Египетски загадки
Религиозният мавзолей на античните египтяни бил извънредно богат. Природни стихии, усеща, животни или житейски претекстове са първообразите на техните богове, а изповядването на култа към тях е включвал танци, песни и принасяне на блага (храна и скъпоценности). Странното е, че за повече от петхилядната история на фараонски Египет религията се е развивала напълно малко, т.е била една прекомерно консервативна област. Промените са били главно в преразпределение на значимостта на едно или друго провидение, както и в облиците, с които били обозначавани. В началото всички били изобразявани като животни и едвам по-късно придобили човешки черти, които навлезли последователно от тялото към главата. В по-късните облици виждаме богове с човешка фигура и глава на животно, а някои даже придобили изцяло човешки тип.
Такъв е образецът с богинята Изида, която се изобразявала като жена с йероглифа на престол на главата или рога на крава със безоблачен диск сред тях. Сама по себе си тя олицетворявала живота, фамилията и брачната честност на дамата към мъжа, даже след гибелта му. Египтянките търсели нейната протекция, когато децата им били ухапвани от змия или скорпион, тъй като един от облиците й е на кърмеща майка. Всъщност самите знаци на боговете били обожествявани, а имената, под които били известни, се смятали за разнообразни от техните действителни, които никой не знаел. Вярвало се да вземем за пример, че единствено Изида знаела същинското име на Ра и по този начин имала божествена мощ над него и над света. Бог Амон се отъждествявал с господ Ра (Амон Ра) и е бил настойник на град Тива. Така се трансформирал във висш египетски господ, закрилящ фараона и ръководството му. В началото Амон бил господ на въздуха и вятъра, а след това господ на плодородието и целия свят. Бил изобразяван като човек с шапка от пера или като човек с рога на овен – знак на плодородието. В ръцете си държал признака анкх – кръст с кръг на върха, който означавал величие. Анкх се смятал за знак на Египет, като кръгът е делтата на р.Нил, а кръстът изобразявал течението и, напояващо с живот пустинята. Египетският кръст е още комбиниране от мъжките и женските знаци на Озирис и Изида като съюз на небето и земята и отсам знак на новото раждане. Същевременно обединявал кръста като знак на живота и кръга като знак на вечността, което в комбиниране означавало величие.
Друг характерен египетски знак е скарабеят, който в действителност е графичният знак на това изумително насекомо. То преработва торта в верни сфери, с цел да скрие в тях своите яйца. После ги търкаля от изток на запад, издълбава дупка и ги скрива там за 28 дни. На 29-тия ден изравя сферата и я търкаля до място с вода, където се излюпват дребните му. Тази прилика с придвижването на слънцето и цикъла на раждането го трансформират в знак на живота, здравето и силата на сърцето. Символът се смятал за мощен генератор на витална сила, само че е бил употребен и за доста тежки санкции. Хора, които са правили съществени провинения, били увивани в платно живи, а в саркофага им били изсипвани скарабеи. Старото му египетско име е било „ хепер ” и символизирал господ Хепри – на невидимата креативна мощност, която движи небесното величие и господ на слънцето, изобразяван с глава на скарабей. Сред другите слънчеви богове е Ра. Едно от изображенията му е с глава на сокол и безоблачен диск на главата. Атум – създател на всичко живо и божествено, създател на света е изглеждал като змия, овен или лъв.
Египетската богиня, знак на любовта е Хат(х)ор. Изключително почитана е сватбата и с Хор и всяка година египтяните изнасяли нейната и статуята на Хор пред храмовете, с цел да отбележат събитието. Тя покровителствала още хората, изгубили се в пустинята като ги дарявала с вода и храна.
Според античните египтяни господ Тот е един от най-важните божества и най-често е изобразяван като човешка фигура с глава на ибис или павиан. Тот бил господ на мъдростта, познанието и писмеността. Той представлявал зодиакалния знак Дева, тъй като египетските богове имали и свое зодиакално сходство. Негово дело се смятала „ Книгата на живота ”, наречена още „ Книгата на господ Тот ”, в която се описвал човешкия живот и неговите цикли, както и свещената война за съществуването му. Т.нар. златни ламини, от които се състои книгата, не са непокътнати в своята целокупност до наши дни и се смятат за една от огромните египетски мистерии. Древните египтяни вярвали, че господ Тот им е дарил писмеността, йероглифите и изкуството да се пишат думи. Само по себе си това умеене било извънредно ценено, тъй като за придобиването му се изисквало дълго и настойчиво образование. Само деца от знатни семейства имали опция да бъдат обучавани от духовниците в писарство и започвали с това в ранното си детство, като пишели първо с пръчици върху глинени плочки. Впоследствие прекосявали към писане с тръстикови пера и мастило върху папируси. Самите папируси се изработвали от едноименното растение (Cyperus papyrus), което тогава било доста публикувано в диворастящ тип. Стеблата му се изчиствали от кората и били разрязвани надлъжно на линии. След това били подреждани една до друга, а върху тях, перпендикулярно – нов ред. Накрая били обработвани със специфична преса и с чук, с цел да се реализира по-гъвкава основа. От тях се правели свитъци и се пишело върху едната страна, а откакто текстът изчерпвал своята функционалност, постоянно се употребявали двустранно за изписване на литературни творби.
Заникът на древноегипетската вяра затворил храмовете - средища на тази книжовност и по този начин се прекъсва традицията, която през днешния ден се губи надалеч в предишното. Чак по времето на нашествията на Наполеон се възродил ползата на Западна Европа към смисъла на йероглифното писмо, само че тогава за дълго се прави неправилното допускането, че йероглифите не са нищо повече от идеограми – картинки без фонетично значение. Впоследствие намирането на Розетския камък – плоча, върху която текстът е написан с йероглифно писмо, на гръцки и на йератическо писмо (опростена книжовност, основана на йероглифите) дава опция да се прогледне в техният смисъл. През 1822 Жан-Франсоа Шамполион пръв дешифрира някои от тях и потвърждава, че не са просто картинки на понятия, а имат собствен фонетичен смисъл.
Основните групи писмени знаци са идеограмите и фонограмите, като вторите от своя страна могат да бъдат едносъгласни, двусъгласни и трисъгласни. Самият Розетски камък може да бъде забелязан през днешния ден в Британския музей и съставлява плосък, черен пай базалт, открит край град Розета до река Нил. Той е един от ключовете към тайните на Древния Египет, а разчитането на йероглифните надписи в елементи е към момента предизвикателство за учени и фенове.
Такъв е образецът с богинята Изида, която се изобразявала като жена с йероглифа на престол на главата или рога на крава със безоблачен диск сред тях. Сама по себе си тя олицетворявала живота, фамилията и брачната честност на дамата към мъжа, даже след гибелта му. Египтянките търсели нейната протекция, когато децата им били ухапвани от змия или скорпион, тъй като един от облиците й е на кърмеща майка. Всъщност самите знаци на боговете били обожествявани, а имената, под които били известни, се смятали за разнообразни от техните действителни, които никой не знаел. Вярвало се да вземем за пример, че единствено Изида знаела същинското име на Ра и по този начин имала божествена мощ над него и над света. Бог Амон се отъждествявал с господ Ра (Амон Ра) и е бил настойник на град Тива. Така се трансформирал във висш египетски господ, закрилящ фараона и ръководството му. В началото Амон бил господ на въздуха и вятъра, а след това господ на плодородието и целия свят. Бил изобразяван като човек с шапка от пера или като човек с рога на овен – знак на плодородието. В ръцете си държал признака анкх – кръст с кръг на върха, който означавал величие. Анкх се смятал за знак на Египет, като кръгът е делтата на р.Нил, а кръстът изобразявал течението и, напояващо с живот пустинята. Египетският кръст е още комбиниране от мъжките и женските знаци на Озирис и Изида като съюз на небето и земята и отсам знак на новото раждане. Същевременно обединявал кръста като знак на живота и кръга като знак на вечността, което в комбиниране означавало величие.
Друг характерен египетски знак е скарабеят, който в действителност е графичният знак на това изумително насекомо. То преработва торта в верни сфери, с цел да скрие в тях своите яйца. После ги търкаля от изток на запад, издълбава дупка и ги скрива там за 28 дни. На 29-тия ден изравя сферата и я търкаля до място с вода, където се излюпват дребните му. Тази прилика с придвижването на слънцето и цикъла на раждането го трансформират в знак на живота, здравето и силата на сърцето. Символът се смятал за мощен генератор на витална сила, само че е бил употребен и за доста тежки санкции. Хора, които са правили съществени провинения, били увивани в платно живи, а в саркофага им били изсипвани скарабеи. Старото му египетско име е било „ хепер ” и символизирал господ Хепри – на невидимата креативна мощност, която движи небесното величие и господ на слънцето, изобразяван с глава на скарабей. Сред другите слънчеви богове е Ра. Едно от изображенията му е с глава на сокол и безоблачен диск на главата. Атум – създател на всичко живо и божествено, създател на света е изглеждал като змия, овен или лъв.
Египетската богиня, знак на любовта е Хат(х)ор. Изключително почитана е сватбата и с Хор и всяка година египтяните изнасяли нейната и статуята на Хор пред храмовете, с цел да отбележат събитието. Тя покровителствала още хората, изгубили се в пустинята като ги дарявала с вода и храна.
Според античните египтяни господ Тот е един от най-важните божества и най-често е изобразяван като човешка фигура с глава на ибис или павиан. Тот бил господ на мъдростта, познанието и писмеността. Той представлявал зодиакалния знак Дева, тъй като египетските богове имали и свое зодиакално сходство. Негово дело се смятала „ Книгата на живота ”, наречена още „ Книгата на господ Тот ”, в която се описвал човешкия живот и неговите цикли, както и свещената война за съществуването му. Т.нар. златни ламини, от които се състои книгата, не са непокътнати в своята целокупност до наши дни и се смятат за една от огромните египетски мистерии. Древните египтяни вярвали, че господ Тот им е дарил писмеността, йероглифите и изкуството да се пишат думи. Само по себе си това умеене било извънредно ценено, тъй като за придобиването му се изисквало дълго и настойчиво образование. Само деца от знатни семейства имали опция да бъдат обучавани от духовниците в писарство и започвали с това в ранното си детство, като пишели първо с пръчици върху глинени плочки. Впоследствие прекосявали към писане с тръстикови пера и мастило върху папируси. Самите папируси се изработвали от едноименното растение (Cyperus papyrus), което тогава било доста публикувано в диворастящ тип. Стеблата му се изчиствали от кората и били разрязвани надлъжно на линии. След това били подреждани една до друга, а върху тях, перпендикулярно – нов ред. Накрая били обработвани със специфична преса и с чук, с цел да се реализира по-гъвкава основа. От тях се правели свитъци и се пишело върху едната страна, а откакто текстът изчерпвал своята функционалност, постоянно се употребявали двустранно за изписване на литературни творби.
Заникът на древноегипетската вяра затворил храмовете - средища на тази книжовност и по този начин се прекъсва традицията, която през днешния ден се губи надалеч в предишното. Чак по времето на нашествията на Наполеон се възродил ползата на Западна Европа към смисъла на йероглифното писмо, само че тогава за дълго се прави неправилното допускането, че йероглифите не са нищо повече от идеограми – картинки без фонетично значение. Впоследствие намирането на Розетския камък – плоча, върху която текстът е написан с йероглифно писмо, на гръцки и на йератическо писмо (опростена книжовност, основана на йероглифите) дава опция да се прогледне в техният смисъл. През 1822 Жан-Франсоа Шамполион пръв дешифрира някои от тях и потвърждава, че не са просто картинки на понятия, а имат собствен фонетичен смисъл.
Основните групи писмени знаци са идеограмите и фонограмите, като вторите от своя страна могат да бъдат едносъгласни, двусъгласни и трисъгласни. Самият Розетски камък може да бъде забелязан през днешния ден в Британския музей и съставлява плосък, черен пай базалт, открит край град Розета до река Нил. Той е един от ключовете към тайните на Древния Египет, а разчитането на йероглифните надписи в елементи е към момента предизвикателство за учени и фенове.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ