Защо бутат Грузия по украинския сценарии
Република Грузия е една от някогашните 15 федеративни субекта на Съюз на съветските социалистически републики. Нейните връзки с централната власт в Москва в последните месеци на руската федерация не бяха цветущи. Още на 17-ти март 1991 година по време на референдума за опазване на Съветския съюз, Грузия, дружно с Литва, Латвия, Естония, Армения и Молдова отхвърля да взе участие и малко по-късно афишира самостоятелност. Впрочем, в реда на нещата е да се уточни, че останалите републики: Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан и Киргизстан гласоподават с голямо болшинство за запазването на Съюз на съветските социалистически републики като “обновена федерация на равнопоставени суверенни републики, в която правата и свободите на хората от всяка народност ще бъдат равно обезпечени “. Исторически видяно нещата не се развиват по отношение на резултатите от референдума и Съюза се разпада на 15 суверенни страни.
Но в случай че се върнем на връзките в постсъветското пространство след 1991г. сред Русия и Грузия, те са или намерено враждебни или неутрални. Дъното беше войната от 1-ви до 16-ти август 2008, когато след настойчиво гледище от американска страна Грузия да стартира договаряния за участие в НАТО, започнаха пограничните произшествия. Кой е почнал военните дейности пръв, надали ще се разбере, само че резултатът беше стотици ранени и убити за няколко дни. Тогава на власт беше несъмнено най-антируското държавно управление подкрепено от президента Михаил Саакашвили, който тъкмо като Зеленски, пристигна на власт в Грузия с обещания за мир и разцвет, а вместо това докара война и бедност на народа си, както и териториални загуби. Нещо повече, по време на режима на Саакашвили, Грузия се трансформира в страната с най-вече пандизчии (много от тях по политически причини) в Европа. Радио Свобода в собствен материал оприличи режима по следния метод: Това докара до неизбежната поява на придвижването Грузинска фантазия, която се трансформира в главната опозиционна партия на Саакашвили и неговите съдружници.
След териториалните загуби и политическата деструкция, последваха години на напрежения сред Русия и Грузия и скъсването на всевъзможни дипломатически и търговски връзки. Грузия, която беше изоставена от своите западни настойници и пострада стопански откакто съветския пазар беше затворен за нейните виновност, минерални води, селскостопанска стока и други, а съветските туристи стопираха почивките си в курорти като Батуми, беше вкарана в политическа и икономическа невъзможност. Последва отрезвителна оценка на вътрешната и външна политика на страната и топене на връзките с Русия, чиято кулминационна точка пристигна по време на второто държавно управление на Гарибашвили и настоящото на Иракли Кобахидзе от Грузинска фантазия, когато се възвърнаха постоянни полети сред двете страни и границите бяха отворени още веднъж.
В подтекста на настоящия украински спор едно нещо прави усещане - опозицията в Грузия, формирана от повече от 15 партии, се засилва с непрекъснати всеобщи митинги и то в случай, че държавното управление не взима никаква страна в спора сред Русия и Украйна, а се придържа (поне официално) към неутралитет, макар че целия свят знае, че за Украйна се бият грузински “ “. Една от формалните аргументи за всеобщите надигания е проектозаконът на ръководещото болшинство за задграничните сътрудници. Той изисква от неправителствените организации, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се записват като сътрудници на задгранично въздействие. Опозицията незабавно брандира текста като “ “, единствено тъй като сходен съществува в Русия. Западните медии, които отразяват събитията, оприличават проектозакона като “ “. Изниква въпросът: Ако получаваш пари от непознато държавно управление (държава) и в случай че посредством Неправителствени организации се опитваш да влияеш на публичния и политически живот в друга суверенна страна, тогава какъв си? Логично, а и правно видяно отговорът е единствено един: “ “.
Впрочем сходен текст има и в една друга страна. Той е под наименованието “ “, а страната се споделя Съединени американски щати. Приет е през далечната 1938 година и изисква следното: “. В своето естество, законът е сходен на грузинския. Защо тогава сходен закон на американския се преглежда като подкопаващ свободата в Грузия? Защо това е повода за всеобщи митинги, подкрепяни от същите тези НПО-та? Защо западните медии мълчат за американския закон, а сочат с пръст грузинския? Отговорът е доста явен. Определени страни са си присвоили монополът за налагане на разбирането за народна власт над други.
Под предлог на борба за демокрацията в Грузия, идващите стъпки на опозицията ще бъдат да се опитат по всякакъв начин да съборят предварително постоянното грузинско държавно управление на Иракли Кобахидзе и това да им даде предимство в идните парламентарни избори през Октомври 2024 година Впрочем, в грузинския политически живот към този момент е имало сходни разтърсвания като да вземем за пример Розовата гражданска война през 2003 година, когато Михаил Саакашвили съобщи своя политически наставник Едуард Шевернадзе и го смъкна от власт. Розовата гражданска война беше проведена интензивно от задгранични НПО-та. Както през 2003-та, по този начин и в този момент, Грузия ще бъде обект на непознато вмешателство за да се отслаби Русия, а претекста ще бъдат евроатлантическите полезности. Дано единствено цената не бъде платена от изстрадалия грузински народ.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед37903Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед39198Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед82127Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед36136Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед51741Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед554140Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна война
Но в случай че се върнем на връзките в постсъветското пространство след 1991г. сред Русия и Грузия, те са или намерено враждебни или неутрални. Дъното беше войната от 1-ви до 16-ти август 2008, когато след настойчиво гледище от американска страна Грузия да стартира договаряния за участие в НАТО, започнаха пограничните произшествия. Кой е почнал военните дейности пръв, надали ще се разбере, само че резултатът беше стотици ранени и убити за няколко дни. Тогава на власт беше несъмнено най-антируското държавно управление подкрепено от президента Михаил Саакашвили, който тъкмо като Зеленски, пристигна на власт в Грузия с обещания за мир и разцвет, а вместо това докара война и бедност на народа си, както и териториални загуби. Нещо повече, по време на режима на Саакашвили, Грузия се трансформира в страната с най-вече пандизчии (много от тях по политически причини) в Европа. Радио Свобода в собствен материал оприличи режима по следния метод: Това докара до неизбежната поява на придвижването Грузинска фантазия, която се трансформира в главната опозиционна партия на Саакашвили и неговите съдружници.
След териториалните загуби и политическата деструкция, последваха години на напрежения сред Русия и Грузия и скъсването на всевъзможни дипломатически и търговски връзки. Грузия, която беше изоставена от своите западни настойници и пострада стопански откакто съветския пазар беше затворен за нейните виновност, минерални води, селскостопанска стока и други, а съветските туристи стопираха почивките си в курорти като Батуми, беше вкарана в политическа и икономическа невъзможност. Последва отрезвителна оценка на вътрешната и външна политика на страната и топене на връзките с Русия, чиято кулминационна точка пристигна по време на второто държавно управление на Гарибашвили и настоящото на Иракли Кобахидзе от Грузинска фантазия, когато се възвърнаха постоянни полети сред двете страни и границите бяха отворени още веднъж.
В подтекста на настоящия украински спор едно нещо прави усещане - опозицията в Грузия, формирана от повече от 15 партии, се засилва с непрекъснати всеобщи митинги и то в случай, че държавното управление не взима никаква страна в спора сред Русия и Украйна, а се придържа (поне официално) към неутралитет, макар че целия свят знае, че за Украйна се бият грузински “ “. Една от формалните аргументи за всеобщите надигания е проектозаконът на ръководещото болшинство за задграничните сътрудници. Той изисква от неправителствените организации, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се записват като сътрудници на задгранично въздействие. Опозицията незабавно брандира текста като “ “, единствено тъй като сходен съществува в Русия. Западните медии, които отразяват събитията, оприличават проектозакона като “ “. Изниква въпросът: Ако получаваш пари от непознато държавно управление (държава) и в случай че посредством Неправителствени организации се опитваш да влияеш на публичния и политически живот в друга суверенна страна, тогава какъв си? Логично, а и правно видяно отговорът е единствено един: “ “.
Впрочем сходен текст има и в една друга страна. Той е под наименованието “ “, а страната се споделя Съединени американски щати. Приет е през далечната 1938 година и изисква следното: “. В своето естество, законът е сходен на грузинския. Защо тогава сходен закон на американския се преглежда като подкопаващ свободата в Грузия? Защо това е повода за всеобщи митинги, подкрепяни от същите тези НПО-та? Защо западните медии мълчат за американския закон, а сочат с пръст грузинския? Отговорът е доста явен. Определени страни са си присвоили монополът за налагане на разбирането за народна власт над други.
Под предлог на борба за демокрацията в Грузия, идващите стъпки на опозицията ще бъдат да се опитат по всякакъв начин да съборят предварително постоянното грузинско държавно управление на Иракли Кобахидзе и това да им даде предимство в идните парламентарни избори през Октомври 2024 година Впрочем, в грузинския политически живот към този момент е имало сходни разтърсвания като да вземем за пример Розовата гражданска война през 2003 година, когато Михаил Саакашвили съобщи своя политически наставник Едуард Шевернадзе и го смъкна от власт. Розовата гражданска война беше проведена интензивно от задгранични НПО-та. Както през 2003-та, по този начин и в този момент, Грузия ще бъде обект на непознато вмешателство за да се отслаби Русия, а претекста ще бъдат евроатлантическите полезности. Дано единствено цената не бъде платена от изстрадалия грузински народ.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед37903Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед39198Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед82127Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед36136Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед51741Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед554140Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна война
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ