Калина Андролова: България дълго и ярко ще помни ПП. Няма такъв брутален куклен театър!
Реших и аз най-сетне да видя какво толкоз доста е написала Лена на страницата си, че цялата страна това разисква. Зашеметително е да наблюдаваш над 3 хиляди души, които желаят и имат вяра, че Лена може да е министър председател.
Нашият народ заслужава хищниците, които покълват на почвата на съвкупната нелепост. Хищниците нямат страсти, те прибират, нанасят вреда и не престават. Психолозите го назовават " плосък афект ". Съвсем индиферентно представителите на Политическа партия запретнаха ръкави да опустошат страната без грам отговорност, без нито секунда чувство за виновност какво ще понесе нацията след тях. Хищниците не могат да разграничават вярно от погрешно. Те работят и мислят в диапазона " бърза изгода ". Манипулирането на другите е главно умеене за хищника. Защото той заблуждава, източва, изчезва.
България дълго и блестящо ще помни Политическа партия. Особено пък, в случай че се върнат във властта още веднъж, с цел да си довършат дилемите, както те се показват. Няма подобен жесток куклен спектакъл! Мислех си, че откогато си затворихме блоковете 3 и 4 на АЕЦ без причина, откогато направихме най-крадливата и некадърна приватизация на държавните активи и по този начин създадохме най-неграмотните и културно най-бедните бизнес елити, откогато деградирахме образованието до степен, че излизащите от университета да стряскат с граматическите си неточности, откогато дадохме медиите, телекомуникациите и някои значими концесии на външни " наставници и контрольори "... мислех си, че нищо невменяемо към този момент не би могло да ни се случи, и, че да, мизернички сме, само че най-малко към този момент не сме чак толкоз безобразно глупави... Уви, грубо съм се лъгала.
Явно съвкупното разбиране народ не може да натрупа опит. Опитът е категория на персоналното познание. Всяко потомство би трябвало да преживее своята груба машинация, би трябвало да приветства своите нови хищници, би трябвало да осъзнае своята социална загуба. И, тъкмо, когато се раздели с лековерността си, да посрещне хищниците на своите деца... На това някои му викат кръговрат. При нас повече наподобява на Брауново придвижване. Нищо, огромно нищо, по-малко нищо, очакване за нещо и най-после отново нищо.
Нашият народ заслужава хищниците, които покълват на почвата на съвкупната нелепост. Хищниците нямат страсти, те прибират, нанасят вреда и не престават. Психолозите го назовават " плосък афект ". Съвсем индиферентно представителите на Политическа партия запретнаха ръкави да опустошат страната без грам отговорност, без нито секунда чувство за виновност какво ще понесе нацията след тях. Хищниците не могат да разграничават вярно от погрешно. Те работят и мислят в диапазона " бърза изгода ". Манипулирането на другите е главно умеене за хищника. Защото той заблуждава, източва, изчезва.
България дълго и блестящо ще помни Политическа партия. Особено пък, в случай че се върнат във властта още веднъж, с цел да си довършат дилемите, както те се показват. Няма подобен жесток куклен спектакъл! Мислех си, че откогато си затворихме блоковете 3 и 4 на АЕЦ без причина, откогато направихме най-крадливата и некадърна приватизация на държавните активи и по този начин създадохме най-неграмотните и културно най-бедните бизнес елити, откогато деградирахме образованието до степен, че излизащите от университета да стряскат с граматическите си неточности, откогато дадохме медиите, телекомуникациите и някои значими концесии на външни " наставници и контрольори "... мислех си, че нищо невменяемо към този момент не би могло да ни се случи, и, че да, мизернички сме, само че най-малко към този момент не сме чак толкоз безобразно глупави... Уви, грубо съм се лъгала.
Явно съвкупното разбиране народ не може да натрупа опит. Опитът е категория на персоналното познание. Всяко потомство би трябвало да преживее своята груба машинация, би трябвало да приветства своите нови хищници, би трябвало да осъзнае своята социална загуба. И, тъкмо, когато се раздели с лековерността си, да посрещне хищниците на своите деца... На това някои му викат кръговрат. При нас повече наподобява на Брауново придвижване. Нищо, огромно нищо, по-малко нищо, очакване за нещо и най-после отново нищо.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ