Задава ли се ново изгубено десетилетие за развиващите се пазари?
Развиващите се стопански системи, които се пробват да си проправят път в редиците на богатите, са изправени пред безкрайна серия от неуспехи през последните години.
Търговското напрежение, пандемията, разтърсванията във веригата за доставки, инфлацията и войната им нанесоха съществени удари.
През последните три години повече от половината от популацията на развиващия се свят живее в страни, където растежът на приходите изостава от този в Съединените щати. Това се случва за първи път от 80-те години на предишния век насам, написа The Economist.
Международният валутен фонд предвижда, че стопанските системи на разрастващите се пазари ще се усилят с 3.8% тази година и с 4.4% през 2023 година И двете прогнози обаче бяха преразгледани внезапно в низходяща посока по отношение на предходната година и не доближават междинния годишен ритъм от 5% в десетилетието преди COVID-19.
А в това време наподобява все по-вероятно последните години за по-бедните страни по света, характеризиращи се с интервал на муден напредък, повтарящи се финансови рецесии и обществени безредици, да се трансфорат в изгубено десетилетие.
Развиващите се стопански системи и преди са преживявали доста възходи и падения. През 60-те и 70-те години на предишния век те се радват на бърз напредък, който зарежда оптимизма по света. Но положителните времена са последвани от това, което Уилям Истърли от Нюйоркския университет разказва като "изгубените десетилетия " през 80-те и 90-те.
За десетте години до 1990 година годишният напредък на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията приблизително за разрастващите се стопански системи пада под нулата. От края на 90-те години нататък стартира нов взрив, който възражда упованията за икономическия капацитет на развиващия се свят.
Отскоро обаче махалото още веднъж се ускорява в противоположна посока и растежът се оказва по-труден за реализиране. Развиващите се пазари са изправени пред структурни спънки, като по-строги условия на финансовите пазари и изменящи се търговски модели, напомнящи тези, с които се сблъскват през 80-те и 90-те години на 20-и век.
Финансовият напън съставлява една от най-острите закани. В началото на 80-те години на предишния век Федералният запас покачва фрапантно лихвените проценти, до момента в който се пробва да укроти инфлацията.
За бедните стопански системи, които взимат огромни заеми в предходните години, последвалото стягане на финансовите условия и укрепването на $ се оказват прекомерно тежки и следва вълна от дългови и банкови рецесии.
Някои от тези фактори оказват въздействие и през днешния ден. И общественият, и частният дълг в разрастващите се страни нарастват устойчиво като дял от Брутният вътрешен продукт след 2010 година и се усилват в допълнение по време на пандемията.
Съотношението на обществения дълг в стопанските системи със междинен приход в този момент е на рекордно високо равнище, а задлъжнялостта в най-бедните страни се е повишила до изтощителните равнища от 90-те години на предишния век.
От над 70 страни с ниски приходи в света, повече от 10%, в това число Чад и Сомалия, към този момент са изправени пред неустойчиво дългово задължение. Други 50%, в това число Етиопия и Лаос, са изложени на висок риск да изпаднат в сходна позиция, съгласно Световната банка. Преди десетилетие единствено към една трета от бедните страни са изложени на висок риск от държавен банкрут.
Нахлуването на Русия в Украйна провокира скок в разноските за храна и сила. Пшеницата и олиото са с към 50% по-скъпи, в сравнение с преди година. За страните вносителки това усилва фискалните разноски за хранителни и енергийни дотации, източва валутните им запаси и пречи на икономическия напредък.
Повишаващите се цени ускоряват и натиска върху централните банки в богатия свят да затегнат паричната политика. Инвеститорите чакат Фед да увеличи базовия си лихвен % с близо три процентни пункта през 2022 година Това би било най-голямото годишно повишаване от началото на 90-те години насам.
А в случай че се вземе поради и резултата от свиващия се баланс на Фед, стягането тази година може да се окаже най-драматичното от 80-те години на предишния век.
Капиталовите потоци се насочват към Съединени американски щати, с цел да се възползват от по-високите лихвени проценти, вследствие на което доларът се ускорява. Той нарастна с над 10% през последната година, а разноските за покриване на задълженията на развиващия се свят нарастват паралелно с тази наклонност.
Доходността по дълга в твърда валута на междинната разрастваща се стопанска система се е повишила с повече от една трета от лятото на 2021 година насам. Делът на емитентите с облигации, търгуващи се на проблематични равнища, се е нараснал повече от два пъти до малко над една пета, съгласно МВФ. Това включва страни, като Украйна, Египет и Гана.
Въпреки това систематичните рецесии, присъщи за предходните изгубени десетилетия, могат да бъдат избегнати, написа още изданието. Много стопански системи със междинни приходи са засилили финансовата си отбрана от 80-те години на предишния век посредством увеличение на валутните запаси, да вземем за пример. Инвеститорите пък са по-взискателни, което понижава риска от по-широко разпространяване.
По-голямото терзание е, че задълженията ще обиден растежа, като лимитират опцията на държавните управления да понижат налозите и да влагат в обучение и инфраструктура. Другият проблем е обвързван със международната търговия. От 1960 до 1980 година търговията със артикули като дял от международния Брутният вътрешен продукт се удвоява от 9% на 18%, а през изгубените десетилетия се намалява.
След това търговията още веднъж набъбна, защото световните вериги за доставки се уголемяват, изключително в Източна и Югоизточна Азия. Но тази взаимосвързаност още веднъж е изложена на риск. Геополитическото напрежение, националните протекционистични акции и опасенията по отношение на надеждността на веригата за доставки могат да натежат върху търговията, намалявайки опциите на бедните стопански системи да заемат технологии и ноу-хау от задграничните компании и да продават на богатия свят.
Глобалната стопанска система ще пострада и от забавянето на най-големата разрастваща се страна, която е и главният мотор на растежа в света - Китай. Между 1970 и 2000 година на Съединени американски щати и Европа се пада съвсем половината от растежа на международния Брутният вътрешен продукт.
По този метод внезапното и дълготрайно закъснение на растежа на богатия свят, което стартира през 70-те години на предишния век, натежава мощно върху световната стопанска система и вероятностите за развиващия се свят.
Тенденцията се обръща при започване на 21-и век, защото избухливата агресия в Китай трансформира страната в по-силен генератор на световния напредък, в сравнение с Америка и Европа, взети дружно. Скромно закъснение в Китай до темпове на напредък на Брутният вътрешен продукт от към 5% няма да обрече международната стопанска система на застоялост.
Драконовските локдауни поради COVID-19, продължителният срив на пазара на парцели и евентуалните геополитически земетресения обаче могат да нанесат огромни вреди.
Някои разрастващи се страни обаче ще се възползват от задаващата се епоха на застоялост, написа още The Economist. Компаниите, които се притесняват от зависимостта си от Китай, биха могли да реалокират производството на други места с ниски разноски.
Богатите страни, надяващи се да попречат на по-бедните да се приближат до политическата орбита Русия и Китай, биха могли да понижат комерсиалните бариери и да усилят вложенията в чужбина, като по този метод покачат вероятностите за стопански напредък. Високите цени на суровините пък ще подкрепят експортьорите на храни, сила и метали.
Но като цяло по-високите задължения и пропуснатите вложения в човешки и физически капитал през последните няколко години ще имат тежки последствия. МВФ предвижда, че брутният вътрешен артикул на развиващия се свят в края на 2024 година ще остане с към 5% под евентуалните си равнища отпреди пандемията.
За съпоставяне, Брутният вътрешен продукт в по-голямата част от богатия свят се чака да бъде с по-малко 1% под предпандемичните прогнози.
Търговското напрежение, пандемията, разтърсванията във веригата за доставки, инфлацията и войната им нанесоха съществени удари.
През последните три години повече от половината от популацията на развиващия се свят живее в страни, където растежът на приходите изостава от този в Съединените щати. Това се случва за първи път от 80-те години на предишния век насам, написа The Economist.
Международният валутен фонд предвижда, че стопанските системи на разрастващите се пазари ще се усилят с 3.8% тази година и с 4.4% през 2023 година И двете прогнози обаче бяха преразгледани внезапно в низходяща посока по отношение на предходната година и не доближават междинния годишен ритъм от 5% в десетилетието преди COVID-19.
А в това време наподобява все по-вероятно последните години за по-бедните страни по света, характеризиращи се с интервал на муден напредък, повтарящи се финансови рецесии и обществени безредици, да се трансфорат в изгубено десетилетие.
Развиващите се стопански системи и преди са преживявали доста възходи и падения. През 60-те и 70-те години на предишния век те се радват на бърз напредък, който зарежда оптимизма по света. Но положителните времена са последвани от това, което Уилям Истърли от Нюйоркския университет разказва като "изгубените десетилетия " през 80-те и 90-те.
За десетте години до 1990 година годишният напредък на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията приблизително за разрастващите се стопански системи пада под нулата. От края на 90-те години нататък стартира нов взрив, който възражда упованията за икономическия капацитет на развиващия се свят.
Отскоро обаче махалото още веднъж се ускорява в противоположна посока и растежът се оказва по-труден за реализиране. Развиващите се пазари са изправени пред структурни спънки, като по-строги условия на финансовите пазари и изменящи се търговски модели, напомнящи тези, с които се сблъскват през 80-те и 90-те години на 20-и век.
Финансовият напън съставлява една от най-острите закани. В началото на 80-те години на предишния век Федералният запас покачва фрапантно лихвените проценти, до момента в който се пробва да укроти инфлацията.
За бедните стопански системи, които взимат огромни заеми в предходните години, последвалото стягане на финансовите условия и укрепването на $ се оказват прекомерно тежки и следва вълна от дългови и банкови рецесии.
Някои от тези фактори оказват въздействие и през днешния ден. И общественият, и частният дълг в разрастващите се страни нарастват устойчиво като дял от Брутният вътрешен продукт след 2010 година и се усилват в допълнение по време на пандемията.
Съотношението на обществения дълг в стопанските системи със междинен приход в този момент е на рекордно високо равнище, а задлъжнялостта в най-бедните страни се е повишила до изтощителните равнища от 90-те години на предишния век.
От над 70 страни с ниски приходи в света, повече от 10%, в това число Чад и Сомалия, към този момент са изправени пред неустойчиво дългово задължение. Други 50%, в това число Етиопия и Лаос, са изложени на висок риск да изпаднат в сходна позиция, съгласно Световната банка. Преди десетилетие единствено към една трета от бедните страни са изложени на висок риск от държавен банкрут.
Нахлуването на Русия в Украйна провокира скок в разноските за храна и сила. Пшеницата и олиото са с към 50% по-скъпи, в сравнение с преди година. За страните вносителки това усилва фискалните разноски за хранителни и енергийни дотации, източва валутните им запаси и пречи на икономическия напредък.
Повишаващите се цени ускоряват и натиска върху централните банки в богатия свят да затегнат паричната политика. Инвеститорите чакат Фед да увеличи базовия си лихвен % с близо три процентни пункта през 2022 година Това би било най-голямото годишно повишаване от началото на 90-те години насам.
А в случай че се вземе поради и резултата от свиващия се баланс на Фед, стягането тази година може да се окаже най-драматичното от 80-те години на предишния век.
Капиталовите потоци се насочват към Съединени американски щати, с цел да се възползват от по-високите лихвени проценти, вследствие на което доларът се ускорява. Той нарастна с над 10% през последната година, а разноските за покриване на задълженията на развиващия се свят нарастват паралелно с тази наклонност.
Доходността по дълга в твърда валута на междинната разрастваща се стопанска система се е повишила с повече от една трета от лятото на 2021 година насам. Делът на емитентите с облигации, търгуващи се на проблематични равнища, се е нараснал повече от два пъти до малко над една пета, съгласно МВФ. Това включва страни, като Украйна, Египет и Гана.
Въпреки това систематичните рецесии, присъщи за предходните изгубени десетилетия, могат да бъдат избегнати, написа още изданието. Много стопански системи със междинни приходи са засилили финансовата си отбрана от 80-те години на предишния век посредством увеличение на валутните запаси, да вземем за пример. Инвеститорите пък са по-взискателни, което понижава риска от по-широко разпространяване.
По-голямото терзание е, че задълженията ще обиден растежа, като лимитират опцията на държавните управления да понижат налозите и да влагат в обучение и инфраструктура. Другият проблем е обвързван със международната търговия. От 1960 до 1980 година търговията със артикули като дял от международния Брутният вътрешен продукт се удвоява от 9% на 18%, а през изгубените десетилетия се намалява.
След това търговията още веднъж набъбна, защото световните вериги за доставки се уголемяват, изключително в Източна и Югоизточна Азия. Но тази взаимосвързаност още веднъж е изложена на риск. Геополитическото напрежение, националните протекционистични акции и опасенията по отношение на надеждността на веригата за доставки могат да натежат върху търговията, намалявайки опциите на бедните стопански системи да заемат технологии и ноу-хау от задграничните компании и да продават на богатия свят.
Глобалната стопанска система ще пострада и от забавянето на най-големата разрастваща се страна, която е и главният мотор на растежа в света - Китай. Между 1970 и 2000 година на Съединени американски щати и Европа се пада съвсем половината от растежа на международния Брутният вътрешен продукт.
По този метод внезапното и дълготрайно закъснение на растежа на богатия свят, което стартира през 70-те години на предишния век, натежава мощно върху световната стопанска система и вероятностите за развиващия се свят.
Тенденцията се обръща при започване на 21-и век, защото избухливата агресия в Китай трансформира страната в по-силен генератор на световния напредък, в сравнение с Америка и Европа, взети дружно. Скромно закъснение в Китай до темпове на напредък на Брутният вътрешен продукт от към 5% няма да обрече международната стопанска система на застоялост.
Драконовските локдауни поради COVID-19, продължителният срив на пазара на парцели и евентуалните геополитически земетресения обаче могат да нанесат огромни вреди.
Някои разрастващи се страни обаче ще се възползват от задаващата се епоха на застоялост, написа още The Economist. Компаниите, които се притесняват от зависимостта си от Китай, биха могли да реалокират производството на други места с ниски разноски.
Богатите страни, надяващи се да попречат на по-бедните да се приближат до политическата орбита Русия и Китай, биха могли да понижат комерсиалните бариери и да усилят вложенията в чужбина, като по този метод покачат вероятностите за стопански напредък. Високите цени на суровините пък ще подкрепят експортьорите на храни, сила и метали.
Но като цяло по-високите задължения и пропуснатите вложения в човешки и физически капитал през последните няколко години ще имат тежки последствия. МВФ предвижда, че брутният вътрешен артикул на развиващия се свят в края на 2024 година ще остане с към 5% под евентуалните си равнища отпреди пандемията.
За съпоставяне, Брутният вътрешен продукт в по-голямата част от богатия свят се чака да бъде с по-малко 1% под предпандемичните прогнози.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ