Иван Георгиев: На Балканите настъпва време за избор
Репортерът и водещ на bTV Новините Иван Георгиев разяснява въздействието на Русия на Балканите и опитите на Ердоган да вкара Турция в дневния ред на Европейски Съюз
- Освен като водещ на bTV Новините и дълготраен кореспондент на „ Тази заран “ феновете те познават и с репортажите, филмите и анализите на политическите събития на Балканите и района. Кога и по какъв начин се зароди ползата ти към тематиката?
- Отдавна – това е късият отговор на въпроса „ по кое време ”. Дългият вид не ми е забавен даже на самия мен, по тази причина няма да занимавам публиката с него. Фактите демонстрират, че по-интензивно се концентрирах върху района след втората половина на 2013-а година, когато отразяването на събитията на Таксим в Истанбул и подготовката на фотосите по кино лентата за bTV Документите „ Македония – последният план на Коминтерна ” естествено продължиха в тази посока. Но преди този момент в продължение на 6-7 години в работата си за утринния блок и вести отразявах всевъзможни тематики - обществени, престъпни, политически. Преходът, допускам, беше натурален развой, вследствие на натрупвания.
- Защо е значимо повече хора да се интересуват от протичащото се в прилежащите ни страни?
- Не е значимо – налага се. През пролетта на 2015-а, по време на един от следващите протести/контрапротести, съпътствали рухването на предходните ръководещи в Македония от власт, един човек на улицата ми сподели, че даже атомна бомба да падне в България, локалните няма да се интересуват. Капсулирането на публичното схващане в рамките на личното съществуване, постоянно на личното оцеляване, е плодородна почва за въздействие и надзор. Пред Събранието в Скопие в същия ден един възрастен македонец беше ужасно изумен, че ние отразяваме събитията там, тъй като „ в случай че Македония не пращала жито на България, ние сме щели да умрем от апетит ”. Очевидно тоталният надзор на осведомителните потоци беше довел до чудовищни изкривявания в облиците, посредством които локалните боравеха със света към тях. Не в Северна Корея, а единствено на 130 километра от Кюстендил в западна посока.
Да, от време на време хората питат под публикациите в уеб страницата или Фейсбук: Какво ме интересува това, което се случва в Турция? Или в Иракски Кюрдистан? Или: Стига с тая Македония! Зад аватарите виждам оня премазан от живота и преситен с пропагандата на Груевски дядо на бул. „ 11 Октомври ”. В сборен и хипертрофиран облик - той е едвам оцеляващ с пенсията си в нефункционираща в икономическо и политическо връзки страна, разядена от корупция във всички етажи на властта, държана в положение на зона на леден спор, който във всеки един миг може да бъде възпламенен с късия етнически фитил (ако някой реши, че има потребност от това); действителен в общество, клинически лишено от чувство за правдивост, поради цялостното завладяване на управляващите – и на този декор, постоянно лишен от близостта на децата и внуците си, които поради всичко изброено нагоре от дълго време физически или прочувствено са емигрирали. Случващото в прилежащите страни е като гледане през прозорец – виждаме какво се случва оттатък, само че върху стъклото има и един отразен облик от вътрешността на стаята, в която се намираме. И той е значим. Поне за тези, които имат очи и, несъмнено, потребността да го видят.
- Ердоган възобнови напъните да вкара Турция в дневния ред на Европа. Има ли късмет южната ни съседка да получи участие в съюза? Какво би означавало това за България?
- Ердоган е това, което откривателите биха нарекли „ харизматичен ” водач. Неговият ореол обаче сега свети със светлината на изковавани затворнически вериги и запалени книги. Зад тази метафора се крие поголовната кавга с интелектуалци, съдии и юристи, публицисти, политици, военни и служители на реда, членове на научната общественост, елементарни жители, и въобще всички, дръзнали да не повярват в легендата за всеправия и всемъдрия. Ако в пандизите на една страна има повече от 20 представители на медиите, тя към този момент може да бъде считана за най-големия затвор за публицисти в света. В Турция към този момент са доста, доста повече – съгласно данните на една наблюдаваща организация, основана в Швеция, задържаните публицисти са над 200, търсените 140, а тези с влезнали в действие присъди към 40.
Във вените на политическата фигура на Ердоган циркулира безпросветната, бленуваща за отминалия искра на Османската империя кръв на Анадола. Резултатите от референдума предходната година доста ясно начертаха тези граници, в които географският профил на избралите Турция да промени формата на държавното си ръководство ясно начертаха територията на Анадолското плато. Няма символика, единствено обществен профил.
Лично се убедих в това, когато по време на проведен от Партията на справедливостта и развиването контрапротест против окупацията на парка Гези през 2013-а, на едно поле в покрайнините на Истанбул с рейсове бяха докарани, съгласно разнообразни данни, сред 320 хиляди и половин милион поддръжници на настоящия президент. Охраната на събитието трябваше да стъпва върху пръстите на подивялата навалица, която, съгласно разположението на сцената, се оказа зад дървената платформа, върху която бяха ситуирани публицистите. Десетки хиляди френетични турци настъпваха да зърнат обичания си водач, който беше на сцената в този миг. А когато се изкатереха по тръбите на платформата, падаха от към 10 метра височина, откакто пръстите им бяха премазвани от подметките на цивилните охранители. И по този начин вълна след вълна – съвсем сюрреалистично. Но доста показателно. Като спомагателен щрих ще прибавя, че Ердоган приказва на сцената към час и 40 минути, до момента в който с оператора Борис Пинтев бяхме на мястото, и продължи да приказва от сцената с неподправена сила и физически осезателен надзор над аудиторията дълго по-късно, напълно съгласно енциклопедичните образци в това отношение.
Тази обществено-политическа констелация, в чиито център е неоосманисткият полумесец на ревера на Ердоган (който апропо даже формулира словосъчетанието „ османски пестник ” в опит да обясни позицията на страната си към политиката на Съединени американски щати в Сирия преди визитата на държавния секретар Рекс Тилърсън в Анкара преди десетина дни) от ден на ден нервира гласоподавателите в Европа. И макар всички тлъсти оръжейни и други апетитни търговски покупко-продажби, подписани с Турция през последните няколко години, западните политици се преценяват с това. В този ред на мисли, не съм уверен, че южната ни съседка скоро ще получи участие в Европейски Съюз.
При всеки случай не съм уверен и че вкарването на Турция в дневния ред на Европа и участието ѝ в съюза са едно и също нещо. Или най-малко не от гледна точна на крайната цел.
Какво би означавало всичко това за България, е въпрос, който изисква по-дълго пояснение. Ще се огранича с това, че можем единствено да сме удовлетворени, че не от България зависи да играе решаваща роля в договарянето на изискванията по възможното участие на Турция в Европейски Съюз, тъй като страната ни ясно показва, че няма никакъв потенциал да води такава политика. В последна сметка, това постоянно е въпрос и на цифри. А интернационалната политика, също както природата, не търпи вакуум. И в такива случаи работят сходни на физичните закони.
- Освен като водещ на bTV Новините и дълготраен кореспондент на „ Тази заран “ феновете те познават и с репортажите, филмите и анализите на политическите събития на Балканите и района. Кога и по какъв начин се зароди ползата ти към тематиката?
- Отдавна – това е късият отговор на въпроса „ по кое време ”. Дългият вид не ми е забавен даже на самия мен, по тази причина няма да занимавам публиката с него. Фактите демонстрират, че по-интензивно се концентрирах върху района след втората половина на 2013-а година, когато отразяването на събитията на Таксим в Истанбул и подготовката на фотосите по кино лентата за bTV Документите „ Македония – последният план на Коминтерна ” естествено продължиха в тази посока. Но преди този момент в продължение на 6-7 години в работата си за утринния блок и вести отразявах всевъзможни тематики - обществени, престъпни, политически. Преходът, допускам, беше натурален развой, вследствие на натрупвания.
- Защо е значимо повече хора да се интересуват от протичащото се в прилежащите ни страни?
- Не е значимо – налага се. През пролетта на 2015-а, по време на един от следващите протести/контрапротести, съпътствали рухването на предходните ръководещи в Македония от власт, един човек на улицата ми сподели, че даже атомна бомба да падне в България, локалните няма да се интересуват. Капсулирането на публичното схващане в рамките на личното съществуване, постоянно на личното оцеляване, е плодородна почва за въздействие и надзор. Пред Събранието в Скопие в същия ден един възрастен македонец беше ужасно изумен, че ние отразяваме събитията там, тъй като „ в случай че Македония не пращала жито на България, ние сме щели да умрем от апетит ”. Очевидно тоталният надзор на осведомителните потоци беше довел до чудовищни изкривявания в облиците, посредством които локалните боравеха със света към тях. Не в Северна Корея, а единствено на 130 километра от Кюстендил в западна посока.
Да, от време на време хората питат под публикациите в уеб страницата или Фейсбук: Какво ме интересува това, което се случва в Турция? Или в Иракски Кюрдистан? Или: Стига с тая Македония! Зад аватарите виждам оня премазан от живота и преситен с пропагандата на Груевски дядо на бул. „ 11 Октомври ”. В сборен и хипертрофиран облик - той е едвам оцеляващ с пенсията си в нефункционираща в икономическо и политическо връзки страна, разядена от корупция във всички етажи на властта, държана в положение на зона на леден спор, който във всеки един миг може да бъде възпламенен с късия етнически фитил (ако някой реши, че има потребност от това); действителен в общество, клинически лишено от чувство за правдивост, поради цялостното завладяване на управляващите – и на този декор, постоянно лишен от близостта на децата и внуците си, които поради всичко изброено нагоре от дълго време физически или прочувствено са емигрирали. Случващото в прилежащите страни е като гледане през прозорец – виждаме какво се случва оттатък, само че върху стъклото има и един отразен облик от вътрешността на стаята, в която се намираме. И той е значим. Поне за тези, които имат очи и, несъмнено, потребността да го видят.
- Ердоган възобнови напъните да вкара Турция в дневния ред на Европа. Има ли късмет южната ни съседка да получи участие в съюза? Какво би означавало това за България?
- Ердоган е това, което откривателите биха нарекли „ харизматичен ” водач. Неговият ореол обаче сега свети със светлината на изковавани затворнически вериги и запалени книги. Зад тази метафора се крие поголовната кавга с интелектуалци, съдии и юристи, публицисти, политици, военни и служители на реда, членове на научната общественост, елементарни жители, и въобще всички, дръзнали да не повярват в легендата за всеправия и всемъдрия. Ако в пандизите на една страна има повече от 20 представители на медиите, тя към този момент може да бъде считана за най-големия затвор за публицисти в света. В Турция към този момент са доста, доста повече – съгласно данните на една наблюдаваща организация, основана в Швеция, задържаните публицисти са над 200, търсените 140, а тези с влезнали в действие присъди към 40.
Във вените на политическата фигура на Ердоган циркулира безпросветната, бленуваща за отминалия искра на Османската империя кръв на Анадола. Резултатите от референдума предходната година доста ясно начертаха тези граници, в които географският профил на избралите Турция да промени формата на държавното си ръководство ясно начертаха територията на Анадолското плато. Няма символика, единствено обществен профил.
Лично се убедих в това, когато по време на проведен от Партията на справедливостта и развиването контрапротест против окупацията на парка Гези през 2013-а, на едно поле в покрайнините на Истанбул с рейсове бяха докарани, съгласно разнообразни данни, сред 320 хиляди и половин милион поддръжници на настоящия президент. Охраната на събитието трябваше да стъпва върху пръстите на подивялата навалица, която, съгласно разположението на сцената, се оказа зад дървената платформа, върху която бяха ситуирани публицистите. Десетки хиляди френетични турци настъпваха да зърнат обичания си водач, който беше на сцената в този миг. А когато се изкатереха по тръбите на платформата, падаха от към 10 метра височина, откакто пръстите им бяха премазвани от подметките на цивилните охранители. И по този начин вълна след вълна – съвсем сюрреалистично. Но доста показателно. Като спомагателен щрих ще прибавя, че Ердоган приказва на сцената към час и 40 минути, до момента в който с оператора Борис Пинтев бяхме на мястото, и продължи да приказва от сцената с неподправена сила и физически осезателен надзор над аудиторията дълго по-късно, напълно съгласно енциклопедичните образци в това отношение.
Тази обществено-политическа констелация, в чиито център е неоосманисткият полумесец на ревера на Ердоган (който апропо даже формулира словосъчетанието „ османски пестник ” в опит да обясни позицията на страната си към политиката на Съединени американски щати в Сирия преди визитата на държавния секретар Рекс Тилърсън в Анкара преди десетина дни) от ден на ден нервира гласоподавателите в Европа. И макар всички тлъсти оръжейни и други апетитни търговски покупко-продажби, подписани с Турция през последните няколко години, западните политици се преценяват с това. В този ред на мисли, не съм уверен, че южната ни съседка скоро ще получи участие в Европейски Съюз.
При всеки случай не съм уверен и че вкарването на Турция в дневния ред на Европа и участието ѝ в съюза са едно и също нещо. Или най-малко не от гледна точна на крайната цел.
Какво би означавало всичко това за България, е въпрос, който изисква по-дълго пояснение. Ще се огранича с това, че можем единствено да сме удовлетворени, че не от България зависи да играе решаваща роля в договарянето на изискванията по възможното участие на Турция в Европейски Съюз, тъй като страната ни ясно показва, че няма никакъв потенциал да води такава политика. В последна сметка, това постоянно е въпрос и на цифри. А интернационалната политика, също както природата, не търпи вакуум. И в такива случаи работят сходни на физичните закони.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ