Религията винаги е заемала сериозна част от съзнанието на едно

Религията постоянно е заемала сериозна част от съзнанието на едно общество. Свикнали сме да виждаме миряни съвсем на всички места, а и календарът с другите празници постоянно съумява да повлияе позитивно на всеки от нас. Особен проблем е съществуването на разнообразни секти и религиозни придвижвания, които по една или друга причина стартират да наподобяват извънредно необичайно и даже плашещо. И по този начин по тази линия доближаваме до по този начин наречените скопци.

Те са следващата християнска фракция с доста странни древен хрумвания. По убеждения, скопците са описвани като най-близки по хрумвания с православната черква. Те имат вяра в пъкъла и парадайса, светците и грешниците, както и всички останали древен догми. Добавяме и мощната религия в Исус и неговото избавление. Според неофициалната статистика и тогавашните думи на починалия създател – Кондрати Селиванов, организацията имала към 1 милион последователя, а също така рекрутиращите отговорници на църквата се занимават и с привличането на деца и пандизчии, които да потърсят спасението точно в тяхното религиозно придвижване. Едва ли някой би обърнал внимание на следващото вярващо придвижване, в случай че не присъстваше един необикновен обет.

На една доста специфична гала, мъжът и дамата би трябвало да изрежат елементи от своите полови органи и по този метод да запечатат вярата си към Бог и по-късно да прекарат живота си, следвайки стъпките на Христос – от началото до кръста. Скопците давали и най-различни разновидности за осакатяване на мирянина. Мъжете можели да изберат и по-леката версия, като отстраняват своя скротум и тестиси, а тези, които избират великия обет, би трябвало да отстранен безусловно всичко. Споменахме ли, че в този обред, мъжът би трябвало да извърши самичък тази интервенция, с цел да запечата връзката си с Бог?

Точно затова никой не оказва помощ, мирянинът би трябвало да направи разреза с едната си ръка, а с другата да откъсне своя сексуален орган. След като мъжът би трябвало да се лиши от тези елементи от тялото си, какво се чака от дамата? Дамите също се разделят с елементи от тялото и собственоръчно би трябвало да се разделят с гърдите си, както и да се лишат от срамните си устни. Обикновено процедурата се правила с нажежени до алено метали, които защищават от възпаление. Много скоро излиза наяве, че църквата отписва това придвижване и счита, че водачът им е безспорен лъжец, само че той бързо намира положително противопоставяне.

Снимка: By Unknown in the begining of 19th century – http://maloarhangelsk.ru/kak-belyim-golubyam-kryilya-podrezali/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17616883

Цялото безумство с кастрацията би трябвало да има някакво начало и в този случай можем да го открием на едно характерно място – Евангелието на Матей. Там се споделя, че има два типа кастрирани – тези, които са кастрирани от други и тези, които непринудено са направили това дело, с цел да бъдат позволени до Царството на Бог. До някаква степен се има вяра, че това придвижване е почнало началото си точно от сектата на Распутин, само че има леки отклонения, тъй като самият той считал, че сексът е доста значима част от индивида, а с кастрацията няма по какъв начин да го има. Първите кастриращи се сектанти се следят някъде първоначално XVIII век.

Вярването на първите миряни било обвързано с обстоятелството, че в случай че съумеят да се лишат от този грях, могат умерено да живеят вечно. И по този начин почнали кастрациите. През 1772 година кланът е изпъден чак в Сибир, само че пък там се намерили и други хора, които имали предпочитание да живеят вечно, въпреки и без полови органи. След близо 20 години Контради Селиванов се завръща назад в обществото и към този момент има задоволително почитатели, с цел да се счита за мистична и възвишена фигура. С времето Селиванов успявал да ядоса управляващите, които още веднъж го изпращали в друга далечна точка на Русия в заточение и при всяко завръщане, водачът водил със себе си от ден на ден почитатели.

През 1817 година към този момент никой не устоя безумията на Селиванов, а и хората желали да живеят с цялото си тяло, а не с избрани неналичия. Властта го арестува, афишира за вманиачен и го изпраща в манастир – лудниците към момента не съществували. Предводителят към този момент вярвал, че е идващият Исус и най-вероятно скоро ще има второ пришествие, само че уви – такова не се случило. Кастрираният свещеник умира през 1832 година в изолираност. Историята продължавa и по-късно, тъй като от ден на ден фенове на концепцията минават своята гала и от средата на XIX век към този момент има задоволително хора, които не престават практиката и считат, че това е верният път. Самата дума скопци идва от остарялата съветска дума „ оскопить “.

Макар и вярващите да не са изключително удовлетворени от тази концепция и да избират да се назовават „ божии агънца “. Благодарение на обстоятелството, че тези хора могат да се изолират извънредно добре и да оцеляват в сурови условия като сибирския мраз и в същото време да намират храброст да се осакатяват, какво може да се чака от тях, когато са в надалеч по-цивилизовани условия. Обещанието за безконечен живот, бягството от прегрешението и достигането до Бога посредством кастрация е било изцяло предстоящо предложение за необразованите съветски селяни, които нямали нищо срещу да извършат свещеното филтриране.

Освен това със събраните пари, множеството подръжници започвали да подкрепят други села, строили къщи за сираците и това пък привличало още повече хора. Поради обстоятелството, че множеството секти се намирали в планинските региони и са мъчно достижими, властта решила, че няма да се занимава. През 30-те години на предишния век, сектата е под прицела на Сталин, който счита, че тези дейности са повече от неуместни. Днес въпросното придвижване продължава да съществува, само че кастрацията не е наложителна. Все отново в случай че има почитатели, които желаят да се възползват от тази концепция, никой няма да ги спре.

Заглавна фотография: Автор: незнаен – http://www.molokan.info/photo-hlysts, Общественное притежание, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15142747