Режисьорът Олег Степанов, избягал от режима на Путин: В България е като ново раждане
Режисьорът Олег Степанов е измежду емигрантите, които напущат Русия в символ на противоречие с войната на Владимир Путин против Украйна. У нас е дружно със фамилията си. Преди да емигрира е бил шеф на Камчатския трагичен спектакъл в град Петропавловск, на Тихия океан. Наскоро той сложи в столичния „ Théatro оттук канала “ спектакъла „ Островът на съкровищата “ по книгата на Робърт Луис Стивънсън – акомодация за деца.
Най-новата му самодейност е театралният опит PROчетене – показване на текста на пиеса с сложна орис. Става дума за " Финист - ясният сокол ". Авторката Светлана Петрийчук и режсьорката Евгения Беркович са задържани в Русия – двете са упрекнати в " оправдаване на тероризма ".
Премиерата е на следващия ден в София, а това е мотив за диалог.
Интервю на Илиана Славова
-Г-н Степанов, от кой момент сте в България? Бързо ли се вписахте в театралните среди на София?
- Тук съм от ноември 2022 година Не мога да кажа, че се вписах бързо, само че аз съм благополучен човек в това отношение. Започнахме един план с Аня Пенчева, Влади Въргала, Христо Чешмеджиев и Свежен Младенов, Петя Дикова. Това е спектакълът „ Внимание, обич “, направихме го в спектакъл „ Сълза и смях “. Разбирам, че това е огромен шанс. Голям шанс е тъй като виждам, че има проблеми с младите режисьори, няма място за тях. Виждам, че в репертоарите на театрите постановките се вършат главно от хора, които имат огромен опит.
Искам в този момент да направя план, като уъркшоп за млади режисьори. Посоката за младите режисьори е доста значима. Да забележим какво ще стане, може да отворим нова посока тук, в България.
-Имате ли увлечение към пробните постановки?
-Да, абсолютно. Това е най-интересно. Правил съм доста разнообразни режисьорски лаборатории, актьорски лаборатории, това всичко бяха пробни неща. Различни планове, свързани със актуалната драматургия, това е доста забавно. Много желая да работя в тази посока тук. Но към момента не всичко разбирам.
-Какво не разбирате в българската среда?
-За мен България е като непозната гора. Вървиш и на пръв взор не виждаш нищо, само че вдигаш някой паднал лист и виждаш, че под него има нещо - както гъбите в гората. Сякаш откриваш някаква загадка. Разхождахме се с един другар, вървим по една улица в центъра и той ми споделя: „ О, тук има супер клуб! “, а улицата е напълно тиха, няма реклама. Оказва се, че клубът е подземен, само че няма по какъв начин да знаеш това.
-Наскоро поставихте детския театър „ Островът на Съкровищата “ - комедията ли е най-подходящата форма, с цел да доближи този сюжет до децата?
-Да кажем, че е пиратско комедийно премеждие. Междужанров е спектакълът. Комедията е нещо напълно несъмнено, тук има и трагични детайли, и съществени тематики за децата и за техните родители.
Самият разказ, мисля, е писан в огромна степен за младежи, ние направихме акомодация за деца от шест години, само че и тригодишните го възприемат доста добре. За мен е доста значимо, че и родителите идват в залата и им е забавно.
Този театър е премеждие, само че приказваме и за полезности – за положително и зло, за другарството, любовта също – към околните, само че има и сантиментални моменти. Мисля, че е огромна гама от страсти. Има и танцувални моменти, пластични неща. Доста е блестящо. С огромни декори, доста костюми. Екипът е от 12 души.
-Самият Вие имате ли персонално прекарване с тази книга?
-Безусловно, това е книга, която… Като дете за мен „ Робинзон Крузо “, „ Островът на съкровищата “, „ Тарзан “ – всичко това са завършения от самото начало и ми беше доста забавно. Емоционално доста преживявах. „ Островът на съкровищата “ беше за мен като настолна книга.
-Били сте шеф на Камчатския трагичен спектакъл, там какво поставяхте?
-Направих 50 спектакъла в разнообразни жанрове, разнообразни форми - дребни и огромни. Завършил съм ГИТИС – режисьорския факултет, по-късно работих като основен режисьор в град Сарапул, република Удмуртия. След това отидох в Камчатка.
Последният театър, който направих в Камчатския трагичен спектакъл също беше за деца, мюзикъл. Поставял съм „ Трамвай предпочитание “. Работих доста с Мартин Макдона: „ Самотният Запад “, „ Инвалидът от остров Индишман “ – най-хубавата му пиеса ( „ The Cripple of Inishmaan “, у нас е известна под заглавието „ Куцльото от забутания остров “ – б.р.).
Това са разнообразни обществени проблеми. Говорехме за връзките сред родственици, сред наследник майка, наследник и татко – тези тематики са доста значими за мен, уповавам се и тук да сложим пиеса на тази тематика.
-Как взехте решението да емигрирате?
-Когато стартира войната… Не можеш да повярваш, че се случва, да осъзнаеш всичко, което става. Мислиш, че живееш като в сън, че всеки миг това ще спре, само че не става. Живееш, живееш… И най-голямата смяна – не са единствено събитията, настъпи огромна смяна в хората. Хората смъкват своите маски, стават други. Гледаш, приказваш с тях, и не можеш да повярваш, че желаят да поддържат войната.
За мен това беше меланхолия. Не можех нищо да върша, не направих нито един театър след началото на войната. Не дадох нито едно изявление, въпреки че като шеф това е мое обвързване. Само мислех какво да направя.
Непосредствено след започването на войната емигрираха в България с моята щерка и жена ми – беше кардинално решение.
Аз не можех да дойда незабавно, имах проблеми в Русия. Тук ни трябваше някаква поддръжка, нямаше жилище, работа. Слава Богу, имаме другари, които помогнаха първоначално.
Когато разбрах, че има опция да изляза от Русия, направих всичко, каквото е допустимо. Сега съм тук. Загърбих целия си живот, който беше в Русия. Когато пристигнах в България разбирах, че стартирам различен живот. Като ново раждане.
-Поддържате ли връзка с хора, които познавате в Русия? Как виждате нещата там в профил?
-Безусловно, имам връзки, приказваме. Хората, с които беседвам, са обезверени тъй като никой не знае какво ще стане оттук насетне. Виждам, че има меланхолия, само че индивидът е създание, което привиква към всичко. Сега хората, които са срещу войната, само че нямат опция да излязат от Русия, се самозатварят, то е като вътрешна емиграция. Затворили са се в себе си. Четат някакви книги, вършат някакви неща за себе си и не желаят да гледат вести. Защото всяка вест е като удар в корема.
-Ако режимът в Русия се смени, в случай че Путин падне от власт, ще се върнете ли?
-Сега не желая да мисля за това. Защото виждам, че даже да се смени режимът, хората не може да се сменят. Това е казусът. Нямам отговор за това.
Когато си загърбил всичко досегашно, когато си влезнал в нова кожа, не можеш да вземеш остарялата кожа и да влезеш назад в нея.
Сега със фамилията ми сме тук и това е доста добре. Не върша далечни проекти. Имам далечни проекти единствено за креативните неща, а за живота въобще – не зная.
-Какво Ви следва отсега нататък?
-На 23 март следва премиера на театралния опит PROчетене в „ Theatro оттук канала ". Това е показване на текста на пиеса с сложна орис: " Финист - ясният сокол ". Авторката Светлана Петрийчук и режсьорката Евгения Беркович са задържани в Русия по обвиняване в " оправдаване на тероризма “, води се дело против тях. Познавам Женя Беркович…
Всъщност те работят с документален материал. В пиесата става дума за дълбоката провинция, за места като затънтените региони на Урал, Сибир, където доста дами са подложени на булинг и принуждение. В интернет те получават внимание от сирийци, които се държат общително с тях и им оферират брак. Търсейки обич, те се съгласяват - ислямът позволява бракът да се подписа онлайн. След това потеглят за Сирия и ги арестуват на границата – за тероризъм. В Русия към 2000 такива дами са съдени като терористки. Обвиненията против Светлана и Женя за „ оправдаване на тероризма “ са повдигнати, тъй като съгласно управляващите те показват в неприятна светлина съветските мъже и оправдават ислямистите. А те просто разказват действителни събития. Самата пиеса е като правосъден развой.
PROчетене е част от международна самодейност в поддръжка на Светлана Петрийчук и Евгения Беркович – четения на тяхната пиеса се провеждат по целия свят.
Иначе продължаваме да търсим драматургичен материал. Мисля, че към края на април ще създадем още едно зрелище за деца. Имаме проекти и за театър за възрастни.
Най-новата му самодейност е театралният опит PROчетене – показване на текста на пиеса с сложна орис. Става дума за " Финист - ясният сокол ". Авторката Светлана Петрийчук и режсьорката Евгения Беркович са задържани в Русия – двете са упрекнати в " оправдаване на тероризма ".
Премиерата е на следващия ден в София, а това е мотив за диалог.
Интервю на Илиана Славова
-Г-н Степанов, от кой момент сте в България? Бързо ли се вписахте в театралните среди на София?
- Тук съм от ноември 2022 година Не мога да кажа, че се вписах бързо, само че аз съм благополучен човек в това отношение. Започнахме един план с Аня Пенчева, Влади Въргала, Христо Чешмеджиев и Свежен Младенов, Петя Дикова. Това е спектакълът „ Внимание, обич “, направихме го в спектакъл „ Сълза и смях “. Разбирам, че това е огромен шанс. Голям шанс е тъй като виждам, че има проблеми с младите режисьори, няма място за тях. Виждам, че в репертоарите на театрите постановките се вършат главно от хора, които имат огромен опит.
Искам в този момент да направя план, като уъркшоп за млади режисьори. Посоката за младите режисьори е доста значима. Да забележим какво ще стане, може да отворим нова посока тук, в България.
-Имате ли увлечение към пробните постановки?
-Да, абсолютно. Това е най-интересно. Правил съм доста разнообразни режисьорски лаборатории, актьорски лаборатории, това всичко бяха пробни неща. Различни планове, свързани със актуалната драматургия, това е доста забавно. Много желая да работя в тази посока тук. Но към момента не всичко разбирам.
-Какво не разбирате в българската среда?
-За мен България е като непозната гора. Вървиш и на пръв взор не виждаш нищо, само че вдигаш някой паднал лист и виждаш, че под него има нещо - както гъбите в гората. Сякаш откриваш някаква загадка. Разхождахме се с един другар, вървим по една улица в центъра и той ми споделя: „ О, тук има супер клуб! “, а улицата е напълно тиха, няма реклама. Оказва се, че клубът е подземен, само че няма по какъв начин да знаеш това.
-Наскоро поставихте детския театър „ Островът на Съкровищата “ - комедията ли е най-подходящата форма, с цел да доближи този сюжет до децата?
-Да кажем, че е пиратско комедийно премеждие. Междужанров е спектакълът. Комедията е нещо напълно несъмнено, тук има и трагични детайли, и съществени тематики за децата и за техните родители.
Самият разказ, мисля, е писан в огромна степен за младежи, ние направихме акомодация за деца от шест години, само че и тригодишните го възприемат доста добре. За мен е доста значимо, че и родителите идват в залата и им е забавно.
Този театър е премеждие, само че приказваме и за полезности – за положително и зло, за другарството, любовта също – към околните, само че има и сантиментални моменти. Мисля, че е огромна гама от страсти. Има и танцувални моменти, пластични неща. Доста е блестящо. С огромни декори, доста костюми. Екипът е от 12 души.
-Самият Вие имате ли персонално прекарване с тази книга?
-Безусловно, това е книга, която… Като дете за мен „ Робинзон Крузо “, „ Островът на съкровищата “, „ Тарзан “ – всичко това са завършения от самото начало и ми беше доста забавно. Емоционално доста преживявах. „ Островът на съкровищата “ беше за мен като настолна книга.
-Били сте шеф на Камчатския трагичен спектакъл, там какво поставяхте?
-Направих 50 спектакъла в разнообразни жанрове, разнообразни форми - дребни и огромни. Завършил съм ГИТИС – режисьорския факултет, по-късно работих като основен режисьор в град Сарапул, република Удмуртия. След това отидох в Камчатка.
Последният театър, който направих в Камчатския трагичен спектакъл също беше за деца, мюзикъл. Поставял съм „ Трамвай предпочитание “. Работих доста с Мартин Макдона: „ Самотният Запад “, „ Инвалидът от остров Индишман “ – най-хубавата му пиеса ( „ The Cripple of Inishmaan “, у нас е известна под заглавието „ Куцльото от забутания остров “ – б.р.).
Това са разнообразни обществени проблеми. Говорехме за връзките сред родственици, сред наследник майка, наследник и татко – тези тематики са доста значими за мен, уповавам се и тук да сложим пиеса на тази тематика.
-Как взехте решението да емигрирате?
-Когато стартира войната… Не можеш да повярваш, че се случва, да осъзнаеш всичко, което става. Мислиш, че живееш като в сън, че всеки миг това ще спре, само че не става. Живееш, живееш… И най-голямата смяна – не са единствено събитията, настъпи огромна смяна в хората. Хората смъкват своите маски, стават други. Гледаш, приказваш с тях, и не можеш да повярваш, че желаят да поддържат войната.
За мен това беше меланхолия. Не можех нищо да върша, не направих нито един театър след началото на войната. Не дадох нито едно изявление, въпреки че като шеф това е мое обвързване. Само мислех какво да направя.
Непосредствено след започването на войната емигрираха в България с моята щерка и жена ми – беше кардинално решение.
Аз не можех да дойда незабавно, имах проблеми в Русия. Тук ни трябваше някаква поддръжка, нямаше жилище, работа. Слава Богу, имаме другари, които помогнаха първоначално.
Когато разбрах, че има опция да изляза от Русия, направих всичко, каквото е допустимо. Сега съм тук. Загърбих целия си живот, който беше в Русия. Когато пристигнах в България разбирах, че стартирам различен живот. Като ново раждане.
-Поддържате ли връзка с хора, които познавате в Русия? Как виждате нещата там в профил?
-Безусловно, имам връзки, приказваме. Хората, с които беседвам, са обезверени тъй като никой не знае какво ще стане оттук насетне. Виждам, че има меланхолия, само че индивидът е създание, което привиква към всичко. Сега хората, които са срещу войната, само че нямат опция да излязат от Русия, се самозатварят, то е като вътрешна емиграция. Затворили са се в себе си. Четат някакви книги, вършат някакви неща за себе си и не желаят да гледат вести. Защото всяка вест е като удар в корема.
-Ако режимът в Русия се смени, в случай че Путин падне от власт, ще се върнете ли?
-Сега не желая да мисля за това. Защото виждам, че даже да се смени режимът, хората не може да се сменят. Това е казусът. Нямам отговор за това.
Когато си загърбил всичко досегашно, когато си влезнал в нова кожа, не можеш да вземеш остарялата кожа и да влезеш назад в нея.
Сега със фамилията ми сме тук и това е доста добре. Не върша далечни проекти. Имам далечни проекти единствено за креативните неща, а за живота въобще – не зная.
-Какво Ви следва отсега нататък?
-На 23 март следва премиера на театралния опит PROчетене в „ Theatro оттук канала ". Това е показване на текста на пиеса с сложна орис: " Финист - ясният сокол ". Авторката Светлана Петрийчук и режсьорката Евгения Беркович са задържани в Русия по обвиняване в " оправдаване на тероризма “, води се дело против тях. Познавам Женя Беркович…
Всъщност те работят с документален материал. В пиесата става дума за дълбоката провинция, за места като затънтените региони на Урал, Сибир, където доста дами са подложени на булинг и принуждение. В интернет те получават внимание от сирийци, които се държат общително с тях и им оферират брак. Търсейки обич, те се съгласяват - ислямът позволява бракът да се подписа онлайн. След това потеглят за Сирия и ги арестуват на границата – за тероризъм. В Русия към 2000 такива дами са съдени като терористки. Обвиненията против Светлана и Женя за „ оправдаване на тероризма “ са повдигнати, тъй като съгласно управляващите те показват в неприятна светлина съветските мъже и оправдават ислямистите. А те просто разказват действителни събития. Самата пиеса е като правосъден развой.
PROчетене е част от международна самодейност в поддръжка на Светлана Петрийчук и Евгения Беркович – четения на тяхната пиеса се провеждат по целия свят.
Иначе продължаваме да търсим драматургичен материал. Мисля, че към края на април ще създадем още едно зрелище за деца. Имаме проекти и за театър за възрастни.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ