Жената на Иво Аръков по чудо се е разминала от голяма трагедия: Вратите на Ада се отвариха
Габриела, половинката на Иво Аръков е имала тежко прекарване в незабавното поделение на болничното заведение в Пазарджик, където е попаднала по нужда по време на Великденските празници.
Ето какво споделя тя във фейсбук, видя Plovdiv24.bg:
Рядко споделям сходни случки в обществените мрежи. Предпочитам да подкрепям позитивния звук. Но след вчера… значимо е да се показа. Действието се развива в МБАЛ - Пазарджик. За страдание, прекарах вчерашния празник на легло. В 22:00 ч., обаче, се утежних и се наложи да потегли към незабавното поделение. Най-близо беше това в гр. Пазарджик.
Постъпвайки, пред мен има чакащи 2 души. Не идва доктор. Вратите са заключени. 1 час и 20 мин. все по този начин. Охраната споделя: “Лекар не излиза, гледат ви на камерите и идват като решат. " Появява се сестра. Бясна. Приемат ме. Вратите на Ада се отварят пред мен. Преглеждат ме, мощно казано, по-скоро ми се карат. Назначават се проучвания. Сестра за тях не ме съпровожда. Кабинетите и виновните лекари си ги диря сама. След още час и половина, прекарани в циркулиране на болничното заведение и очакване на проучвания, както и обзор от хирург, се открива, че е нужно да бъда приета в болница.
Въпросите, които ми се задават от хирурга по време на прегледа, са меко казано несъответстващи, тях ги икономисвам. Казва ми се: “Сега слизайте там, откъдето сте пристигнала и кажете на сестрите да ви пуснат тези системи. " Изпълнявам. Любезно предавам на сестрите. Казва ми се: “Отивай лягай в шокова зала и чакай. "
Изпълнявам. След 30 мин. аз към момента очаквам. Отивам в кабинета на сестрите, с цел да припомня за наличието си. Оказва се, че е дошъл господин, пратен от полицията за кръвен тест за алкохол. Поради някаква причина той е с преимущество пред мен и всички чакащи извън незабавни пациенти.
Сестрите ми споделят: “Я отивай и лягай отново. Какво идваш?! Искаш ли да чакаш извън?! ". Изпълнявам. Още 20 минути. Решавам, че си потеглям, смисъл - няма. Влизам в кабинета на сестрите с молба да подпиша декларация, че отхвърлям хоспитализация тук.
Отвръща ми се, крещейки: “Ама вие не виждате ли, че имаме работа?! Ама че сте нахални! Да не сте на сладкарница вие тука да идвате и да си поръчвате?! Взимайте си проучванията и вън. " Опитвам се с естествен звук да обясня, че съм тук от 4 часа, подсещам, че съм по неотложност и не ми е даден нито един медикамент, с цел да спре болката, а очевидно добре почерпеният господин е в чудно въодушевление и би могъл да изчака. Те са на друго мнение. Гореспоменатият господин се усмихва палаво.
Казват ми да не се изяснявам, да подписвам и да си потеглям, те не носят отговорност. Подписвам. Любезно си пожелаваме лека вечер. И по този начин, в 3:00 часа си потеглям от незабавното поделение, без никаква съответна помощ. Обаче, на мен към момента ми трябват лекарства, очевидно незадоволително време прекарах в МБАЛ Пазарджик, с цел да се добера до такива. Започва обиколка на гр. Пазарджик и инспекция на всички аптеки в града. От тях работят, познахте, нула. В 3:30 часа сутринта, аз се прибирам у дома, с все същите признаци, само че с облекчение, че се измъкнах от кошмара, в който попаднах.
Ето какво споделя тя във фейсбук, видя Plovdiv24.bg:
Рядко споделям сходни случки в обществените мрежи. Предпочитам да подкрепям позитивния звук. Но след вчера… значимо е да се показа. Действието се развива в МБАЛ - Пазарджик. За страдание, прекарах вчерашния празник на легло. В 22:00 ч., обаче, се утежних и се наложи да потегли към незабавното поделение. Най-близо беше това в гр. Пазарджик.
Постъпвайки, пред мен има чакащи 2 души. Не идва доктор. Вратите са заключени. 1 час и 20 мин. все по този начин. Охраната споделя: “Лекар не излиза, гледат ви на камерите и идват като решат. " Появява се сестра. Бясна. Приемат ме. Вратите на Ада се отварят пред мен. Преглеждат ме, мощно казано, по-скоро ми се карат. Назначават се проучвания. Сестра за тях не ме съпровожда. Кабинетите и виновните лекари си ги диря сама. След още час и половина, прекарани в циркулиране на болничното заведение и очакване на проучвания, както и обзор от хирург, се открива, че е нужно да бъда приета в болница.
Въпросите, които ми се задават от хирурга по време на прегледа, са меко казано несъответстващи, тях ги икономисвам. Казва ми се: “Сега слизайте там, откъдето сте пристигнала и кажете на сестрите да ви пуснат тези системи. " Изпълнявам. Любезно предавам на сестрите. Казва ми се: “Отивай лягай в шокова зала и чакай. "
Изпълнявам. След 30 мин. аз към момента очаквам. Отивам в кабинета на сестрите, с цел да припомня за наличието си. Оказва се, че е дошъл господин, пратен от полицията за кръвен тест за алкохол. Поради някаква причина той е с преимущество пред мен и всички чакащи извън незабавни пациенти.
Сестрите ми споделят: “Я отивай и лягай отново. Какво идваш?! Искаш ли да чакаш извън?! ". Изпълнявам. Още 20 минути. Решавам, че си потеглям, смисъл - няма. Влизам в кабинета на сестрите с молба да подпиша декларация, че отхвърлям хоспитализация тук.
Отвръща ми се, крещейки: “Ама вие не виждате ли, че имаме работа?! Ама че сте нахални! Да не сте на сладкарница вие тука да идвате и да си поръчвате?! Взимайте си проучванията и вън. " Опитвам се с естествен звук да обясня, че съм тук от 4 часа, подсещам, че съм по неотложност и не ми е даден нито един медикамент, с цел да спре болката, а очевидно добре почерпеният господин е в чудно въодушевление и би могъл да изчака. Те са на друго мнение. Гореспоменатият господин се усмихва палаво.
Казват ми да не се изяснявам, да подписвам и да си потеглям, те не носят отговорност. Подписвам. Любезно си пожелаваме лека вечер. И по този начин, в 3:00 часа си потеглям от незабавното поделение, без никаква съответна помощ. Обаче, на мен към момента ми трябват лекарства, очевидно незадоволително време прекарах в МБАЛ Пазарджик, с цел да се добера до такива. Започва обиколка на гр. Пазарджик и инспекция на всички аптеки в града. От тях работят, познахте, нула. В 3:30 часа сутринта, аз се прибирам у дома, с все същите признаци, само че с облекчение, че се измъкнах от кошмара, в който попаднах.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ