и постоянно споменаваните пулмикорт и вентолин (въпреки изключителния внос), някои медикаменти за диабет, противосъсирващи лекарствени средства, медикаменти за онкоболни и така нататък описът е прекомерно дълъг.
След стабилен медиен писък в последните месеци на предходната година служебният екип на здравното министерство реагира шаблонно - сътвори работна група за решение на казуса с недостига на медикаменти. Тази група потвърди клишето, тествано в годините - в случай че искаш нещо да не се свърши, създай работна група.
След три брифинга пред постройката на здравното ведомство стана известно, че членовете на групата са били поканени да дадат своите оферти за превъзмогване на лекарствения недостиг. Какви са съответните оферти не стана напълно ясно, както не е ясно и какво свърши по предложенията им министерството. Новината, която излезе след няколкото съвещания бе, че е основан Специализиран съвет по надзор на лекарствоснабдяването, който ще следи цените и наличностите на медикаментите. Очевидно съветът не си прави работата.
Другото ненужно решение бе на медикаментите по лекарско наставление да бъде поставян специфичен код върху опаковката. Напълно безсмислено придвижване в случай, че има общоевропейска система за верификация и тя има такава функционалност. И по българското въвеждане на въпросната система може доста да се приказва, като се почне оттова, че тя е в ръцете на частни организации и Министерството на здравеопазването и ИАЛ са единствено сътрудници, и стигнем до въпроса, откакто тази система наблюдава влезлите в страната медикаменти, за какво не дава публична информация за това какъв брой от тях са излезли.
От няколко дни настойчиво ни залъгват, че казусът може да се реши с въвеждането на мобилно приложение, посредством което лекари и пациенти ще се осведомят дали и къде може да бъде закупено съответното лекарство. Интересно какъв е смисълът от следенето на нещо, което липсва.
Дотук имаме реплика на ограничения, които няма да решат казуса с недостига, тъй като аргументите са сложни, някои от тях са заложени още със основаването на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина през 2007 година, в който беше постановено за цена на медикамент, който ще бъде регистриран у нас, да се приема най-ниската в Европа. Това автоматизирано ориентира производителите и вносителите на медикаменти към експорт. И в този момент сме измежду страните, които генерират най-голям експорт на лекарствени артикули в Европа.
Може ли въпреки всичко да бъде решен казусът и регулацията в цените на медикаменти у нас да бъде естествена и да не накърнява нито пациентския, нито комерсиалния интерес? Възможно е, в случай че бяха основани положителни условия за паралелна търговия. Европейската комисия сътвори подобен механизъм по линия на свободното напредване на артикули. Тя дава право на търговци, които не са притежатели на позволения за приложимост, да внасят медикаменти или техни генерици (заместители на истинските артикули със същите лечебни свойства).
Само че у нас и с паралелната търговия има проблем. За да могат лекарите да назначават и аптеките да продават, медикаментите би трябвало да се изписват не с комерсиалното си название, а с интернационалните непатентни наименования (INN) (на база дейната съставка). Но софтуерните системи на всички участници в лекарствоснабдяването не са пригодени за това.
Така една опция за естествено контролиране на цените на медикаментите и компенсиране на дефицита на някои лекарства (според комерсиалната марка) е отнета.
В същото време у нас доплащането за медикаменти е най-високото в Европейския съюз - 42%. А и цените на препаратите без рецепта порастват, тъй като компенсират ниските цени, на които НЗОК заплаща медикаментите от Позитивния лист. Не без значение е фактъг, че у нас Данък добавена стойност върху медикаментите е измежду най-високите. В същото време Касата заплаща стотици хиляди лв. за скъпи лечения, за чиято успеваемост няма сериозна оценка.
Но да се върнем на " по-сериозните " ограничения, които бяха подхванати за прекъсване на износа на лекарства.
През 2021 година стартира да работи системата СЕСПА - един механизъм, който трябваше да разреши на страната да стопира износа на лекарствени артикули, за които има заплаха от дефицит. Според формулата, по която работи тази система, дефицит има, когато количествата от обещано лекарство са по-малко от 65% от нужните за облекчаване на потребностите на популацията за интервал от един месец, а за база се употребява средномесечното ползване на препарата през предходните 6 месеца.
В тази система данни подават всички по веригата на лекарствоснабдяването. Когато наличностите спаднат под въпросните 65%, износът се прекратява, а усилят ли се над избраната граница, още веднъж могат да бъдат изнасяни.
Само че и на тази система й беше открито слабото място и това стана причина за нестихващи разногласия и обвинявания сред търговците на едро и аптеките. От Асоциацията на притежателите на аптеки оповестиха, че в складовете на едро съзнателно се задържат лекарства - по този начин системата регистрира задоволителни наличия и разрешава експорт. В същото време медикаментите от складовете не стигат до аптеките или стигат единствено до тези аптеки, които са свързани с търговците на едро.
От аптечния отрасъл желаеха системата да им дава опция да наблюдават наличностите в складовете. Търговците на едро се опълчиха внезапно и в този момент лекари звънят в аптеките, с цел да питат какво да изписват, а от аптеките им дават отговор, че каквото и да изпишат при тях го няма. Всъщност Министерството на здравеопазването и Изпълнителната организация имат опция да реализират този надзор и разполагат с нужните механизми, само че кой знае за какво не го употребяват. По данни на СЕСПА у нас сега медикаментите с дефицит са 63, а съгласно аптекари над 300.
След инспекция в складовете на едро в края на предходната година здравният министър Меджидиев разгласи, че нарушаванията на търговците са толкоз незначителни, че не биха могли да бъдат причина за лекарствения недостиг. Само преди дни същият министър разгласи нова инспекция и се закани, че в случай че в складовете на едро бъдат открити количества от медикаменти, които липсват в аптеките, ще има доста строги ограничения, даже лишаване на лиценз. Малко късно и изненадващо поради скорошното му изказване, че нарушавания няма.
Другата нова мярка, която ни беше обявена, е, че ще се задействат вносители и производители на медикаменти у нас, с цел да бъдат обезпечени изчезналите лекарствени артикули. Защо чак в този момент, бихме могли да запитаме с съображение? Още в края на предходната година стана ясно, че упоменатият като главен производител на дейни съставки - Китай - подвига противоепидемичните ограничения. Като хора, обръгнали на " отваряне и затваряне ", можем да допуснем до какво ще докара това. Както и стана - заболеваемостта в страната със тактиката " нулев коронавирус ", с непреболедувало и неимунизирано в огромната си част население, има безотговорен растеж на заболелите от ковид. Вероятно няма човек, който би позволил, че това няма да се отрази на производството на медикаменти. Напротив, казусът в международен мащаб ще се задълбочава пред идните месеци и това не е никаква изненада.
Вярно е, че липса на медикаменти има и в Съединени американски щати, и в Европа, само че това не взема решение казуса на пациентите у нас. Още повече, че ние си влачим недъзи в лекарствоснабдяването от десетилетия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ