Режисьорът Петър Попзлатев: „Времето е наше“ е филм за България
Режисьорът Петър Попзлатев: „ Времето е наше “ е филм за България
Със събаряне на фотографията на Тодор Живков на 10.11.1989 година стартира филмът на режисьора Петър Попзлатев „ Времето е наше “. Тази дата остава преломна в историята ни, тъй като след нея се прекатурват милиони ориси и се сменя политическият режим. Следват напрегнати минути, в които психическата драма и политическия трилър с престъпно звучене ще прикове вниманието на феновете.
С тази лента ще се открие тазгодишното издание на „ Киномания “ на 15 ноември. Дни преди премиерата на кино лентата, екип на БГНЕС се срещна с Попзлатев, който повдигна завесата към продукцията му, отдадена на годините на прехода. Повествованието е построено по претекстове от романа „ Разруха “ на Владимир Зарев и два описа на Димитър Шумналиев.
„ Владо Зарев е първият създател, който основава изключителният и прецизен облик на нашето време, това е обликът на индивида, който потегля от Държавна сигурност, с цел да се трансформира в огромен предприемач. Филмът е един опит да се опише какво се случи с всички нас в тази смяна. А тази смяна е от публичен порядък - едно общество се трансформира в друго, един метод на живот се трансформира в проучване на нов метод на живот за всичките хора от така наречен приблизително потомство, към което числя се “, съобщи режисьорът.
Той добави, че в романа на Зарев се обръща огромно внимание на мутренските времена, само че защото тематиката към този момент е прекомерно преекспонирана, той е съкратил тази част и по тази причина предизвести феновете да не чакат кино лентата „ Времето е наше “ да е напълно филмираният вид на „ Разруха “ на Зарев.
„ В качеството си на режисьор от дебютния си филм, аз вземам участие и като сценарист. На равнище режисьорска книга аз редуцирах нещата във кино лентата „ Времето е наше “ нещата до съответната конфликтност - взаимоотношенията сред офицера Тилев и писателя Сестримски “, разкри Попзлатев, само че резервира в загадка какъв тъкмо е този спор.
Режисьорът, сценаристът и продуцентът разкри, че във кино лентата основната роля е поверена на Руши Видинлиев, който се превъплъщава в милиционера-бизнесмен Тилев, както че и три функции са с двойни облици.
„ Във кино лентата има три двойни облика. Единият облик е на Елена Телбис, която играе ролята на Невена. Освен заварена щерка на Тилев, в един миг тя се осъзнава като съвестта на писателя насреща и го повежда към самопризнание.
Вторият подобен облик е този на брачната половинка на Тилев. Тук въпросът е дали това е брачната половинка му или негова държанка, която замества брачната половинка му?
Третият основен облик е на бащата на писателя, който във кино лентата се извършва от Ицхак Финци. Във кино лентата той е някогашен офицер, който е трябвало да се прикрива по времето на така наречен „ зряло социалистическо общество “. По един доста сложен метод ще разберем, че той е бащата на писателя Сестримски “, съобщи Попзлатев. Той подчертава и на обстоятелството, че финансирането на лентата е единствено с български средства и нейното разпространяване с 40 копия ще стартира през 2019 година
„ Този филм е толкоз български, че с цел да запазя правото си да не навлиза във въздействието на небългарски продуценти и копродуценти го създадох единствено с финансов запас от България. Това е извънредно значимо като самостоятелност, тъй като проблемите му касаят България. Той е подкрепят от Агенция „ Национален кино център “ и 20% мое персонално присъединяване “, посочи продуцентът му.
Попзлатев описа, че е имал средства за 6 снимачни седмици, само че се е наложило да се снима още една седмица, която той напълно финансирал.
На въпрос на БГНЕС дали „ Времето е наше “, той сподели, че с този въпрос може да се обърнем към феновете след прожекцията на лентата.
„ Времето е наше “ или „ Времето е тяхно “ е отговор, който фенът самичък ще даде когато види кино лентата. Аз съм теоретичен да оставям на фена да декодира заглавието като го върша съпричастен и съавтор на съпреживяното. За мен е значимо да направя филм, който да е непосредствен на феновете, в който те да се разпознават посредством един или различен воин като опция, т.е. да прочетат кино лентата и да се разпознават с това време. Ако феновете се разпознават с това време значи времето в действителност е било наше “, изясни Попзлатев.
Краят на кино лентата идва със гибелта на героите, само че в кой миг от прехода се случва това и съумяват ли Тилев, Сестримски и Елена да открият истината поради, която се връщат в предишното, ще стане ясно на 15 ноември в зала 1 на НДК.
-------------
Петър Попзлатев е режисьор, сценарист и продуцент. Завършва “Френска цивилизация ” в Сорбоната и кинорежисура в института “Луи Люмиер ” в Париж. Дебютира с “Труден избор ” (док.). Първият му игрален филм “Аз, Графинята ” (1989), в началото цензуриран, след това печели премията за пълнометражен дебют в Торино, 1989; на ФИПРЕСИ (1989) и други Следват “Нещо във въздуха ”, “И Господ слезе да ни види ”, “Аз съм ти ”. /БГНЕС
Със събаряне на фотографията на Тодор Живков на 10.11.1989 година стартира филмът на режисьора Петър Попзлатев „ Времето е наше “. Тази дата остава преломна в историята ни, тъй като след нея се прекатурват милиони ориси и се сменя политическият режим. Следват напрегнати минути, в които психическата драма и политическия трилър с престъпно звучене ще прикове вниманието на феновете.
С тази лента ще се открие тазгодишното издание на „ Киномания “ на 15 ноември. Дни преди премиерата на кино лентата, екип на БГНЕС се срещна с Попзлатев, който повдигна завесата към продукцията му, отдадена на годините на прехода. Повествованието е построено по претекстове от романа „ Разруха “ на Владимир Зарев и два описа на Димитър Шумналиев.
„ Владо Зарев е първият създател, който основава изключителният и прецизен облик на нашето време, това е обликът на индивида, който потегля от Държавна сигурност, с цел да се трансформира в огромен предприемач. Филмът е един опит да се опише какво се случи с всички нас в тази смяна. А тази смяна е от публичен порядък - едно общество се трансформира в друго, един метод на живот се трансформира в проучване на нов метод на живот за всичките хора от така наречен приблизително потомство, към което числя се “, съобщи режисьорът.
Той добави, че в романа на Зарев се обръща огромно внимание на мутренските времена, само че защото тематиката към този момент е прекомерно преекспонирана, той е съкратил тази част и по тази причина предизвести феновете да не чакат кино лентата „ Времето е наше “ да е напълно филмираният вид на „ Разруха “ на Зарев.
„ В качеството си на режисьор от дебютния си филм, аз вземам участие и като сценарист. На равнище режисьорска книга аз редуцирах нещата във кино лентата „ Времето е наше “ нещата до съответната конфликтност - взаимоотношенията сред офицера Тилев и писателя Сестримски “, разкри Попзлатев, само че резервира в загадка какъв тъкмо е този спор.
Режисьорът, сценаристът и продуцентът разкри, че във кино лентата основната роля е поверена на Руши Видинлиев, който се превъплъщава в милиционера-бизнесмен Тилев, както че и три функции са с двойни облици.
„ Във кино лентата има три двойни облика. Единият облик е на Елена Телбис, която играе ролята на Невена. Освен заварена щерка на Тилев, в един миг тя се осъзнава като съвестта на писателя насреща и го повежда към самопризнание.
Вторият подобен облик е този на брачната половинка на Тилев. Тук въпросът е дали това е брачната половинка му или негова държанка, която замества брачната половинка му?
Третият основен облик е на бащата на писателя, който във кино лентата се извършва от Ицхак Финци. Във кино лентата той е някогашен офицер, който е трябвало да се прикрива по времето на така наречен „ зряло социалистическо общество “. По един доста сложен метод ще разберем, че той е бащата на писателя Сестримски “, съобщи Попзлатев. Той подчертава и на обстоятелството, че финансирането на лентата е единствено с български средства и нейното разпространяване с 40 копия ще стартира през 2019 година
„ Този филм е толкоз български, че с цел да запазя правото си да не навлиза във въздействието на небългарски продуценти и копродуценти го създадох единствено с финансов запас от България. Това е извънредно значимо като самостоятелност, тъй като проблемите му касаят България. Той е подкрепят от Агенция „ Национален кино център “ и 20% мое персонално присъединяване “, посочи продуцентът му.
Попзлатев описа, че е имал средства за 6 снимачни седмици, само че се е наложило да се снима още една седмица, която той напълно финансирал.
На въпрос на БГНЕС дали „ Времето е наше “, той сподели, че с този въпрос може да се обърнем към феновете след прожекцията на лентата.
„ Времето е наше “ или „ Времето е тяхно “ е отговор, който фенът самичък ще даде когато види кино лентата. Аз съм теоретичен да оставям на фена да декодира заглавието като го върша съпричастен и съавтор на съпреживяното. За мен е значимо да направя филм, който да е непосредствен на феновете, в който те да се разпознават посредством един или различен воин като опция, т.е. да прочетат кино лентата и да се разпознават с това време. Ако феновете се разпознават с това време значи времето в действителност е било наше “, изясни Попзлатев.
Краят на кино лентата идва със гибелта на героите, само че в кой миг от прехода се случва това и съумяват ли Тилев, Сестримски и Елена да открият истината поради, която се връщат в предишното, ще стане ясно на 15 ноември в зала 1 на НДК.
-------------
Петър Попзлатев е режисьор, сценарист и продуцент. Завършва “Френска цивилизация ” в Сорбоната и кинорежисура в института “Луи Люмиер ” в Париж. Дебютира с “Труден избор ” (док.). Първият му игрален филм “Аз, Графинята ” (1989), в началото цензуриран, след това печели премията за пълнометражен дебют в Торино, 1989; на ФИПРЕСИ (1989) и други Следват “Нещо във въздуха ”, “И Господ слезе да ни види ”, “Аз съм ти ”. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ