Решението на Хърватия да стане 20-ият член на еврозоната през

Решението на Хърватия да стане 20-ият член на еврозоната през януари е довело до по-високи цени на кафето и на фризьорските услуги. Общите разноски за живот обаче съвсем не са се помръднали.   Това споделя пред Financial Times шефът на централната банка на Хърватия Борис Вуйчич. Той отхвърля недоволствата, че въвеждането на еврото е предиздвикало бизнеса да усили доста цените си, заявявайки, че повишението е с " малко ".   " Вече можем да кажем с убеденост, че въздействието на въвеждането на еврото върху цените не беше доста ", споделя Вуйчич за FT, като прибавя, че покачването на цените е най-вече 0,4 процентни пункта.   Когато други страни одобряваха еврото, това постоянно водеше до гръмък митинг от страна на потребителите, които твърдяха, че бизнесът го употребява като опрощение с цел да увеличи цените, отбелязва изданието.    Критиците в Германия измислиха думата " Teuro ", с цел да опишат явлението,  употребявайки асоциацията с „ teuer “, което значи „ скъпо “ на немски.   Подобна е историята и в Хърватия, която се причисли към блока в миг, когато инфлацията към този момент беше на двуцифрени равнища.   Страната е по-бедна от доста европейски страни - брутният ѝ вътрешен артикул на глава от популацията е на половина от междинния за Европейски Съюз през 2021 година, съгласно   Световната банка. Това значи, че хората са доста по-чувствителни към на повишението на цените, разяснява FT.

Осъзнавайки риска от публични раздори, министърът на стопанската система на страната Давор Филипович предизвести търговците на дребно да не " се пробват да мамят хърватските жители ".   През първите две седмици от потреблението на еврото инспекторите постановиха наказания за общо 234 000 евро безпричинно повишаване на цените. Правителството също по този начин ограничи цената на осем артикули от първа нужда - от захар до пиле, изисквайки магазините да демонстрират цената на стоките както в куни, по този начин и в евро до края на тази година.   Централната банка следи цените на заведенията за хранене и кафенетата посредством " web-scraping " на данните от Wolt, услуга за доставка, и ревизира измененията в онлайн цените на хиляди други продукти.   Само 10% от цените на огромните търговци на дребно са се повишили след въвеждането на еврото, 25% са спаднали, а 65% са останали без смяна, съгласно блог изявления на чиновници на Хърватската централна банка и ЕЦБ, отбелязва още FT.

Вуйчич, който отпразнува плавното стартиране на валутата с целия личен състав на банката с шампанско към торта с формата на еврото, съобщи, че някои от най-големите нараствания на цените са били във фризьорските салони и кафенетата. " Това са местата, където хората с право усещат покачване на цените ", споделя той.   Официални лица обаче са открили, че някои увеличени цени през януари са били поправени надолу няколко седмици по-късно. " Тези, които усилиха цените прекалено много, схванаха, че хората не желаят да купуват и започнаха да понижават. "   Пазарите са " към момента живи и към момента работят ", споделя още Вуйчич.   Еврото се търгуваше на равнище от 7,5 куни преди прекосяването към общата валута.

Преди промяната хърватските търговци на дребно ценообразуваха множеството продукти на психически по-атрактивни цени, като да вземем за пример 9,99 куни. Едно от огромните терзания беше, че след промяната тези цени ще бъдат закръглени към по-скъпа цена, като да вземем за пример 1,39 евро. Централната банка обаче откри, че единствено стеснен брой търговци на дребно са употребявали този трик.   Въпреки това потребителските групи не са уверени от тези данни. Шест от тях основават плана " скришен покупател " за следене на цената на 55 артикули и услуги след прекосяването към еврото и са откриват доказателства за закръгляване на цените и за внезапно нарастване.   Таня Попович Филипович от CEIP, една от тези шест групи, разяснява, че доста хървати възприемат " отрицателен имидж " на еврото, свързвайки го с инфлацията, а резултатите от плана " доказават, че опасенията на жителите за нарастването на цените след въвеждането на еврото като публична валута са оправдани ".   По думите на Филипови някои фризьорски и козметични услуги (като педикюрът конкретно), проследени от секрети купувачи, са коствали с 25%  повече след въвеждане на еврото. Цената на 1 кг ориз се е повишила с 14% сред декември и януари, до момента в който 1 кг картофи съвсем се е удвоил от ноември до януари, а цената на кофичка кисело мляко се е повишила с една четвърт.