Ходенето болен на работа - геройство или глупост?
Редно ли е да се върви болен на работа? На по този начин заложен въпрос евентуално най-малко 99% от нас ще кажат " Не! ".
Ако обаче обърнем въпроса: " Вие ходите ли заболели на работа? ", какъв брой от 99-те % ще повторят негативния отговор?
Със сигурност не чак толкоз преобладаващо болшинство.
Защо продължаваме да вървим на работа с настинки, неразположения, болки, а от време на време и в по-тежко положение?
С температура, течащ нос, възпалено гърло, на противовъзпалителни, успокоителни, а в някои случаи даже и на мощни препарати за болежка?
Както чувството за болежка е друго при другите хора, също толкоз субективно е и усещането за болест - човек може да усеща явни признаци, само че да се усеща дееспособен. Има го и противоположното - като Том Сойер да се фиксираш върху едвам видимо недоволство, с цел да си намериш опрощение да не станеш от леглото.
В случая обаче приказваме за баналните - и не толкоз - болести на есенно-зимния сезон. Респираторни вируси, настинки, грип и даже Коронавирус. Състояния, които одобряваме за естествени, карат ни да се усещаме отвън форма за няколко дни и нормално отшумяват бързо и без диря. Не си прикрепен на легло, само че не си и изключително дееспособен.
Масово сме приели, че това е положение, в което би трябвало да се върви на работа. В много случаи и физически, макар опцията за хоум офис.
Причините са разнородни - на един не му се губи време да върви при персоналния си доктор за болничен, нито пък му се хаби отпуск; различен е приел, че има работа за извършване и тя не може да чака, нито пък има кой да я свърши вместо него; трети не желае да товари сътрудниците си; четвърти го счита за уязвимост, непохватност и непотребна хипохондрия; пети се притеснява да не направи неприятно усещане на шефа, който да реши, че се скатава; шести има в действителност кофти началник.
Всички тези решения и настройки пък разполагат с извънредно плодотворната почва, която от десетилетия се поддържа у нас и оказва помощ за разцъфването им - ниската здравна просвета. Зле функциониращата здравна система е мощен фактор за спомагателното ѝ разрастване, а образованието и неналичията в него допълват картинката.
Под здравна просвета се схваща освен да знаеш, че би трябвало да си миеш ръцете и зъбите, да схванеш по кое време да потърсиш доктор и да изпълняваш предписанията му. Не е даже и от дребен да си наясно, че би трябвало да се храниш здравословно, да се движиш и да спиш добре.
Здравна просвета е и умеенето и базовото знание по какъв начин да се грижиш рационално за личното си тяло и здраве.
Да си наясно, че инвестицията в него е също толкоз значима и основополагаща, както и в обучение, кариера и скъпи бумаги. И надлежно да се грижиш за него като за второ CV.
В случая с настинката базовата здравна просвета споделя, че не трябва да се самозалъгваш, че ще се оправиш с ракия или да се блъскаш с противовъзпалителни, с цел да продължаваш на цялостни обороти.
Това е като некачествено гориво, което постепенно поврежда мотора. То просто ще забави процеса на възобновяване, а в някои случаи може и да докара до затруднения, написа webcafe.bg. Затова и е безсмислена всеотдайност.
Най-разумното нещо, което може да се направи, е човек да си даде ден-два отмора, да спре да работи или най-малко да понижи темпото. Това ще се отплати с по-бързо излекуване и връщане на пълноценно равнище.
Неглижирането на сезонни вируси е малко евентуално да докара до нещо съществено - по тази причина и всички го вършим - само че по този начин просто удължаваме интервала, в който не се усещаме оптимално. Тоест и интервала, от който толкоз се тормозим поради настинката - че не работим добре.
По същата логичност, в случай че вървим на работа заболели, пръскайки вируси от криворазбрана колегиалност или възприятие за дълг, може в допълнение да попречим на работата като заразим и сътрудниците си. В резултат всички заедно ще го отнесат.
Това, естествено, е рационално мислене, които би трябвало да одобряват освен служащите, само че и работодателите - от настинал чиновник изгода няма и шефът също би трябвало да сътвори изискванията всички да го схванат, да не се изсилват или усещат отговорни.
Преди пандемията нямаше нищо по-нормално от това да се върви настинал на работа. Сега настройката се промени, въпреки и много страхливо, и болните най-малко по-често остават да работят от у дома.
Поне е някакво начало, само че до здравната просвета имаме още много път.
Ако обаче обърнем въпроса: " Вие ходите ли заболели на работа? ", какъв брой от 99-те % ще повторят негативния отговор?
Със сигурност не чак толкоз преобладаващо болшинство.
Защо продължаваме да вървим на работа с настинки, неразположения, болки, а от време на време и в по-тежко положение?
С температура, течащ нос, възпалено гърло, на противовъзпалителни, успокоителни, а в някои случаи даже и на мощни препарати за болежка?
Както чувството за болежка е друго при другите хора, също толкоз субективно е и усещането за болест - човек може да усеща явни признаци, само че да се усеща дееспособен. Има го и противоположното - като Том Сойер да се фиксираш върху едвам видимо недоволство, с цел да си намериш опрощение да не станеш от леглото.
В случая обаче приказваме за баналните - и не толкоз - болести на есенно-зимния сезон. Респираторни вируси, настинки, грип и даже Коронавирус. Състояния, които одобряваме за естествени, карат ни да се усещаме отвън форма за няколко дни и нормално отшумяват бързо и без диря. Не си прикрепен на легло, само че не си и изключително дееспособен.
Масово сме приели, че това е положение, в което би трябвало да се върви на работа. В много случаи и физически, макар опцията за хоум офис.
Причините са разнородни - на един не му се губи време да върви при персоналния си доктор за болничен, нито пък му се хаби отпуск; различен е приел, че има работа за извършване и тя не може да чака, нито пък има кой да я свърши вместо него; трети не желае да товари сътрудниците си; четвърти го счита за уязвимост, непохватност и непотребна хипохондрия; пети се притеснява да не направи неприятно усещане на шефа, който да реши, че се скатава; шести има в действителност кофти началник.
Всички тези решения и настройки пък разполагат с извънредно плодотворната почва, която от десетилетия се поддържа у нас и оказва помощ за разцъфването им - ниската здравна просвета. Зле функциониращата здравна система е мощен фактор за спомагателното ѝ разрастване, а образованието и неналичията в него допълват картинката.
Под здравна просвета се схваща освен да знаеш, че би трябвало да си миеш ръцете и зъбите, да схванеш по кое време да потърсиш доктор и да изпълняваш предписанията му. Не е даже и от дребен да си наясно, че би трябвало да се храниш здравословно, да се движиш и да спиш добре.
Здравна просвета е и умеенето и базовото знание по какъв начин да се грижиш рационално за личното си тяло и здраве.
Да си наясно, че инвестицията в него е също толкоз значима и основополагаща, както и в обучение, кариера и скъпи бумаги. И надлежно да се грижиш за него като за второ CV.
В случая с настинката базовата здравна просвета споделя, че не трябва да се самозалъгваш, че ще се оправиш с ракия или да се блъскаш с противовъзпалителни, с цел да продължаваш на цялостни обороти.
Това е като некачествено гориво, което постепенно поврежда мотора. То просто ще забави процеса на възобновяване, а в някои случаи може и да докара до затруднения, написа webcafe.bg. Затова и е безсмислена всеотдайност.
Най-разумното нещо, което може да се направи, е човек да си даде ден-два отмора, да спре да работи или най-малко да понижи темпото. Това ще се отплати с по-бързо излекуване и връщане на пълноценно равнище.
Неглижирането на сезонни вируси е малко евентуално да докара до нещо съществено - по тази причина и всички го вършим - само че по този начин просто удължаваме интервала, в който не се усещаме оптимално. Тоест и интервала, от който толкоз се тормозим поради настинката - че не работим добре.
По същата логичност, в случай че вървим на работа заболели, пръскайки вируси от криворазбрана колегиалност или възприятие за дълг, може в допълнение да попречим на работата като заразим и сътрудниците си. В резултат всички заедно ще го отнесат.
Това, естествено, е рационално мислене, които би трябвало да одобряват освен служащите, само че и работодателите - от настинал чиновник изгода няма и шефът също би трябвало да сътвори изискванията всички да го схванат, да не се изсилват или усещат отговорни.
Преди пандемията нямаше нищо по-нормално от това да се върви настинал на работа. Сега настройката се промени, въпреки и много страхливо, и болните най-малко по-често остават да работят от у дома.
Поне е някакво начало, само че до здравната просвета имаме още много път.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ