Димитър Тасев: Журналистиката не е професия за пари и слава
Репортерът на bTV Димитър Тасев e измежду 16-те най-успешни спортни публицисти на планетата за 2020-а в категория Video Athlete Profile, в влиятелната годишна ранглиста на Международната асоциация на спортните публицисти (AIPS). Материалът, с който Димитър Тасев притегли вниманието на журито на AIPS и с помощта на който мина първия и втория кръг на номинациите всред стотици претенденти от всички точки на света, е отдаден на българската звезда в леката атлетика – вдъхновяващата Ивет Лалова.
Спортният кореспондент отговори с усмивка на въпросите на уеб страницата – вижте фрагмент от изявлението с него:
Да надникнем при започване на твоята кариера… Защо реши да се занимаваш със спортна публицистика и имаше ли съмнения при избора на пътя, по който си поел?
Никога не съм имал съмнения с какво желая да се занимавам. Винаги съм знаел, че ще бъда част от спорта. Като дребен не съм мечтал да бъда пожарникар, служител на реда или класическите специалности, за които множеството деца приказват. За мен беше спорт и нищо друго. Вкъщи постоянно спортните събития са били на респект. И когато разбрах, че няма да стана добър лекоатлет – да вляза в публицистиката беше натурален развой.
От дребен се интересувам от резултати, достижения, истории към спорта и по този начин започнах със стаж в Дарик, след това с различен стаж в bTV и към този момент 10 години съм на това бюро, на което бях и тогава. Все още толкоз любопитен, както първоначално, и благополучен, че всеки ден имам опция да се развъртвам.
За да си изявен състезателен публицист, би трябвало ли да си бил състезател? Плюсове и минуси на тази конфигурация… А кой е твоят обичан спорт?
Атлетиката. Това е спорт, който ме плени още от дете, и от който не мога да се откъсна към момента. Близо десетилетие упражнявах доста интензивно, състезавах се, по-късно се дипломирах като треньор в НСА и в този момент пиша дисертация за междинни и дълги бягания в Академията.
Това, дали този ми опит ме е направил по-добър в публицистиката – не мога да кажа. Със сигурност, обаче съм построил качества, които в случай че не тренираш съсредоточено – няма по какъв начин да придобиеш.
Иначе несъмнено е добре да си пробвал това, за което приказваш, коментираш и задаваш въпроси, само че е по-важно да подхождаш с почитание, схващане и интерес към тематиката, която отразяваш.
В България май е рисково да се упражнява твоята специалност, като се има поради премеждията през които си преминал…
В спорта има големи ползи. Това е страховит бизнес в международен мащаб. Много е хубаво да отрязваш свежи, готини, положителни спортисти, които реализират мощни резултати и печелят надпревари, само че това е единствено едната страна на монетата.
За страдание, уредените мачове, допинг свадите, корупцията, непрозрачното консумиране на пари също са част от спорта и част от нашата работа. Ние би трябвало да питаме, да се интересуваме и да търсим истината – това е в основата на специалността.
Аз постоянно имам податливост да демонстрирам нездраво любознание в тези тематики и съчетано с вродената ми непоносимост към несправедливости съм попадал в …така да кажем необикновени обстановки и то не веднъж, само че това е част от страстта на публицистиката на терен. Трябва да ти е доста забавно, да имаш вътрешна нужда да го правиш. Тази специалност не е за пари и популярност.
За да направиш същински материал за прочут състезател, би трябвало влезеш под кожата му, да влезеш в неговия свят? Как успяваш? Какви са твоите наблюдения върху техния персонален живот?
Уважение, почит и примирение пред техните достижения и техния труд. Това се пробвам да покажа, когато отивам при сполучлив състезател. Повечето хора си мислят, че огромните спортисти вършат почти по 10 лицеви опори дневно, по-късно почиват добре и към този момент са първенци, единствено тъй като са надарени.
Не – всеки един сполучлив състезател жертва доста – порядъчен е и всеки ден заплаща цената на медалите.
Винаги, когато отбелязвам мощен състезател желая да му покажа, че отивам при него преди всичко, тъй като го почитам и одобрявам това, което прави, и на второ – тъй като в действителност ми е забавно по какъв начин и за какво го прави. Тръгнеш ли поради това, че би трябвало или че ще има рейтинг - си до там …
А по какъв начин са нещата в твоя персонален свят? Какво ще ни разкажеш за него? Кои са твоите дребни гъдели в всекидневието?
В последно време съм удовлетворен, че открих оптималния баланс сред работата и персоналния живот. Нашият продуцент Влади Лазарова сътвори страховит дух в малкия екран, направи атмосферата в спортната редакция чудесна и това оказва помощ на всички. Удовлетворен съм от това какво върша и по какъв начин минават дните ми. Заобиколен съм от хора, които ме въодушевяват. Обичам, усещам се обичан. Имам цели, мечти… какво повече му би трябвало на човек?! (усмихва се)
Цялото изявление с Димитър Тасев можете да прочете .
Спортният кореспондент отговори с усмивка на въпросите на уеб страницата – вижте фрагмент от изявлението с него:
Да надникнем при започване на твоята кариера… Защо реши да се занимаваш със спортна публицистика и имаше ли съмнения при избора на пътя, по който си поел?
Никога не съм имал съмнения с какво желая да се занимавам. Винаги съм знаел, че ще бъда част от спорта. Като дребен не съм мечтал да бъда пожарникар, служител на реда или класическите специалности, за които множеството деца приказват. За мен беше спорт и нищо друго. Вкъщи постоянно спортните събития са били на респект. И когато разбрах, че няма да стана добър лекоатлет – да вляза в публицистиката беше натурален развой.
От дребен се интересувам от резултати, достижения, истории към спорта и по този начин започнах със стаж в Дарик, след това с различен стаж в bTV и към този момент 10 години съм на това бюро, на което бях и тогава. Все още толкоз любопитен, както първоначално, и благополучен, че всеки ден имам опция да се развъртвам.
За да си изявен състезателен публицист, би трябвало ли да си бил състезател? Плюсове и минуси на тази конфигурация… А кой е твоят обичан спорт?
Атлетиката. Това е спорт, който ме плени още от дете, и от който не мога да се откъсна към момента. Близо десетилетие упражнявах доста интензивно, състезавах се, по-късно се дипломирах като треньор в НСА и в този момент пиша дисертация за междинни и дълги бягания в Академията.
Това, дали този ми опит ме е направил по-добър в публицистиката – не мога да кажа. Със сигурност, обаче съм построил качества, които в случай че не тренираш съсредоточено – няма по какъв начин да придобиеш.
Иначе несъмнено е добре да си пробвал това, за което приказваш, коментираш и задаваш въпроси, само че е по-важно да подхождаш с почитание, схващане и интерес към тематиката, която отразяваш.
В България май е рисково да се упражнява твоята специалност, като се има поради премеждията през които си преминал…
В спорта има големи ползи. Това е страховит бизнес в международен мащаб. Много е хубаво да отрязваш свежи, готини, положителни спортисти, които реализират мощни резултати и печелят надпревари, само че това е единствено едната страна на монетата.
За страдание, уредените мачове, допинг свадите, корупцията, непрозрачното консумиране на пари също са част от спорта и част от нашата работа. Ние би трябвало да питаме, да се интересуваме и да търсим истината – това е в основата на специалността.
Аз постоянно имам податливост да демонстрирам нездраво любознание в тези тематики и съчетано с вродената ми непоносимост към несправедливости съм попадал в …така да кажем необикновени обстановки и то не веднъж, само че това е част от страстта на публицистиката на терен. Трябва да ти е доста забавно, да имаш вътрешна нужда да го правиш. Тази специалност не е за пари и популярност.
За да направиш същински материал за прочут състезател, би трябвало влезеш под кожата му, да влезеш в неговия свят? Как успяваш? Какви са твоите наблюдения върху техния персонален живот?
Уважение, почит и примирение пред техните достижения и техния труд. Това се пробвам да покажа, когато отивам при сполучлив състезател. Повечето хора си мислят, че огромните спортисти вършат почти по 10 лицеви опори дневно, по-късно почиват добре и към този момент са първенци, единствено тъй като са надарени.
Не – всеки един сполучлив състезател жертва доста – порядъчен е и всеки ден заплаща цената на медалите.
Винаги, когато отбелязвам мощен състезател желая да му покажа, че отивам при него преди всичко, тъй като го почитам и одобрявам това, което прави, и на второ – тъй като в действителност ми е забавно по какъв начин и за какво го прави. Тръгнеш ли поради това, че би трябвало или че ще има рейтинг - си до там …
А по какъв начин са нещата в твоя персонален свят? Какво ще ни разкажеш за него? Кои са твоите дребни гъдели в всекидневието?
В последно време съм удовлетворен, че открих оптималния баланс сред работата и персоналния живот. Нашият продуцент Влади Лазарова сътвори страховит дух в малкия екран, направи атмосферата в спортната редакция чудесна и това оказва помощ на всички. Удовлетворен съм от това какво върша и по какъв начин минават дните ми. Заобиколен съм от хора, които ме въодушевяват. Обичам, усещам се обичан. Имам цели, мечти… какво повече му би трябвало на човек?! (усмихва се)
Цялото изявление с Димитър Тасев можете да прочете .
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ