Твоите сили - това е единственото ти богатство в наши дни. Употреби ги за нещо истинско ~ Анри БАРБЮС към студентите
Речта на видния френски публицист и държавник на Международния антивоенен конгрес на студентите в Брюксел, декември, 1934 година
Обръщам се към всички вас и към тези, който вие тук представлявате: хора от най-различни страни и най-различни убеждения, към цяло едно поколение; обръщам се към тебе, интелигента от следвоенния интервал.
Ти си се родил по време на войната или след войната. Ти не можеш да си представиш какво е това война. Знаеш за нея единствено по смътните клюки, по неразбираемото отражение в най-различни книги или по спорните разкази на участниците в нея, доста от които по този начин и нищо не са разбрали. Възможно е твоят татко или брат да са убити в тази война, а ти да си израсъл без тях.
Ти си израсъл в атмосфера на победа или в атмосфера на проваляне (и едната, и другата са еднообразно пагубни), израснал си в интервал на поражение на един или различен режим, на угасване на една или друга цивилизация или по-точно империя. Видял си какъв брой доста е починало, видял си безкрайната промяна на идеалите, на " моралните и художествени полезности ", и ето, най-после, икономическата рецесия те хвана за гърлото и тебе самия.
Ти си израснал в конюнктура на измислици, илюзии и потребности. Познал си отчаянието, само че не си схванал същинските му аргументи. Израснал си в пустош.
Ти си бил избит от коловозите, както материално, по този начин и моралното (и скоро ще схванеш, че е едно и също).
Ти си откъснат от тебе самия. Откъснат си и от хората.
Изгубил си опората в живота. И я търсиш.
Плашиш се, само че не тъй като си страхлив, а тъй като си кьорав.
Но тебе те мъчи паника - тъй като считаш, че с изключение на за своите персонални дала, носиш отговорност и за душите на другите.
Ти си млад и самичък се учиш, с цел да можеш по-късно да учиш другите. Искаш да станеш учител, инженер, художник. Ти си бъдещият нравствен ментор.
Младият човек на обществения фронт е и правоприемник, и основател. Днешният възпитаник е бащата на утрешния занаятчия. Ти чувстваш своето предопределение, ти търсиш себе си, с цел да окажеш помощ и на другите да намерят сами себе си.
И по този начин, какво имаш в ръцете си, млади дребосъче, заседнал в това, което се назовава " философия на рецесията "? На какво можеш да се опреш?
На университета, на училището, на твоята бъдеща специалност?
Но университетът с нищо не може да ти помогне. Твоето бедствено състояние е парченце от всеобщата рецесия. Такива като тебе са прекалено много, а това значи, че ти, взет независимо, си просто непотребен. Всичко към тебе оредява, свива се, опустява. Намалява броят на студентите, затварят се образователни заведения, опразват се факултети, редуцират се стипендии. Стигнало се е до там, че стартират да ти основават всевъзможни трудности, за изпиташ най-сетне омерзение от своята специалност и да избереш нещо друго.
Ти виждаш по какъв начин пораства безработицата измежду интелигентите. Виждаш по какъв начин от ден на ден и повече се подкопава материалното бъдеще на хората, получили висше обучение. Как навсякъде пада квалификацията, по какъв начин от всички страни дебне бедността, причаквайки тези, които желаят да си пробият място под слънцето благодарение на юмрука или разчитат на облага от лотарията на живота, проследявайки малцината щастливци, съумели да се промъкнат през всички трудности в вярата си да получат званието, което те абсолютно заслужават.
Твоят извод не е ослепителен. Кризата по най-груб метод мачка твоите заветни идеали, подмята ги на волята на случая, прави ги недостижими.
Но по-лошо е другото. Става дума за твоето достойнство.
Университетът, в който ти се учиш и който те лъже, е държавно институция. … Университетът е нещо от рода на голям контролно-пропусквателен пункт, в който се ревизират твоите персонални данни, с цел да може по-късно знанията ти да се употребяват в полза на господстващия строй, както се употребяват и всички духовни и морални завоевания на хората.
Знанията - наука, техника, култура - се нуждаят от естествената си връзка с общественя живот, с цел да могат да се развиват хармонично дружно със общественото придвижване и в самото сърце на това придвижване. Та би трябвало да бъде при един рационален публичен строй.
А след това? В следствие всичко зависи от тебе.
Трябва да се работи и ти си подготвен за това, тъй като към този момент си се явил.
Ти си млад, а значи имаш сили. Твоите сили - това е единственото ти благосъстояние в наши дни. Употреби ги за нещо същинско. И на първо място, с цел да се ориентираш в обкръжаващата те реалност и да схванеш по какъв начин би трябвало да постъпиш, с цел да се възродиш.
Но може да се откри правилният път, ясността, вярата, надеждната опора във вихъра на събитията?
Младежта несъмнено има най-мощният креативен капацитет. Тя е движещият детайл, градивният детайл, тъй като бъдещето й принадлежи. Но всичко зависи от това, какво приложение ще си откри тя, и е смешно, когато се пробват да активизират съзидателните сили на младежите, с цел да се пробват да запазят системата, която е на процедура повода за всички беди на нашето време. Между другото всяка здрава логичност потвърждава, че младежта се нуждае от съдействие с възрастните. Страхът на младите пред измененията постоянно е по-силен и от жаждата им за завършения.
Своята несъразмерна подготвеност за битка те демонстрират прекомерно драговолно, само че незадълбочено. Склонни са да бъдат революционери, само че на дребно. Присъщо доста постоянно и поразително късогледство, което им пречи да виждат неизбежността на дълбоките преобразования. Необходимо е те да работят не " против ", а дружно " със " възрастните.
Време е да се вдигнем на битка!
Часът на съпротивата настъпи. Настъпи часът да се бориш за цел, в която твоите ползи се сливат с ползите на всички, които ти не можеш да предадеш, без да предадеш самия себе си.
Ти към този момент си посочил, че можеш да мислиш независимо, че не си сляпо оръдие, което твоите врагове могат да употребяват по свое предпочитание и за свои цели.
Ти в не едно стълкновение си потвърдил решимостта си да спасиш делото на мира и напредъка, въплътено в масите, от заплахите на отиващия към фалит публичен строй и нямащ други вероятности, с изключение на злополука.
Борете се за вашите лични стопански ползи и за икономическите условия на трудещите се!
За вашата свобода и за свободата на всички нации!
За мир в труда и в културата!
Снимка: In Defence of Marxism, La Croix
