Защо референдум за еврото би бил незаконен?
Решението на Народното събрание да отхвърли предлагането за народен референдум, който да отсрочи приемането на еврото в България до 2043 година е вярно и не нарушава Конституцията. Това виждане пази и обосновава , съобщава Лекс.
Конституционен съд беше сезиран от депутатите от „ Възраждане “ и Има Такъв Народ откакто на 7 юли 2023 година Народното събрание отхвърли да се провежда референдум. Инициативата за него беше на „ Възраждане “, бяха събрани 400 000 подписа, а въпросът беше дефиниран по следния метод: „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? “.
В мнението си до Конституционен съд Висшият адвокатски съвет отхвърля всички доводи за противоконституционност на отхвърли за осъществяване на референдум с този въпрос. Първият беше процедурен – че депутатите в действителност не са дали своят вот „ срещу “ провеждането на референдум, а „ срещу “ мнението на правната комисия, с което се отхвърля предлагането за организирането му.
„ Несъстоятелно е изказванието по настояването, че действителната воля на народните представители, взели оспореното решение, е била опорочена, тъй като при гласуването за тях не е било ясно какво тъкмо поддържат или отхвърлят – самото предложение на инициативния комитет за производство на народен референдум или отрицателното мнение по това предложение на Комисията по правни въпроси “, декларира ВАдС.
И акцентира: „ Самите вносители на настояването в Конституционния съд не спорят, че в качеството си на народни представители са измежду малцинството, което е подкрепило предлагането на Инициативния комитет, т.е. доста добре са осъзнавали защо тъкмо се гласоподава “.
Адвокатурата припомня, че в пленарната зала не се гласоподават мненията на парламентарните комисии, които са помощни органи на Народното събрание, а съответното предложение, по което се взема решение.
Становището на Висшия адвокатски съвет е подписано от неговия ръководител юрист Ивайло Дерменджиев.
От „ Възраждане “ и Има Такъв Народ настояват пред Конституционен съд, че Народното събрание е бил задължен да вземе решение за производство на референдум, защото поставеният въпрос бил явен и категоричен и подписката за него има над 400 000 подписа на български жители с изборни права.
„ Позицията на вносителите обаче сочи на непознаване или недоумение на основополагащи конституционни разпореждания, чиито смисъл е оголен в досегашната процедура на Конституционния съд “, декларира ВАдС.
Адвокатурата припомня, че България е парламентарна република и по никакъв метод не може да бъде ограничавано правото на Народното събрание авансово да преценя всъщност дали вследствие на провеждането на оферти референдум може да бъдат повредени устоите на Конституцията и салдото на конституционните полезности.
Адвокатурата показва, че нормативната основа за отменяне на референдума е Закона за директното присъединяване на жителите във властта и локалното самоуправление (ЗПУГДВМС), съгласно който референдум по въпроси, уредени в подписани от Република България интернационалните контракти, може да се създава единствено преди тяхната ратификация.
В мнението се припомня, че с присъединението си към Европейския съюз през 2005 година България стана страна по Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС) и се е декларирала като претендент за приемане на еврото, като в тази тенденция е изразена ясна и безапелационна воля.
Конституционен съд беше сезиран от депутатите от „ Възраждане “ и Има Такъв Народ откакто на 7 юли 2023 година Народното събрание отхвърли да се провежда референдум. Инициативата за него беше на „ Възраждане “, бяха събрани 400 000 подписа, а въпросът беше дефиниран по следния метод: „ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена публична валута в България до 2043 година? “.
В мнението си до Конституционен съд Висшият адвокатски съвет отхвърля всички доводи за противоконституционност на отхвърли за осъществяване на референдум с този въпрос. Първият беше процедурен – че депутатите в действителност не са дали своят вот „ срещу “ провеждането на референдум, а „ срещу “ мнението на правната комисия, с което се отхвърля предлагането за организирането му.
„ Несъстоятелно е изказванието по настояването, че действителната воля на народните представители, взели оспореното решение, е била опорочена, тъй като при гласуването за тях не е било ясно какво тъкмо поддържат или отхвърлят – самото предложение на инициативния комитет за производство на народен референдум или отрицателното мнение по това предложение на Комисията по правни въпроси “, декларира ВАдС.
И акцентира: „ Самите вносители на настояването в Конституционния съд не спорят, че в качеството си на народни представители са измежду малцинството, което е подкрепило предлагането на Инициативния комитет, т.е. доста добре са осъзнавали защо тъкмо се гласоподава “.
Адвокатурата припомня, че в пленарната зала не се гласоподават мненията на парламентарните комисии, които са помощни органи на Народното събрание, а съответното предложение, по което се взема решение.
Становището на Висшия адвокатски съвет е подписано от неговия ръководител юрист Ивайло Дерменджиев.
От „ Възраждане “ и Има Такъв Народ настояват пред Конституционен съд, че Народното събрание е бил задължен да вземе решение за производство на референдум, защото поставеният въпрос бил явен и категоричен и подписката за него има над 400 000 подписа на български жители с изборни права.
„ Позицията на вносителите обаче сочи на непознаване или недоумение на основополагащи конституционни разпореждания, чиито смисъл е оголен в досегашната процедура на Конституционния съд “, декларира ВАдС.
Адвокатурата припомня, че България е парламентарна република и по никакъв метод не може да бъде ограничавано правото на Народното събрание авансово да преценя всъщност дали вследствие на провеждането на оферти референдум може да бъдат повредени устоите на Конституцията и салдото на конституционните полезности.
Адвокатурата показва, че нормативната основа за отменяне на референдума е Закона за директното присъединяване на жителите във властта и локалното самоуправление (ЗПУГДВМС), съгласно който референдум по въпроси, уредени в подписани от Република България интернационалните контракти, може да се създава единствено преди тяхната ратификация.
В мнението се припомня, че с присъединението си към Европейския съюз през 2005 година България стана страна по Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС) и се е декларирала като претендент за приемане на еврото, като в тази тенденция е изразена ясна и безапелационна воля.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ